Игор Томашич: Феновете показаха на сегашния отбор как се обича Левски -
Бившият защитник на Левски Игор Томашич, приказва особено за предаването „ Код Спорт “ по Ring. Хърватинът, който бе част от „ синята приказка “ при първия престой на Станимир Стоилов отпред на отбора, се включи в празненствата по случай 108-годишнината на столичния гранд.
Игор, какво би споделил за почитателите на Левски?
- Нямам думи! Свалям им шапка за всичко, което направиха за Левски, изключително през последните години. Показаха на настоящия тим по какъв начин се обича Левски, какво би трябвало да се прави за Левски. Показаха им, че би трябвало да станат тим, всички да са като един, с цел да могат да печелят купата и шампионата.
Смяташ ли, че Левски може още веднъж да ликува с шампионската купа и да спре хегемонията на Лудогорец?
- Разбира се, че може. Ще повторя, че би трябвало да са тим. Имат треньор, който знае по какъв начин да направи тим. Те сами между тях би трябвало да бъдат тим.
Прие българско поданство, с цел да играеш в националния тим на страната. Разкажи ни от кого пристигна предлагането и против кого дебютира с екипа на „ лъвовете “?
- Предложението пристигна от Христо Стоичков. Мисля, че беше през май месец, преди малко беше свършило шампионата. Говорихме и аз му споделих, че ще помисля малко. Отидох на отмора, върнах се за подготовката и споделих „ да “. Исках да направя освен това в кариерата си. Първият ми мач беше през август 2006 година в Уелс, завършихме 0:0.
Защо на няколко пъти отхвърли повиквателните за националния тим?
- Един път отхвърлих. Беше през 2008 година, тогава бях в Израел. Беше ми мъчно там, първоначално не играх в клубния ми отбор, жена ми беше бременна, дребната се роди. Тогава мислех, че не мога да дам 100% за тима. Не желаех да дойда и да взема мястото на някой различен.
Защо реши да си тръгнеш от Левски?
- Мисля, че дадох всичко. Спечелихме доста, направихме доста. В един миг имах възприятието, че ми би трябвало нещо друго. Нещо ново да ме стимулира, някакво ново предизвикателство.
Къде е разликата сред хърватския и българскиая футбол? Защо хърватите са толкоз ценени в чужбина? Навсякъде в огромните шампионати имат футболисти, а ние, за жалост, нямаме.
- Така е от време на време във футбола. Не мога да кажа, че бърлгарският футбол нямаше огромни футболисти. Когато бях в националния тим, там бяха Бербатов, Стилиян, Мартин Петров. Много положителни футболисти, които направиха кариера. Може би ще се случи една или две поколения в Хърватия да не отиват на международно или европейско. Винаги по този начин се получава, това е обикновено.
Игор, какво би споделил за почитателите на Левски?
- Нямам думи! Свалям им шапка за всичко, което направиха за Левски, изключително през последните години. Показаха на настоящия тим по какъв начин се обича Левски, какво би трябвало да се прави за Левски. Показаха им, че би трябвало да станат тим, всички да са като един, с цел да могат да печелят купата и шампионата.
Смяташ ли, че Левски може още веднъж да ликува с шампионската купа и да спре хегемонията на Лудогорец?
- Разбира се, че може. Ще повторя, че би трябвало да са тим. Имат треньор, който знае по какъв начин да направи тим. Те сами между тях би трябвало да бъдат тим.
Прие българско поданство, с цел да играеш в националния тим на страната. Разкажи ни от кого пристигна предлагането и против кого дебютира с екипа на „ лъвовете “?
- Предложението пристигна от Христо Стоичков. Мисля, че беше през май месец, преди малко беше свършило шампионата. Говорихме и аз му споделих, че ще помисля малко. Отидох на отмора, върнах се за подготовката и споделих „ да “. Исках да направя освен това в кариерата си. Първият ми мач беше през август 2006 година в Уелс, завършихме 0:0.
Защо на няколко пъти отхвърли повиквателните за националния тим?
- Един път отхвърлих. Беше през 2008 година, тогава бях в Израел. Беше ми мъчно там, първоначално не играх в клубния ми отбор, жена ми беше бременна, дребната се роди. Тогава мислех, че не мога да дам 100% за тима. Не желаех да дойда и да взема мястото на някой различен.
Защо реши да си тръгнеш от Левски?
- Мисля, че дадох всичко. Спечелихме доста, направихме доста. В един миг имах възприятието, че ми би трябвало нещо друго. Нещо ново да ме стимулира, някакво ново предизвикателство.
Къде е разликата сред хърватския и българскиая футбол? Защо хърватите са толкоз ценени в чужбина? Навсякъде в огромните шампионати имат футболисти, а ние, за жалост, нямаме.
- Така е от време на време във футбола. Не мога да кажа, че бърлгарският футбол нямаше огромни футболисти. Когато бях в националния тим, там бяха Бербатов, Стилиян, Мартин Петров. Много положителни футболисти, които направиха кариера. Може би ще се случи една или две поколения в Хърватия да не отиват на международно или европейско. Винаги по този начин се получава, това е обикновено.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ