Бизнесът настоява да се спре налагането на запори върху банковите сметки
Бизнесът упорства да се спре налагането на запори върху банковите сметки на фирмите и описите на движимо и недвижимо имущество, поради рецесията с ковид в страната. Мярката е планувана в Проектозакона за ограниченията по време на изключителното състояние, само че единствено за жителите и техните приходи от заплати и пенсии. В позиция до властта, Българската стопанска камара изиска защитната мярка да се впише и за компаниите.
Ето и мнението им:
Българската стопанска камара поддържа ограниченията, препоръчани от Министерския съвет и Народното събрание за справяне с следствията от пандемията COVID-19.
Същевременно, молим, без значение от изключителната обстановка, законовите текстове, касаещи една и съща група публични връзки, да бъдат деликатно прецизирани, с цел да не се реализира резултат, друг от целения.
От особена значимост са трудовоправните връзки и ограниченията, свързани с подкрепяне на бизнеса за опазване на работните места.
С член 4, алинея 2 се стопира налагането на запори на банкови сметки на физически лица, на запори върху трудовите хонорари и пенсии, както и осъществяване на описи на движими и недвижими движимости, благосъстоятелност на физически лица.
Ограничаването на тези ограничения единствено до физически лица не е целесъобразно, заради което предлагаме да се отнася и до юридически лица.
Предложение:
Тестът на член 4, алинея 2 да придобие следната редакция:
„ Спира се налагането на запори върху банкови сметки на физически и юридически лица, на запори върху трудовите хонорари и пенсии, както и осъществяване на описи на движими и недвижими движимости. “
Пар. 4 на Преходните и заключителните разпореждания на ПЗМВИП планува промени и допълнения на Кодекса на труда (КТ).
Приветстваме опцията за едностранно определяне на режим на надомна работа и работа от разстояние от работодателя и без единодушието на служащите и чиновниците. Подкрепяме и опцията от даване на заплатен или неплатен отпуск и без единодушието на служащия или служителя за интервала на въведеното изключително състояние, както и едностранно въвеждане от работодателя на ненапълно работно време.
Подкрепяме и законовата наредба на т. 2 на пар. 4 за прекратяване на работа на цялото дружество, част от него или на обособени служащи или чиновници при оповестено изключително състояние, както по самодейност на работодателя, по този начин и със заповед на държавен орган. (нов член 120в)
Същевременно, е регламентиран друг режим за погашение на компенсации (и възнаграждения):
Съгласно т. 5 на пар. 4 за основаване на нов член 218 а на КТ, при прекратяване на активността със заповед на държавен орган: „ служащият или служителят има право на 50 на 100 от брутното му трудово заплащане, само че не по-малко от 75 на 100 от минималната работна заплата, открита за страната. Обезщетението се изплаща от работодателя, при който служащият или служителят работи “
Съгласно т. 6 на пар. 4 за основаване на нов член 267а, когато активността се прекратява по самодейност на работодателя: „ за времето на прекратяване на работа в случаите по член 120в, алинея 1, служащият или служителят има право на брутното си трудово заплащане “.
Подобен метод не следва да бъде подкрепян, тъй като без значение по чия самодейност е прекратена активността в интервала на изключителното състояние, следствията както за работодателя, по този начин и за неговите служащи и чиновници ще бъде еднакъв – прогресивно понижаване на опциите за възнаграждение на хонорари и компенсации. Възможно е и работодателят да попада и в двете хипотези, и да е длъжен за част от служащите да заплаща обезщетение, а за друга част – цялостен размер на трудовите хонорари.
На последващо място, изплащането на цялостен размер на трудовите хонорари от работодатели, с прекратена активност, е мярка, чийто пряк резултат би бил редуциране на служащи и чиновници.
Считаме че тези ограничения наложително следва да се преглеждат, дружно с ограниченията, оповестени от министъра на финансите, за вдишване на 60 на 100 от брутните трудови хонорари от страна на страната, и да бъдат съобразени с критериите, на които работодателите следва да дават отговор, с цел да аплайват за тази помощ, както и с другите ограничения, ориентирани към бизнеса, с пряк резултат върху запазването на работните места.
Предложения:
По т. 5 на пар. 4 за основаване на нов член 218 а на КТ:
След изречение второ се прибавя се ново изречение със следното наличие:
„ Държавата възвръща на работодателя 50 на 100 от изплатените компенсации по този член, по ред и периоди, избран от министъра на финансите. “
По т. 6 на пар. 4 за основаване на нов член 267а:
Добавя се ново изречение, със следния текст:
„ Държавата възвръща на работодателя 60 на 100 от изплатените хонорари по този член, по ред и периоди, избран от министъра на финансите “
Част от средствата за компенсациите и възнагражденията при прекъсване на работата биха могли да бъдат ориентирани от Фонд за гарантиране на вземанията на служащите и чиновниците при неплатежоспособност на работодателя, доколкото прекъсването на активността на едно дружество неизбежно може да докара до финансово положение, което да допуска разкриване на произвеждане по неплатежоспособност. В този случай биха били нужни и съотвените промени в Закона за обезпечените вземания на служащите и чиновниците при неплатежоспособност на работодателя.
Ясните и непротиворечиви правила са изключително нужни за всички работодатели и работещи, с цел да им даде най-малко минимална сигурност в тази обстановка на изключително състояние.
Ето и мнението им:
Българската стопанска камара поддържа ограниченията, препоръчани от Министерския съвет и Народното събрание за справяне с следствията от пандемията COVID-19.
Същевременно, молим, без значение от изключителната обстановка, законовите текстове, касаещи една и съща група публични връзки, да бъдат деликатно прецизирани, с цел да не се реализира резултат, друг от целения.
От особена значимост са трудовоправните връзки и ограниченията, свързани с подкрепяне на бизнеса за опазване на работните места.
С член 4, алинея 2 се стопира налагането на запори на банкови сметки на физически лица, на запори върху трудовите хонорари и пенсии, както и осъществяване на описи на движими и недвижими движимости, благосъстоятелност на физически лица.
Ограничаването на тези ограничения единствено до физически лица не е целесъобразно, заради което предлагаме да се отнася и до юридически лица.
Предложение:
Тестът на член 4, алинея 2 да придобие следната редакция:
„ Спира се налагането на запори върху банкови сметки на физически и юридически лица, на запори върху трудовите хонорари и пенсии, както и осъществяване на описи на движими и недвижими движимости. “
Пар. 4 на Преходните и заключителните разпореждания на ПЗМВИП планува промени и допълнения на Кодекса на труда (КТ).
Приветстваме опцията за едностранно определяне на режим на надомна работа и работа от разстояние от работодателя и без единодушието на служащите и чиновниците. Подкрепяме и опцията от даване на заплатен или неплатен отпуск и без единодушието на служащия или служителя за интервала на въведеното изключително състояние, както и едностранно въвеждане от работодателя на ненапълно работно време.
Подкрепяме и законовата наредба на т. 2 на пар. 4 за прекратяване на работа на цялото дружество, част от него или на обособени служащи или чиновници при оповестено изключително състояние, както по самодейност на работодателя, по този начин и със заповед на държавен орган. (нов член 120в)
Същевременно, е регламентиран друг режим за погашение на компенсации (и възнаграждения):
Съгласно т. 5 на пар. 4 за основаване на нов член 218 а на КТ, при прекратяване на активността със заповед на държавен орган: „ служащият или служителят има право на 50 на 100 от брутното му трудово заплащане, само че не по-малко от 75 на 100 от минималната работна заплата, открита за страната. Обезщетението се изплаща от работодателя, при който служащият или служителят работи “
Съгласно т. 6 на пар. 4 за основаване на нов член 267а, когато активността се прекратява по самодейност на работодателя: „ за времето на прекратяване на работа в случаите по член 120в, алинея 1, служащият или служителят има право на брутното си трудово заплащане “.
Подобен метод не следва да бъде подкрепян, тъй като без значение по чия самодейност е прекратена активността в интервала на изключителното състояние, следствията както за работодателя, по този начин и за неговите служащи и чиновници ще бъде еднакъв – прогресивно понижаване на опциите за възнаграждение на хонорари и компенсации. Възможно е и работодателят да попада и в двете хипотези, и да е длъжен за част от служащите да заплаща обезщетение, а за друга част – цялостен размер на трудовите хонорари.
На последващо място, изплащането на цялостен размер на трудовите хонорари от работодатели, с прекратена активност, е мярка, чийто пряк резултат би бил редуциране на служащи и чиновници.
Считаме че тези ограничения наложително следва да се преглеждат, дружно с ограниченията, оповестени от министъра на финансите, за вдишване на 60 на 100 от брутните трудови хонорари от страна на страната, и да бъдат съобразени с критериите, на които работодателите следва да дават отговор, с цел да аплайват за тази помощ, както и с другите ограничения, ориентирани към бизнеса, с пряк резултат върху запазването на работните места.
Предложения:
По т. 5 на пар. 4 за основаване на нов член 218 а на КТ:
След изречение второ се прибавя се ново изречение със следното наличие:
„ Държавата възвръща на работодателя 50 на 100 от изплатените компенсации по този член, по ред и периоди, избран от министъра на финансите. “
По т. 6 на пар. 4 за основаване на нов член 267а:
Добавя се ново изречение, със следния текст:
„ Държавата възвръща на работодателя 60 на 100 от изплатените хонорари по този член, по ред и периоди, избран от министъра на финансите “
Част от средствата за компенсациите и възнагражденията при прекъсване на работата биха могли да бъдат ориентирани от Фонд за гарантиране на вземанията на служащите и чиновниците при неплатежоспособност на работодателя, доколкото прекъсването на активността на едно дружество неизбежно може да докара до финансово положение, което да допуска разкриване на произвеждане по неплатежоспособност. В този случай биха били нужни и съотвените промени в Закона за обезпечените вземания на служащите и чиновниците при неплатежоспособност на работодателя.
Ясните и непротиворечиви правила са изключително нужни за всички работодатели и работещи, с цел да им даде най-малко минимална сигурност в тази обстановка на изключително състояние.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ