Това, което днес наричаме "любов", съвсем не е любов
Безусловната обич е доста друга от тази, която сме привикнали да получаваме – толкоз друга, че множеството хора не я познават.
Всъщност това, което през днешния ден назоваваме „ обич “, напълно не е обич – доста по-често с тази дума дефинираме разнообразни форми на привличане, пристрастеност, взаимозависимост, харесване и даже егоистична нужда да задържим някого.
Но истината е, че същинската – безусловната обич е извънредно рядка и затова – скъпа.
Кога можем да сме сигурни, че сме същински и абсолютно обичани?
Когато се почувстваме изцяло разбрани, чути и видяни, признати и обичани – тъкмо такива, каквито сме. Това е най-великото, най-освобождаващото чувство, което можем да преживеем.
Липсата на безусловна обич в живота е причина за непрекъснатия „ апетит ”, който изпитваме, в прочувствен и нравствен проект. А тъй като сме „ гладни ”, ние сме и заболели.
Най-тъжните хора на света са тези, които са изцяло лишени от безусловна обич – всички ние в някакъв миг от живота си, сме преживявали това.
Какво е безусловна обич?
„ Безусловната обич не касае толкоз взаимоотношенията сред сътрудниците, колкото дълбокия обет, че в никакъв случай, при каквито и да е условия, няма да престанат да демонстрират какво в действителност съставляват един за различен “. – Марк Непо
В своята същина безусловната обич значи да обичаш някого или нещо без никакви условия. Иначе казано, да не спираш да обичаш, без значение от това какво споделя другият човек, без значение от това какво прави той, какво усеща, мисли или в какво има вяра.
Безусловната обич е възприятие, което можем да изпитваме и към животни, места, даже към страсти и мисли, само че най-важното е, че можем да насочим своята безусловна обич и непосредствено към себе си.
Колкото по-способни сме да обичаме себе си абсолютно, толкоз по- способни ще бъдем и да обичаме близките по този метод.
Този целителен, висш метод на обичане отразява известните думи на Исус: „ Обичай близък си по този начин, както обичаш себе си “, а също и на Лао Дзъ : „ Когато приемеш себе си, целият свят те приема. “
Какво е условна обич?
Условната обич е цялостна диаметралност на безусловната. Условната обич не е „ обич “ в същинския смисъл на думата, тъй като идва от егото, а не от сърцето.
За разлика от безусловната обич, която даваме без условия, без значение от събитията, условната обич би трябвало да бъде „ извоювана “ – единствено в случай че я заслужим, можем да чакаме почитание, обвързаност, добрина.
Докато безусловната обич е всеобхватна и безгранична, условната обич е нейната цялостна диаметралност.
Докато безусловната обич не се нуждае от нищо, с цел да съществува, условната обич зависи от това, което получава в подмяна.
Ето по какъв начин наподобява уравнението:
Ще те обичам, единствено в случай че … (направиш това, кажеш това, в случай че ме накараш да се усещам по избран начин).
В своята същина условната обич е егоцентрична, в резултат на което тя има и период на валидност – тя ще продължи толкоз дълго, колкото бъдат спазвани нейните условия, измежду които са:
Ще те обичам, единствено в случай че ме караш да се усещам добре със себе си. Ще те обичам, единствено в случай че поддържаш привлекателния си тип. Ще те обичам, единствено в случай че си сполучлив и известен. Ще те обичам, единствено в случай че поддържаш блестящата си кариера. Ще те обичам, единствено в случай че продължиш да правиш това, което ти споделям. Ще те обичам, единствено в случай че вярваш в това, в което и аз имам вяра. Ще те обичам, единствено в случай че подкрепяш неприятните ми привички. Ще те обичам, единствено в случай че продължаваш да ми даваш пари. Ще те обичам, единствено в случай че си страховит в леглото. Ще те обичам, единствено в случай че мога да те управлявам. Ще те обичам, единствено в случай че ми разрешаваш да вземам участие в решенията ти за личния ти живот. Ще те обичам, единствено в случай че не се месиш в моите житейски решения. Ще те обичам, единствено в случай че се държиш вярно. Ще те обичам, единствено в случай че продължиш да правиш взаимни отстъпки и жертви поради мен. Ще те обичам, единствено в случай че постоянно поставяш моите потребности преди всичко. Ще те обичам, единствено в случай че се откажеш от фантазиите си поради мен. Ще те обичам, единствено в случай че и ти ме обичаш.Разбирате ли по какъв начин условната обич е сполучлива рецепта за неуспех и злощастие?
Всъщност, колкото и неприятно да звучи, взаимоотношенията с колегата, децата, фамилията, приятелите и родителите също могат да бъдат инфектирани от условната обич. Много от нас са имали сходни взаимоотношения.
Това, от което имаме потребност обаче, и което не стопираме да търсим през целия си живот, е точно безусловната обич. Тя е от първостепенно значение за нашето благоденствие, за физическото, прочувственото и психическото ни здраве.
Най-тъжното е, че множеството хора даже не осъзнават, че носят в себе си източника на безусловна обич. Те по-скоро са склонни да имат вяра, че любовта постоянно се намира във външния свят, в някакъв човек, животно, място или избран метод на битие.
Ето по тази причина се постанова да осъзнаем потребността от безусловна обич, тъй като тя е от решаващо значение за живота ни – по този начин, както слънчевата светлина е от решаващо значение за растенията.
Заради отсъствието на безусловна обич, ние оставаме „ гладни ”, оставаме прочувствено „ недохранени ” и надлежно – нещастни и заболели.
Това, от своя страна, е причина да влизаме в токсични връзки и да излизаме от тях с разрушено сърце и очаквания – още веднъж и още веднъж.
Безусловната обич лекува. Да бъдеш обичан, без значение от събитията, от компликациите, пред които си изправен, без значение от слабостите си или неуспехите, които търпиш, е лекарство и във всички случаи – единственият път към спокойствието, хармонията и благополучието.
източник: psychology.framar.bg
