Благодарение на минното дело ще откриете раждането на редица изкуствени

Благодарение на минното дело ще откриете раждането на редица изкуствени градове. Наличието на скъпи запаси освен разрешава заселването на поданици, само че и гаранция за разцвет, изключително преди и по време на Студената война. Именно във втория интервал ще открием, че миньорите са по този начин наречената междинна класа, която освен може да си разреши по-охолен живот, само че и постоянно да сменят местоположението, когато една мина се изчерпи и не може да дава повече от скъпия запас.

Какво се случва с жителите по-късно? Те са принудени да оцеляват сами, до момента в който градът постепенно се гълтам от природата. Такава е историята на Чиатура. Това е грузински град, който в апогея си е виновен за към 26% от добива на манган в целия свят. Именно тези находища дават нов живот и притеглят вниманието на картата. Историята стартира още през 1879 година с откритието на Акаки Тсеретели, който правил обиколка на региона и разкрил манганова и желязна руда.

Най-вероятно всичко това е било инцидентно, само че след още една по-сериозна разходка, открива, че в почвата има няколко пласта манганов оксид, пероксид и карбонит, освен това единствено на 20 метра под почвата. Осъзнавайки на какво са се натъкнали грузинците, бързо стартират да кроят проекти за рандеман. При основаването на мината, в първата година стартират да се вадят към 239 милиона тона и с такова благосъстояние излиза наяве, че просто няма по какъв начин да не се влага още повече запас за бърз рандеман. Следователно компанията Чиатурманган бързо основава железопътна линия до град Зестапони, където да продължи обработката. През 1905 година от този град излизат към 60% от добива на манганови руди и то за целия свят.

Чиатура отваря порти и стартира да притегля още хора, за потребностите на миньорите и техните фамилии се отварят 10 учебни заведения, има факултет на Грузинския Технологичен университет. Магазинчета и питейни заведения също намират място. В този интервал няма грузинец, който да не пожелае да бъде нает точно там, заплащането даже не се разяснява. По време на революцията през 1905 година Чиатура се трансформира в единствената цитадела на болшевиките в региона. Приказката тук не е изключително приятна, заради простата причина, че към 3700 миньори работят към 18 часа на денонощието и постоянно им се постанова да спят непосредствено в мините. Липсвали бани, а самият Сталин ги притискал да оказват помощ на болшевиките.

Причината за този необикновен триумф идва с една дребна детайлност – Сталин приказвал с елементарни думи в границите на 15 минути и хората, озверели от работа и отмалялост, предпочели да слушат него и да симпатизират на него, вместо да слушат философите с техните дълги пояснения. Този прийом се употребява и до през днешния ден, само че единствената разлика е, че речите освен понижават, само че и все по-рядко се случват. Това е градът, в който Сталин се крие дълго време в дребното градче, като заплаща с оръжие, до момента в който те връщат жеста с защита и право да оставят пресата за отпечатване и разпространение на агитация. Сталин се заклева, че ще ги пази от крадци, само че не споделя, че ще взриви тези мини, чийто притежатели отхвърлят да заплатят за протекцията – една доста странна и въпреки всичко позната гражданска война.

През 1906 година по този начин нареченият „ Златен трен “ е атакуван от болшевики и след 2-часова борба са откраднати 21 000 рубли. През 1913 година миньорите съумяват да поведат една 55-дневна стачка, настояванията им са за 8-часов работен ден, по-добро възнаграждение и приключването на нощните смени. Полицията им дава правото да организират стачката, стига да не предизвикат политически придвижвания. Малко преди Първата Световна война немската фамилия Круп прави една голяма инвестиция и стартира да усъвършенства качеството на живот в градчето. През 1913 година мината създава 1 милион тона от мангановата ора – половината от международния депозит.

През 20-те години на предишния век съумява да извади още 1/3 повече от продукцията от 1913 година и след революцията, немците са изгонени и оставят всичко в ръцете на новата власт. За малко време има обезсърчение, само че истината е, че миньорите чакат идващият вложител, те доста добре знаят какъв брой още находища има. През 1924 година на хоризонта се появява нов вложител в лицето на американския вложители Хариман. След като схваща, че никой не копае, предлага своите услуги, руските управляващи освен нямат избор, само че и са доста съгласни да дават мината на американец, тъй като по този метод ще могат да затвърдят своето наличие на картата, а и скрито чакат да получат дипломатическо самопризнание от Съединени американски щати. Хариман дава капитал от към 4 милиона $ и се съгласява, че ще заплаща в допълнение всеки звук, както на Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и на Грузия. Парите от тази договорка ще оказват помощ за новата стопанска система на Ленин. Още през първата година – 1925, Хариман съумява да усили производството от 436 000 тона на 772 000 тона.

Успява да се наслаждения на своите триумфи единствено една година, тъй като на идната цената на мангана се срутва и създаването и спомагателните усъвършенствания ще костват единствено още една по-сериозна инвестиция, само че по никакъв метод няма да се отразят на крайния резултат. Продължава да я поддържа още 3 години до 1927 и откакто Чиатура не са съгласни за договаряния, той се отхвърля и договаря единствено за неустойката по контракта. Става ясно, че ресурсите стартират да се изчерпват, само че през днешния ден мината се субсидира от английската компания Стемкор. На година се продуцират от към 1.18 милиона тона манганова ора и към 400 000 тона манганов концентрат. За страдание потребността от повече миньори към този момент е все по-малка. Първите спадове на интерес към града се следят към 1989 година и тогава популацията е към 30 000 души.

При броене през 2014 година аудиторията е към 12 803 души и съгласно историята стават все по-малко, като се чака доста скоро да се трансформира в нереален град. Днес всеки роден там е подготвен да изостави своето жилище и да търси триумф и по-добър живот някъде другаде. Единствената забавна атракция, която притегля туристи, е основана през далечната 1954 година Поради висотите и огромните баири, които миньорите би трябвало да изкачват много постоянно, Грузия взема решение да сътвори лифтове, с които да ги транспортира по-бързо до върха. Логично е да се направи сходна маневра, заради простата причина, че след дългите кози преходи, на никой не му се работи.

През 50-те години на предишния век са конфигурирани към 17 лифта и през днешния ден точно те оферират една много красива и вълнуваща панорама на всеки един екскурзиант. През 2017 година има и вест, че четири линии ще бъдат осъвременени, тъй като се считат за рискови. Градчето от дълго време е изгубило своята съществена популярност и постепенно и несъмнено тъне в давност. Ако желаете да посетите един нереален град, това е мястото.

Снимки: Wikipedia