Николай Стайков: Разликата между нашия и западноевропейския футбол е плашеща
Бившият футболен арбитър, Николай Стайков, даде извънредно изявление за уеб страницата. В него той описа за футболната си академия – Барокко спорт, за задачите и упоритостите си, както и за редицата компликации, които е трябвало да преодолява през последните месеци, по отношение на пандемията.
Стайков показа, че в трите години, в които школата е имала съдействие с испанския гранд Валенсия, се е усетила голямата разлика на организационно и финансово равнище сред европейските и българските школи.
Въпреки всичко, президентът на Барокко счита, че се виждат първи проблясъци на усъвършенстване и в родната реалност, отбелязвайки все по-голямата ангажираност на млади експерти, които търсят развиване в областта на футбола.
Здравейте, господин Стайков! Трудна и тревожна година е към този момент зад тила ни, без значение, че новата не стартира по доста по-различен метод. Как оценявате миналите 12 месеца през Вашата призма?
Измина една сложна година, във всеки един аспект. Срещнахме се с нещо, с което досега човечеството не се беше срещало. Отделно, трябваше да търсим разновидности за издържане на школата, защото всяка една школа е мощно подвластна от таксите на децата. При състояние, че децата не са на линия, то и за самите треньори, и за мен беше тежко.
Какво беше отражението на пандемията върху процесите във Вашата школа – Барокко спорт?
Като човек, който дълги години се занимава с футбол и съм бил от страната на треньорите, знам, че да работиш и да не вземаш пари е комплицирано. Това важи за всеки човек, когато си на ръба на оцеляването. При мен са основно млади момчета, които се пробвам да подтиквам, с цел да се развиват. В оня миг обаче не можех да им дава нищо и трябваше да се опитам да ги задържа в клуба, с цел да последват идеологията ни.
Когато започвах плана с академията, концепцията беше да привлека доста деца въз основата, която култивирам. Пълните терени ми радват сърцето, това е един тип задоволство и показно, че съм си постигнал задачата.
В кой аспект е най-голяма загубата за децата през миналите месеци?
Децата изгубиха изцяло системността си на тренировки. В един миг са единствено пред компютрите и не могат да излизат, откакто преди този момент са привикнали по 3-4 пъти на седмица да са ангажирани с футбол. Получи се обездвижване и при децата си пролича изключително доста, когато се върнаха към тренировки и бяха качили килограми, да вземем за пример.
От друга страна се наруши и ритъмът на живот. Те си знаеха последователността – да вземем за пример, учебно заведение, уроци по британски и по-късно футбол. Всичките рестрикции и ограничения, съществуването на родители, които бяха налегнати от безпаричие, други, които се опасяваха за по-възрастни родственици – сблъскахме се с доста разнообразни аспекти и трябваше да сме по-гъвкави в методите си. Мисля, че успяхме да закрепим нещата и да запазим децата и треньорите в школата, с цел да съумеем да продължим развиването на школата.
Успявахте ли да държите децата фокусирани върху футбола и най-много спокойни предвид на цялата конюнктура?
Всички млади треньори вършиха онлайн тренировки през „ Зуум “. Те използваха системата и за другите си задължения и бяха добре осведомени с нея. Искахме да запазим интереса на децата, а и да ги накараме да се усещат близки до треньорите. Приемам, че децата и треньорите би трябвало да са като семейство и постоянно би трябвало да има добра и непрекъсната връзка с тях и с родителите им. Както и преди съм казвал, с цел да се построи състезател би трябвало да има добра връзка сред родителите и треньорите. Само по този начин може да се направи и добър краен артикул. Мисля, че се справихме с задачата.
Проектът „ Барокко “ стартира преди повече от 3 години. Разкажете ни малко за това по какъв начин се решихте на тази огромна стъпка?
Като човек, играл футбол, имах фантазия да бъда треньор. Осъществих фантазията си, влизайки в НСА и работейки с деца. Постепенно стопирах с футбола и се пренасочих към съдийство, поради разнообразни травми. Успях и там да стигна до професионалното равнище. Редом с това си играех и футзал и плажен футбол, тъй че постоянно съм бил в кухнята на всички разновидности на футбола. След време станах и учител в Софийския университет, още веднъж с футбола.
Постепенно реших, че е време да стартира да оказвам помощ на спорта, като основаването и развиването на школа беше методът за мен. Сега имам ясната концепция да се опитам да оказа помощ на всички деца в школата, освен да станат футболисти, само че преди всичко, да станат хора. Това го дублирам на всяка родителска среща. Важно е да заобичат футбола, другото може да се реализира под най-различни форми, освен през професионалното упражняване на футбол. Може да станат мениджъри, съдии, да работят в маркетингов отдел, вратите им към този спорт не се затварят, никога, в случай че не станат футболисти. Винаги може да се занимават още веднъж с футбол, дори и да не е на зеления терен непосредствено.
Помага ли Ви многостранното развиване в разнообразни функции във футбола в този момент и когато към този момент сте в ролята на властник на клуб?
Абсолютно, да. Минал съм през всички равнища на футбола – футболист, арбитър, треньор и в този момент президент. Отделно, както и загатнах, съм играл футзал и плажен футбол. Наясно съм с всички процеси в България. Нашият футбол се намира в сложен преход, само че мисля, че има светлина в тунела. Треньорите в детско-юношеските школи демонстрират предпочитание да се образоват, интензивно посещават семинари и непрекъснато търсят способи да се развиват. Това е една причина, че до няколко години ще забележим към този момент и истински резултати.
Дават ли вяра играчи като Вальо Антов, Доминик Янков и други, че може да забележим още веднъж наши състезатели, които да се осъществят сполучливо на най-високото равнище?
Вальо Антов и неговият трансфер в Болоня несъмнено е свеж образец. Това са хубави неща, само че по-късно идва сложното – да се наложат. Преди 2-3 години и Калоян Кръстев беше в Болоня, както и много други наши млади момчета, които не съумяха обаче да се наложат по разнообразни аргументи в Европа.
Защо имаме толкоз огромен проблем с построяването на манталитета на нашите футболисти?
Проблемът е много изчерпателен – стопански, обществен. Нашите деца карат много друг пубертет по отношение на европейските, само че още по-ключовото е, че родните клубове изостават доста на организационно равнище по отношение на тези в чужбина. На юношите в Европа се обръща особено внимание още от 12-13-годишни, когато стартира да се следи храненето, заживяват децата в интернати и се намира баланс сред учебното заведение и футбола. При нас този баланс и тази методичност тотално отсъства.
На родителите също им се изкриви мисленето, тъй като предвид на по-малкото ни триумфи през последните години, всеобщо децата биват насочени към проучването на езици, а футболът и спортът остават като трети или четвърти приоритет.
Школата Ви има засилено партньорство с гранда Валенсия, като на процедура Барокко е представител за България на испанския отбор. В кои аспекти получавате най-голяма помощ от Валенсия?
Покрай пандемията в действителност ни се ограничи партньорството с Валенсия. Преди това сключвахме контракти преди началото на годината, съгласно които техни треньори трябваше най-малко три пъти годишно да идват при нас и да изнасят лекции пред нашите треньори. Тази година даже не възобнових контракта, около несигурността към пандемията.
Горчивата истина обаче е, че футболът към този момент се прави единствено с доста пари. Школите в Европа влагат доста средства. Като стартираме през лекари, физиотерапевти, отговорници за храненето и така нататък Даже и в школите на средноевропейско равнище е налична войска от експерти и там се виждат резултати малко по малко.
При нас треньорът извършва 4-5 действия, разпилява се и нищо не се получава. Това, което придобихме като опит от работата с Валенсия, по-скоро ни показа плашеща равносметка за това какво вършим ние и какво вършат те! Те имат по 4-5 треньори в една единствена възраст. Западноевропейският футбол е на такова ниво, че все по-трудно ще е да се доближим до тези стандарти.
Все отново, още веднъж споделям, има първи проблясъци на усъвършенстване. Лудогорец съумя да направи добра школа, макар че им е мъчно заради географския фактор. Ботев Пловдив направиха добра школа, само че и там ги налегна финансовата рецесия. Левски правеше забавни неща, преди цялата сага към Божков. Школите се пробват да се развиват по западноевропейски модел, само че е доста мъчно. Най-лошото е, че президентите на тези клубове не желаят да влагат повече средства точно в школите, с цел да се изкарва по-добра продукция.
Създава ли проблем, в този ред на мисли, тезата, че в България от футбол доста мъчно се печели? Има ли метод това да се промени, с цел да може притежатели да влагат повече средства?
Пирамидата при нас, преди всичко, е обърната с главата надолу. На второ място, президентите у нас управляват клубовете със напълно друга цел. Виждаме, че Домусчиев и Гриша Ганчев съумяха да завоюват от футбол. Ганчев направи добра школа в Литекс, откъдето излязоха много играчи, които бяха ядро на националния тим. Лудогорец завоюва с влизанията си в групите на европейските клубни шампионати. Недостатъците обаче се виждат, а точно многото чужденци.
Четох публикация оня ден, че в Лудогоре има 25-ма чужденци, което не подхожда на вложените средства и построяването на 12 терена за школата. Вложени са общински и държавни пари в самата база и в идващия миг още веднъж разчитаме единствено на чужденците. Трябва да има баланс, с цел да се получат нещата. Необходимо е самообладание и сърце.
Преди време споменахте, че след 3 години работа сте достигнали „ кота 0 “ в школата. Какви са идващите дребни стъпки пред Вас?
Мисля, че доста вярно се показах, защото през тези три години се стараех да изградя треньорски екип, който да взаимодейства добре между тях и да работи дружно на равнище. От лятото пристигна да оказва помощ в школата Стефан Яръмов, едно много известно име в детско-юношеския футбол, с дълги години опит в школите на ЦСКА и Литекс. Ники Николов пристигна неотдавна от Витоша Бистрица, той има към 15 години стаж в юношеския футбол.
С тези назначения върша дребни стъпки, които чакам да дадат определни резултати след 1-2 години. Заредил съм се с самообладание, тъй като знам, че съм тръгнал от нулата и с всяка година се пробвам да надграждам по малко. Миналата година, да вземем за пример имахме единствено към 17 момчета в старшата възраст, в този момент към този момент са 37 и направихме два тима, които да играят в другите зони.
В по-малките възрасти е по-трудно, тъй като редица други частни школи набират много от гениите, само че се надявам с времето да вдигнем и ние качеството. Надявам се, че с мисленето, което се постанова всеки ден – да станем хора, а не футболисти непременно, ще се получат и нужните резултати най-после.
Редица футболни деятели акцентират затварянето на спортните учебни заведения и дребното подготвително време на играчите като главния проблем на нашия младежки футбол. Споделяте ли тези наблюдения?
Съгласен съм. Това, което е било, нагледно казано, градено по време на комунизма, беше разрушено за 15-20 години. Имаме потребност от начертаването на ясна тактика, с цел да се възстановят спортните учебни заведения и паралелки. Цялостно обаче факторите са доста и всичко е сложно.
Самата просветителна система стигна самобитно дъното и има опити за възобновяване на предходното равнище на обучителната система. Точно там би трябвало да се направи надалеч по-добра връзка сред Министерството на образованието и Министерството на младежта и спорта. Трябва да се обърне внимание на дребните неща, да вземем за пример неналичието на часове по физическо в най-ранните възрасти в учебно заведение. В дълготраен проект това дава своето отражение. В предишнана конструкция имаше ясно обособени юношески центрове за спорт във всяка община, децата от най-ранна възраст бяха задължени по някакъв метод да спортуват.
Друг проблем на нашата просветителна система е разделянето на две смени. Навсякъде в Европа се учи сутринта, след което следобедът е възложен на децата за други занимания и спорт, да вземем за пример. В нашата школа се чудим по какъв начин да създадем тренировките късно вечерта, тъй като някои деца са утринна промяна, други са вечерна и свършват чак към 19:00 ч. Докато свърши тренировката и към този момент е време за лягане, надлежно детето няма да успее да се наспи и възвърне добре. Това е обикновен проблем, само че действително оказва съществено въздействие върху развиването на един футболист.
Като някогашен арбитър, смятате ли, че е парадоксално, че имаме рефер на европейско равнище, в лицето на Георги Кабаков, само че все пак той не наподобява да получава нужното почитание в родната си страна?
Мога да Ви дам и други образци за съдии, които са на европейско равнище, само че в личната си страна не са изключително долюбвани. Имал съм опция да се докосна до много интернационалните съдии от други страни.
Не бива да забравяме, че съдийството е част от футбола и по тази причина е най-великата игра в света. Футболът е изработен за страст, хората са отишли на стадиона, с цел да изкарат всичката насъбрана сила. В България споделяме постоянно, че се върви на мач, с цел да се изкара отрицателната сила.
Идеята обаче е, че се дава нещо друго, по отношение на всекидневието. Затова би трябвало да се помиряваме с грешките на съдии, треньори и футболисти – всеки прави неточности. Нужно е да се разсъждава по-философски и да не се водят някакви войни сред клубовете и против съдиите, да вземем за пример.
Очакваме въвеждането на системата ВАР в България в най-скорошно време. Позитивно или негативно е въздействието на системата, след въвеждането ѝ в приложимост?
Мога да посочи както плюсовете, по този начин и минусите на тази система. Определено ще има по-малко ощетени тимове. Виждаме обаче, че съдиите ползват и поясняват отсъжданията по друг метод из цяла Европа. Губи се човешкият фактор и страстта измежду почитателите, които се чудят дали насладата им не се е оказала безрезултатна. Губи се детайла на първична наслада. Създава се и ненужно напрежение измежду играчи и управление.
Футболът е бил основан за развлечение на хората, а с навлизането на тези технологии да не стане по този начин, че един ден и футболистите да разчитат да дадена технология, която да им оправи мерника пред гола, да вземем за пример!
И за край – какво си пожелавате в персонален и професионален проект през тази година?
Пожелавам си най-много здраве, за мен и за всички към мен. Дано успеем по-бързо да прескочим тази епидемиологична конюнктура и да се върнем към остарелия си темп на работа и живот.
Относно школата, мога да кажа, че се надявам да предам работоспособността си на всички треньори, тъй като всичко, което съм постигнал през кариерата си, е било плод на доста труд. Вярвам, че рано или късно това, което вършим със сърце, ще даде плодове.
Стайков показа, че в трите години, в които школата е имала съдействие с испанския гранд Валенсия, се е усетила голямата разлика на организационно и финансово равнище сред европейските и българските школи.
Въпреки всичко, президентът на Барокко счита, че се виждат първи проблясъци на усъвършенстване и в родната реалност, отбелязвайки все по-голямата ангажираност на млади експерти, които търсят развиване в областта на футбола.
Здравейте, господин Стайков! Трудна и тревожна година е към този момент зад тила ни, без значение, че новата не стартира по доста по-различен метод. Как оценявате миналите 12 месеца през Вашата призма?
Измина една сложна година, във всеки един аспект. Срещнахме се с нещо, с което досега човечеството не се беше срещало. Отделно, трябваше да търсим разновидности за издържане на школата, защото всяка една школа е мощно подвластна от таксите на децата. При състояние, че децата не са на линия, то и за самите треньори, и за мен беше тежко.
Какво беше отражението на пандемията върху процесите във Вашата школа – Барокко спорт?
Като човек, който дълги години се занимава с футбол и съм бил от страната на треньорите, знам, че да работиш и да не вземаш пари е комплицирано. Това важи за всеки човек, когато си на ръба на оцеляването. При мен са основно млади момчета, които се пробвам да подтиквам, с цел да се развиват. В оня миг обаче не можех да им дава нищо и трябваше да се опитам да ги задържа в клуба, с цел да последват идеологията ни.
Когато започвах плана с академията, концепцията беше да привлека доста деца въз основата, която култивирам. Пълните терени ми радват сърцето, това е един тип задоволство и показно, че съм си постигнал задачата.
В кой аспект е най-голяма загубата за децата през миналите месеци?
Децата изгубиха изцяло системността си на тренировки. В един миг са единствено пред компютрите и не могат да излизат, откакто преди този момент са привикнали по 3-4 пъти на седмица да са ангажирани с футбол. Получи се обездвижване и при децата си пролича изключително доста, когато се върнаха към тренировки и бяха качили килограми, да вземем за пример.
От друга страна се наруши и ритъмът на живот. Те си знаеха последователността – да вземем за пример, учебно заведение, уроци по британски и по-късно футбол. Всичките рестрикции и ограничения, съществуването на родители, които бяха налегнати от безпаричие, други, които се опасяваха за по-възрастни родственици – сблъскахме се с доста разнообразни аспекти и трябваше да сме по-гъвкави в методите си. Мисля, че успяхме да закрепим нещата и да запазим децата и треньорите в школата, с цел да съумеем да продължим развиването на школата.
Успявахте ли да държите децата фокусирани върху футбола и най-много спокойни предвид на цялата конюнктура?
Всички млади треньори вършиха онлайн тренировки през „ Зуум “. Те използваха системата и за другите си задължения и бяха добре осведомени с нея. Искахме да запазим интереса на децата, а и да ги накараме да се усещат близки до треньорите. Приемам, че децата и треньорите би трябвало да са като семейство и постоянно би трябвало да има добра и непрекъсната връзка с тях и с родителите им. Както и преди съм казвал, с цел да се построи състезател би трябвало да има добра връзка сред родителите и треньорите. Само по този начин може да се направи и добър краен артикул. Мисля, че се справихме с задачата.
Проектът „ Барокко “ стартира преди повече от 3 години. Разкажете ни малко за това по какъв начин се решихте на тази огромна стъпка?
Като човек, играл футбол, имах фантазия да бъда треньор. Осъществих фантазията си, влизайки в НСА и работейки с деца. Постепенно стопирах с футбола и се пренасочих към съдийство, поради разнообразни травми. Успях и там да стигна до професионалното равнище. Редом с това си играех и футзал и плажен футбол, тъй че постоянно съм бил в кухнята на всички разновидности на футбола. След време станах и учител в Софийския университет, още веднъж с футбола.
Постепенно реших, че е време да стартира да оказвам помощ на спорта, като основаването и развиването на школа беше методът за мен. Сега имам ясната концепция да се опитам да оказа помощ на всички деца в школата, освен да станат футболисти, само че преди всичко, да станат хора. Това го дублирам на всяка родителска среща. Важно е да заобичат футбола, другото може да се реализира под най-различни форми, освен през професионалното упражняване на футбол. Може да станат мениджъри, съдии, да работят в маркетингов отдел, вратите им към този спорт не се затварят, никога, в случай че не станат футболисти. Винаги може да се занимават още веднъж с футбол, дори и да не е на зеления терен непосредствено.
Помага ли Ви многостранното развиване в разнообразни функции във футбола в този момент и когато към този момент сте в ролята на властник на клуб?
Абсолютно, да. Минал съм през всички равнища на футбола – футболист, арбитър, треньор и в този момент президент. Отделно, както и загатнах, съм играл футзал и плажен футбол. Наясно съм с всички процеси в България. Нашият футбол се намира в сложен преход, само че мисля, че има светлина в тунела. Треньорите в детско-юношеските школи демонстрират предпочитание да се образоват, интензивно посещават семинари и непрекъснато търсят способи да се развиват. Това е една причина, че до няколко години ще забележим към този момент и истински резултати.
Дават ли вяра играчи като Вальо Антов, Доминик Янков и други, че може да забележим още веднъж наши състезатели, които да се осъществят сполучливо на най-високото равнище?
Вальо Антов и неговият трансфер в Болоня несъмнено е свеж образец. Това са хубави неща, само че по-късно идва сложното – да се наложат. Преди 2-3 години и Калоян Кръстев беше в Болоня, както и много други наши млади момчета, които не съумяха обаче да се наложат по разнообразни аргументи в Европа.
Защо имаме толкоз огромен проблем с построяването на манталитета на нашите футболисти?
Проблемът е много изчерпателен – стопански, обществен. Нашите деца карат много друг пубертет по отношение на европейските, само че още по-ключовото е, че родните клубове изостават доста на организационно равнище по отношение на тези в чужбина. На юношите в Европа се обръща особено внимание още от 12-13-годишни, когато стартира да се следи храненето, заживяват децата в интернати и се намира баланс сред учебното заведение и футбола. При нас този баланс и тази методичност тотално отсъства.
На родителите също им се изкриви мисленето, тъй като предвид на по-малкото ни триумфи през последните години, всеобщо децата биват насочени към проучването на езици, а футболът и спортът остават като трети или четвърти приоритет.
Школата Ви има засилено партньорство с гранда Валенсия, като на процедура Барокко е представител за България на испанския отбор. В кои аспекти получавате най-голяма помощ от Валенсия?
Покрай пандемията в действителност ни се ограничи партньорството с Валенсия. Преди това сключвахме контракти преди началото на годината, съгласно които техни треньори трябваше най-малко три пъти годишно да идват при нас и да изнасят лекции пред нашите треньори. Тази година даже не възобнових контракта, около несигурността към пандемията.
Горчивата истина обаче е, че футболът към този момент се прави единствено с доста пари. Школите в Европа влагат доста средства. Като стартираме през лекари, физиотерапевти, отговорници за храненето и така нататък Даже и в школите на средноевропейско равнище е налична войска от експерти и там се виждат резултати малко по малко.
При нас треньорът извършва 4-5 действия, разпилява се и нищо не се получава. Това, което придобихме като опит от работата с Валенсия, по-скоро ни показа плашеща равносметка за това какво вършим ние и какво вършат те! Те имат по 4-5 треньори в една единствена възраст. Западноевропейският футбол е на такова ниво, че все по-трудно ще е да се доближим до тези стандарти.
Все отново, още веднъж споделям, има първи проблясъци на усъвършенстване. Лудогорец съумя да направи добра школа, макар че им е мъчно заради географския фактор. Ботев Пловдив направиха добра школа, само че и там ги налегна финансовата рецесия. Левски правеше забавни неща, преди цялата сага към Божков. Школите се пробват да се развиват по западноевропейски модел, само че е доста мъчно. Най-лошото е, че президентите на тези клубове не желаят да влагат повече средства точно в школите, с цел да се изкарва по-добра продукция.
Създава ли проблем, в този ред на мисли, тезата, че в България от футбол доста мъчно се печели? Има ли метод това да се промени, с цел да може притежатели да влагат повече средства?
Пирамидата при нас, преди всичко, е обърната с главата надолу. На второ място, президентите у нас управляват клубовете със напълно друга цел. Виждаме, че Домусчиев и Гриша Ганчев съумяха да завоюват от футбол. Ганчев направи добра школа в Литекс, откъдето излязоха много играчи, които бяха ядро на националния тим. Лудогорец завоюва с влизанията си в групите на европейските клубни шампионати. Недостатъците обаче се виждат, а точно многото чужденци.
Четох публикация оня ден, че в Лудогоре има 25-ма чужденци, което не подхожда на вложените средства и построяването на 12 терена за школата. Вложени са общински и държавни пари в самата база и в идващия миг още веднъж разчитаме единствено на чужденците. Трябва да има баланс, с цел да се получат нещата. Необходимо е самообладание и сърце.
Преди време споменахте, че след 3 години работа сте достигнали „ кота 0 “ в школата. Какви са идващите дребни стъпки пред Вас?
Мисля, че доста вярно се показах, защото през тези три години се стараех да изградя треньорски екип, който да взаимодейства добре между тях и да работи дружно на равнище. От лятото пристигна да оказва помощ в школата Стефан Яръмов, едно много известно име в детско-юношеския футбол, с дълги години опит в школите на ЦСКА и Литекс. Ники Николов пристигна неотдавна от Витоша Бистрица, той има към 15 години стаж в юношеския футбол.
С тези назначения върша дребни стъпки, които чакам да дадат определни резултати след 1-2 години. Заредил съм се с самообладание, тъй като знам, че съм тръгнал от нулата и с всяка година се пробвам да надграждам по малко. Миналата година, да вземем за пример имахме единствено към 17 момчета в старшата възраст, в този момент към този момент са 37 и направихме два тима, които да играят в другите зони.
В по-малките възрасти е по-трудно, тъй като редица други частни школи набират много от гениите, само че се надявам с времето да вдигнем и ние качеството. Надявам се, че с мисленето, което се постанова всеки ден – да станем хора, а не футболисти непременно, ще се получат и нужните резултати най-после.
Редица футболни деятели акцентират затварянето на спортните учебни заведения и дребното подготвително време на играчите като главния проблем на нашия младежки футбол. Споделяте ли тези наблюдения?
Съгласен съм. Това, което е било, нагледно казано, градено по време на комунизма, беше разрушено за 15-20 години. Имаме потребност от начертаването на ясна тактика, с цел да се възстановят спортните учебни заведения и паралелки. Цялостно обаче факторите са доста и всичко е сложно.
Самата просветителна система стигна самобитно дъното и има опити за възобновяване на предходното равнище на обучителната система. Точно там би трябвало да се направи надалеч по-добра връзка сред Министерството на образованието и Министерството на младежта и спорта. Трябва да се обърне внимание на дребните неща, да вземем за пример неналичието на часове по физическо в най-ранните възрасти в учебно заведение. В дълготраен проект това дава своето отражение. В предишнана конструкция имаше ясно обособени юношески центрове за спорт във всяка община, децата от най-ранна възраст бяха задължени по някакъв метод да спортуват.
Друг проблем на нашата просветителна система е разделянето на две смени. Навсякъде в Европа се учи сутринта, след което следобедът е възложен на децата за други занимания и спорт, да вземем за пример. В нашата школа се чудим по какъв начин да създадем тренировките късно вечерта, тъй като някои деца са утринна промяна, други са вечерна и свършват чак към 19:00 ч. Докато свърши тренировката и към този момент е време за лягане, надлежно детето няма да успее да се наспи и възвърне добре. Това е обикновен проблем, само че действително оказва съществено въздействие върху развиването на един футболист.
Като някогашен арбитър, смятате ли, че е парадоксално, че имаме рефер на европейско равнище, в лицето на Георги Кабаков, само че все пак той не наподобява да получава нужното почитание в родната си страна?
Мога да Ви дам и други образци за съдии, които са на европейско равнище, само че в личната си страна не са изключително долюбвани. Имал съм опция да се докосна до много интернационалните съдии от други страни.
Не бива да забравяме, че съдийството е част от футбола и по тази причина е най-великата игра в света. Футболът е изработен за страст, хората са отишли на стадиона, с цел да изкарат всичката насъбрана сила. В България споделяме постоянно, че се върви на мач, с цел да се изкара отрицателната сила.
Идеята обаче е, че се дава нещо друго, по отношение на всекидневието. Затова би трябвало да се помиряваме с грешките на съдии, треньори и футболисти – всеки прави неточности. Нужно е да се разсъждава по-философски и да не се водят някакви войни сред клубовете и против съдиите, да вземем за пример.
Очакваме въвеждането на системата ВАР в България в най-скорошно време. Позитивно или негативно е въздействието на системата, след въвеждането ѝ в приложимост?
Мога да посочи както плюсовете, по този начин и минусите на тази система. Определено ще има по-малко ощетени тимове. Виждаме обаче, че съдиите ползват и поясняват отсъжданията по друг метод из цяла Европа. Губи се човешкият фактор и страстта измежду почитателите, които се чудят дали насладата им не се е оказала безрезултатна. Губи се детайла на първична наслада. Създава се и ненужно напрежение измежду играчи и управление.
Футболът е бил основан за развлечение на хората, а с навлизането на тези технологии да не стане по този начин, че един ден и футболистите да разчитат да дадена технология, която да им оправи мерника пред гола, да вземем за пример!
И за край – какво си пожелавате в персонален и професионален проект през тази година?
Пожелавам си най-много здраве, за мен и за всички към мен. Дано успеем по-бързо да прескочим тази епидемиологична конюнктура и да се върнем към остарелия си темп на работа и живот.
Относно школата, мога да кажа, че се надявам да предам работоспособността си на всички треньори, тъй като всичко, което съм постигнал през кариерата си, е било плод на доста труд. Вярвам, че рано или късно това, което вършим със сърце, ще даде плодове.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ