Сделката на века, или шамарът на века
Близкият изток, наподобява, в никакъв случай няма да се откри като място на мир, съдействие и добросъседство. Сложните процеси и взаимоотношения сред страните в района се употребяват ловко във външнополитическата тактика на мощните на деня. След ерата на огромните арабски диктатори през днешния ден няма мощни водачи, които да обединят своите нации и да сложат завършек на неустойчивостта в арабския свят.
" Мир за разцвет: визия за възстановяване на живота на палестинския и на израелския народ " разгласи президентът Доналд Тръмп на 28 януари. Това е новата визия за умиротворяването на Близкия изток и опит за преустановяване на дългия и уморителен спор сред Израел и Палестина. Според президента Тръмп визията е реалистично решение за двете страни. Тя предлага сигурност за Израел, " ще извърши стремежите за самоопределяне за палестинския народ и ще обезпечи повсеместен и честен достъп до светите места в Йерусалим. " В проекта се споделя още, че в случай че двете страни одобряват ситуациите, разказани в документа, биха постигнали взаимно самопризнание на Израел като национална страна на еврейския народ и бъдещата страна Палестина като национална страна на палестинския народ
- всеки с равни цивилен права за всички свои жители.
Планът дефинира границитe за Държавата Израел и не изисква Израел да прави взаимни отстъпки с сигурността на своя народ. За палестинците визията обезпечава доста териториално разширение, като разпределя земя, почти сравнима по мярка със Западния бряг и Газа за основаване на палестинска страна. Планът не изисква премахване на израелци или палестинци от техните домове.
Освен политическа рамка, Планът за Близкия изток е привързан и с тясна икономическа вероятност, която на процедура подсигурява стопански напредък на палестинския народ и дава обещание вложения, отваряне на работни места, създаване на устойчиво палестинско общество. Според американското предложение капацитетът да бъдат усвоени 50 милиарда $ вложения за интервал от 10 години съставлява " най-амбициозното и всеобхватно интернационално изпитание за сливане на палестинския народ досега ".
На първо четене концепциите в документа звучат прелестно. Планът съдържа някои положителни хрумвания, които биха могли да служат като основа за бъдещи договаряния сред Израел и Палестина.
Визията е също по този начин опит за реализиране на публично интернационално самопризнание на Държавата Израел - проблем, който към момента е забранен за израелския народ. Доналд Тръмп дефинира проектът като печеливш и за двете страни. Опити за разрешаване на спора сред Израел и Палестина се вършат и от предшествениците на Тръмп - Бил Клинтън и неговия проект за " стопански дивиденти ", Джордж Буш и " Пътната карта за мир ", Барак Обама и неговия " План за мир ". Всички те слагат фокуса върху икономическия детайл като инструмент за успокояване на Палестина. Подходът за икономическо успокояване е външнополитически ход, който цели да си обезпечи съдействие в областта на сигурността и да предотврати по-нататъшна радикализация на района, включително и дейностите на Хамас. Оповестяването на проекта таман в този момент не е инцидентно - то се случва на фона на процедурата по импийчмънт на президента Тръмп, при условия на обтегнати връзки на Съединени американски щати с Иран и идни президентски избори в Съединени американски щати и Израел.
Каква бе реакцията на арабския свят след оповестението на проекта? Махмуд Абас, 84-годишният водач на палестинската власт, осъди проекта като неподобаващ за съществено разглеждане. На 1 февруари по време на изключителна среща на Арабската лига в Кайро палестинският водач разгласи, че скъсва връзките във всички сфери с Израел и Съединени американски щати. Палестинското управление прекъсна връзката с администрацията на Тръмп още през 2017 година, откакто Вашингтон призна Йерусалим за столица на Израел и по-късно реалокира американското посолство в града.
Бенямин Нетаняху предстоящо приветства предлагането на Съединени американски щати. Визията бе оповестена в Белия дом в наличието на израелския водач. На процедура, ситуациите на документа са формирани съвсем напълно съгласно претенциите на Израел и
без палестинско присъединяване в неговото разработване.
Ционистката страна ще получи цялостен Йерусалим, който ще бъде и столицата на страната, израелските селища, издигнати на палестинска територия нелегално съгласно интернационалното право, както и долината на река Йордан, която ще бъде естествена граница на Израел. Долината е плодородна линия земя, минаваща по границата с Йордания и съставлява съвсем 30% от Западния бряг. Палестинците споделят, че долината би представлявала неразделна част от земята, която желаят за бъдеща страна. Израелските водачи преглеждат долината на река Йордан като жизненоважен буфер за националната си сигурност с арабския свят и смятат, че Израел ще поддържа боен надзор в този сектор.
Друга неприемлива точка в проекта, която е в цялостно несъгласие с интернационалното право и правата на индивида съгласно женевските конвенции, е решаването на въпроса за бежанците. В момента в Близкия изток има почти 6 млн. палестински бежанци. Според визията на Тръмп, те няма да могат да се завърнат по родните си места. Предвижда се отплата за всички палестинци, които се съгласят да изоставят домовете си и да се заселят в рамките на новите територии, избрани за страната Палестина. Освен това, нова Палестина ще бъде демилитаризирана зона, като охраняването и сигурността по границите ще се съблюдават и обезпечават от Израел. Мнозина смятат, че проектът за Близкия изток ще бъде причина за анексиране на земите по Западния бряг от Израел.
Реакцията и отзивите на страните от Близкия изток бяха смесени
Променящата се конюнктура в района, както и разбъркването на геополитическите плочи, безспорно натежаха в интерес на Съединени американски щати. Разделението измежду арабските страни за следващ път извади на показ неспособността на страните от района да се обединят към палестинската идея и устрема на палестинския народ да отстоява и отбрани своето право на равнопоставеност и самоопределяне. В събота Арабската лига отхвърли израелско-американския проект за Близкия изток, обявявайки, че той не оправдава даже минималните права и въжделения на палестинския народ.
Но страни от Залива като Саудитска Арабия, Обединени Арабски емирства и Бахрейн поддържаха с недомлъвки новия проект. Неочаквана бе и реакцията на обичайни бранители на палестинската идея като Египет и Йордания. Те са и единствените арабски страни, които имат подписано спокойно съглашение с Израел. Поведението на тези страни елементарно може да се изясни с по-голямата опасност към сегашния миг, а точно Иран. Не е безизвестен факт, че Съединени американски щати финансират огромна част от страните в Близкия изток, с цел да обезпечават въздействието си в района и да се подсигурят при положение на спор. Турция и Иран намерено и непоколебимо обявиха, че поддръжката им е в интерес на Палестина. Пакистан и Франция поддържат предлагането за " две страни ", само че до тяхното осъществяване би трябвало да се стигне посредством договаряния и съблюдаване на интернационалното право. В публично изказване Катар разгласи, че " мирът не може да бъде резистентен, в случай че не бъдат съхранени правата на палестинците в тяхната суверенна страна в границите от 1967 година, в това число Източен Йерусалим, и правото на завръщане ". Англия преглежда предлагането като прагматично и счита, че е съображение за двете наранени страни да седнат на масата на договарянията. Накрая " Организацията на обединените народи продължава да поддържа палестинците и израелците за разрешаване на спора въз основа на резолюции на Организация на обединените нации, интернационално право и двустранни съглашения и осъществяване на визията на две страни - Израел и Палестина - живеещи един до друг в мир и сигурност в границите на приети граници въз основа на линиите отпреди 1967 година ", разгласи основният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш.
" Мир за разцвет: визия за възстановяване на живота на палестинския и на израелския народ " разгласи президентът Доналд Тръмп на 28 януари. Това е новата визия за умиротворяването на Близкия изток и опит за преустановяване на дългия и уморителен спор сред Израел и Палестина. Според президента Тръмп визията е реалистично решение за двете страни. Тя предлага сигурност за Израел, " ще извърши стремежите за самоопределяне за палестинския народ и ще обезпечи повсеместен и честен достъп до светите места в Йерусалим. " В проекта се споделя още, че в случай че двете страни одобряват ситуациите, разказани в документа, биха постигнали взаимно самопризнание на Израел като национална страна на еврейския народ и бъдещата страна Палестина като национална страна на палестинския народ
- всеки с равни цивилен права за всички свои жители.
Планът дефинира границитe за Държавата Израел и не изисква Израел да прави взаимни отстъпки с сигурността на своя народ. За палестинците визията обезпечава доста териториално разширение, като разпределя земя, почти сравнима по мярка със Западния бряг и Газа за основаване на палестинска страна. Планът не изисква премахване на израелци или палестинци от техните домове.
Освен политическа рамка, Планът за Близкия изток е привързан и с тясна икономическа вероятност, която на процедура подсигурява стопански напредък на палестинския народ и дава обещание вложения, отваряне на работни места, създаване на устойчиво палестинско общество. Според американското предложение капацитетът да бъдат усвоени 50 милиарда $ вложения за интервал от 10 години съставлява " най-амбициозното и всеобхватно интернационално изпитание за сливане на палестинския народ досега ".
На първо четене концепциите в документа звучат прелестно. Планът съдържа някои положителни хрумвания, които биха могли да служат като основа за бъдещи договаряния сред Израел и Палестина.
Визията е също по този начин опит за реализиране на публично интернационално самопризнание на Държавата Израел - проблем, който към момента е забранен за израелския народ. Доналд Тръмп дефинира проектът като печеливш и за двете страни. Опити за разрешаване на спора сред Израел и Палестина се вършат и от предшествениците на Тръмп - Бил Клинтън и неговия проект за " стопански дивиденти ", Джордж Буш и " Пътната карта за мир ", Барак Обама и неговия " План за мир ". Всички те слагат фокуса върху икономическия детайл като инструмент за успокояване на Палестина. Подходът за икономическо успокояване е външнополитически ход, който цели да си обезпечи съдействие в областта на сигурността и да предотврати по-нататъшна радикализация на района, включително и дейностите на Хамас. Оповестяването на проекта таман в този момент не е инцидентно - то се случва на фона на процедурата по импийчмънт на президента Тръмп, при условия на обтегнати връзки на Съединени американски щати с Иран и идни президентски избори в Съединени американски щати и Израел.
Каква бе реакцията на арабския свят след оповестението на проекта? Махмуд Абас, 84-годишният водач на палестинската власт, осъди проекта като неподобаващ за съществено разглеждане. На 1 февруари по време на изключителна среща на Арабската лига в Кайро палестинският водач разгласи, че скъсва връзките във всички сфери с Израел и Съединени американски щати. Палестинското управление прекъсна връзката с администрацията на Тръмп още през 2017 година, откакто Вашингтон призна Йерусалим за столица на Израел и по-късно реалокира американското посолство в града.
Бенямин Нетаняху предстоящо приветства предлагането на Съединени американски щати. Визията бе оповестена в Белия дом в наличието на израелския водач. На процедура, ситуациите на документа са формирани съвсем напълно съгласно претенциите на Израел и
без палестинско присъединяване в неговото разработване.
Ционистката страна ще получи цялостен Йерусалим, който ще бъде и столицата на страната, израелските селища, издигнати на палестинска територия нелегално съгласно интернационалното право, както и долината на река Йордан, която ще бъде естествена граница на Израел. Долината е плодородна линия земя, минаваща по границата с Йордания и съставлява съвсем 30% от Западния бряг. Палестинците споделят, че долината би представлявала неразделна част от земята, която желаят за бъдеща страна. Израелските водачи преглеждат долината на река Йордан като жизненоважен буфер за националната си сигурност с арабския свят и смятат, че Израел ще поддържа боен надзор в този сектор.
Друга неприемлива точка в проекта, която е в цялостно несъгласие с интернационалното право и правата на индивида съгласно женевските конвенции, е решаването на въпроса за бежанците. В момента в Близкия изток има почти 6 млн. палестински бежанци. Според визията на Тръмп, те няма да могат да се завърнат по родните си места. Предвижда се отплата за всички палестинци, които се съгласят да изоставят домовете си и да се заселят в рамките на новите територии, избрани за страната Палестина. Освен това, нова Палестина ще бъде демилитаризирана зона, като охраняването и сигурността по границите ще се съблюдават и обезпечават от Израел. Мнозина смятат, че проектът за Близкия изток ще бъде причина за анексиране на земите по Западния бряг от Израел.
Реакцията и отзивите на страните от Близкия изток бяха смесени
Променящата се конюнктура в района, както и разбъркването на геополитическите плочи, безспорно натежаха в интерес на Съединени американски щати. Разделението измежду арабските страни за следващ път извади на показ неспособността на страните от района да се обединят към палестинската идея и устрема на палестинския народ да отстоява и отбрани своето право на равнопоставеност и самоопределяне. В събота Арабската лига отхвърли израелско-американския проект за Близкия изток, обявявайки, че той не оправдава даже минималните права и въжделения на палестинския народ.
Но страни от Залива като Саудитска Арабия, Обединени Арабски емирства и Бахрейн поддържаха с недомлъвки новия проект. Неочаквана бе и реакцията на обичайни бранители на палестинската идея като Египет и Йордания. Те са и единствените арабски страни, които имат подписано спокойно съглашение с Израел. Поведението на тези страни елементарно може да се изясни с по-голямата опасност към сегашния миг, а точно Иран. Не е безизвестен факт, че Съединени американски щати финансират огромна част от страните в Близкия изток, с цел да обезпечават въздействието си в района и да се подсигурят при положение на спор. Турция и Иран намерено и непоколебимо обявиха, че поддръжката им е в интерес на Палестина. Пакистан и Франция поддържат предлагането за " две страни ", само че до тяхното осъществяване би трябвало да се стигне посредством договаряния и съблюдаване на интернационалното право. В публично изказване Катар разгласи, че " мирът не може да бъде резистентен, в случай че не бъдат съхранени правата на палестинците в тяхната суверенна страна в границите от 1967 година, в това число Източен Йерусалим, и правото на завръщане ". Англия преглежда предлагането като прагматично и счита, че е съображение за двете наранени страни да седнат на масата на договарянията. Накрая " Организацията на обединените народи продължава да поддържа палестинците и израелците за разрешаване на спора въз основа на резолюции на Организация на обединените нации, интернационално право и двустранни съглашения и осъществяване на визията на две страни - Израел и Палестина - живеещи един до друг в мир и сигурност в границите на приети граници въз основа на линиите отпреди 1967 година ", разгласи основният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ