Създават човешка ретина буквално от нулата
Биолози сътвориха човешка ретина безусловно от нулата, с цел да научат по какъв начин се образуват клетките, които ни разрешават да виждаме света в цветове, написа Science Alert. Това достижение би могло да постави основите на лечения за разнообразни очни болести, в това число цветна слепота и макулна недъгавост. Освен това открива така наречен „ органоиди “ (изкуствено отгледани тъкани на органи) като модел за проучване на човешкото развиване на клетъчно равнище.
„ Всичко, което изследвахме (в органоидната ретина), прилича обикновено разрастващо се око – то просто е отгледано в ястие на Петри – разяснява Робърт Джонстън, биолог в университета „ Джон Хопкинс “. – Разполагаме с моделна система, която можем да манипулираме, без да учим хората непосредствено. “
Съдбата на стволовите кафези
Лабораторията, в която Джонстън работи, изследва по какъв начин тъкмо се предопределя ориста на клетките. И по-точно - какво действително се случва в утробата, с цел да накара стволовите кафези да се трансфорат в кафези със характерна функционалност. Конкретно за ретината, учените се концентрират върху развиването на клетките, които ни разрешават да виждаме синьо, алено и зелено.
Повечето проучвания от този вид се правят върху мишки и риби. Зрението на тези типове обаче се отличава от това на хората – най-малкото, те не виждат света в цветове. Затова екипът на Джонстън взема решение да сътвори тъкан на човешко око от стволови кафези.
„ Именно трицветното зрение е това нещо, което ни разграничава от множеството бозайници – споделя Киара Елдред, ръководителка на проучването. – Ние се опитваме да открием пътищата, по които тези кафези минават, с цел да ни дават това особено цветно зрение. “
Стволовите кафези са се трансформират в пълноценна ретина в границите на няколко месеци. През този интервал учените откриват, че клетките, които разпознават синия цвят, се материализират първи. Чак по-късно идва ред на тези, виновни за аленото и зеленото.
И в двата случая екипът открива, че ключът към трансформацията се крие в „ прилива и отлива “ на хормоните на щитовидната жлеза. Интересното в тази ситуация е, че щитовидната жлеза, естествено, не е участвала в блюдото на Петри и надлежно – не е направлявала равнищата на този хормон. Очната тъкан обаче е правела таман това.
Когато учените схващат по какъв начин тъкмо количеството на хормоните на щитовидната жлеза дефинира дали клетките стават сини, червени и зелени рецептори, те стартират да манипулират крайния резултат и основават два типа ретини. Едните разпознават единствено синьото, а другите – зелено и алено.
Какво можем да научим от всичко това?
Самият факт, че хормоните на щитовидната жлеза извършват основна роля при основаването на зелените фоторецептори, изяснява за какво прибързано родените бебета (които имат по-ниски равнища на тези хормони) са изложени на по-голям риск от зрителни проблеми.
„ Ако можем да разберем какво погубва една клетка, един ден бихме могли да възстановим цветното зрение при хора с повредени фоторецептори – споделя Елдред. „ Какво ни разрешава да виждаме света в цветове? “ – това е един в действителност хубав въпрос. “
За в бъдеще учените считат да употребяват органоидите, с цел да научат още детайлности за цветното зрение и механизмите, свързани с образуването на други райони от ретината (например макулата).
Изследването е оповестено в Science.
