Русия е създадена за молитви, скръб и нещастия ♥ Виктор ЕРОФЕЕВ
Блестящият книжовен есеист Виктор Ерофеев и част от неговата „ Енциклопедия на съветската душа “.
Мишена
Аз съм цел. Жива, топла, снишил съм се и тичам през полето. По мен стрелят всички, които си щат...
...В актуалните условия Русия наподобява нещастна, доста по-долу от околния свят, където дейното начало е органично изявено. Русия обаче е основана за молебствия, тъга и несгоди. Русия е страна, която създава човешко злощастие. Налице са всички исторически условия тази страна да е нещастна до безспир. Руските управляващи се оправят ловко със дилемите си, без значение каква е ориентацията им. Русия е идеална за опити с утопични структури, които са по принцип неосъществими и в които се дават доста жертви. Странно е да се чака повече даже от такава голяма страна.
И като за всяка страна, за Русия би трябвало да се съди по вътрешните й запаси и по крайния резултат. Та в случай че ще, от позиция на Запада, този резултат да е отрицателен. И от позиция на Изтока - чудноват. Русия обаче има позитивната некадърност за по този начин наречения естествен живот. Всеки цар си има собствен Распутин. Русия показва крайностите на човешката природа, унищожи визията за златната среда. Показа безплодността на човешката независимост. Не можем да не я почитаме за верността й към самата себе си.
Основен жанр на писателите, писали и пишещи за Русия, е умилната сълзливост. Грешката и на западниците, и на славянофилите е, че желаят Русия да е щастлива. Славните радетели от времето на Чаадаев въобще не са прави да се тревожат от дън душа за обезвереното състояние на родната си страна. Страхът от страха, боязънта да се насладиш на бездната е присъща за по-голямата част от съветската интелигенция. Вечната и безпомощна концепция Русия да бъде измъкната принудително от блатото минава от книга в книга и в последна сметка става досадна.
Какво желаят всички те? Искат щастлива Русия с погачи, краваи и есетра. Не щат копърка в доматен сос. Или най-малко копърката не е техният блян.
Без подозрение Русия е рискова страна. Тук обаче би трябвало да се съгласим с Ницше, който ни приканва „ да живеем рисково ”. Според мен у късния Гогол има проблясък на определящото национално схващане, примес от бич и сладникаво двуличие, само че даже и той не е намерил сили да докара мисълта си до дъно. Предателите и някои чужденци откровено са се опитвали да показват Русия като страна на злото и нещастието, само че са го правели единствено с политически или туристически интерес и по тази причина не са задоволително поредни. Ние всякога се плашим от новите доказателства, че тук всеки е цел. Но идва време, когато страната на търчащите цели се оказва неконкурентоспособна и общото дело, учредено на страха и жертвеността, най-после не устоя компютърните претоварвания.
Ако продължим в този дух, можем да кажем, че „ легообразната ” Русия най-вероятно ще изчезне от лицето на Земята. Като античната Елада, където гръцките богове се трансформират в назидателни играчки. С Гърция ни свързва симетричност на не напълно свят дух. Гърция е изпепелена от религиозния педантизъм, Русия се изпепелява от официална набожност.
В икономията на човешкия дух загубата на Русия няма да може да се компенсира, да, тъкмо по този начин.
Из: „ Енциклопедия на съветската душа “, Виктор Ерофеев, изд. „ Факел експрес “, „ Жанет-45 “, 2005 година
Снимка: biblioclub.ru
