Шеф на военен съд осъди прокуратурата за 180 000 лева
Бившият ръководител на Военно-апелативния съд полк. Петко Петков осъди прокуратурата да му изплати близо 180 000 лв. компенсации. Това заяви " Лекс ", като цитира решението на Софийския градски съд по заведеното от Петков дело по Закова за отговорността на страната.
Бившият арбитър е претендирал за 560 000 лв., и той, както и прокуратурата, могат да апелират решението на градския съд пред горната инстанция.
Петков е завел делото против прокуратурата, откакто беше съден и оневинен за длъжностно заграбване и показани погрешни сведения, с цел да бъдат получени пари по план на ОПАК. Обвинението беше обвързвано с контракт от 2008 година сред тогавашното Министерство на държавната администрация и административната промяна (МДААР) и Военно-апелативния съд, с който съдът стартира осъществяване на план по ОПАК за над 730 000 лв.. Парите бяха отпуснати за създаване на осведомителна система за бистрота във военните съдилища.
Проектът обаче беше преустановен, откакто през 2014 година стартира следствие, а прокуратурата повдигна обвинявания на 8 души, сред които и Петков. Градският съд в началото ги призна за отговорни, само че не ги наказа поради изтекла отминалост. Основна част от обвиняванията беше обвързвана със подписани контракти с специалисти без публични поръчки, като била направена документи със задна дата, която да потвърждава, че такива въпреки всичко са извършени.
В края на 2020 година Софийският апелативен съд (САС) оправда всички подсъдими и прокуратурата не стачкува присъдата. Тогава съдът одобри, че ръководителят на Военно-апелативният съд въобще не е бил задължен да организира процедури по Закон за обществените поръчки, защото той не се ползва за планове, които са предоставени и напълно финансирани от интернационална организация.
Оказа се, че още при започване на плана е имало сложено изискване от МДААР на Военно-апелативния съд, произлизащо от интернационалното финансиране и то е било да се платят хонорари на физически лица, а не за избрани действия, които прокуратурата е инкриминирала. За да одобри, че не са настъпили и тежки нездравословни последствия за съда, апелативният съд подсети, че са възобновени напълно всички пари с лихвите.
В желае си по ЗОДОВ против прокуратурата, Петко Петков твърди, че е понесъл изключително тежко воденото против него дело, защото е било обвързвано с работата му като ръководител на съда и е засегнало професионалната му известност, която приел за срината и се чувствал обществено компрометиран.
Преживял и мощен стрес, а делото било и необятно отразено в медиите. Петков акцентира, че обвиняванията са му попречили да се развива професионално и да се грижи за фамилията си, защото е освободен от работа, а доста от познатите му се отдръпнали от него.
Полковник Петков е оценил на половин милион лв. единствено неимуществените вреди от повдигнатите против него обвинявания. Съдия Евгени Георгиев от Софийски градски съд обаче е решил, че справедливото обезщетение за тях е 120 000 лв.. В решението си той показва, че е направил информация за други водени каузи по ЗОДОВ от магистрати против прокуратурата.
Между тях е и това на арбитър Петър Сантиров, който осъди прокуратурата да му заплати 250 000 лв. за морални вреди поради делото за рушвет, по което беше съден и оневинен дружно с някогашния боен министър Николай Цонев и финансиста Тенчо Попов. Според Софийски градски съд обаче непосредствен до проблема на арбитър Петков е този с някогашните варненски прокурори Тони Томов и Карен Бейлерян, които бяха съдени и оправдани за персонално укривателство през 2009 година и по-късно осъдиха прокуратурата да им заплати по 60 000 лв..
Съдия Георгиев отбелязва, че двамата са били съдени за по-леко закононарушение, делото им е траяло единствено три години, а минималната заплата е била над 40% по-ниска. Така той стига до извод, че справедливото обезщетение за моралните вреди на Петков е 120 000 лв..
Съдът отбелязва в решението си също, че към магистратите упованията и условията на обществото за честност и съблюдаване на законите са извънредно повишени. Затова и противозаконното обвиняване за осъществяване на закононарушение при тях има по-силно отрицателно отражение върху неимуществената им сфера.
Прокуратурата е наказана да заплати на Петков и близо 58 000 лв. за имуществени вреди, сред които съвсем 10 000 лв. за адвокатски възнаграждения. Голяма част от парите са поради компенсациите при овакантяване на работа.
През 2014 година Висшият правосъден съвет в профил Петков от служба, откакто му бяха повдигнати обвинявания, а година по-късно той напусна правосъдната система. До напускането обаче Петков показва, че не е получавал в допълнение материално стимулиране и претендира и обезщетение за това, наред с парите, които не е получил от заплати, до момента в който е бил отхвърлен, както и компенсацията при овакантяване.
През 2021 година, откакто към този момент е бил дефинитивно оневинен, Военно-апелативният съд е платил на Петков над 27 000 лв. обезщетение по Закона за правосъдната власт, каквото магистратите получават при освобождение. От решението излиза наяве, че то е по-малко, тъй като Петков е получил 23 000 лв. през 2000 година, когато също е напуснал правосъдната система.
Военният съд е начислил на Петков и съвсем 45 000 лв. обезщетение за заплатите, които не е получил, до момента в който е бил отхвърлен. Той обаче е изискал и съдът му присъжда още над 46 000 лв., които са лихви върху компенсацията при овакантяване на системата, както и за разликите в брутните заплати, които не е получавал, до момента в който е бил отхвърлен.
Бившият арбитър е претендирал за 560 000 лв., и той, както и прокуратурата, могат да апелират решението на градския съд пред горната инстанция.
Петков е завел делото против прокуратурата, откакто беше съден и оневинен за длъжностно заграбване и показани погрешни сведения, с цел да бъдат получени пари по план на ОПАК. Обвинението беше обвързвано с контракт от 2008 година сред тогавашното Министерство на държавната администрация и административната промяна (МДААР) и Военно-апелативния съд, с който съдът стартира осъществяване на план по ОПАК за над 730 000 лв.. Парите бяха отпуснати за създаване на осведомителна система за бистрота във военните съдилища.
Проектът обаче беше преустановен, откакто през 2014 година стартира следствие, а прокуратурата повдигна обвинявания на 8 души, сред които и Петков. Градският съд в началото ги призна за отговорни, само че не ги наказа поради изтекла отминалост. Основна част от обвиняванията беше обвързвана със подписани контракти с специалисти без публични поръчки, като била направена документи със задна дата, която да потвърждава, че такива въпреки всичко са извършени.
В края на 2020 година Софийският апелативен съд (САС) оправда всички подсъдими и прокуратурата не стачкува присъдата. Тогава съдът одобри, че ръководителят на Военно-апелативният съд въобще не е бил задължен да организира процедури по Закон за обществените поръчки, защото той не се ползва за планове, които са предоставени и напълно финансирани от интернационална организация.
Оказа се, че още при започване на плана е имало сложено изискване от МДААР на Военно-апелативния съд, произлизащо от интернационалното финансиране и то е било да се платят хонорари на физически лица, а не за избрани действия, които прокуратурата е инкриминирала. За да одобри, че не са настъпили и тежки нездравословни последствия за съда, апелативният съд подсети, че са възобновени напълно всички пари с лихвите.
В желае си по ЗОДОВ против прокуратурата, Петко Петков твърди, че е понесъл изключително тежко воденото против него дело, защото е било обвързвано с работата му като ръководител на съда и е засегнало професионалната му известност, която приел за срината и се чувствал обществено компрометиран.
Преживял и мощен стрес, а делото било и необятно отразено в медиите. Петков акцентира, че обвиняванията са му попречили да се развива професионално и да се грижи за фамилията си, защото е освободен от работа, а доста от познатите му се отдръпнали от него.
Полковник Петков е оценил на половин милион лв. единствено неимуществените вреди от повдигнатите против него обвинявания. Съдия Евгени Георгиев от Софийски градски съд обаче е решил, че справедливото обезщетение за тях е 120 000 лв.. В решението си той показва, че е направил информация за други водени каузи по ЗОДОВ от магистрати против прокуратурата.
Между тях е и това на арбитър Петър Сантиров, който осъди прокуратурата да му заплати 250 000 лв. за морални вреди поради делото за рушвет, по което беше съден и оневинен дружно с някогашния боен министър Николай Цонев и финансиста Тенчо Попов. Според Софийски градски съд обаче непосредствен до проблема на арбитър Петков е този с някогашните варненски прокурори Тони Томов и Карен Бейлерян, които бяха съдени и оправдани за персонално укривателство през 2009 година и по-късно осъдиха прокуратурата да им заплати по 60 000 лв..
Съдия Георгиев отбелязва, че двамата са били съдени за по-леко закононарушение, делото им е траяло единствено три години, а минималната заплата е била над 40% по-ниска. Така той стига до извод, че справедливото обезщетение за моралните вреди на Петков е 120 000 лв..
Съдът отбелязва в решението си също, че към магистратите упованията и условията на обществото за честност и съблюдаване на законите са извънредно повишени. Затова и противозаконното обвиняване за осъществяване на закононарушение при тях има по-силно отрицателно отражение върху неимуществената им сфера.
Прокуратурата е наказана да заплати на Петков и близо 58 000 лв. за имуществени вреди, сред които съвсем 10 000 лв. за адвокатски възнаграждения. Голяма част от парите са поради компенсациите при овакантяване на работа.
През 2014 година Висшият правосъден съвет в профил Петков от служба, откакто му бяха повдигнати обвинявания, а година по-късно той напусна правосъдната система. До напускането обаче Петков показва, че не е получавал в допълнение материално стимулиране и претендира и обезщетение за това, наред с парите, които не е получил от заплати, до момента в който е бил отхвърлен, както и компенсацията при овакантяване.
През 2021 година, откакто към този момент е бил дефинитивно оневинен, Военно-апелативният съд е платил на Петков над 27 000 лв. обезщетение по Закона за правосъдната власт, каквото магистратите получават при освобождение. От решението излиза наяве, че то е по-малко, тъй като Петков е получил 23 000 лв. през 2000 година, когато също е напуснал правосъдната система.
Военният съд е начислил на Петков и съвсем 45 000 лв. обезщетение за заплатите, които не е получил, до момента в който е бил отхвърлен. Той обаче е изискал и съдът му присъжда още над 46 000 лв., които са лихви върху компенсацията при овакантяване на системата, както и за разликите в брутните заплати, които не е получавал, до момента в който е бил отхвърлен.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ