Приключиха разкопките в антична Рациария
Близо 100 находки са открити тази година при археологическите изследвания в антична Рациария край видинското село Арчар.
Това заяви за Българска телеграфна агенция доцент Здравко Димитров. От откриването на обекта преди повече от половин век - за първи път археолозите провеждат Ден на отворените порти и учените станаха гидове на гости и публицисти. "При приключилите разкопки открихме скъпи находки на обекта, като повече от половината от близо 100 находки са монети, главно от четвърти и първата половина на пети век ", сподели доцент Димитров. Открити са и четири нови архитектурни детайла - корнизи и бази. Той изясни, че измежду откритите монети има и от по-ранни интервали - да вземем за пример монета, изсечена през първи век по време на ръководството на императорите Тиберий и Калигула.
Намерените находки са съвсем двойно повече спрямо предходната година, като съгласно доцент Димитров това се дължи на обстоятелството, че при разкопките тази година се е работило в изцяло нови и непроучвани терени и в по-запазени културни пластове. "Това дава отговор и на въпроса на доста жители на Видинска област: "Има ли какво още да се изследва в Рациария след иманярските опустошения? ". Естествено, че има ", безапелационен е доцент Здравко Димитров.
През тази археологическа година финансирането, обезпечено от Министерството на културата, бе в размер на 20 500 лева, което даде опция на обекта да работят 20 души служащи и археологически екип, разясни доцент Димитров. "В центъра на Рациария е първият подобект, който изследваме още от началото на обновените разкопки през 2013 година За шест сезона успяхме да разкрием съвсем цялата постройка, разполагаща се сред резиденцията на провинциалния шеф на провинция Крайбрежна Дакия и късноантичната баня, която открихме през 2013 година Сградата е извънредно забавна и макар дългогодишните опустошения от иманярска активност върху Рациария, постройката е доста добре непокътната ", добави доцент Димитров.
"Открихме също доста положителни данни за исторически известни обстоятелства - разрушението на Рациария от времето на хунското настъпление през 442 - 444 година, когато хуните на Атила безусловно срутват този огромен римски град и го опожаряват. Открихме следи от всеобщи опожарявания. При възобновяване на Рациария по времето на император Анастасий проучваната от археолозите постройка е била възобновена съвсем до равнището на актуалния терен ", описа доцент Димитров. "От нея открихме два огромни зида, които биха могли да бъдат консервирани, тъй че в тази зона освен нашите научни данни се попълниха, само че имаме благоприятни условия за реституция и бъдещо експониране на тази част от столичния град от IV - VI-ти век, т.е. от трите стадия на късноантичното развиване на този огромен древен център ", съобщи археологът.
Районът на някогашния пионерски лагер е вторият подобект, на който се работи в границите на тазгодишния археологически сезон на Рациария. Там са открити зидовете на постройка, която е единствено отчасти разкрита, само че резултатите са обнадеждаващи. Според археолозите обстановката на втория подобект е радикално друга от тази в други елементи на археологическия обект. За разлика от централната част на Рациария, която в недалечното минало бе подложена на сериозна иманярска инвазия, в това число копаене с багери, в региона на пионерския лагер, който се намира при започване на село Арчар, културните пластове са доста по-запазени, защото иманярите по-малко са работили с тежка машинизация. Налице са всички предпоставки изследванията на това място да продължат и през идващите години и да се реализиран съществени резултати, безапелационен е както доцент Димитров, по този начин и сътрудника му доцент доктор Иво Топалилов от Шуменския университет, който е заместник-ръководител на разкопките на Рациария и управлява работата на втория подобект.
"За първа година ние изследваме региона на пионерския лагер, където преди три години открихме два надписа, отдадени на богинята Диана - най-вероятно там е било ситуирано светилище на Диана. Надписите са издигнати от губернаторите на провинция Горна Мизия, пратениците на самия римски император - единият от тях е бил губернатор по времето на император Хадриан, другият - по времето на Антонин Пий, това са съществени данни за развиването на римската колония Упия Рациария от втори век след Христа. Именно в тази зона започнахме разкопки, които имат за цел да открият дали в действителност там се намира този храм на Диана, дали в действителност там има съществено публично строителство, дали има остатъци, които могат да бъдат обект на наши бъдещи проучвания ", изясни доцент Здравко Димитров. Според сътрудника му доцент Иво Топалилов, резултатите от работата на терен поддържат предварителните теории на археолозите, че в региона на някогашния пионерски лагер в миналото е имало светилище на Диана.
"Резултатите са към момента предварителни, защото на някои от местата дебелината на културния слой е извънредно огромна. Но имаме нелоши резултати. Преди три години тук намерихме две стели, отдадени на римската богиня Диана, което ни наведе на мисълта, че тук има светилище на Диана - резултатите от тазгодишната археологическа акция са в поддръжка на тази доктрина, защото намерихме няколко огромни архитектурни детайла, които са точно от този интервал, средата на втори век, най-вероятно принадлежали на някой от храмовете или светилището на Диана ", изясни доцент Топалилов. Археологът изясни, че отчасти разкритите зидове най-вероятно принадлежат на една от помощните здания, които е имало към светилищата.
"Плановете отсега нататък са да продължим работа, с цел да можем да разчистим напълно този обект, който евентуално е бил акрополът на римската колония и да забележим дали няма по-ранни пластове, свързани с римския боен лагер, защото мястото е извънредно стратегическо, това е първата незаливна тераса на брега на река Дунав. Материалите, които излизат за момента, са по-ранни от тези, които излизат от другите елементи на Рациария, в това число изследвания бранш северно от резиденцията на провинциалния шеф. Въпрос на време е да слезем в дълбочина и да изчерпим културните пластове, само че характерът на пластовете, характерът на находките, които излизат, демонстрира точно съществуването по-скоро на акропол - на свещената арея на римската колония ", съобщи доцент Топалилов. Той добави, че в по-късен интервал, когато християнството навлиза по нашите земи, езическите светилища са изоставени и на тяхно място са ситуирани християнски базилики, към които се образуват християнски некрополи.
"Открихме част от некропол с християнски погребения - заровените са възрастни хора, с типичния християнски ритуал, с ориентировка изток-запад, с глава на запад. Некрополът е в доста неприятно положение - ние открихме три гроба непокътнати, останалите са били разнесени от иманярите. Но в един от гробовете намерихме евентуално част от някакъв накит, който е бил комплициран на лявата ръка на заровения ", изясни археологът. По отношение на планове накит - нещо нетипично за християнската традиция, при която не е признато мъртвите да се погребват с полезности, доцент Топалилов изясни, че при навлизането на християнството първите българи, които се покръстват, резервират и част от своите езически традиции и обреди и образец за това е точно този открит гроб, в който най-вероятно е заровен представител на първото потомство християни, живели в региона на Рациария. Постигнатите резултати през четирите седмици изследвания в Рациария оказват помощ да бъде попълнено научното познание за развиването на античния римски град и са значима стъпка към крайната цел за преобразяване на Рациария в привлекателен туристически обект, безапелационен е доцент Здравко Димитров.
Това заяви за Българска телеграфна агенция доцент Здравко Димитров. От откриването на обекта преди повече от половин век - за първи път археолозите провеждат Ден на отворените порти и учените станаха гидове на гости и публицисти. "При приключилите разкопки открихме скъпи находки на обекта, като повече от половината от близо 100 находки са монети, главно от четвърти и първата половина на пети век ", сподели доцент Димитров. Открити са и четири нови архитектурни детайла - корнизи и бази. Той изясни, че измежду откритите монети има и от по-ранни интервали - да вземем за пример монета, изсечена през първи век по време на ръководството на императорите Тиберий и Калигула.
Намерените находки са съвсем двойно повече спрямо предходната година, като съгласно доцент Димитров това се дължи на обстоятелството, че при разкопките тази година се е работило в изцяло нови и непроучвани терени и в по-запазени културни пластове. "Това дава отговор и на въпроса на доста жители на Видинска област: "Има ли какво още да се изследва в Рациария след иманярските опустошения? ". Естествено, че има ", безапелационен е доцент Здравко Димитров.
През тази археологическа година финансирането, обезпечено от Министерството на културата, бе в размер на 20 500 лева, което даде опция на обекта да работят 20 души служащи и археологически екип, разясни доцент Димитров. "В центъра на Рациария е първият подобект, който изследваме още от началото на обновените разкопки през 2013 година За шест сезона успяхме да разкрием съвсем цялата постройка, разполагаща се сред резиденцията на провинциалния шеф на провинция Крайбрежна Дакия и късноантичната баня, която открихме през 2013 година Сградата е извънредно забавна и макар дългогодишните опустошения от иманярска активност върху Рациария, постройката е доста добре непокътната ", добави доцент Димитров.
"Открихме също доста положителни данни за исторически известни обстоятелства - разрушението на Рациария от времето на хунското настъпление през 442 - 444 година, когато хуните на Атила безусловно срутват този огромен римски град и го опожаряват. Открихме следи от всеобщи опожарявания. При възобновяване на Рациария по времето на император Анастасий проучваната от археолозите постройка е била възобновена съвсем до равнището на актуалния терен ", описа доцент Димитров. "От нея открихме два огромни зида, които биха могли да бъдат консервирани, тъй че в тази зона освен нашите научни данни се попълниха, само че имаме благоприятни условия за реституция и бъдещо експониране на тази част от столичния град от IV - VI-ти век, т.е. от трите стадия на късноантичното развиване на този огромен древен център ", съобщи археологът.
Районът на някогашния пионерски лагер е вторият подобект, на който се работи в границите на тазгодишния археологически сезон на Рациария. Там са открити зидовете на постройка, която е единствено отчасти разкрита, само че резултатите са обнадеждаващи. Според археолозите обстановката на втория подобект е радикално друга от тази в други елементи на археологическия обект. За разлика от централната част на Рациария, която в недалечното минало бе подложена на сериозна иманярска инвазия, в това число копаене с багери, в региона на пионерския лагер, който се намира при започване на село Арчар, културните пластове са доста по-запазени, защото иманярите по-малко са работили с тежка машинизация. Налице са всички предпоставки изследванията на това място да продължат и през идващите години и да се реализиран съществени резултати, безапелационен е както доцент Димитров, по този начин и сътрудника му доцент доктор Иво Топалилов от Шуменския университет, който е заместник-ръководител на разкопките на Рациария и управлява работата на втория подобект.
"За първа година ние изследваме региона на пионерския лагер, където преди три години открихме два надписа, отдадени на богинята Диана - най-вероятно там е било ситуирано светилище на Диана. Надписите са издигнати от губернаторите на провинция Горна Мизия, пратениците на самия римски император - единият от тях е бил губернатор по времето на император Хадриан, другият - по времето на Антонин Пий, това са съществени данни за развиването на римската колония Упия Рациария от втори век след Христа. Именно в тази зона започнахме разкопки, които имат за цел да открият дали в действителност там се намира този храм на Диана, дали в действителност там има съществено публично строителство, дали има остатъци, които могат да бъдат обект на наши бъдещи проучвания ", изясни доцент Здравко Димитров. Според сътрудника му доцент Иво Топалилов, резултатите от работата на терен поддържат предварителните теории на археолозите, че в региона на някогашния пионерски лагер в миналото е имало светилище на Диана.
"Резултатите са към момента предварителни, защото на някои от местата дебелината на културния слой е извънредно огромна. Но имаме нелоши резултати. Преди три години тук намерихме две стели, отдадени на римската богиня Диана, което ни наведе на мисълта, че тук има светилище на Диана - резултатите от тазгодишната археологическа акция са в поддръжка на тази доктрина, защото намерихме няколко огромни архитектурни детайла, които са точно от този интервал, средата на втори век, най-вероятно принадлежали на някой от храмовете или светилището на Диана ", изясни доцент Топалилов. Археологът изясни, че отчасти разкритите зидове най-вероятно принадлежат на една от помощните здания, които е имало към светилищата.
"Плановете отсега нататък са да продължим работа, с цел да можем да разчистим напълно този обект, който евентуално е бил акрополът на римската колония и да забележим дали няма по-ранни пластове, свързани с римския боен лагер, защото мястото е извънредно стратегическо, това е първата незаливна тераса на брега на река Дунав. Материалите, които излизат за момента, са по-ранни от тези, които излизат от другите елементи на Рациария, в това число изследвания бранш северно от резиденцията на провинциалния шеф. Въпрос на време е да слезем в дълбочина и да изчерпим културните пластове, само че характерът на пластовете, характерът на находките, които излизат, демонстрира точно съществуването по-скоро на акропол - на свещената арея на римската колония ", съобщи доцент Топалилов. Той добави, че в по-късен интервал, когато християнството навлиза по нашите земи, езическите светилища са изоставени и на тяхно място са ситуирани християнски базилики, към които се образуват християнски некрополи.
"Открихме част от некропол с християнски погребения - заровените са възрастни хора, с типичния християнски ритуал, с ориентировка изток-запад, с глава на запад. Некрополът е в доста неприятно положение - ние открихме три гроба непокътнати, останалите са били разнесени от иманярите. Но в един от гробовете намерихме евентуално част от някакъв накит, който е бил комплициран на лявата ръка на заровения ", изясни археологът. По отношение на планове накит - нещо нетипично за християнската традиция, при която не е признато мъртвите да се погребват с полезности, доцент Топалилов изясни, че при навлизането на християнството първите българи, които се покръстват, резервират и част от своите езически традиции и обреди и образец за това е точно този открит гроб, в който най-вероятно е заровен представител на първото потомство християни, живели в региона на Рациария. Постигнатите резултати през четирите седмици изследвания в Рациария оказват помощ да бъде попълнено научното познание за развиването на античния римски град и са значима стъпка към крайната цел за преобразяване на Рациария в привлекателен туристически обект, безапелационен е доцент Здравко Димитров.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ