Археолози откриха средновековно селище във Видинско
Богата и антична история имат Видин и региона му, като от време на време артефакти се появяват и ненадейно. Поредно доказателство за това е селището от интервала на Второто българско царство, намерено в с. Търняне при подготовка на терена за интернационален път. Важно е да напомним, че Видинското царство, което се отделя от Търновското, последно пада под турско господство.
„ Археологическите изследвания започнаха на 17 септември тази година и се организират във връзка със градежа на път Е79 в сектора Видин-Ружинци-Монтана. Наричат се „ спасителни”, защото най-често са свързани с някакво капиталово желание – градеж на път, газопровод, постройка и т.н.”, изяснява археологът Елена Василева, която е гл. помощник в Национален археологически институт с музей към Българска академия на науките.
Тя дава отговор за обект № 7, от общо 8, които се намират по трасето на този път.
Какво е открито
Заедно с нея работи екип от археолози и студенти от НАИМ – Българска академия на науките, СУ „ Св. Климент Охридски”, ВТУ „ Св.св. Кирил и Методий”, както и експерти от Институт по пробна морфология, патология и антропология с музей – Българска академия на науките и Национален природонаучен музей – Българска академия на науките. Д-р Василева е безапелационна, че сходни археологически разкопки дават редкия късмет доста от обектите, регистрирани на територията на България, да бъдат проучени.
Керамична кана, открита в един от сондажите. Снимка: Личен списък
Проученото в този момент средновековно населено място е разположено на двата бряга на р. Войнишка с повърхност от 54 дка. При предварителното изследване през месеците септември-октомври 2020 година на тази повърхност са регистрирани 47 структури. От тях 23 ями със междинна дълбочина от 2,50 м; една линейна особеност (ров) с широчина 5 м и дълбочина 1 м; осем пещи; шест жилища, три от които - землянки, един гроб с инхумация. Всичко това е от интервала ХІ – ХІV в.
Снимка: Личен списък
Освен тях, на обекта е регистриран и слой от Ранната Бронзова ера, просвета Магура-Коцофени. На нея принадлежат и са проучени едно жилище и един гроб с кремация в урна. Така общият брой на структурите е 49.
Снимка: Личен списък
„ Сондажните изследвания на обект № 7 при с. Търняне свидетелстват, че през III хиляди прочие Хр. на комфортния висок бряг на р. Войнишка е съществувало населено място, а по-късно, през II хиляди прочие Хр., южно от него – некропол “, споделя Елена Василева.
Едно приключено (и нетипично) населено място
По думите ѝ обектът е едно от дребното селища от открит вид от интервала на Второто българско царство, проучван на територията на България: „ На този стадий от разкопките, то съдържа всички детайли на населено място, а точно жилища, ями, индустриални пещи, некропол. От всички разкрити структури, интерес съставляват някои от проучените ями, които са с огромен диаметър и дълбочина на дъната, на които са положени огромни животни – коне, и по-малки преживни – овце, кози и птици. Тази процедура е присъща за сходен жанр структури, датирани в интервала на Първото българско царство, само че не и за по-късните периоди”.
Момент от зачистването на една от ямите за животни Снимка: Личен списък
По време на изследването са открити голям брой материали, от които са инвентирани 350 броя находки – монети, стрели, разнообразни принадлежности – длета, шила, стъргалки, ножове, тежести за стан, фрагменти от медни съдове, керамични съдове (гърнета, кани), украшения – пръстени, гривни (метални и стъклени), висулки от обеци, токи, нагръдни кръстчета, медальони и други
Реставриране на урна от Бронзовата ера. Реставратор - Екатерина Илиева, РИМ Видин Снимка: Личен списък
Информацията, която ще бъде добита по време на цялостното изследване на обекта през 2021 година, ще способства за обогатяване познанията ни за Бронзовата и Средновековната столетия в Северозападна България. А материалите, открити по време на изследването, ще бъдат предадени в Регионалния исторически музей във Видин, посочи Елена Василева.
Търняне през днешния ден
А по отношение на сегашното на село Търняне, кметският наместник Нора Маринова споделя, че близостта до градовете Дунавци – 2 км и до Видин – 12 км, улеснява жителите, които са 115.
И, за разлика от доста дребни обитаеми места в България, селото, въпреки да попада в по този начин известния „ северозападнал” регион, не е западнало. За хората, които живеят там, има библиотека, магазин, 4 рейса, обезпечава се обществена грижа за нуждаещите се. Забележителност в селото са двата водопада, които се намират на река Войнишка, вливаща се в огромния наследник Дунав.
„ Археологическите изследвания започнаха на 17 септември тази година и се организират във връзка със градежа на път Е79 в сектора Видин-Ружинци-Монтана. Наричат се „ спасителни”, защото най-често са свързани с някакво капиталово желание – градеж на път, газопровод, постройка и т.н.”, изяснява археологът Елена Василева, която е гл. помощник в Национален археологически институт с музей към Българска академия на науките.
Тя дава отговор за обект № 7, от общо 8, които се намират по трасето на този път.
Какво е открито
Заедно с нея работи екип от археолози и студенти от НАИМ – Българска академия на науките, СУ „ Св. Климент Охридски”, ВТУ „ Св.св. Кирил и Методий”, както и експерти от Институт по пробна морфология, патология и антропология с музей – Българска академия на науките и Национален природонаучен музей – Българска академия на науките. Д-р Василева е безапелационна, че сходни археологически разкопки дават редкия късмет доста от обектите, регистрирани на територията на България, да бъдат проучени.
Керамична кана, открита в един от сондажите. Снимка: Личен списък
Проученото в този момент средновековно населено място е разположено на двата бряга на р. Войнишка с повърхност от 54 дка. При предварителното изследване през месеците септември-октомври 2020 година на тази повърхност са регистрирани 47 структури. От тях 23 ями със междинна дълбочина от 2,50 м; една линейна особеност (ров) с широчина 5 м и дълбочина 1 м; осем пещи; шест жилища, три от които - землянки, един гроб с инхумация. Всичко това е от интервала ХІ – ХІV в.
Снимка: Личен списък
Освен тях, на обекта е регистриран и слой от Ранната Бронзова ера, просвета Магура-Коцофени. На нея принадлежат и са проучени едно жилище и един гроб с кремация в урна. Така общият брой на структурите е 49.
Снимка: Личен списък
„ Сондажните изследвания на обект № 7 при с. Търняне свидетелстват, че през III хиляди прочие Хр. на комфортния висок бряг на р. Войнишка е съществувало населено място, а по-късно, през II хиляди прочие Хр., южно от него – некропол “, споделя Елена Василева.
Едно приключено (и нетипично) населено място
По думите ѝ обектът е едно от дребното селища от открит вид от интервала на Второто българско царство, проучван на територията на България: „ На този стадий от разкопките, то съдържа всички детайли на населено място, а точно жилища, ями, индустриални пещи, некропол. От всички разкрити структури, интерес съставляват някои от проучените ями, които са с огромен диаметър и дълбочина на дъната, на които са положени огромни животни – коне, и по-малки преживни – овце, кози и птици. Тази процедура е присъща за сходен жанр структури, датирани в интервала на Първото българско царство, само че не и за по-късните периоди”.
Момент от зачистването на една от ямите за животни Снимка: Личен списък
По време на изследването са открити голям брой материали, от които са инвентирани 350 броя находки – монети, стрели, разнообразни принадлежности – длета, шила, стъргалки, ножове, тежести за стан, фрагменти от медни съдове, керамични съдове (гърнета, кани), украшения – пръстени, гривни (метални и стъклени), висулки от обеци, токи, нагръдни кръстчета, медальони и други
Реставриране на урна от Бронзовата ера. Реставратор - Екатерина Илиева, РИМ Видин Снимка: Личен списък
Информацията, която ще бъде добита по време на цялостното изследване на обекта през 2021 година, ще способства за обогатяване познанията ни за Бронзовата и Средновековната столетия в Северозападна България. А материалите, открити по време на изследването, ще бъдат предадени в Регионалния исторически музей във Видин, посочи Елена Василева.
Търняне през днешния ден
А по отношение на сегашното на село Търняне, кметският наместник Нора Маринова споделя, че близостта до градовете Дунавци – 2 км и до Видин – 12 км, улеснява жителите, които са 115.
И, за разлика от доста дребни обитаеми места в България, селото, въпреки да попада в по този начин известния „ северозападнал” регион, не е западнало. За хората, които живеят там, има библиотека, магазин, 4 рейса, обезпечава се обществена грижа за нуждаещите се. Забележителност в селото са двата водопада, които се намират на река Войнишка, вливаща се в огромния наследник Дунав.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ