Психологическата война срещу Русия: Бивш началник на военното разузнаване на САЩ разкрива методите
" Битката за Украйна не може да бъде извоювана единствено на бойното поле. Въпреки всички високотехнологични оръжия, които Западът достави, психическата война против Русия остава основна опция за Съединените щати “, написа някогашният шеф на американското военно разузнаване Дейвид Шед в съавторство с специалистът Ивана Страднър в публикация за списание Politico . Материалът е предаден без редакторска интервенция от Агенция " Фокус “.
В историята този метод се свеждаше до това, да се продаде американската фантазия на руснаците. Но тази тактика е светиня от Студената война, несъответствуваща за днешна Русия. Вместо да показват преимуществата на Levi’s и Холивуд, американските осведомителни интервенции би трябвало да употребяват съветския шовинизъм, с цел да насочат предизвикателство към Кремъл – наблягайки вредите от войната за Русия, разкривайки държавната корупция и неравенствата в Русия и употребявайки недоволството измежду етническите малцинства в страната. Тези, смеем да кажем, тактики в съветски жанр ще донесат повече плодове, в сравнение с приказки за чудесата на американската народна власт.
Правителството на Съединени американски щати не е непознато на осведомителните интервенции от този тип. По време на Студената война, с цел да подчертае слабостите на Съветския съюз и да даде същински вести на пленените народи от Съветската империя, Вашингтон бе пионер в доставянето на международни вести посредством своята самодейност " Гласът на Америка “ и Радио Свободна Европа/Радио Свобода. Тези стратегии за социална информация бяха инструмент в битката против комунизма. Откакто стартира нашествието си в Украйна през февруари 2022 година, Владимир Путин закри това, което беше останало от самостоятелните медии на Русия и ограничи достъпа на руснаците до главните западни обществени медийни платформи и разнообразни западни осведомителни организации. Но посредством необятното потребление на VPN достъп до интернет, Съединените щати могат да доставят информация в Русия, както и да употребяват съветски сурогати, с цел да разгласяват известия в обществените медии на съветски платформи.
Разбира се, има разлики сред предишното и актуалната Америка и актуалната Руска федерация; множеството руснаци през днешния ден не желаят страната им да копира Съединените щати – те изпитват носталгия по " Великата Русия “. Проучване на самостоятелния московски Левада-Център допуска, че 75 % от руснаците, подхранвани от непрекъсната диета с антиамериканизъм и съветска агитация от държавните медии, гледат на Съединени американски щати в отрицателна светлина. Национализмът непрестанно нараства и в Русия 56 % от жителите в този момент считат Йосиф Сталин за " популярен водач “.
Това повишаване на национализма може да бъде преимущество за Съединени американски щати в тяхната психическа война с Кремъл. Руснаците са доста горди със своята страна и Путин подклажда това възприятие с две десетилетия националистическа изразителност. В резултат на това насърчаването на демокрацията като различна система на ръководство надали ще се хареса на междинния руснак. По-скоро, сходно на фамозното видео на Арнолд Шварценегер, осъждащо офанзивата на Путин против Украйна, по-ефективен метод би бил да се подчертае тъкмо по какъв начин Путин е уронил " величието “ на Русия вкъщи и в чужбина с кървавата си война в Украйна. Точната, неутрална информация е мощно оръжие в лицето на непрекъсната агитация. Ефективните осведомителни интервенции биха могли да покажат на руснаците по какъв начин страната им се е трансформирала от нация с интернационално почитание и авторитет в международен парий. Вместо да отхвърля националистическите трендове, сходно изпитание би имало резонанс с желанието на доста руснаци да възвърнат изгубената популярност на страната си.
По същия метод подкопаването на деликатно култивирания имидж на Путин може да разколебае поддръжката измежду електоралната база на Кремъл. Тези послания биха могли да акцентират какъв брой едва е извършена войната от Путин, както и по какъв начин той и неговите съдружници са се обогатили, до момента в който елементарните хора страдат. В допълнение към разкриването на благосъстоянието на олигарсите, да вземем за пример, една сполучлива акция би се фокусирала и върху това по какъв начин водачът на съветската православна черква, патриарх Кирил, се любува на първокласния си часовник Breguet за 40 000 $, до момента в който съвсем 20 милиона руснаци живеят в беднотия. Дори самите руски водачи са били дисциплинирани за това, че са поставяли под въпрос съветския шовинизъм. Александър Яковлев, ръководителят на отдела за агитация на Централен комитет, е намален през 1972 година след издание на публикация в " Литературная газета “, в която подлага на критика съветския шовинизъм. По същия метод Александър Солженицин беше депортиран и лишен от поданството си заради " осъществяване на систематични дейности, които са несъвместими с това да бъдеш жител “, след акция в пресата, която го обрисува като " задушаващ се от патологична ненавист “ и лишен от национализъм към Съветския съюз.
Хуморът може да бъде мощен инструмент в тези инициативи. На фона на драконовските цензурни закони на Москва, правилото " език мой – зложелател мой “, което значи да внимавате какво говорите – постоянно е било ключът към оцеляването. През 2019 година съветският парламент одобри закон, заплашващ 15 дни затвор за " очевидно пренебрежение “ към страната, нейните чиновници и съветското общество. Но даже Сталин не можа да спре сатирата, която се трансформира в най-популярната форма на политически митинг в някогашния Съветски съюз.
Настоящите осведомителни интервенции на Съединени американски щати би трябвало да съживят този фокус върху хумора - и да дадат на руснаците храна да описват личните си вицове. Откакто стартира войната в Украйна, Путин неведнъж се базира на наследството на Сталин. Е, тази игра може да се играе и от двама. Вземете известния девиз на Сталин " Животът стана по-добър, приятели! “ Това елементарно може да се приспособява към актуалната обстановка в Русия и да се направи като насмешка с Путин. Кремъл знае, че хуморът може да бъде рисков инструмент в осведомителните операции; единствено преди няколко години съветското министерство на културата забрани сатиричния хитов филм " Смъртта на Сталин “ на съображение, че филмът е " екстремистки “ и " цели да унижи съветския народ “. Но Москва не може да наблюдава и блокира всяка ирония, която влезе в осведомителното пространство.
Информационните интервенции на Съединени американски щати също би трябвало да са прицелени да подхранват недоволството против Кремъл измежду етническите малцинствени групи в Русия. Групи като бурятите, якутите и чеченците са изправени пред непрекъсната дискриминация, а страната си затваря очите. Междувременно, в хода на войната в Украйна, съветската войска е изпратила на фронта доста по-висок % бойци от малцинствени групи, в сравнение с други групи, което води до нараснал % на жертвите от малцинствата. Този развой на набиране е удостоверение за непрекъснатата употреба от страна на Кремъл на живеещите в по-бедните райони, които нямат благоприятни условия за работа. Путин към този момент се притеснява, че етническите малцинства могат да образуват сепаратистки придвижвания, които да разделят мултиетническото общество на Русия. Имайки поради това, той се стреми да наложи своя " вертикал на властта “ върху тези групи. Например, Москва неотдавна лиши ръководителя на съветската република Татарстан от купата му като президент на района, където имаше придвижвания за самостоятелност през 90-те години на предишния век. Вашингтон би трябвало да подсигурява, че всеки татарин в Русия знае какво е изгубил и да го насърчи да се бори за правата си.
По време на Студената война Съединени американски щати намерено и прикрито подкрепяха дисидентски групи. Въпреки че е значимо да работим с съветски дисиденти в заточение и да усилим гласовете им, това не е безусловно най-ефективният способ за постигане до елементарния руснак и за смяна на усещанията му. Подкрепящите Путин руснаци не гледат дисидентски канали. По-ефективен способ за постигане до базата на Путин е да се работи в личната им общественост. Критичен аспект в съветската просвета е доверието. Когато дисидентските отзиви идват от източници, които руснаците считат за надеждни, те губят бдителността си. Ето за какво Съединените щати би трябвало да се стремят без доста звук да образуват партньорства с рускоезични авторитетни лица в обществените медии, с цел да им оказват помощ да популяризират известия в Русия, които да са контраст на необятно публикуваната дезинформация на Кремъл.
През последните години Путин драговолно навлезе в осведомителното пространство на Запада. Той се намеси в избори в Европа и Съединените щати, разпали междуособици в нашата страна и се опита да отслаби нашите демократични институции по други способи. Сега администрацията на Байдън може да принуди съветския деспот да премине в защита. Съединените щати разполагат с разнообразни принадлежности за осъществяване на ефикасни осведомителни интервенции в Русия - и елементарното разпространяване на истината зареалните недостатъци на Путин е най-мощното оръжие от всички.
В историята този метод се свеждаше до това, да се продаде американската фантазия на руснаците. Но тази тактика е светиня от Студената война, несъответствуваща за днешна Русия. Вместо да показват преимуществата на Levi’s и Холивуд, американските осведомителни интервенции би трябвало да употребяват съветския шовинизъм, с цел да насочат предизвикателство към Кремъл – наблягайки вредите от войната за Русия, разкривайки държавната корупция и неравенствата в Русия и употребявайки недоволството измежду етническите малцинства в страната. Тези, смеем да кажем, тактики в съветски жанр ще донесат повече плодове, в сравнение с приказки за чудесата на американската народна власт.
Правителството на Съединени американски щати не е непознато на осведомителните интервенции от този тип. По време на Студената война, с цел да подчертае слабостите на Съветския съюз и да даде същински вести на пленените народи от Съветската империя, Вашингтон бе пионер в доставянето на международни вести посредством своята самодейност " Гласът на Америка “ и Радио Свободна Европа/Радио Свобода. Тези стратегии за социална информация бяха инструмент в битката против комунизма. Откакто стартира нашествието си в Украйна през февруари 2022 година, Владимир Путин закри това, което беше останало от самостоятелните медии на Русия и ограничи достъпа на руснаците до главните западни обществени медийни платформи и разнообразни западни осведомителни организации. Но посредством необятното потребление на VPN достъп до интернет, Съединените щати могат да доставят информация в Русия, както и да употребяват съветски сурогати, с цел да разгласяват известия в обществените медии на съветски платформи.
Разбира се, има разлики сред предишното и актуалната Америка и актуалната Руска федерация; множеството руснаци през днешния ден не желаят страната им да копира Съединените щати – те изпитват носталгия по " Великата Русия “. Проучване на самостоятелния московски Левада-Център допуска, че 75 % от руснаците, подхранвани от непрекъсната диета с антиамериканизъм и съветска агитация от държавните медии, гледат на Съединени американски щати в отрицателна светлина. Национализмът непрестанно нараства и в Русия 56 % от жителите в този момент считат Йосиф Сталин за " популярен водач “.
Това повишаване на национализма може да бъде преимущество за Съединени американски щати в тяхната психическа война с Кремъл. Руснаците са доста горди със своята страна и Путин подклажда това възприятие с две десетилетия националистическа изразителност. В резултат на това насърчаването на демокрацията като различна система на ръководство надали ще се хареса на междинния руснак. По-скоро, сходно на фамозното видео на Арнолд Шварценегер, осъждащо офанзивата на Путин против Украйна, по-ефективен метод би бил да се подчертае тъкмо по какъв начин Путин е уронил " величието “ на Русия вкъщи и в чужбина с кървавата си война в Украйна. Точната, неутрална информация е мощно оръжие в лицето на непрекъсната агитация. Ефективните осведомителни интервенции биха могли да покажат на руснаците по какъв начин страната им се е трансформирала от нация с интернационално почитание и авторитет в международен парий. Вместо да отхвърля националистическите трендове, сходно изпитание би имало резонанс с желанието на доста руснаци да възвърнат изгубената популярност на страната си.
По същия метод подкопаването на деликатно култивирания имидж на Путин може да разколебае поддръжката измежду електоралната база на Кремъл. Тези послания биха могли да акцентират какъв брой едва е извършена войната от Путин, както и по какъв начин той и неговите съдружници са се обогатили, до момента в който елементарните хора страдат. В допълнение към разкриването на благосъстоянието на олигарсите, да вземем за пример, една сполучлива акция би се фокусирала и върху това по какъв начин водачът на съветската православна черква, патриарх Кирил, се любува на първокласния си часовник Breguet за 40 000 $, до момента в който съвсем 20 милиона руснаци живеят в беднотия. Дори самите руски водачи са били дисциплинирани за това, че са поставяли под въпрос съветския шовинизъм. Александър Яковлев, ръководителят на отдела за агитация на Централен комитет, е намален през 1972 година след издание на публикация в " Литературная газета “, в която подлага на критика съветския шовинизъм. По същия метод Александър Солженицин беше депортиран и лишен от поданството си заради " осъществяване на систематични дейности, които са несъвместими с това да бъдеш жител “, след акция в пресата, която го обрисува като " задушаващ се от патологична ненавист “ и лишен от национализъм към Съветския съюз.
Хуморът може да бъде мощен инструмент в тези инициативи. На фона на драконовските цензурни закони на Москва, правилото " език мой – зложелател мой “, което значи да внимавате какво говорите – постоянно е било ключът към оцеляването. През 2019 година съветският парламент одобри закон, заплашващ 15 дни затвор за " очевидно пренебрежение “ към страната, нейните чиновници и съветското общество. Но даже Сталин не можа да спре сатирата, която се трансформира в най-популярната форма на политически митинг в някогашния Съветски съюз.
Настоящите осведомителни интервенции на Съединени американски щати би трябвало да съживят този фокус върху хумора - и да дадат на руснаците храна да описват личните си вицове. Откакто стартира войната в Украйна, Путин неведнъж се базира на наследството на Сталин. Е, тази игра може да се играе и от двама. Вземете известния девиз на Сталин " Животът стана по-добър, приятели! “ Това елементарно може да се приспособява към актуалната обстановка в Русия и да се направи като насмешка с Путин. Кремъл знае, че хуморът може да бъде рисков инструмент в осведомителните операции; единствено преди няколко години съветското министерство на културата забрани сатиричния хитов филм " Смъртта на Сталин “ на съображение, че филмът е " екстремистки “ и " цели да унижи съветския народ “. Но Москва не може да наблюдава и блокира всяка ирония, която влезе в осведомителното пространство.
Информационните интервенции на Съединени американски щати също би трябвало да са прицелени да подхранват недоволството против Кремъл измежду етническите малцинствени групи в Русия. Групи като бурятите, якутите и чеченците са изправени пред непрекъсната дискриминация, а страната си затваря очите. Междувременно, в хода на войната в Украйна, съветската войска е изпратила на фронта доста по-висок % бойци от малцинствени групи, в сравнение с други групи, което води до нараснал % на жертвите от малцинствата. Този развой на набиране е удостоверение за непрекъснатата употреба от страна на Кремъл на живеещите в по-бедните райони, които нямат благоприятни условия за работа. Путин към този момент се притеснява, че етническите малцинства могат да образуват сепаратистки придвижвания, които да разделят мултиетническото общество на Русия. Имайки поради това, той се стреми да наложи своя " вертикал на властта “ върху тези групи. Например, Москва неотдавна лиши ръководителя на съветската република Татарстан от купата му като президент на района, където имаше придвижвания за самостоятелност през 90-те години на предишния век. Вашингтон би трябвало да подсигурява, че всеки татарин в Русия знае какво е изгубил и да го насърчи да се бори за правата си.
По време на Студената война Съединени американски щати намерено и прикрито подкрепяха дисидентски групи. Въпреки че е значимо да работим с съветски дисиденти в заточение и да усилим гласовете им, това не е безусловно най-ефективният способ за постигане до елементарния руснак и за смяна на усещанията му. Подкрепящите Путин руснаци не гледат дисидентски канали. По-ефективен способ за постигане до базата на Путин е да се работи в личната им общественост. Критичен аспект в съветската просвета е доверието. Когато дисидентските отзиви идват от източници, които руснаците считат за надеждни, те губят бдителността си. Ето за какво Съединените щати би трябвало да се стремят без доста звук да образуват партньорства с рускоезични авторитетни лица в обществените медии, с цел да им оказват помощ да популяризират известия в Русия, които да са контраст на необятно публикуваната дезинформация на Кремъл.
През последните години Путин драговолно навлезе в осведомителното пространство на Запада. Той се намеси в избори в Европа и Съединените щати, разпали междуособици в нашата страна и се опита да отслаби нашите демократични институции по други способи. Сега администрацията на Байдън може да принуди съветския деспот да премине в защита. Съединените щати разполагат с разнообразни принадлежности за осъществяване на ефикасни осведомителни интервенции в Русия - и елементарното разпространяване на истината зареалните недостатъци на Путин е най-мощното оръжие от всички.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ