Божанов: Без натиск „Фейсбук” няма да спре руската пропаганда
Без регулаторен напън „ Facebook “ и останалите обществени мрежи няма да положат задоволително старания, с цел да решат казуса с пропагандата и с подправените вести. Проблемът става изключително важен в подтекста на експанзията на Русия в Украйна. Това стана ясно от думи на министъра на електронното ръководство по време на полемика на Съвета за електронни медии на тематика „ Плурализъм и дезинформация по време на война “, написа " Сега ".
„ Регулаторната посока за деяние против пропагандата е да се вмени някаква отговорност на обществените мрежи. Аз персонално упорствам да има повече надзор върху препоръчването на наличие, върху тролските заводи, върху инструментите за разпространяване на сходно наличие. Комуникацията ми с „ Facebook “ по тематиката е сложна. Те признават, че задачата е сложна и че се пробват да вършат нещо. Но в действителност, до момента в който няма регулаторен напън, обществените мрежи няма да създадат нищо. Към момента те замазват очи, най-меко казано “, разяснява той.
" Регулаторните старания на Европейска комисия по казуса с пропагандата и дезинформацията би трябвало да са доста деликатни и сега те са такива ", сподели още министърът.
„ Понякога комисията даже е прекомерно деликатна. Регулацията на обществените мрежи и на онлайн наличието като цяло е вървене по тъничък лед. В него, в случай че направиш по този начин, че държавното управление да взима решения кое е правилно и кое не е правилно, кое да се смъкна и кое да не смъкна, е неверно, от една страна. От друга е и софтуерно съвсем невероятно. Имаме 600 доставчика на интернет, които би трябвало да помолим да смъкват нещо, даже да имахме регулаторен механизъм, а подобен няма, за благополучие “, разясни той.
" Рекламният вектор също е значим детайл от дезинформацията ", добави министърът.
" През 2019 година „ Google “ стяга контрола и става доста по-трудно да се монетизира през „ Google “. За сметка на това има други платформи, които имат по-малък надзор и през рекламните платформи се монетизират подправени информации “, разяснява Божанов. „ В момента „ Facebook “ не знае какво се случва с аудиторията на микро равнище, сподели още той. „ Те имат някаква обща картина, отчети за целия свят. Те не регистрират по никакъв метод локалната картина, проблемите с локалната модерация, локалния език, обществените разделения. Общият отчет е ненужен, локалният би бил доста забавен “, заключи министърът.
В България има едно от най-еврофилските общества в Европейски Съюз, като в това време то е и едно от най-русофилските, заяви политологът Първан Симеонов от " Галъп “. Той още веднъж показа данните от проучване на организацията, съгласно което след съветската инвазия в Украйна влиянието на подправените новини в България е нарастнало. Изследването сподели, че почти 60 на сто от анкетираните са против действията на Владимир Путин в Украйна. 23,3% от българите обаче по-скоро ги одобряват. Сред втората група най-много личат по-възрастни хора, за които главният източник на информация е малкия екран.
„ Ние би трябвало да приказваме на българите на български, умерено. Трябва да намерим път към тези хора, да намерим средата, а не да търсим черна или бяла картина. Някъде бъркаме в метода, не отчитаме локалната специфичност, счита Симеонов. Според него въпросите, които би трябвало да се задават на българите, е дали биха се радвали, в случай че и техният живот се срине, тъй като някой е нахлул в страната им. Други въпроси са: Къде бихте желали да живеете и да се образовате – в Русия или в Германия? Какво би станало, в случай че на следващия ден някой припознае част от територията на България като своя?
„ Регулаторната посока за деяние против пропагандата е да се вмени някаква отговорност на обществените мрежи. Аз персонално упорствам да има повече надзор върху препоръчването на наличие, върху тролските заводи, върху инструментите за разпространяване на сходно наличие. Комуникацията ми с „ Facebook “ по тематиката е сложна. Те признават, че задачата е сложна и че се пробват да вършат нещо. Но в действителност, до момента в който няма регулаторен напън, обществените мрежи няма да създадат нищо. Към момента те замазват очи, най-меко казано “, разяснява той.
" Регулаторните старания на Европейска комисия по казуса с пропагандата и дезинформацията би трябвало да са доста деликатни и сега те са такива ", сподели още министърът.
„ Понякога комисията даже е прекомерно деликатна. Регулацията на обществените мрежи и на онлайн наличието като цяло е вървене по тъничък лед. В него, в случай че направиш по този начин, че държавното управление да взима решения кое е правилно и кое не е правилно, кое да се смъкна и кое да не смъкна, е неверно, от една страна. От друга е и софтуерно съвсем невероятно. Имаме 600 доставчика на интернет, които би трябвало да помолим да смъкват нещо, даже да имахме регулаторен механизъм, а подобен няма, за благополучие “, разясни той.
" Рекламният вектор също е значим детайл от дезинформацията ", добави министърът.
" През 2019 година „ Google “ стяга контрола и става доста по-трудно да се монетизира през „ Google “. За сметка на това има други платформи, които имат по-малък надзор и през рекламните платформи се монетизират подправени информации “, разяснява Божанов. „ В момента „ Facebook “ не знае какво се случва с аудиторията на микро равнище, сподели още той. „ Те имат някаква обща картина, отчети за целия свят. Те не регистрират по никакъв метод локалната картина, проблемите с локалната модерация, локалния език, обществените разделения. Общият отчет е ненужен, локалният би бил доста забавен “, заключи министърът.
В България има едно от най-еврофилските общества в Европейски Съюз, като в това време то е и едно от най-русофилските, заяви политологът Първан Симеонов от " Галъп “. Той още веднъж показа данните от проучване на организацията, съгласно което след съветската инвазия в Украйна влиянието на подправените новини в България е нарастнало. Изследването сподели, че почти 60 на сто от анкетираните са против действията на Владимир Путин в Украйна. 23,3% от българите обаче по-скоро ги одобряват. Сред втората група най-много личат по-възрастни хора, за които главният източник на информация е малкия екран.
„ Ние би трябвало да приказваме на българите на български, умерено. Трябва да намерим път към тези хора, да намерим средата, а не да търсим черна или бяла картина. Някъде бъркаме в метода, не отчитаме локалната специфичност, счита Симеонов. Според него въпросите, които би трябвало да се задават на българите, е дали биха се радвали, в случай че и техният живот се срине, тъй като някой е нахлул в страната им. Други въпроси са: Къде бихте желали да живеете и да се образовате – в Русия или в Германия? Какво би станало, в случай че на следващия ден някой припознае част от територията на България като своя?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ