Предателството на най-близките ти хора
Близките ми ме оставиха сама в най-трудния миг от живота. Не съм очаквала сходно нещо.
Първият ми брак беше неуспех, признавам, че направих огромна неточност, само че това беше моят избор.
Бях доста влюбена в мъж, който имаше неприятна известност в града. Цялото семейство се отхвърли от мен, когато се омъжих за него. Понякога, вътрешният ми глас към момента ми споделя, че това беше обич.
Може би, в действителност сме се обичали, само че животът беше непредсказуем и по-късно се разделихме. Сестра ми се отвърна от мен, като сподели, че този мъж е позор за фамилията ни и не желае да има нищо общо с мен. И без това нямахме близки връзки с нея и след сватбата въобще спряхме да поддържаме връзка.
Беше ми обидно, само че се помирих и продължих да пребивавам. Само майка ми се обаждаше. Сестра ми всеки ден звънеше на мама да разпитва за мен, а по-късно разпространяваше злословия за фамилията ми. Тя също настрои майка ми против мен и тя се разболя.
През тези 2 години сестра ми знаеше какво става в фамилията ми, какви проблеми имам, само че въобще не общуваше с мен. Всъщност аз не желаех това, тя просто щеше да се радва, че със брачна половинка ми не се оправяме добре. И едвам откакто се разведох с него и се омъжих за различен, тя стартира да се пробва да се сближава с мен. Отначало бях срещу тази връзка, само че съжалявах майка си, тя в действителност искаше да се сдобрим. И се съгласих.
Вижте още: Сватба без посетители. Що за празник е това?
Сега поддържаме връзка, само че душата ми не лъже, не мога да приказвам намерено с нея, да описвам като на непосредствен за проблемите си, да споделям секрети, тъй като й не вярвам. Доскоро бях срам за нея, а в този момент още веднъж съм й близка? Никога няма да не помни неприятните думи, които ми е споделила. Когато бях зле, нея я нямаше, а когато всичко се подреди, тя се появи.
Близките ми ме изоставиха един път и не мога да не помни и простя.
