Ангел Ангелов – Журналистът-дипломат
Беше април 2004 година и работех в Информацията на Българска национална телевизия в паузата сред двата си мандата като сътрудник на малкия екран в Скопие. Тогава се случи нещастието с нашите деца, паднали в река Лим на път за Дубровник. Чудехме се кой би могъл да ни опише повече за обстановката там, когато внезапно се сетих, че в Белград като трети секретар в посолството работи Ангел Ангелов, остарял другар, досегашен публицист от Българска телеграфна агенция. Звъннах му, той се оказа на мястото, пратен незабавно от Белград да отиде там.
Три години преди този момент журналистът бе решил да смени специалността си и да си опита шанса в попрището на
дипломацията. Конкурс, отличен резултат и крачка напред към първото ходило на дипломатическата кариера- стажант-аташе и след това, аташе. Седемнадесет години от този момент и той в този момент отива дипломат за втори мандат- този път в Скопие, откакто изкара четири години отпред на задачата ни в Босна и Херцеговина. Но това е стабилен опит, който ще помогне на 46- годишния софиянец да се оправи по-лесно в Македония.
Ако изключим първия ни дипломат в Скопие проф. Ангел Димитров, който в този момент оглавява българската част на смесената комисия с Македония за история и обучение, май всички последващи наши посланици имаха единствено най-обща визия къде отиват. Ангел няма потребност авансово да бъде брифиран за обстановката при комшиите. Неговият първи мандат в Македония като първи секретар в посолството бе бойното му кръщение за тежкия кръст, който посланиците, които желаят да си правят съзнателно работата, носят. През лятото на 2009 година, когато титулярят военачалник Михо Михов отиде в България да се бори на изборите за народен представител, цялата работа на задачата легна върху Ангел Ангелов. Колко нерви му струваше единствено казусът със Спаска Митрова, една жена от Гевгели с българско съзнание, на която й бяха лишили детето, и даже я бяха вкарали в пандиза. Колко труд бе положен с цел да й се обезпечи най-сетне солидна адвокатска отбрана, която да може да се озъби на услужливата към ръководещите правосъдна власт. Случаят към този момент може и да е позабравен, само че кали нервите на младия посланик и което е по-важно, даде му да разбере механизмите на ръководството по времето на режима на Никола Груевски. Това ще му е от изгода и в този момент, при мандата му като дипломат.
После пристигна нещастието в Охридското езеро, където на 5 септември същата година живота си изгубиха 15 българи. От тогава му споделям, че на него някак си все му върви на нещастия и на вода- първо Лим, в този момент Охрид. Часовете и дните, които последваха нещастието, бяха същинско тестване за Ангел и за целия състав на посолството. Президентът Първанов кацна вечерта край Езерото, задачата отвори вратите си за съболезнования, десетки формалности трябваше да бъдат уреждани по отношение на извозването на телата на загиналите… Който не се докосвал и не знае по какъв начин се уреждат тези работи с македонската администрация, значи, нищо не знае.
Виждал съм същински ядосан новият ни посланик в Скопие с помощта на същата тази македонска администрация. Пак по това време, когато краткотрайно управляваше посолството (временно, краткотрайно, какъв брой да е краткотрайно, откакто задачата ни заставам без титуляр, в случай че не се неистина, година и половина-две), България подари на македонското опазване на здравето над 20 000 ваксини, освен това изцяло гратис. До този миг други страни от света бяха събрали единствено няколко хиляди, освен това против възнаграждение. Македонците взеха имунизациите, благодариха, използваха ги, само че когато им желаеха да дадат някакъв документ, че въпреки всичко имунизациите са предадени на тях, с цел да може българската страна да се регистрира, отхвърлиха с аргумента, че могат да дадат документа единствено на македонски език. Или нещо такова, към този момент даже и не си припомням добре.
Сега Ангел Ангелов отива в Скопие в изменена среда, което не значи, че ще му бъде леко. Македония сега се тресе от събития, които можеха да бъдат планувани, само че ръководещите край Вардар проспаха и в този момент ще си носят кръста за това. Вярно, той има на какво да стъпи- това е подписаният на 1 август предходната година Договор за добросъседство, другарство и съдействие сред двете страни, в подготовката на който интензивно взе участие. Никога, най-малко през последните десетина- петнадесет години, интензивността на двустранните срещи и прояви от двете страни на границата на друго ниво, не и била толкоз висока. Ето и в този момент, незабавно като замине за Скопие, го чака следващата среща на държавните управления на България и Македония, за която в София преди няколко дни оповестиха министър председателите Борисов и Заев. От нея явно се чака да концентрира работата на българската дипломация в някои към този момент познати, само че и в нови насоки от съвместен интерес.
Това за Ангел Ангелов значи, че ще би трябвало да влезе с “летящ старт ” в новата си задача на дипломат на България в Македония. Не желая да го тревожа, тъй като той го знае, само че за мен това е най-важния дипломатически пост на нашата страна, към който вниманието е нараснало и упованията са доста и най-различни.
Западните Балкани
Много работа свърши дипломатът по българското Европредседателство през първата половина на тази година, какво значи “много ”, цялата работа съвсем мина през ръцете му като Директор на отрасловата дирекция във външно министерство – “Югоизточна Европа ”. Нямаше метод това да не е по този начин, откакто акцентът беше подложен върху Западните Балкани. Усилията му бяха възнаградени със златния почетен знак на Министерството.
За него
Добре квалифициран и пореден
С Ангел Ангелов работихме дружно в посолството ни в Скопие. Той е добре квалифициран,което му оказва помощ да има добра прогноза за външнополитическите дейности в полза на страната ни.Задълбочен е, систематичен и пореден в контактите с хората от задачата и с контрагентите ни от Македония.
Генерал Михо Михов, някогашен дипломат на България в Скопие
Притежава стабилен дипломатически опит
Трудно бих си показал по-подходяща кандидатура за български дипломат в Скопие от тази на Ангел Ангелов. Там той отива от позицията на шеф на Дирекция “Югоизточна Европа ”. Относително млад е, само че към този момент има стабилен дипломатически опит. Беше за един мандат дипломат в Босна и Херцеговина, работил е в посолствата ни в Сърбия и в Република Македония, като даже за един дълъг интервал бе краткотрайно ръководещ нашата задача в Скопие. Ангел е висококомпетентен и образован и гледа на дипломатическата работа не като на работа, а като на опция да пази българските ползи както пред сътрудниците ни в Европейския съюз, по този начин и за основаване на климат на добросъседство, другарство и съдействие в нашия балкански регион.
Проф.д-р Ангел Димитров, първи дипломат на България в Скопие
Eдна от най-важните задачи
Приятелството ни с Ангел се роди по време на взаимната ни работа в Скопие, където той в един миг ръководеше посолството. Той е един от най-хубавите анализатори и познавачи на обстановката в Балканския район, в чиито столици -Белград,Скопие и Сараево, прекара много време като посланик. Да бъде дипломат на България в Македония е една от най-важните задачи и аз съм сигурен, че неговото наличие там ще се усети доста скоро и ще даде нов подтик в двустранните ни връзки. На добър час!
Мартин Минков, дълготраен сътрудник на БНР в Скопие
Три години преди този момент журналистът бе решил да смени специалността си и да си опита шанса в попрището на
дипломацията. Конкурс, отличен резултат и крачка напред към първото ходило на дипломатическата кариера- стажант-аташе и след това, аташе. Седемнадесет години от този момент и той в този момент отива дипломат за втори мандат- този път в Скопие, откакто изкара четири години отпред на задачата ни в Босна и Херцеговина. Но това е стабилен опит, който ще помогне на 46- годишния софиянец да се оправи по-лесно в Македония.
Ако изключим първия ни дипломат в Скопие проф. Ангел Димитров, който в този момент оглавява българската част на смесената комисия с Македония за история и обучение, май всички последващи наши посланици имаха единствено най-обща визия къде отиват. Ангел няма потребност авансово да бъде брифиран за обстановката при комшиите. Неговият първи мандат в Македония като първи секретар в посолството бе бойното му кръщение за тежкия кръст, който посланиците, които желаят да си правят съзнателно работата, носят. През лятото на 2009 година, когато титулярят военачалник Михо Михов отиде в България да се бори на изборите за народен представител, цялата работа на задачата легна върху Ангел Ангелов. Колко нерви му струваше единствено казусът със Спаска Митрова, една жена от Гевгели с българско съзнание, на която й бяха лишили детето, и даже я бяха вкарали в пандиза. Колко труд бе положен с цел да й се обезпечи най-сетне солидна адвокатска отбрана, която да може да се озъби на услужливата към ръководещите правосъдна власт. Случаят към този момент може и да е позабравен, само че кали нервите на младия посланик и което е по-важно, даде му да разбере механизмите на ръководството по времето на режима на Никола Груевски. Това ще му е от изгода и в този момент, при мандата му като дипломат.
После пристигна нещастието в Охридското езеро, където на 5 септември същата година живота си изгубиха 15 българи. От тогава му споделям, че на него някак си все му върви на нещастия и на вода- първо Лим, в този момент Охрид. Часовете и дните, които последваха нещастието, бяха същинско тестване за Ангел и за целия състав на посолството. Президентът Първанов кацна вечерта край Езерото, задачата отвори вратите си за съболезнования, десетки формалности трябваше да бъдат уреждани по отношение на извозването на телата на загиналите… Който не се докосвал и не знае по какъв начин се уреждат тези работи с македонската администрация, значи, нищо не знае.
Виждал съм същински ядосан новият ни посланик в Скопие с помощта на същата тази македонска администрация. Пак по това време, когато краткотрайно управляваше посолството (временно, краткотрайно, какъв брой да е краткотрайно, откакто задачата ни заставам без титуляр, в случай че не се неистина, година и половина-две), България подари на македонското опазване на здравето над 20 000 ваксини, освен това изцяло гратис. До този миг други страни от света бяха събрали единствено няколко хиляди, освен това против възнаграждение. Македонците взеха имунизациите, благодариха, използваха ги, само че когато им желаеха да дадат някакъв документ, че въпреки всичко имунизациите са предадени на тях, с цел да може българската страна да се регистрира, отхвърлиха с аргумента, че могат да дадат документа единствено на македонски език. Или нещо такова, към този момент даже и не си припомням добре.
Сега Ангел Ангелов отива в Скопие в изменена среда, което не значи, че ще му бъде леко. Македония сега се тресе от събития, които можеха да бъдат планувани, само че ръководещите край Вардар проспаха и в този момент ще си носят кръста за това. Вярно, той има на какво да стъпи- това е подписаният на 1 август предходната година Договор за добросъседство, другарство и съдействие сред двете страни, в подготовката на който интензивно взе участие. Никога, най-малко през последните десетина- петнадесет години, интензивността на двустранните срещи и прояви от двете страни на границата на друго ниво, не и била толкоз висока. Ето и в този момент, незабавно като замине за Скопие, го чака следващата среща на държавните управления на България и Македония, за която в София преди няколко дни оповестиха министър председателите Борисов и Заев. От нея явно се чака да концентрира работата на българската дипломация в някои към този момент познати, само че и в нови насоки от съвместен интерес.
Това за Ангел Ангелов значи, че ще би трябвало да влезе с “летящ старт ” в новата си задача на дипломат на България в Македония. Не желая да го тревожа, тъй като той го знае, само че за мен това е най-важния дипломатически пост на нашата страна, към който вниманието е нараснало и упованията са доста и най-различни.
Западните Балкани
Много работа свърши дипломатът по българското Европредседателство през първата половина на тази година, какво значи “много ”, цялата работа съвсем мина през ръцете му като Директор на отрасловата дирекция във външно министерство – “Югоизточна Европа ”. Нямаше метод това да не е по този начин, откакто акцентът беше подложен върху Западните Балкани. Усилията му бяха възнаградени със златния почетен знак на Министерството.
За него
Добре квалифициран и пореден
С Ангел Ангелов работихме дружно в посолството ни в Скопие. Той е добре квалифициран,което му оказва помощ да има добра прогноза за външнополитическите дейности в полза на страната ни.Задълбочен е, систематичен и пореден в контактите с хората от задачата и с контрагентите ни от Македония.
Генерал Михо Михов, някогашен дипломат на България в Скопие
Притежава стабилен дипломатически опит
Трудно бих си показал по-подходяща кандидатура за български дипломат в Скопие от тази на Ангел Ангелов. Там той отива от позицията на шеф на Дирекция “Югоизточна Европа ”. Относително млад е, само че към този момент има стабилен дипломатически опит. Беше за един мандат дипломат в Босна и Херцеговина, работил е в посолствата ни в Сърбия и в Република Македония, като даже за един дълъг интервал бе краткотрайно ръководещ нашата задача в Скопие. Ангел е висококомпетентен и образован и гледа на дипломатическата работа не като на работа, а като на опция да пази българските ползи както пред сътрудниците ни в Европейския съюз, по този начин и за основаване на климат на добросъседство, другарство и съдействие в нашия балкански регион.
Проф.д-р Ангел Димитров, първи дипломат на България в Скопие
Eдна от най-важните задачи
Приятелството ни с Ангел се роди по време на взаимната ни работа в Скопие, където той в един миг ръководеше посолството. Той е един от най-хубавите анализатори и познавачи на обстановката в Балканския район, в чиито столици -Белград,Скопие и Сараево, прекара много време като посланик. Да бъде дипломат на България в Македония е една от най-важните задачи и аз съм сигурен, че неговото наличие там ще се усети доста скоро и ще даде нов подтик в двустранните ни връзки. На добър час!
Мартин Минков, дълготраен сътрудник на БНР в Скопие
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ