Бившият общински съветник в Благоевград Орлин Тимов, регионален управител на

Бившият общински консултант в Благоевград Орлин Тимов, районен шеф на „ Лев Инс “ за Югозапада и извънредно непосредствен другар на Алексей Петров от 30 години, описа неподозирани неща от биографията на разстреляния необут. Той има единствено суперлативи по адрес на Трактора, който пазел хората от мутрите и желал да оправи България.
" Запознахме се с Алексей около братовчед ми от санданското село Хърсово, който беше барета ", споделя Орлин Тимов пред " Струма ".
" Беше при започване на 90-те години, когато аз държах барчето в НТС – Благоевград. Тогава дойдоха при мен някакви юнаци, които ми обявиха, че би трябвало да им заплащам по 1000 марки на месец, с цел да ми пазят чашите. Е, обадих се на братовчеда и в последна сметка аз самичък започнах да си пазя чашите, а в случай че някой се счупеше, просто си купувах нова.
Тогава и се запознахме с Алексей, който към този момент беше член на борда на ЗК „ Аполо и Болкан “. Сприятелихме се доста бързо. Той беше необикновен човек и единственото, което искаше, е България да се оправи.
Заставаше намерено против всички крадци и далавераджии и непосредствено ги обвиняваше, по тази причина мнозина се опасяваха от него – и представителите на ъндърграунда, и на бизнеса, и политици. Част от тях и през днешния ден не престават да бълват нелепости за него – то не бяха октоподи, то не бяха калмари, а в последна сметка нищо не бе потвърдено в съда.
В същото време Алексей не се боеше от никого и това още повече ги озлобяваше.
През всичките тези 30 години с Алексей сме се срещали стотици пъти, ходили сме си на посетители. Бил съм очевидец десетки пъти по какъв начин помагаше на хората, и на познати, и на непознати – с пари, работа, с връзки, спасявал им е бизнеса… Не, подобен човек не може да бъде неприятен.
Сещам се за една занимателна преживелица от ареста му по делото „ Октопод “, която той ми описа. Когато го сваляли закопчан по стълбите, трябвало да минат край една стъклена, доста тежка и скъпа маса, която служителите на реда не съумели да отместят.
Той им предложил да му смъкват белезниците, с цел да им помогне, след това още веднъж се върнал горе на стълбището, с цел да могат поканените на ареста публицисти да го снимат.
Тогава, по време на едно от излизанията му от ареста, го попитах за какво не се възползва от мощните си позиции в Израел и не отиде да живее самичък. Отговори ми: " Защото тук ще останат майка ми, брат ми, татко ми, приятелите… Аз да вървя да се търкалям по плажовете, а те да продължат да живеят в тази страна ли? Не, няма да стане. Оставам тук, тъй като единственото, което желая, е страната ни да се оправи ".
Напоследък говореше, че след двете несполучливи покушения против него към този момент няма кой да се занимава с него. Въпреки това в София си имаше защита – още от времето, когато направи „ Лев Инс “.
Тогава имаше ликвидиране на една някогашна барета, мисля че беше сикаджия, и Алексей си нае гардове, на които плащаше самичък. При мен в Благоевград обаче постоянно е идвал без гардове, при майка си ходеше без защита – ползваше ги момчетата единствено в столицата.
А на пътеката във Витоша, където го гръмнаха, той по този начин практикуваше – спираха колата първоначално й и той оставяше гардовете там, до момента в който се разноски.
От Алексей ще ми останат само хубави мемоари. Въпреки другарството ни нямахме навика да си разменяме дарове на персоналните празници. Помня, че на 50-ия му рожден ден му направих единствения подарък – откарах му Георги Гоцев, тъй като Алексей доста обичаше македонската музика.
Погребението му ще е в четвъртък и аз сигурно ще бъда там. За пръв път обаче няма да можем да си поговорим, да се посмеем, да послушаме македонска музика, да се ядосваме, че към този момент повече от 30 години нищо в нашата страна не се трансформира в позитивна посока.
Ще приказвам единствено аз. Ще му кажа „ Сбогом, приятелю! “ И ще му обещая в никакъв случай да не го не помня ", споделя Орлин Тимов.