Боеприпасите с обеднен уран са само повод, защото вероятната причина

Боеприпасите с обеднен уран са единствено мотив, тъй като евентуалната причина за това решение на съветския президент се отнася до опцията за разкриване на нов фронт против Русия, този път на белоруска територия. Русия оставя за себе си както контрола върху тактическо нуклеарно оръжие в Беларус, по този начин и решението по кое време и по какви обекти може да се нанасят удари с него. Затова е извънредно време да стартира спокойно разрешаване на опълчването и да се изолират феновете на силови дейности. Това важи и за военнолюбците измежду нашите политици, които най-безотговорно залагат ориста на народа ни и които оказват помощ на страна, която можеше да предотврати тази война, само че не го направи, и през днешния ден безмилостно унищожава жителите си, готвейки същата орис и на останалите европейски страни.

На 25 март т.г. съветският президент разгласи, че по съглашение с Беларус на нейна територия ще бъде разположено тактическо нуклеарно оръжие (ТЯО). Според Путин от 3 април стартира образование на белоруски военнослужещи за бойното му потребление, а до 1 юли ще бъде готово особено вместилище за запазване на нуклеарните муниции. Един от мотивите за разполагането му е оповестеното желание на Англия да даде на украинската войска бронебойни подкалибрени снаряди с обеднен уран.

Замърсяването на почвата и радиоактивното заразяване на употребяващите ги бойци и на популацията, както стана това при потреблението им в някогашна Югославия и Ирак, не е належащо да се доказва – то е задоволително добре известно. Боеприпасите с обеднен уран са единствено мотив, тъй като евентуалната причина за това решение на съветския президент се отнася до опцията за разкриване на нов фронт против Русия, този път на белоруска територия.

Оповестяване на съглашението провокира надали не истерична реакция в редица европейски страни, в това число и у нас, определяйки го като нарушение на Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия, като „ Карибска криза-2 ” и като непосредствена опасност за Европа.

Имат ли съображение тези изказвания?

Съгласно член 1 от Договора за неразспространение на нуклеарните оръжия всяка страна, притежаваща нуклеарно оръжие, „ се задължава да не предава нито директно, нито индиректно на който и да било нуклеарно оръжие или други нуклеарни взривни уреди, както и контрола над такова оръжие или взривните уреди ”. Спазвайки това условие, Русия оставя за себе си както контрола върху тактическо нуклеарно оръжие в Беларус, по този начин и решението по кое време и по какви обекти може да се нанасят удари с него. Освен това защитата, контрола и непосредствената подготовка за бойното му потребление ще се прави единствено от съветски експерти, а белоруските военнослужещи ще се образоват за осъществяване на второстепенни рутинни действия за неговото потребление. Така проведено разполагането на ТЯО в Беларус не нарушава условията на посочения контракт, тъй като то не се предава в благосъстоятелност на Беларус, няма да се приготвя за нанасяне на нуклеарен удар от нея и няма да се употребява по нейно решение.

Наличието на такова оръжие на белоруска територия не може да се съпостави с Карибската рецесия от 60-те години на ХХ век, зародила сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати. С разполагане му в Беларус за Съединени американски щати не поражда никаква заплаха, то дори не основава спомагателна такава и за Европа. Това е по този начин, тъй като опасност от тактическо нуклеарно оръжие за нея съществува от началото на 60-те години на ХХ век. При това опасността е взаимна, т.е. за европейските членки на НАТО и за Русия. През посочения интервал Съединени американски щати разположиха в Европа против СССР/Русия свободно падащи нуклеарни авиобомби В61,мод. 3 и В61,мод.4., против тях имаше руско, а през днешния ден има съветско тактическо нуклеарно оръжие.

Според открити източници през днешния ден нуклеарни авиобомби на Съединени американски щати от посочените модели се съхраняват в Германия, 20 бр. за изтребители-бомбардировачи „ Торнадо ”, 22 в Белгия за многоцелеви изтребители F-16, 20 в Холандия също за F-16, към 40 в Италия за F-16 и „ Торнадо ” и към 50 в Турция. Посочените нагоре модели от тази година се заменят с В61-12, която не е свободно падаща над задачата с парашут авиобомба (точност 160 м), а е управляема термоядрена авиобомба с опция за независимо обмисляне и висока акуратност (10-30 м). Тя може да се употребява единствено от многоцелевите изтребители F-35 и това е една от аргументите тези самолети да се закупуват от членките на НАТО, в които се съхраняват нуклеарните авиобомби на Съединени американски щати.

Подготовката за бойно потребление на американското нуклеарно оръжие от Военновъздушни сили на посочените страни към този момент години наред се прави по стратегия „ NATO Nuclear Sharing ” и се реализира от инструктори на американските Военновъздушни сили. Непосредствената подготовка на авиобомбите за бойно потребление преди полета на самолетите се реализира единствено от тяхни експерти, т.е. с разполагане на ТЯО в Беларус Русия прави тъкмо това, което Съединени американски щати вършат към този момент години наред.

Срещу нуклеарния капацитет на Съединени американски щати на Европейския ТВД и през днешния ден е доста по-голямото по количество съветско тактическо нуклеарно оръжие, предопределено за компенсиране на превъзхождащата стандартна мощност на НАТО. Разполагане на дребен брой тактически нуклеарни муниции от него в Беларус с нищо не усилва съществуващата нуклеарна заплаха за Европа.

Тогава за какво на Запад породи такава угриженост?

Причините за решението на Москва не са известни на обществеността, само че по косвени признаци може да се допусна какви са претекстовете ѝ. Фактът, че разполагането е на територията на Беларус демонстрира, че то е ориентирано на първо място против Полша и прибалтийските републики, главно Литва. На процедура то е сигнален сигнал към тях да не подхващат въоръжени дейности по отношение на Беларус и да не провеждат и подкрепят въоръжено навлизане в нея на формирования от белоруската съпротива, намираща се в Украйна, Полша и Прибалтика.

Такива дейности ще значат основаване на нов фронт против Русия на белоруска територия, а даденият сигнал ясно показва какво защитно деяние ще последва, в случай че това се реализира. Чл. 51 от Устава Организация на обединените нации дава правова основа за потребление на мощ при отразяване или попречване на въоръжено нахлуване против Русия или против съюзната страна с Беларус. В случая решението на Русия кардинално не се разграничава от предназначението на чл.5 от Вашингтонския контракт за отбрана на страните-членки на НАТО.

Особеността на предупредителния сигнал е в това, че до началото на юли нуклеарни муниции в Беларус няма да има, т.е. на създателите на замисъла за основаване на нов фронт се дава тримесечен период за неговото преосмисляне и недопускане. Всъщност на съответните противникови щабове е пределно ясно, че при нужда, единствено за броени часове нуклеарни муниции могат да се доставят до позиционните региони на носителите – оперативно-тактически ракетен комплекс „ Искандер ” и преоборудваните към този момент 10 многоцелеви изтребители Су-27, намиращи се на белоруска територия.

Въпросът за такава доставка е отработен още по времето на Варшавския контракт, в това число и за тогавашните наши тактически ракетни дивизиони и оперативно-тактически ракетни бригади. Така беше тогава, кардинално по този начин е и през днешния ден в

геополитическото опълчване сред Русия и антантата „ Рамщайн ”, проведена и ръководена от Съединени американски щати.

В Европа добре знаят за непрекъснатата ядрена заплаха, само че не се преценяват с нея, а залагат на стратегическо проваляне на Русия. И Вашингтон, и Брюксел не би трябвало да не помнят красноречивите думи на съветския президент, че на Русия не е нужен свят без тя да съществува и да не пренебрегват все по-решителните ѝ действия в опълчването с тях.

Командването на НАТО и управлението на Европейски Съюз не могат да не осъзнават, че разполагането на новата В61-12 ще провокира опълчване не с балистичната ракета на „ Искандер-М ” (обсег 500 км), а с „ Искандер-К ”, чиято крилата ракета е с далекобойност 2500 км. Те не могат да не си дават сметка, че това значи връщане към 80-те години на ХХ век, когато една против друга в Европа стояха армадите от „ Пършинг-2 ” и РСД-10 „ Пионер ”.

Действията на днешните им ръководители демонстрират, че те или не знаят за тях и нямат визия какъв брой старания бяха нужни за освобождение на континента от тях, или смятат, че местна нуклеарна война в Европа не може да има.

Заблуждават се – може да има! Затова е извънредно време да стартира спокойно разрешаване на опълчването и да се изолират феновете на силови дейности. Това важи и за военнолюбците измежду нашите политици, които най-безотговорно залагат ориста на народа ни и които оказват помощ на страна, която можеше да предотврати тази война, само че не го направи, и през днешния ден безмилостно унищожава жителите си, готвейки същата орис и на останалите европейски страни.

Съществува ли заплаха от разкриване на нов фронт против Русия на територията на Беларус?

Съществува и е изцяло взможна. След като до момента Русия не е разгромена, напълно разумно е Съединени американски щати да потърсят нови разновидности за реализиране на тази цел. В този аспект най-вероятно е предизвикателство на въоръжена интервенция против Беларус и основаване на нов фронт против Русия на нейна територия.

Самият факт, че Съюзната страна Русия-Беларус образува обединена войскова формация и взема решение да я въоръжи и с тактическо нуклеарно оръжие демонстрира, че вероятността за това е прекомерно сериозна. Тя произтича както от дейностите на Полша и прибалтийските републики по отношение на Беларус, по този начин и от желанието за нахлуване в Беларус на отряди от въоръжената белоруска съпротива.

На 21 май 2022 година батальон „ Кастуся Калиновски ” прерасна в полк с присъединение на още два батальона от въоръжената съпротива, а през септември с.г. беше образувана тактическа група „ Беларус ”, в която вземат участие и бойци от Литва. Белоруски доброволци основават и водят война в батальоните „ Терор ” и „ Погоня ”. Тези формирования от дълго време вземат участие в боевете на страната на украинската войска и към този момент имат сериозен военен опит. Всички те не крият готовността си за принудително събаряне от власт на днешното белоруско управление.

В Полша, Литва и Украйна са готови не по-малко от 300 диверсанти за терористични дейности в белоруските градове и към този момент се правят крупни акции.

Една от тях беше против белоруско летище, на което се базира съветски аероплан за далечно радиолокационно разузнаване А-50. Полша е съсредоточила на границата с Беларус крупна войскова формация, а Украйна държи на белоруската граница няколко бригади с общ състав 17000 души.

Възникване на въоръжени дейности на територията на Беларус не може да стане без утвърждението и присъединяване на Съединени американски щати и контингентите на НАТО в този район, които напоследък доста се усилиха. Например, в Полша е развърнат щаб на 5-ти американски корпус, който координира активността на щабовете на многонационалните дивизии в Полша, Латвия, Румъния и Централна Европа.

Подготовката на батальонните бойни групи в Полша и Литва се реализира от щаба на многонационална дивизия „ Североизток ”, а тези в  Латвия и Естония от многонационална дивизия „ Север ”. Към юни 2022 година военното наличие на Съединени американски щати в Полша и Прибалтика е над 12000 военнослужащи, които са съществено допълнение към многонационалните сили в района и към въоръжените сили на тези страни, чиито персонален състав е към 200000 души. Срещу тях е 40-хилядна руско-белоруска формация.

При такова концентриране на враждебна на Беларус мощна въоръжена мощ е задоволително единствено едно формирование на белоруската съпротива да навлезе в страната и да завземе някое обитаемо място, с цел да стартира огромно навлизане на „ доброволци ” и въоръжение от посочените страни и новият фронт против Русия да стане факт.

Именно за недопускане на такова развиване на ситуацията е ориентиран предупредителният сигнал на Русия, който е не толкоз към тези страни, по отношение на стоящите зад тях Съединени американски щати и структури на НАТО. Последствията обаче ще понесат точно тези страни и по тази причина те би трябвало добре да обмислят своите дейности, за което им се дава задоволително време. Не го ли употребяват рационално, прерастването на днешната хибридна в действителна международна война ще стане действителност.