Блажената Людмила била родом от Сърбия, дъщеря на сръбския княз.

Блажената Людмила била родом от Сърбия, щерка на сръбския княз. Омъжили я за чешкия княз Боривой. По това време чешкият народ още не бил кръстен, а самият Боривой и неговата млада брачна половинка били езичници. След женитбата си те повярвали в Христа и се кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух, построили църкви и сложили в тях свещеници. Те имали трима сина и една щерка. На тридесет и шест годишна възраст Боривой умрял. Блажената Людмила понасяла своята тъга с цялостна лоялност на Божията воля и раздавала на бедните цялото си имущество. Синът й Братислав наследил престола на своя татко и откакто управлявал народа си тридесет и три години, също умрял.
Властта поел Вячеслав, внукът на света Людмила. Но майка му възненавидяла свекърва си и по всякакъв начин се стараела да я погуби. Като научила за това, света Людмила се отдръпнала в град Течин. Снаха й подучила двама боляри и ги изпратила в Течин да убият блажената Людмила. Когато отишли там, злодеите събрали и доста други сходни на тях зли хора.
Една вечер те обкръжили двора и двореца, където се намирала блажената Людмила, разрушили вратите и влезнали вътре. Те хванали светата княгиня, хвърлили въже върху шията й и я удушили. Така блажената Людмила угодила на Бога и потърпевша страдалчески.
Това се случило в събота, в първия час на нощта. Тогава светата била на шестдесет и една години. Бог популяризирал с доста чудеса мястото на нейното заравяне. Тя не била заровена в черква, а под градската стена. Всяка нощ над това място се появявали горящи свещи, а един слепец прогледнал, когато се докоснал до пръстта на гроба й. Като научил за тези чудни знамения, нейният внук Вячеслав пренесъл мощите й в град Прага и ги положил в църквата на свети Георги, където и през днешния ден те явяват доста знамения и чудеса.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.