Бен Сийгъл е един от онези прословути гангстери, които завършват

Бен Сийгъл е един от тези прословути гангстери, които приключват живота си като всеки различен водач на незаконна организация – принудително, трагично и сензационно. Неговата история завършва на 41-годишна възраст и въпреки мнозина да го назовават Бъгзи – само че не и в лицето му – той има една от най-важните функции за надзор на незаконния свят в Бруклин, само че колкото повече власт печели, толкоз по-бързо се трансформира в звезда и мнозина са подготвени да се закълнат, че той не е разбойник, въпреки всичко се движи в някои от най-елитните среди.

И все пак, една лятна вечер в Бевърли Хилс, когато Сийгъл стои на дивана си, облечен в някои от най-претенциозните облекла на света, разлиствайки списание, получава 9 изстрела през прозореца си. Четири от тях попадат в тялото му, като два пронизват главата и още два – тялото.

Историята на Бъгзи става и причина за улавянето на целия му живот, изключително откакто този човек постоянно има една особена тайнственост зад себе си, мнозина и до през днешния ден не знаят произхода на всички доходи. През 1991 година излиза филм със същото име и Уорън Бейти съумява да завоюва Златен Глобус за осъществяването си. Марио Пузо е толкоз впечатлен, че намира място за него в своята книга и в следствие във кино лентата – Мо Грийн е тъкмо въплъщение на Бъгзи. Дори някои създатели, които пишат неговата биография, споделят, че този човек е ценял освен хубавичко работа, само че и етиката ѝ, което е малко необичайно и влиза в един по-особен спор, когато приказваме за престъпния свят. В началото на XX век филмите и историите за тези хора са повече от впечатляващи и за тях се споделя във всеки един комфортен миг, а в края на 70-те и 80-те, откакто отлежават малко, още веднъж съумяват да се трансфорат в звездата на деня.

Сийгъл е виртуоз в Лас Вегас – мнозина го познават и още толкоз мечтаят да го познават. Единственият проблем е, че филмите не са изключително исторически точни. В същинския живот, той се подрежда умерено Ал Капоне и нещо още по-важно – двамата се познават и даже са били другари в детството. Впрочем, този човек е прочут с всички огромни риби: Лучиано, Гамбино, Готи и още доста други. Следователно идва и огромният въпрос: кой е Бъгзи Сийгъл? Роден през 1906 година в фамилията на небогати имигранти в Съединени американски щати, Бенджамин Сийгъл стартира да копира всичко, което вършат и младите разбойници по това време. Изключителен съперник на всяка една позната форма на предписание и дисциплинираност. Толкова доста мразел учебното заведение, че най-сетне чествал, когато го изгонили. Неговата скромна група от дребни главорези била задоволителна за започването на една доста сериозна империя, а откакто парите идвали елементарно, за какво трябвало въобще да се тормози от закона?

Тези джентълмени освен откриват най-лесния метод за облаги, само че и съумяват да убедят съперниците им да се подчинят. Групата младежи обикаля квартала и рекетира всяко едно малко магазинче, което се изправи пред очите им. Сухият режим ги право единствено по-богати, откакто стартират да се занимават и с това. Историята продължава с борби сред другите групи, в това число и с италианската мафия. Залагат на хазарт, крадат и се отдават на всички познати пороци. Сийгъл има и добър другар на име Мейър Лански, той се занимава с доставката на алкохол и оръжие. Накрая се стига до там, че боят не е задоволително обръщение и стартират да убиват. До 20-тата си година, този човек има задоволително пари, с цел да си купи апартамент в Уолдорф Астория в Ню Йорк и го прави.

Вече има жена и две девойки, както и място в нощния живот на града. Тук към този момент завършва връщането обратно. Един бърз взор към първите 10-20 години на XX век демонстрират, че всички имигранти са страдали и са имали проблеми, жаждата за работа сигурно е била най-големият камшик за пристигналите, само че Бъгзи и другари имали други проекти – те не желали да работят. Следователно най-бързият метод за триумфи идва благодарение на закононарушенията. По същото време получава задачата да убива хора по поръчка и откакто някой заплаща луди пари, хората в Ню Йорк стартират внезапно да понижават. Все отново не е мъчно да се извърши сходна задача, когато един от главните поръчители е точно босът на мафията. Скоро и други стартират да ги търсят със задания, а златното вярно постоянно било едно и също: не питай за какво! Около 12 години, господата съумяват да заличат стотици души и в нито един от тези случаи, Сийгъл не е свикан в съда. Изпращат го в западните щати, където продължава своята агресия и съумява да вземе доста бързо незаконните казина.

През 40-те години на предишния век, мафиотът освен открива капацитета на хазарта, само че и стартира да го създава, като и до през днешния ден може да се твърди, че Лас Вегас е била напълно негова концепция и казината там, са въодушевени точно от фантазиите да направи един по-специален град на прегрешението. Истината е, че истинският създател на тази концепция са група вложители и Били Уилкерсън – създателят на Hollywood Reporter, който желал да направи локация единствено за хазарт. Известно време те освен се пробват да осъществят концепцията, само че и я поддържат, до момента в който не свършват парите, а по това време Бъгзи си търси нова посока за инвестиция. Вегас идва на тепсия. Първият хотел/казино е Flamingo и бързо печели вниманието на аудиторията като едно от най-хубавите места за развлечение. След като истинският притежател губи правата си, Бъгзи отпътува и бързо по-късно стартира да се разпорежда. Единственият проблем е, че в никакъв случай не е работил с казина и си навлича неприятности. На формалното отваряне, балната зала и самото казино не са приключени. През първата седмица губи към 300 000 $ и затваря за незнаен интервал след още няколко месеца.

Едва през 1947 година е отворено още веднъж за бизнес и то с помощта на притежателя му, който съумява да откри верните връзки и да докара някои звезди. Вторият опит се оказва повече от сполучлив и всички са щастливи. Мафиотът заплаща безумни пари на лъскавите звезди да го посещават, а скоро някои се молят да влязат в програмата и да забавляват гостите. Тайната била следната: Бъгзи не таксува доста за хотелски стаи, само че в същото време може да докара огромните звезди, клиентите идват, следят шоуто и по-късно би трябвало да отидат в леглата и да си починат, само че постоянно минават и през казинота, където да изплатят разликата в цената. Идеята е повече от брилянтна и работи съвършено. Експертите считат, че във времето, в което казиното е почнало да работи, Сийгъл към този момент не се е занимавал с никаква друга странична активност.