Нищо незаслужено не може да застави човека да страда ~ Елена БЛАВАТСКА
Без подозрение Елена Блаватска е след най-забележителните персони на своето време. Тя е главната фигура на теософското обучение, оказало надълбоко въздействие върху духовния живот на Западния свят от последните стотина години. Нейни съратници и възпитаници са Ан Безант, Чарз Ледбийтър, Рудолф Щайнер, Кришнамурти... Техните писания се популяризират по целия свят и се превеждат на голям брой езици.
Елена Блаватска е родена на 12 август 1831 година в Екатеринослав, Русия. Семейството й принадлежи към благороден немски жанр, татко й е полковник от съветската войска. Едва шестнадесетгодишна девойката подписва брак с почитан, само че доста no-възрастен мъж, чиято фамилия Елена носи до края на живота си, макар че напуща брачна половинка няколко месеца след сватбата.
Не пo-малко непривични за времето са и пътешествията, които тя подхваща, съпроводена само от прислужници. Младата жена живее известно време в Гърция, Турция, Египет, Канада, пресича Съединените щати, минава през Мексико и се насочва към Индия и остров Ява. Навсякъде учи локалните секрети култове и вълшебен практики. Придобитите познания допълват вродената й ясновидска заложба. Когато, едвам двадесет и пет годишна, мадам Блаватска се завръща в Русия, тя към този момент е измежду най-хубавите познавачи на източната нематериалност.
През 70-те години Блаватска е в Ню Йорк, където през 1875 година дружно с полковник Хенри Олкот и Уилям Джъдж основава Теософското общество. Целта му е да построи международно приятелство, което не се преценява с расата, пола и вероизповеданието на членовете си. Теософите се посвещават на сравнителни проучвания на международните религии и изключително на будизма и хиндуизма. Те отхвърлят догмите на обособените вероизповедания и ги преглеждат като разновидности на една единствена езотерична истина. В центъра на вниманието им са и скритите сили на индивида и необяснените естествени явления.
С появяването на книгата й „ Разбулената Изида “ от 1877 година, Блаватска, се утвърждава като непостижим ценител на това, което сама назовава окултна просвета или окултизъм.
(1831 ~ 1891)
На санскритски думата „ Карма “ значи „ деяние “. Да живееш и да действаш е едно и също.
Цялата Вселена е една велика непрекъсната предприемчивост, ръководеща се от едни неизменими закони на справедливостта - законите на Кармата.
В мировото придвижване всичко е обвързвано, всичко се намира в строга взаимозависимост и всичко се стреми към една цел.
Всяко деяние във вселената е резултат на предшестващи аргументи, и в това време е причина на следващи дейности. Получава се една непрекъсната верига от аргументи и дейности, които, като общ резултат, дават живота на самата Вселена.
В живота няма скокове и случайности - всичко си има своята причина. Всяка наша мисъл, всяко наше възприятие и постъпка изхождат из предишното и въздействат върху бъдещето. Докато това минало и бъдеще е прикрито за нас, до момента в който ние гледаме на живота като на мистерия, неподозирайки, че сами сме се основали, до тогава явленията в нашия живот ще ни се демонстрират като инцидентно излезли из бездната на незнайното и срещнали нас в света.
Тъканта на човешката орис се изтъкава от самия човек с безчислени влакна, сплетени в неразбираема за нас трудност: една нишка изчезва от нашето схващане, само че тя не е изчезнала, а се е скрила надолу, друга се появява ненадейно, само че това е все тази, същата нишка, излязла от невидимата за нас страна на тъканта и още веднъж се явява на забележимата й квадратура. Гледайки единствено на част от тъканта, и от нейна страна, нашето схващане не е в положение да схване всичката трудност на нейното заплитане.
„ Случайност “ е разбиране, основано от невежи; в речника на мъдреца няма такава дума.
Мъдрецът споделя: „ Ако аз пострадвам в този момент, това произлиза от туй, че в предишното съм престъпил закона. Аз самичък съм си отговорен за своите премеждия и би трябвало умерено да ги претърпявам “. Така приказват разбралите Законите на Кармата. Независим дух, самонадеяност, геройство, самообладание и благост - ето неизбежните последици от такива разбирания, проникващи в сърцето и волята на индивида.
Човек самичък строи своя дом; той може да внесе в него „ низост и запустение “, и в негова власт е също да го преустрои до основите му и да го направи прелестен.
Желанията, т.е. вътрешните влечения на индивида към външни предмети, го притеглят в тази среда, гдето те могат да получат задоволство. Желанията за земни неща приковават душите към земята, възвишените стремежи я устремяват към небесата. Ето за какво е казано: „ Човек се ражда съгласно със своите стремежи “.
Нашите стремежи работят на окръжаващите по този начин както и мислите - предават се на другите.
Понякога напълно ненадейно и, повидимо, несправедливо, човек бива ненадейно връхлетян от злощастие. Неговото низше схващане не подозира, че източникът на това злощастие са вредите, породени от неговите нечисти пристрастености към другите. Той се възмущава, недоволства към всяка неправда, само че това му възмущение изхожда из личното му незнание, а неговата безсмъртна душа получава от това урок, който в никакъв случай не не помни. Нищо несправедливо не може да принуди индивида да страда.
Съзнателно строящият своя темперамент е задължен да владее своите мисли, да бъде стопанин на своите стремежи и да направлява своите действия. Действайки по този начин, той самичък си основава положителното бъдеще. Това е труд наличен единствено за узрелите /посветените/ души на обладаващите мощна воля, и такава единствено воля може да унищожи неприятната Карма, да я изгори в огъня на вътрешните битки.
Веднъж човек изпречил се пред вашия път, и вие сте в положение да му помогнете, знайте, че тази опция се предявява от кармичния дълг, само че към този момент не негов, а ваш. Своя той изплаща посредством страдалчество, а вашия вие ще изплатите, като му помогнете. Пропуснали случая да му помогнете, вие пропущате да изплатите и своя дълг.
Желанията ни заслепяват. Те ни вкарват в забъркания лабиринт на времето и пространството, където всяко нещо ни се вижда настрана от другите, когато в реалност Вселената е проявяване на Единната Воля. Следователно, по самата си същина, всичко съставлява едно единение.
До когато пред очите на индивида стои завесата на илюзиите, до когато той върви в неведение, желанието е належащо, като един всесилен лост за развиването на всичките сили положени в него.
Отделеният от останалия свят, затвореният в егоизма си човек, по пътя на безчислените стълкновения с обективния свят, по пътя на опита и страданията, развива се като субект, като самосъзнал се център на живота. Без предпочитание не би имало битки, придвижване, затова, не би имало и развиване, а Застой.
Вътрешното поникване не е нищо друго, с изключение на последователно освобождение божествената същина, надълбоко скрита под всяка основана форма. В това насърчаване божествената същина е и смисъла на човешката еволюция.
Мъдрецът, достигнал пълнотата на познанието, знае, че цялата Вселена е велика цялост на деятелности, които се ръководят от безусловно обективни закони и че неговата лична предприемчивост, би трябвало да бъде в цялостна естетика с деятелността на Вселената.
Вселената се ръководи от вътрешната страна на открито.
Само в спокойния дух се разкрива Истината. Тя се отразява в неговите дебри, както небесата в светлата квадратура на тихите езерни води.
Най-голямото затруднение е камъкът, на който да стъпим, за достигнем най-прекрасната опция. Грешката се търкаля по наклонена низина, до момента в който истината би трябвало да се катери по хълма.
Снимки: en.wikipedia.org
