БГНЕС Душана Здравкова е известен български юрист, бивш председател на Окръжния

БГНЕС Душана Здравкова е прочут български правист, някогашен ръководител на Окръжния съд във Варна. Тя е индивидът, дал името ГЕРБ на ръководещата партия, с която от дълго време е скъсала всички връзки. Работила е в Националния център за съдии в Рино, Съединени американски щати, както и в Националния център за щатски съдилища в Уилямсбърг, щата Вирджиния. Била е преподавател в института " Асеер “ в Хага. Като евродепутат в периода 2007-2009 година е зам.-председател на Комисията по конституционни въпроси на Екологичен потенциал и член на Делегацията за връзки със Съединени американски щати. През 2011 година напуща съда в символ на митинг против политиката на държавното управление на. Днес е специалист по планове в Съюза на юристите. Ето какво описа в изявление за Дойче Веле:

Защо Душана, дала душа на името ГЕРБ, към този момент е надалеч от партия ГЕРБ?

Това е дълга и доста остаряла към този момент за мен история. Беше необичайно, тъй като съм в действителност антипартиен човек, който тича по гражданските дела. Именно това ме срещна с тогавашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Събра ни работата, не ме е прибрал от кръстовище. Тогава, мисля, той вършеше потребни неща, свързани с наркозависимите младежи, изключително тези от наркокомуните в Испания с престъпни прояви, помагаше им да намерят бъдеще, без да бъдат задържани при завръщането им у нас.

Кога партията ГЕРБ стартира да се изкривява? Кога концепцията, заложена в името, започна като че ли да губи смисъла си?

Когато там навлязоха партийни функционери като Искра Фидосова, и редица други, минали през други партии, както и някогашните полицаи. Изкривяването пристигна с тези хора, те идваха с модела на Българска комунистическа партия и социализма. Те просто не познаваха различен и не желаеха да мислят за нещо ново. Не можеха да проумеят, че политиките се вършат от хората, а не от партийните функционери. А и нашата конституция е доста рестриктивна по отношение на присъединяване на гражданското общество в политическите дейности. След мандата ми като евродепутат прекратих всички вероятни контакти, само че си резервирах положителните връзки с много хора.

По това време имахте тежък спор с. Защо?

Той се противопоставяше на всевъзможен тип цивилен начинания, с цел да се следват партийните повели. Интригантстваше, внушаваше на Борисов небивалици за мен, а аз облаги в никакъв случай не съм търсила. През последните месеци никой не разговаряше с мен.

Помогнах му да въведем електронното придвижване на документите, направихме няколко сполучливи планове с концепцията да сложим началото на електронното държавно управление, за което толкоз дълго приказваме към този момент. Тогава във Варна пристигна еврокомисарят по разширението Гюнтер Ферхойген, който беше мощно впечатлен и сподели, че това е пътят на България. В оня миг в действителност имах вяра, че Борисов е активен човек и може да се работи с него.

Когато стана кмет на София, споделих с него концепцията си за фондация или съдружие, като подчертах, че запознат съм европейско право и цивилен начинания. Така се роди наименованието " Граждани за европейско развиване на България ". Оказа се, че и абревиатурата има доста свястно значение - ГЕРБ е свята дума за жителите в една страна. На 26 март 2006 станах ръководител на сдружението. А те с  искаха да създадат генералска партия. Така им подарих това, което днес хората произнасят с злоба и омерзение.

Започнахме да вършим тинк-танк организации - нещо, което след това видяхме като модел и в ЕНП. Това са групите от бизнеса, дамите, младежите, които основават самодейностите, а партията ги претворява в законодателство. Беше време, когато в действителност имах вяра, че ГЕРБ ще бъде притежател на различен модел на ръководство, нов, актуален. Когато учредиха партията през декември 2006, ние от сдружението се отказахме от абревиатурата по правосъден път. И се нервирам, когато кажат, че съм в ГЕРБ - не, не съм.

Имат ли бъдеще партии, станали синоним на корупцията и беззаконието?

Мисля, че като цяло в България партийният модел е сгрешен. Тези, които се вживяват в партийното функционерство, се откъсват от гражданското общество. За тях подчинението на партийната подчиненост е най-важното. Виждаме това и в Народното събрание, и на всички места по структурите.

Докато не се сътвори модел на отчетност пред гласоподавателите, партиите у нас ще се преглеждат като хранилка. Скоро чух за някакъв пост в дребна община - ами трябвало да те предлагат двама от ГЕРБ, с цел да те назначат. Старият модел продължава - би трябвало да си партиен член, с цел да постигнеш някакъв триумф. А в действителност партийното участие би трябвало да бъде идея, не хранилка. Имаме образеца на европейските демокрации.

Народното събрание е превърнато в присъдружен министерски съвет, това не е парламент. Законодателството ни е на дъното, защото равнището на юристите там е доста ниско. Липсва висшият пилотаж в законодателната техника. Сега е моментът да пристигна новият модел на ръководство, появиха се нови лица.

Но министър председателят сподели, че не вижда готови за тази задача, другояче би се отдръпнал.

Нелепо е на фона на всички тежки издънки. Скандално е министър председател да приказва въобще по този метод. За нас на всички места приказват като за най-бедната и най-корумпираната страна. За какво ръководство приказваме, за какъв рестарт? Наистина ли не изпитва най-малко малко позор? Държавата е първа по корупция в Европейски Съюз, а той не подава оставка.

Но хората към него, ласкателите, раболепните, които държат на постовете си - те са доста отговорни за всичко това. Около Борисов няма критици, има единствено треперещи за длъжностите си хора, които го подвеждат с информации за действителността, в случай че въобще я виждат.



Европейските институции като че ли прогледнаха за България. Има ли вяра да окажат напън?

В онази администрация механизмите се задвижват постепенно, само че тръгнат ли, няма да спрат. Има вяра, въпреки и за злощастие за България да се приказва с неприятно. От друга страна това е добре, тъй като на институционално ниво вече схващат какво става в страната ни. Чухме острите въпроси към Вера Йоурова от непознати евродепутати.

Аз не съм сред поддръжниците на концепцията, че някой извън би трябвало да ни оправи. Решението е в самите нас, по тази причина са и митингите към този момент повече от два месеца. Всеки би трябвало да свърши своята работа - да излезе до нас на площада и да изиска правдивост.

Що се отнася до европейските институции, те би трябвало да бъдат обективно осведомени, не едностранно. А не да се случва този позор с проправителствената декларация на Емил Радев за новата ни конституция. А тя въобще не беше тематика за тази комисия. Той трябваше да бъде на страната на жителите и да приказва за полицейското принуждение, за битите публицисти, за арестите, за свободата на словото.

И още нещо: не бива да иконизираме Лаура Кьовеши - тя няма по какъв начин да бъде панацея.



И какво най-после - идеята ГЕРБ катастрофира като огромната синя концепция Съюз на демократичните сили?

Съюз на демократичните сили ми е по-голямата болежка, само че и в този момент не е елементарно. С този начин на мислене, с тази експертност на нулево ниво ГЕРБ няма бъдеще. Този балон рано или късно ще се спука.

Личното ми отчаяние е, че идеята за граждани за европейско развиване на България се провали дефинитивно. Къде ни е европейското развиване - най-бедни и първи по корупция. Аз такова европейско развиване не съм си представяла.