Гл. ас. д-р Стоян Николов, Национален военноисторически музей: Длъжни сме да помним и да не забравяме героичните подвизи на ген. Кръстю Златарев
Благоевград. Длъжни сме да помним и да не забравяме героичните подвизи на ген. Кръстю Златарев. Това сподели за предаването „ 105 години независимост “ на Радио „ Фокус “ – Пирин гл. ас. доктор Стоян Николов, организатор в Националния военноисторически музей. По думите му българският офицер е бил ослепителен пълководец на 29-ти пехотен Ямболски полк, само че и на 11-а пехотна Македонска дивизия. „ Никога не би трябвало да се не помнят подвизите, които правят македонските българи в състава на 11-а пехотна Македонска дивизия – едно военновременно формирование, чийто персонален състав е запълнен напълно от македонски българи, една част от които даже не са били военнозадължени “, сподели още гл. ас. доктор Стоян Николов. Той акцентира, че ген. Кръстю Златарев е един от най-достойните образец в българската история.
„ Фокус “ напомня:
Генерал-лейтенант Кръстю Златарев е роден на 23 февруари 1864 година в Охрид. Завършва Военното учебно заведение в София. Произведен е в чин подпоручик на 30 август 1884 година и постъпва на работа в 13-ти пехотен Рилски полк с гарнизон в Кюстендил. Участва в Сръбско-българската война през 1885 година като пълководец на 3-та рота от 2-ри пехотен Струмски полк. Участва в боевете при село Баня, Трънско, при Врабча и при Сливница от 5 до 7 ноември 1885 година В боевете при Келташ е ранен, само че продължава да се бори, като не разрешава да бъде отвеян в лазарета. Награден е с Орден „ За Храброст ” ІV степен. На 30 август 1886 година е създаден в чин поручик, а на 1 януари 1889 година в чин – капитан. Като майор през 1900 година е пълководец на тайфа в 9-ти авариен пехотен полк. През 1907 година е назначен за асистент пълководец на 12-ти пехотен Балкански полк в Стара Загора. На 4 септември 1910 година е създаден в звание полковник. През 1911 година получава командването на 29-ти пехотен Ямболски полк, отпред на който взе участие в Балканската война /1912-1913 година /. Участва в боевете и завладяването на Лозенград и в щурма на Чаталджа на 4 и 5 ноември 1912 година Начело с командира си 29-ти пехотен Ямболски полк демонстрира чудеса от подвиг и заема Илери Табия на Чаталджанската позиция. Полкът не получава поддръжка и е заставен да се отдръпна на позицията си. Командирът полковник Златарев е ранен. За проявения подвиг Златарев получава Орден „ За Храброст ” ІІІ степен. По време на Междусъюзническата война /юни-юли 1913 година/ 29-ти пехотен Ямболски полк и 32-ри пехотен Загорски полк удържат настъплението на 5 гръцки дивизии по направлението Кукуш-Лахана. Героизмът на българските бойци и офицери дава опция на популацията да се изтегли към България. След завладяването на Кукуш от гърците, града е погубен. Полкът на полковник Златарев води сражения с гръцките войски при Злетовска река, Щип, Брегалница, както и в Кресненското дефиле, Горна Джумая и село Церово. През 1914 година полковник Кръстю Златарев е назначен за пълководец на 1-ва бригада от 7-ма пехотна Рилска дивизия. На 15 септември 1915 година на полковник Кръстю Златарев е предоставена организацията и мобилизацията на Сборната дивизия, преименувана на 11-та пехотна Македонска дивизия. Съставът на дивизията – 33 475 души бойци и офицери, най-вече по генезис от Македония и Одринско. Началник-щаб на дивизията е полковник Петър Дървингов от Кукуш, пълководец на 2-ра пехотна бригада е полковник Григор Кюркчиев от Прилеп, пълководец на 3-та пехотна бригада полковник Александър Протогеров от Охрид. За пълководец на 5-ти пехотен Македонски полк е назначен именития подполковник Борис Дрангов. Под командването на полковник Кръстю Златарев през есента на 1915 година полковете на 11-та пехотна Македонска дивизия бият сърбите и французите при Криволак на 21 ноември 1915 година, където македонските полкове нападат основната позиция на френските войски, удържала на офанзиви повече от месец, при Струмица, Градско, гара Удово, където е разрушена дивизията на военачалник Сарай,при Богданци, Валандово, Неготино и Кавадарци. На 1 януари 1916 година Кръстю Златарев е създаден в звание генерал-майор. През 1916-1917 година 11-та пехотна Македонска дивизия заема позиции по южните скатове на Беласица, а част от нея е включена в поддръжка на българските елементи край Дойранското езеро. Полковете на военачалник Златарев водят война против англичани и гърци и дружно с дивизиите от Първа войска стопират настъплението на Съглашението през септември 1918 година на Дойранския сектор на Македонския фронт. След подписването на Солунското помирение в края на септември 1918 година дивизията се отдръпва по посока на Горна Джумая, където е демобилизирана. През 1919 година 11-та пехотна Македонска дивизия е разформирована. На 25 юни 1919 година Кръстю Златарев получава званието генерал-лейтенант и минава в запаса. Кавалер е на ордените – „ За смелост „ – ІІІ и ІV степен, „ Св. Александър ” – ІІІ степен с мечове и V степен без мечове, Орден „ За Военна заслуга ” – ІІ степен с военно отличие, на лента, с турския орден „ За бойни заслуги ”. На името на военачалник Кръстю Златарев и наименуван Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Златарево ” на границата с Македония, сред Петрич и Струмица. Генерал-лейтенант Кръстю Златарев умира при атентата в църквата „ Св. Неделя ” на 16 април 1925 година, по време на опелото на военачалник Георгиев, погубен от леви терористи.
Ливия НИНОВА
„ Фокус “ напомня:
Генерал-лейтенант Кръстю Златарев е роден на 23 февруари 1864 година в Охрид. Завършва Военното учебно заведение в София. Произведен е в чин подпоручик на 30 август 1884 година и постъпва на работа в 13-ти пехотен Рилски полк с гарнизон в Кюстендил. Участва в Сръбско-българската война през 1885 година като пълководец на 3-та рота от 2-ри пехотен Струмски полк. Участва в боевете при село Баня, Трънско, при Врабча и при Сливница от 5 до 7 ноември 1885 година В боевете при Келташ е ранен, само че продължава да се бори, като не разрешава да бъде отвеян в лазарета. Награден е с Орден „ За Храброст ” ІV степен. На 30 август 1886 година е създаден в чин поручик, а на 1 януари 1889 година в чин – капитан. Като майор през 1900 година е пълководец на тайфа в 9-ти авариен пехотен полк. През 1907 година е назначен за асистент пълководец на 12-ти пехотен Балкански полк в Стара Загора. На 4 септември 1910 година е създаден в звание полковник. През 1911 година получава командването на 29-ти пехотен Ямболски полк, отпред на който взе участие в Балканската война /1912-1913 година /. Участва в боевете и завладяването на Лозенград и в щурма на Чаталджа на 4 и 5 ноември 1912 година Начело с командира си 29-ти пехотен Ямболски полк демонстрира чудеса от подвиг и заема Илери Табия на Чаталджанската позиция. Полкът не получава поддръжка и е заставен да се отдръпна на позицията си. Командирът полковник Златарев е ранен. За проявения подвиг Златарев получава Орден „ За Храброст ” ІІІ степен. По време на Междусъюзническата война /юни-юли 1913 година/ 29-ти пехотен Ямболски полк и 32-ри пехотен Загорски полк удържат настъплението на 5 гръцки дивизии по направлението Кукуш-Лахана. Героизмът на българските бойци и офицери дава опция на популацията да се изтегли към България. След завладяването на Кукуш от гърците, града е погубен. Полкът на полковник Златарев води сражения с гръцките войски при Злетовска река, Щип, Брегалница, както и в Кресненското дефиле, Горна Джумая и село Церово. През 1914 година полковник Кръстю Златарев е назначен за пълководец на 1-ва бригада от 7-ма пехотна Рилска дивизия. На 15 септември 1915 година на полковник Кръстю Златарев е предоставена организацията и мобилизацията на Сборната дивизия, преименувана на 11-та пехотна Македонска дивизия. Съставът на дивизията – 33 475 души бойци и офицери, най-вече по генезис от Македония и Одринско. Началник-щаб на дивизията е полковник Петър Дървингов от Кукуш, пълководец на 2-ра пехотна бригада е полковник Григор Кюркчиев от Прилеп, пълководец на 3-та пехотна бригада полковник Александър Протогеров от Охрид. За пълководец на 5-ти пехотен Македонски полк е назначен именития подполковник Борис Дрангов. Под командването на полковник Кръстю Златарев през есента на 1915 година полковете на 11-та пехотна Македонска дивизия бият сърбите и французите при Криволак на 21 ноември 1915 година, където македонските полкове нападат основната позиция на френските войски, удържала на офанзиви повече от месец, при Струмица, Градско, гара Удово, където е разрушена дивизията на военачалник Сарай,при Богданци, Валандово, Неготино и Кавадарци. На 1 януари 1916 година Кръстю Златарев е създаден в звание генерал-майор. През 1916-1917 година 11-та пехотна Македонска дивизия заема позиции по южните скатове на Беласица, а част от нея е включена в поддръжка на българските елементи край Дойранското езеро. Полковете на военачалник Златарев водят война против англичани и гърци и дружно с дивизиите от Първа войска стопират настъплението на Съглашението през септември 1918 година на Дойранския сектор на Македонския фронт. След подписването на Солунското помирение в края на септември 1918 година дивизията се отдръпва по посока на Горна Джумая, където е демобилизирана. През 1919 година 11-та пехотна Македонска дивизия е разформирована. На 25 юни 1919 година Кръстю Златарев получава званието генерал-лейтенант и минава в запаса. Кавалер е на ордените – „ За смелост „ – ІІІ и ІV степен, „ Св. Александър ” – ІІІ степен с мечове и V степен без мечове, Орден „ За Военна заслуга ” – ІІ степен с военно отличие, на лента, с турския орден „ За бойни заслуги ”. На името на военачалник Кръстю Златарев и наименуван Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Златарево ” на границата с Македония, сред Петрич и Струмица. Генерал-лейтенант Кръстю Златарев умира при атентата в църквата „ Св. Неделя ” на 16 април 1925 година, по време на опелото на военачалник Георгиев, погубен от леви терористи.
Ливия НИНОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ