Базата на НСА в Несебър беше спасена
Битката за базата на Националната спортна академия в Несебър навърши пълноправие. След повече от 18 години правосъдната сага за собствеността на петнадесет парцела, които са част от територията на Водната образователна спортна база на институцията, към този момент завършва. Повечето каузи към този момент са извоювани, а на финалната права са и решенията на още три от тях.
Още през 2010-а в. „ Банкеръ “ първи разнищи историята със противоречивите терени и осведоми за мераците на мнозина, опитващи се да отхапят парче от въпросната база. Това съвсем само останало зелено парче земя по цялото ни Южно Черноморие (с изключение въз основата на Министерския съвет в Слънчев бряг) години наред мамеше погледите на напълно не инцидентни хора.
Спортната база на НСА е ситуирана на към 200 декара сред Равда и Несебър.Тя е основана през 1974-а и в нея към този момент 45 години се образоват генерации български спортисти. Академията има документи за благосъстоятелност на построените здания, хангари, трафопостове... Когато те са строени през социализма, на никого не му е и хрумвало да опише в документите за благосъстоятелност и земята като владеене на висшето образователно заведение.
Първоначалният вид е бил там да бъде издигната резиденция и почивна база на Централен комитет на Българска комунистическа партия. За тази цел през 1972-а Министерският съвет приема решение №354, с което се отрежда терен за това строителство върху към 500 декара. По-голямата част от него при започване на ХХ век е била благосъстоятелност на учебното настоятелство в Несебър. По-късно обособени имоти са раздадени за прилагане на българи, бежанци от Беломорието, против уговорката да финансират дейностите на учебното заведение. Но нотариални актове не са издавани. Междувременно концепцията за почивната база на тогавашните ръководещи пропада и през 1974-а част от терена (около 200 дка) е трансферирана на тогавашния Комитет за висше обучение и научно-технически напредък. По настояването на ректора на НСА и на ръководителите на тогавашния Комитет за младежта и спорта страната се изръсва с над 20 млн. лева, с цел да трансформира пустеещите земи в една от най-големите спортни бази у нас. Така се раждат спортните комплекси "Академика " и "Олимпийски очаквания ".
Интересното е, че даже в хаоса на първите преходни години никой не посмя да посегне към собствеността на спортния университет. Докато не се появиха някои кметове (вече бивши) на община Несебър. Един от тях - Николай Трифонов, да вземем за пример, беше воин в не една и две истории, свързани с раздаването на терени по брега на морето на знайни и незнайни доближени до властта. Уж против него се водеха купища каузи за злоупотреби, само че никой по този начин и не разбра да е бил глобен за нещо. През 2002-ра - въз основата на решение на общинския съвет в града, той актува 145 300 кв. м от терена на спортната академия като общинска благосъстоятелност. И поземлената комисия стремително стартира да връща парцели на наследниците на хората, на които земята е била преотстъпена, само че за прилагане, от локалното учебно настоятелство. А и освен на тях...
Някъде по това време стартира борбата на управлението на НСА за запазване въз основата. Завеждат се 30-40 каузи против реституционни актове и против компании, които са придобили по друг метод терени. На 9 януари 2009-а академията най-сетне се добира до обезпечителна заповед, издадена от Върховния касационен съд. В нея се посочво, че до момента в който не се решат разногласията, никой не може да прави каквито и да е дейности на тази територия. Наследникът на кмета Трифонов обаче - Николай Димитров, за чиито подвизи на имотния фронт също се носеха митове, беше на път да изпрати булдозерите, с цел да отбрани не държавната земя, а...частните парцели. Спря го единствено намесата на Главната прокуратура.
На хората, на които беше върната земята, бързо им стана ясно, че надали ще завоюват делата в съда. Затова бяха склонни да продават и на напълно ниски цени. Тогава се появиха брокерите. Възползвайки се от промоциите, провокирани от заплетените имотни връзки, земите бяха изкупени от компании, явно „ готови “ да се оправят с управляващите и със закона. Така по това време 10 дка минаха в ръцете на Пиринска туристическа компания със притежатели Георги Георгиев, Светлин Лисичков и Иван Георгиев - герои от изявления на в. БАНКЕРЪ, свързани със скандални покупко-продажби с парцели на територията на София и в страната. Меракът на тогавашния несебърски кмет Димитров да резервира придобивките на частните притежатели личи от едно писмо до Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. В него той оспорва изказванията на НСА, че издадените от общината актове са противозаконни. Освен това твърди, че желаните от инициативния комитет законодателни промени биха били в несъгласие с Конституцията на Република България и цитира няколко правосъдни решения, с които опцията да бъдат върнати терените на Академията е ликвидирана. Само че тогавашният регионален шеф Константин Гребенаров се опълчи на тези изказвания и на процедура приготви почвата посредством законодателни промени да се уреди статутът на образователната спортна база.
Днес ректорът на Националната спортна академия проф. Пенчо Гешев споделя, че решаващо за опазването й се е оказало решението на Народното събрание и по-точно наложения мораториум, посредством който се забрани строителството и покупко-продажбите с парцели на нейната територия. С държавно решение пък парцели с обща повърхност към 42 декара бяха предоставени за безплатно ръководство на образователната институция.
Съдебните каузи обаче продължиха до момента, когато се разбра, че спортните парцели към този момент дефинитивно остават в патримониума на държавната база в Несебър.
Още през 2010-а в. „ Банкеръ “ първи разнищи историята със противоречивите терени и осведоми за мераците на мнозина, опитващи се да отхапят парче от въпросната база. Това съвсем само останало зелено парче земя по цялото ни Южно Черноморие (с изключение въз основата на Министерския съвет в Слънчев бряг) години наред мамеше погледите на напълно не инцидентни хора.
Спортната база на НСА е ситуирана на към 200 декара сред Равда и Несебър.Тя е основана през 1974-а и в нея към този момент 45 години се образоват генерации български спортисти. Академията има документи за благосъстоятелност на построените здания, хангари, трафопостове... Когато те са строени през социализма, на никого не му е и хрумвало да опише в документите за благосъстоятелност и земята като владеене на висшето образователно заведение.
Първоначалният вид е бил там да бъде издигната резиденция и почивна база на Централен комитет на Българска комунистическа партия. За тази цел през 1972-а Министерският съвет приема решение №354, с което се отрежда терен за това строителство върху към 500 декара. По-голямата част от него при започване на ХХ век е била благосъстоятелност на учебното настоятелство в Несебър. По-късно обособени имоти са раздадени за прилагане на българи, бежанци от Беломорието, против уговорката да финансират дейностите на учебното заведение. Но нотариални актове не са издавани. Междувременно концепцията за почивната база на тогавашните ръководещи пропада и през 1974-а част от терена (около 200 дка) е трансферирана на тогавашния Комитет за висше обучение и научно-технически напредък. По настояването на ректора на НСА и на ръководителите на тогавашния Комитет за младежта и спорта страната се изръсва с над 20 млн. лева, с цел да трансформира пустеещите земи в една от най-големите спортни бази у нас. Така се раждат спортните комплекси "Академика " и "Олимпийски очаквания ".
Интересното е, че даже в хаоса на първите преходни години никой не посмя да посегне към собствеността на спортния университет. Докато не се появиха някои кметове (вече бивши) на община Несебър. Един от тях - Николай Трифонов, да вземем за пример, беше воин в не една и две истории, свързани с раздаването на терени по брега на морето на знайни и незнайни доближени до властта. Уж против него се водеха купища каузи за злоупотреби, само че никой по този начин и не разбра да е бил глобен за нещо. През 2002-ра - въз основата на решение на общинския съвет в града, той актува 145 300 кв. м от терена на спортната академия като общинска благосъстоятелност. И поземлената комисия стремително стартира да връща парцели на наследниците на хората, на които земята е била преотстъпена, само че за прилагане, от локалното учебно настоятелство. А и освен на тях...
Някъде по това време стартира борбата на управлението на НСА за запазване въз основата. Завеждат се 30-40 каузи против реституционни актове и против компании, които са придобили по друг метод терени. На 9 януари 2009-а академията най-сетне се добира до обезпечителна заповед, издадена от Върховния касационен съд. В нея се посочво, че до момента в който не се решат разногласията, никой не може да прави каквито и да е дейности на тази територия. Наследникът на кмета Трифонов обаче - Николай Димитров, за чиито подвизи на имотния фронт също се носеха митове, беше на път да изпрати булдозерите, с цел да отбрани не държавната земя, а...частните парцели. Спря го единствено намесата на Главната прокуратура.
На хората, на които беше върната земята, бързо им стана ясно, че надали ще завоюват делата в съда. Затова бяха склонни да продават и на напълно ниски цени. Тогава се появиха брокерите. Възползвайки се от промоциите, провокирани от заплетените имотни връзки, земите бяха изкупени от компании, явно „ готови “ да се оправят с управляващите и със закона. Така по това време 10 дка минаха в ръцете на Пиринска туристическа компания със притежатели Георги Георгиев, Светлин Лисичков и Иван Георгиев - герои от изявления на в. БАНКЕРЪ, свързани със скандални покупко-продажби с парцели на територията на София и в страната. Меракът на тогавашния несебърски кмет Димитров да резервира придобивките на частните притежатели личи от едно писмо до Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. В него той оспорва изказванията на НСА, че издадените от общината актове са противозаконни. Освен това твърди, че желаните от инициативния комитет законодателни промени биха били в несъгласие с Конституцията на Република България и цитира няколко правосъдни решения, с които опцията да бъдат върнати терените на Академията е ликвидирана. Само че тогавашният регионален шеф Константин Гребенаров се опълчи на тези изказвания и на процедура приготви почвата посредством законодателни промени да се уреди статутът на образователната спортна база.
Днес ректорът на Националната спортна академия проф. Пенчо Гешев споделя, че решаващо за опазването й се е оказало решението на Народното събрание и по-точно наложения мораториум, посредством който се забрани строителството и покупко-продажбите с парцели на нейната територия. С държавно решение пък парцели с обща повърхност към 42 декара бяха предоставени за безплатно ръководство на образователната институция.
Съдебните каузи обаче продължиха до момента, когато се разбра, че спортните парцели към този момент дефинитивно остават в патримониума на държавната база в Несебър.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ