Доц. д-р Росен Калпачки: На всеки час и половина един човек у нас умира от инсулт
Близките да наблюдават за деформиране на лицето, уязвимост в едната ръка и смяна в говора
Нямаме задоволително профилирани центрове, които да ползват тромболиза
От през днешния ден до неделя (20-22 октомври) в София протича Първият народен конгрес по инсулт. Основни тематики са за какво толкоз малко българи с инсулт се лекуват с тромболиза, трябват ли ни промени в клиничните пътеки и в каква тенденция. Съществен въпрос е и по какъв начин да наподобява Националният проект за инсулт, споделя доцент доктор Росен Калпачки, шеф на Клиника по неврология в УМБАЛ „ Св. Анна “ в София и ръководител на Българското сдружение по инсулт, уредник на конгреса.
За това заболяване приказваме постоянно, тъй като то убива и инвалидизира. Всяка година 800 хиляди души в Европа получават инсулт, което значи по един човек на всяка минута.
„ През 2022 година в България са получили инсулт над 45 хиляди души, само че нашата страна до ден-днешен няма указател на това заболяване. От тях над 5500 умират още в болничното заведение. Това значи по един човек на час и половина. През последните 20 години сме безспорни първенци в света по смъртност от инсулт “, сподели по-рано тази есен доцент Калпачки на срещата „ Профилактика, скрининг и лекуване: на фокус “, проведена от фондация МОСТ.
Всъщност инсултът е предотвратим, лечим и управляем – за това съществуват безапелационни доказателства. „ Имаме потенциал фрапантно да понижим неговата тежест, в това число дълготрайните му последствия, което от време на време е по-големият проблем. Срещал съм доста хора, претърпели инсулт, които избират да не са оживели “, показа неврологът.
Когато приказваме за модерно лекуване, интравенозната тромболиза, единственият приет до момента формален способ за лекуване на мозъчния инсулт, дава положителни резултати. Тя усилва до 56% вероятността за добър излаз. Някои интервенции дават удивително положителни резултати, само че тромболизата може да се прави единствено там, където има добре проведени условия и екип за реализирането ѝ.
В профилирания център в болница „ Св. Анна “ към този момент има лекувани над 3000 души с инсулт. Когато не се ползва тромболиза, една пета от пациентите оздравяват, т.е. потеглят си на крайници, само че две трети си потеглят инвалиди – от прочут недостатък в напредването до тежка инвалидизация на легло. „ Тромболизата в действителност не трансформира изключително смъртността, само че след нея 3 пъти повече хора си потеглят на крайници и доста по-малко са инвалидите, което е най-големият резултат от този способ “, споделя доцент Калпачки.
По европейски данни българите умират от инсулт и други мозъчно-съдови заболявания 4 пъти повече от средноевропейските жители. Същевременно у нас се вършат 4 пъти по-малко тромболизи – на не повече от 2,5% от болните с инсулт. Още по-лошото е, че това се случва в относително малцина центрове.
„ Когато стартирахме преди няколко години, всяка втора тромболиза се правеше в „ Св. Анна “. Положителното е, че в този момент вършим всяка трета – много сътрудници, които обучихме, започнаха да ползват метода – в малко над 40 от 131 лечебни заведения. За страдание на някои места вършат единствено 1 до 10 тромболизи годишно, а има и такива, които не са приложили метода нито един път през 2022 година Тоест, в България няма задоволително профилирани центрове за лекуване на инсулт “, е заключението на доцент Калпачки.
Изключително значимо е ранното стигане до болница. Инсултът е заболяване, което не боли. Първите признаци не се усещат от самия пациент, а от близките му. Ако не живее самичък, другите хора към него – деца, внуци – би трябвало да се обучат, с цел да разпознаят първите признаци. А те са: смяна в симетричността на лицето, уязвимост в едната или другата ръка и каквато и да е смяна в говора.
Още първите минути са сериозно значими, по тази причина би трябвало организация в битката за всяка минута. Да не приказваме за грижите за претърпелите инсулт, за потребността от самостоятелна рехабилитация. Става дума за ангажираност на всички стадии, за обща тактика. Ние сме единствената страна в Европейски Съюз, която няма към момента Национален проект за битка с инсулта, макар че преди 3 години е основана група към здравното министерство за изработването му.
И нещо позитивно - създава се апликация за телефона на български език, която ще напомня на хората трите ранни признака на инсулт, а насочвайки камерата към възможния болен, ще споделя дали инсултът е евентуален.
Нямаме задоволително профилирани центрове, които да ползват тромболиза
От през днешния ден до неделя (20-22 октомври) в София протича Първият народен конгрес по инсулт. Основни тематики са за какво толкоз малко българи с инсулт се лекуват с тромболиза, трябват ли ни промени в клиничните пътеки и в каква тенденция. Съществен въпрос е и по какъв начин да наподобява Националният проект за инсулт, споделя доцент доктор Росен Калпачки, шеф на Клиника по неврология в УМБАЛ „ Св. Анна “ в София и ръководител на Българското сдружение по инсулт, уредник на конгреса.
За това заболяване приказваме постоянно, тъй като то убива и инвалидизира. Всяка година 800 хиляди души в Европа получават инсулт, което значи по един човек на всяка минута.
„ През 2022 година в България са получили инсулт над 45 хиляди души, само че нашата страна до ден-днешен няма указател на това заболяване. От тях над 5500 умират още в болничното заведение. Това значи по един човек на час и половина. През последните 20 години сме безспорни първенци в света по смъртност от инсулт “, сподели по-рано тази есен доцент Калпачки на срещата „ Профилактика, скрининг и лекуване: на фокус “, проведена от фондация МОСТ.
Всъщност инсултът е предотвратим, лечим и управляем – за това съществуват безапелационни доказателства. „ Имаме потенциал фрапантно да понижим неговата тежест, в това число дълготрайните му последствия, което от време на време е по-големият проблем. Срещал съм доста хора, претърпели инсулт, които избират да не са оживели “, показа неврологът.
Когато приказваме за модерно лекуване, интравенозната тромболиза, единственият приет до момента формален способ за лекуване на мозъчния инсулт, дава положителни резултати. Тя усилва до 56% вероятността за добър излаз. Някои интервенции дават удивително положителни резултати, само че тромболизата може да се прави единствено там, където има добре проведени условия и екип за реализирането ѝ.
В профилирания център в болница „ Св. Анна “ към този момент има лекувани над 3000 души с инсулт. Когато не се ползва тромболиза, една пета от пациентите оздравяват, т.е. потеглят си на крайници, само че две трети си потеглят инвалиди – от прочут недостатък в напредването до тежка инвалидизация на легло. „ Тромболизата в действителност не трансформира изключително смъртността, само че след нея 3 пъти повече хора си потеглят на крайници и доста по-малко са инвалидите, което е най-големият резултат от този способ “, споделя доцент Калпачки.
По европейски данни българите умират от инсулт и други мозъчно-съдови заболявания 4 пъти повече от средноевропейските жители. Същевременно у нас се вършат 4 пъти по-малко тромболизи – на не повече от 2,5% от болните с инсулт. Още по-лошото е, че това се случва в относително малцина центрове.
„ Когато стартирахме преди няколко години, всяка втора тромболиза се правеше в „ Св. Анна “. Положителното е, че в този момент вършим всяка трета – много сътрудници, които обучихме, започнаха да ползват метода – в малко над 40 от 131 лечебни заведения. За страдание на някои места вършат единствено 1 до 10 тромболизи годишно, а има и такива, които не са приложили метода нито един път през 2022 година Тоест, в България няма задоволително профилирани центрове за лекуване на инсулт “, е заключението на доцент Калпачки.
Изключително значимо е ранното стигане до болница. Инсултът е заболяване, което не боли. Първите признаци не се усещат от самия пациент, а от близките му. Ако не живее самичък, другите хора към него – деца, внуци – би трябвало да се обучат, с цел да разпознаят първите признаци. А те са: смяна в симетричността на лицето, уязвимост в едната или другата ръка и каквато и да е смяна в говора.
Още първите минути са сериозно значими, по тази причина би трябвало организация в битката за всяка минута. Да не приказваме за грижите за претърпелите инсулт, за потребността от самостоятелна рехабилитация. Става дума за ангажираност на всички стадии, за обща тактика. Ние сме единствената страна в Европейски Съюз, която няма към момента Национален проект за битка с инсулта, макар че преди 3 години е основана група към здравното министерство за изработването му.
И нещо позитивно - създава се апликация за телефона на български език, която ще напомня на хората трите ранни признака на инсулт, а насочвайки камерата към възможния болен, ще споделя дали инсултът е евентуален.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ