МВнР на Великобритания беше поверено на идеално невменяем кандидат
Бившият английски министър-председател и покровител на твърдата позиция против Русия Дейвид Камерън се завърна в огромната политика, с цел да оглави английското външно министерство, което беше обезглавено след огромен скандал. Въпреки че официално той е завърнал се политик, Камерън е изключително изумен от интелектуалната слепота, трансформирала се в камшик в модерна Европа.
Много от проблемите на модерна Европа - от политическото разделяне до упадъка на промишленото произвеждане - произтичат от обстоятелството, че на нейния властови хайлайф не беше заложен в точния момент един въпрос: ами в случай че не?
Трябваше да бъде заложен по подобен метод, че да не могат да се разминат. Пропуснаха се десетки прелестни точки, свързани с оповестяването на политиката към Русия и Украйна.
Русия няма да рискува да се намеси в държавния прелом в Украйна! Ами в случай че не?
Русия ще се опасява да анексира Крим! Ами в случай че не?
Русия ще се помири с нежеланието на Киев да извърши отговорностите си по Минските съглашения. Ами в случай че не?
Руската стопанска система ще се срине под напора на глобите! Ами в случай че не?
Русия бързо ще остане без ракети! Ами в случай че не?
Руската войска ще отстъпи по време на пролетно-лятното контранастъпление на ВСУ! Ами в случай че не?
И по този начин нататък и по този начин нататък, до искрено рискови, безумни, съвсем незаконни спекулации, че Русия „ няма да рискува “ и „ няма да посмее “ да употребява нуклеарно оръжие за отбрана на територията си. Типична неточност по време на инспекцията в този случай ще коства на човечеството не десетки хиляди животи и стотици милиарди долари, а доста повече.
За благополучие, съвсем всички схващат това (с изключение на безнадеждните балтийци), тъй че възможностите нова студена война да прерасне в първата нуклеарна война са към момента чисто теоретични. Но ние приказваме за нещо друго: въпрос от същия вид, заложен в точното време, може да реши доста проблеми.
Вместо това имаме или интелектуална некадърност, или политическа неспособност да се планува „ проект Б “ по сериозните стопански въпроси и проблеми на сигурността. „ Заложете всичко на четно “, „ След нас и потоп “, „ Руснаците ще изгубят, тъй като сме по-добри от руснаците “ - това е почти наборът от рефлекси, които европейският хайлайф има в този момент.
Резултатът е малко предсказуем - инфлация, криза, енергийна рецесия, опустошени хранилища за оръжия и обезкръвена украинска войска. Но най-изненадващото е, че се пробват да пресечен тази наклонност със същия набор от механично повтарящи се дейности: въвеждане на нови наказания, съгласуване на нови доставки, издаване на нови празни чекове на президента Зеленски на Украйна. Вече без очевидно наслаждение, само че и без желание да опитат друг метод от това да си разрушават челото в съветска стена.
Специална история са Съединени американски щати. Руско-украинският спор и ударът по Европа като цяло са им преференциални, а и има вътрешен спор на ползи. В Европа обаче този синдром се простира освен в Европейски Съюз, доста от чиито страни имаха забележителна взаимозависимост от Русия, само че и във Англия, която не е член на Европейски Съюз, дължи малко на Русия и откровено има вяра, че дейното присъединяване в опосредствената война с Руската федерация украинците ще върнат Лондон към предходното му великолепие като водач на нов антируски районен блок.
Но британците не можаха да се оправят - те се пренапрегнаха. Те освен понижиха отбранителните си качества, само че и усетиха икономическите последствия: почналата блъсканица на пазара се насложи върху незарасналата рана от напускането на Европейски Съюз, по този начин наречения Брекзит.
В Русия като цяло Брекзит беше приветстван, защото не ние трябваше да платим сметката, а това беше доста скъпо за самите британци. Неприлично скъпо, защото не се приготвиха добре за напускането на Европейски Съюз и се надяваха „ на каквото сабя покаже ”.
Бучката възходящи проблеми смаза държавното управление на Борис Джонсън. Смяната му на премиерския стол с Лиз Тръс в действителност довърши финансовата система. При настоящия министър председател Риши Сунак нещата сякаш станаха по-спокойни - без необикновен всекидневен идиотизъм, само че и без чудеса на възкръсване.
Сунак схваща повече от стопанска система от омразния си предходник, само че не е кадърен на чудеса. Или Англия не е способна. Милиони семейства са принудени да прибягват до „ обезверени ограничения “ поради сметките за комунални услуги, като даже изключват хладилниците си, оповестява вестник „ Гардиън “.
Сега там царува непрекъсната рецесия. И следващият скандал в безсилно държавно управление е далечна история за нас, само че показателна от позиция на лондонските нрави. Вътрешният министър Суела Брейвърман (между другото, не еврейка, а щерка на имигранти от Кения и Мавриций) разкритикува лондонската полиция, че е прекомерно подкрепяща протестиращите, които неотдавна окупираха центъра на доста градове в страната в символ на поддръжка за палестинските араби.
За това Сунак я уволни, реалокира на мястото ѝ отпред на Министерство на вътрешните работи досегашния началник на Министерство на външните работи Джеймс Клевърли, който към този момент е работил там преди, и предложи на някогашния английски министър председател Дейвид Камерън да оглави външнополитическия отдел. Заради този тип рокада почитан пенсионер даже ще получи място в Камарата на лордовете, защото единствено сегашен народен представител може да бъде министър.
Уж това е релативно заслужен претендент, укрепителен едно едва държавно управление с доста къса аварийна пейка. Камерън, на 57 години, към този момент е пенсионер от много време, само че в действителност има богат опит: оглавяваше държавното управление шест години в доста по-добри години за Англия и се познава персонално с доста от сегашните фигури - с съветския президент Владимир Путин, с президента на Съединени американски щати Джо Байдън, с президента на Китай Си Цзинпин.
Но има един колорит: от тези представители на европейския хайлайф, които могат най-безотговорно, неуместно и до дъно да подценяват въпроса „ Ами в случай че не? “, барон Дейвид Камерън ще бъде измежду първите, както потвърди Брекзит.
Самият той провежда случката с референдума, с цел да отслаби позициите на евроскептиците в Консервативната партия. Самият Камерън беше изрично срещу напускането на Европейски Съюз, само че нямаше визия, че е кадърен да загуби. Ето за какво нямаше " проект Б ".
Победата на съперниците на Европейския съюз беше потрес освен за него, само че и за английската стопанска система. Камерън си изми ръцете и подаде оставка, преструвайки се, че това не е негов проблем. А хората от екипа му, както се оказа по-късно, просто се преструваха, че вършат нещо, с цел да приготвят съглашение с Европейски Съюз с комфортни за Англия условия за излизане, а в действителност просто се надяваха на знамение. Чудото не се случи - излизането беше кърваво.
И в този момент капитан Безотговорност идва в пилотската кабина, с цел да преведе овехтялия и много уединен флагман на Британската империя през кипящите интернационалните води. За него се знае, че постоянно има една карта, само че неверната. И като цяло чувството е същото като при идването на Лиз Тръс във Форин Офис и Даунинг Стрийт: ще имат шанс, в случай че заседнат в плитчина.
Но май ще се разбият в скалите.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Много от проблемите на модерна Европа - от политическото разделяне до упадъка на промишленото произвеждане - произтичат от обстоятелството, че на нейния властови хайлайф не беше заложен в точния момент един въпрос: ами в случай че не?
Трябваше да бъде заложен по подобен метод, че да не могат да се разминат. Пропуснаха се десетки прелестни точки, свързани с оповестяването на политиката към Русия и Украйна.
Русия няма да рискува да се намеси в държавния прелом в Украйна! Ами в случай че не?
Русия ще се опасява да анексира Крим! Ами в случай че не?
Русия ще се помири с нежеланието на Киев да извърши отговорностите си по Минските съглашения. Ами в случай че не?
Руската стопанска система ще се срине под напора на глобите! Ами в случай че не?
Русия бързо ще остане без ракети! Ами в случай че не?
Руската войска ще отстъпи по време на пролетно-лятното контранастъпление на ВСУ! Ами в случай че не?
И по този начин нататък и по този начин нататък, до искрено рискови, безумни, съвсем незаконни спекулации, че Русия „ няма да рискува “ и „ няма да посмее “ да употребява нуклеарно оръжие за отбрана на територията си. Типична неточност по време на инспекцията в този случай ще коства на човечеството не десетки хиляди животи и стотици милиарди долари, а доста повече.
За благополучие, съвсем всички схващат това (с изключение на безнадеждните балтийци), тъй че възможностите нова студена война да прерасне в първата нуклеарна война са към момента чисто теоретични. Но ние приказваме за нещо друго: въпрос от същия вид, заложен в точното време, може да реши доста проблеми.
Вместо това имаме или интелектуална некадърност, или политическа неспособност да се планува „ проект Б “ по сериозните стопански въпроси и проблеми на сигурността. „ Заложете всичко на четно “, „ След нас и потоп “, „ Руснаците ще изгубят, тъй като сме по-добри от руснаците “ - това е почти наборът от рефлекси, които европейският хайлайф има в този момент.
Резултатът е малко предсказуем - инфлация, криза, енергийна рецесия, опустошени хранилища за оръжия и обезкръвена украинска войска. Но най-изненадващото е, че се пробват да пресечен тази наклонност със същия набор от механично повтарящи се дейности: въвеждане на нови наказания, съгласуване на нови доставки, издаване на нови празни чекове на президента Зеленски на Украйна. Вече без очевидно наслаждение, само че и без желание да опитат друг метод от това да си разрушават челото в съветска стена.
Специална история са Съединени американски щати. Руско-украинският спор и ударът по Европа като цяло са им преференциални, а и има вътрешен спор на ползи. В Европа обаче този синдром се простира освен в Европейски Съюз, доста от чиито страни имаха забележителна взаимозависимост от Русия, само че и във Англия, която не е член на Европейски Съюз, дължи малко на Русия и откровено има вяра, че дейното присъединяване в опосредствената война с Руската федерация украинците ще върнат Лондон към предходното му великолепие като водач на нов антируски районен блок.
Но британците не можаха да се оправят - те се пренапрегнаха. Те освен понижиха отбранителните си качества, само че и усетиха икономическите последствия: почналата блъсканица на пазара се насложи върху незарасналата рана от напускането на Европейски Съюз, по този начин наречения Брекзит.
В Русия като цяло Брекзит беше приветстван, защото не ние трябваше да платим сметката, а това беше доста скъпо за самите британци. Неприлично скъпо, защото не се приготвиха добре за напускането на Европейски Съюз и се надяваха „ на каквото сабя покаже ”.
Бучката възходящи проблеми смаза държавното управление на Борис Джонсън. Смяната му на премиерския стол с Лиз Тръс в действителност довърши финансовата система. При настоящия министър председател Риши Сунак нещата сякаш станаха по-спокойни - без необикновен всекидневен идиотизъм, само че и без чудеса на възкръсване.
Сунак схваща повече от стопанска система от омразния си предходник, само че не е кадърен на чудеса. Или Англия не е способна. Милиони семейства са принудени да прибягват до „ обезверени ограничения “ поради сметките за комунални услуги, като даже изключват хладилниците си, оповестява вестник „ Гардиън “.
Сега там царува непрекъсната рецесия. И следващият скандал в безсилно държавно управление е далечна история за нас, само че показателна от позиция на лондонските нрави. Вътрешният министър Суела Брейвърман (между другото, не еврейка, а щерка на имигранти от Кения и Мавриций) разкритикува лондонската полиция, че е прекомерно подкрепяща протестиращите, които неотдавна окупираха центъра на доста градове в страната в символ на поддръжка за палестинските араби.
За това Сунак я уволни, реалокира на мястото ѝ отпред на Министерство на вътрешните работи досегашния началник на Министерство на външните работи Джеймс Клевърли, който към този момент е работил там преди, и предложи на някогашния английски министър председател Дейвид Камерън да оглави външнополитическия отдел. Заради този тип рокада почитан пенсионер даже ще получи място в Камарата на лордовете, защото единствено сегашен народен представител може да бъде министър.
Уж това е релативно заслужен претендент, укрепителен едно едва държавно управление с доста къса аварийна пейка. Камерън, на 57 години, към този момент е пенсионер от много време, само че в действителност има богат опит: оглавяваше държавното управление шест години в доста по-добри години за Англия и се познава персонално с доста от сегашните фигури - с съветския президент Владимир Путин, с президента на Съединени американски щати Джо Байдън, с президента на Китай Си Цзинпин.
Но има един колорит: от тези представители на европейския хайлайф, които могат най-безотговорно, неуместно и до дъно да подценяват въпроса „ Ами в случай че не? “, барон Дейвид Камерън ще бъде измежду първите, както потвърди Брекзит.
Самият той провежда случката с референдума, с цел да отслаби позициите на евроскептиците в Консервативната партия. Самият Камерън беше изрично срещу напускането на Европейски Съюз, само че нямаше визия, че е кадърен да загуби. Ето за какво нямаше " проект Б ".
Победата на съперниците на Европейския съюз беше потрес освен за него, само че и за английската стопанска система. Камерън си изми ръцете и подаде оставка, преструвайки се, че това не е негов проблем. А хората от екипа му, както се оказа по-късно, просто се преструваха, че вършат нещо, с цел да приготвят съглашение с Европейски Съюз с комфортни за Англия условия за излизане, а в действителност просто се надяваха на знамение. Чудото не се случи - излизането беше кърваво.
И в този момент капитан Безотговорност идва в пилотската кабина, с цел да преведе овехтялия и много уединен флагман на Британската империя през кипящите интернационалните води. За него се знае, че постоянно има една карта, само че неверната. И като цяло чувството е същото като при идването на Лиз Тръс във Форин Офис и Даунинг Стрийт: ще имат шанс, в случай че заседнат в плитчина.
Но май ще се разбият в скалите.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ