Журналистът Динко Петков прави дисекция на обществото с книгата си „Кой си ти, бе?“
Белетристичната книга на журналиста Динко Петков „ Кой си ти, бе? “ към този момент е отпечатана от издателство „ Нитон “.
В предговора й Петър Ванчев написа: „ В структурно отношение „ сюжетът “ на книгата е като разпиляна “римска мозайка. “. Трябва да се съберат обособените камъчета, с цел да се види цялата картина.
Някои камъчета са много ръбати, незаоблени и несъвместими с общоприетите правила. Но подобен е и самият им създател.
На доста места прозата захвърля тежката си „ римска роба “ и се облича в поетични одежди. Под тях виждаш не прелестното тяло на Венера Милоска, а мускулите на дебеловратия охранител, който е ту в униформата на кварталния полицай „ ВсичкоВиждам “ от времето на „ соца “, или е някой „ плазмодийно-лик “ „ юрист на дявола “.
На доста места Динко Петков минава от скрита ирония към открит жлъч, стигащ до гротеска, поради бутафорията в близост.
„ КОЙ СИ ТИ, БЕ? “ прави дисекция на цялото ни общество чрез „ дневника “ на събирателния воин, припокриващ се със ориста на създателя. “.
Книгата може да бъде закупена посредством поръчка на имейли: [email protected] и [email protected]. Цена 10 лева, плюс цената на пратката.
Публикуваме фрагмент от книгата.
ЛИЦЕТО
В селото му викаха Лицето. Представяше се като коректив на властта. Бил лице на неофициалното селско публично мнение.
Имаше си герб - преплетени удивителна и питанка. Уточняваше, че това е кучето, лаещо след кервана, който си върви. Изобразявал него самия.
+++
Веруюто му беше: " Човек за едната си гражданска позиция живее! ". Когато някой му се изпикаваше на това верую, побесняваше. Таковаше му мамката, процеждайки пренебрежително: " Конформист! ".
Носеше бележник. В него записваше селските конформисти. Водеше им досиета. Използваше диаграма, с която отбелязваше спада или повдигането на конформизма им. Заставаше посред площада, против кметството и обявяваше: " На зле отива селото, болестта на конформизма доближи 79 %. От тук до Ада е единствено още някой различен % конформизъм! “
+++
Беше незает. Твърдеше, че селската гражданска съвест не можела да бъде на заплата. Опорочавала се необвързаността й.
- Абе, Лице, кой те устоя, какво ядеш - питаха го конформистите. - На фотосинтеза съм! - отвръщаше им. - Каквото Слънцето дал, това ми е залъкът.
Демонстрираше им на недоверчивите. Протягаше си шепата. Пълнеше я със слънчеви лъчи. И си похапваше сладко, сладко от тях. Понякога им посипваше малко солчица или чубрица.
Някой конформист също протягаше шепа. Даже двете. Препълваше ги с лъчи. Налапваше ги лакомо. Изплюваше ги обаче мигновено: " Ега си блудкажа! ", мръщеше се. И си поръчваше няколко кюфтета, да си оправи усета.
+++
Лицето си имаше непрекъснат всекидневен маршрут. Казваше му " Пътят на градивното селско гражданско неодобрение ". Носеше тояга. Да се пази от кучетата и гъските, които конформистите насъскваха против него. И фуния - за рупор.
+++
Началната точка на обиколката му бяха палатите на Селския свинар. Рано заран. Той таман си допиваше кафенцето, дояждайки кифлата с заряд от подсладена свинска мехлем, поднесени му в леглото-рококо кочина.
Блаженото утро обаче му се вгорчаваше. Отвън се чува гласът на Лицето. През рупора задава на висок глас първия си въпрос: " Събуди ли си угоената съвест!? " Изчаква известно време. Обясняваше, че е либерален. Давал опция на ответната страна да си изрази мнението. Понеже не идва отговор, продължава. " Не сме Прасешко село, Просешко сме! ".
Пак задържа. Ответ няма.
" Не ни залъгвай с трохи от фуража си! Не сме единствено стомаси! Не преживяме. Можем да мислим ".
+++
Селото ни имаше вестник. Списвах го на ишлеме. Лицето заставаше и под моя прозорец. Аз таман съм пред огледалото. Изрисувам си маската на безкористен публицист. Отвън се чува: " Подостри ли си перото в задника на Свинаря, Словодрисльо! ".
Не употребявам правото на отговор.
Рупорът кара без цензура: " Одупеният ти вестник обърса ли го сутринта със свинарските банкноти, Словестна Лизалко? ".
На огледалото чак му става неловко. Изпотява се. Аз мълча.
Отвън обаче - не. Намила: " Сам ги яж свинските лайна, които представяш за ухаещ на парфюм селски витален стандарт, Омаслена Подлого? ".
+++
Гербът на Лицето, представляващ преплетени удивителна и въпросителна, беше запокитен в една късноесенна дъждовна локва. Стъпкан. А той лежеше прострян. Извикаха фелдшера. Установи гибелта му. В смъртния акт написа: " Инфарктна фотосинтезна непълнота ".
Лицето даянеше единствено на фотосинтеза. Повече от месец нямаше слънце. Ръмяща, обезптичена, стържеща предзимна есен. Мрачна - като гъз от вътрешната страна.
" Обърнете го по тил! ", сподели фелдшера. Искаше да се убеди, че е починал от липса на слънце. А не от нож, забит в гърба му.
Няколко пъти обръщаха Лицето. Напразно. Нямаше тил. Навсякъде беше единствено лице.
Никой не видя, че бележника му, на който записваше селските конформисти, беше със следи от свирепо намушкване от нож.
Ковчегът с Лицето за финален път мина по ежедневния му маршрут - " Пътя на градивното селско неодобрение ". Подире му вървяхме единствено Селския свинар и аз - вестникаря.
В предговора й Петър Ванчев написа: „ В структурно отношение „ сюжетът “ на книгата е като разпиляна “римска мозайка. “. Трябва да се съберат обособените камъчета, с цел да се види цялата картина.
Някои камъчета са много ръбати, незаоблени и несъвместими с общоприетите правила. Но подобен е и самият им създател.
На доста места прозата захвърля тежката си „ римска роба “ и се облича в поетични одежди. Под тях виждаш не прелестното тяло на Венера Милоска, а мускулите на дебеловратия охранител, който е ту в униформата на кварталния полицай „ ВсичкоВиждам “ от времето на „ соца “, или е някой „ плазмодийно-лик “ „ юрист на дявола “.
На доста места Динко Петков минава от скрита ирония към открит жлъч, стигащ до гротеска, поради бутафорията в близост.
„ КОЙ СИ ТИ, БЕ? “ прави дисекция на цялото ни общество чрез „ дневника “ на събирателния воин, припокриващ се със ориста на създателя. “.
Книгата може да бъде закупена посредством поръчка на имейли: [email protected] и [email protected]. Цена 10 лева, плюс цената на пратката.
Публикуваме фрагмент от книгата.
ЛИЦЕТО
В селото му викаха Лицето. Представяше се като коректив на властта. Бил лице на неофициалното селско публично мнение.
Имаше си герб - преплетени удивителна и питанка. Уточняваше, че това е кучето, лаещо след кервана, който си върви. Изобразявал него самия.
+++
Веруюто му беше: " Човек за едната си гражданска позиция живее! ". Когато някой му се изпикаваше на това верую, побесняваше. Таковаше му мамката, процеждайки пренебрежително: " Конформист! ".
Носеше бележник. В него записваше селските конформисти. Водеше им досиета. Използваше диаграма, с която отбелязваше спада или повдигането на конформизма им. Заставаше посред площада, против кметството и обявяваше: " На зле отива селото, болестта на конформизма доближи 79 %. От тук до Ада е единствено още някой различен % конформизъм! “
+++
Беше незает. Твърдеше, че селската гражданска съвест не можела да бъде на заплата. Опорочавала се необвързаността й.
- Абе, Лице, кой те устоя, какво ядеш - питаха го конформистите. - На фотосинтеза съм! - отвръщаше им. - Каквото Слънцето дал, това ми е залъкът.
Демонстрираше им на недоверчивите. Протягаше си шепата. Пълнеше я със слънчеви лъчи. И си похапваше сладко, сладко от тях. Понякога им посипваше малко солчица или чубрица.
Някой конформист също протягаше шепа. Даже двете. Препълваше ги с лъчи. Налапваше ги лакомо. Изплюваше ги обаче мигновено: " Ега си блудкажа! ", мръщеше се. И си поръчваше няколко кюфтета, да си оправи усета.
+++
Лицето си имаше непрекъснат всекидневен маршрут. Казваше му " Пътят на градивното селско гражданско неодобрение ". Носеше тояга. Да се пази от кучетата и гъските, които конформистите насъскваха против него. И фуния - за рупор.
+++
Началната точка на обиколката му бяха палатите на Селския свинар. Рано заран. Той таман си допиваше кафенцето, дояждайки кифлата с заряд от подсладена свинска мехлем, поднесени му в леглото-рококо кочина.
Блаженото утро обаче му се вгорчаваше. Отвън се чува гласът на Лицето. През рупора задава на висок глас първия си въпрос: " Събуди ли си угоената съвест!? " Изчаква известно време. Обясняваше, че е либерален. Давал опция на ответната страна да си изрази мнението. Понеже не идва отговор, продължава. " Не сме Прасешко село, Просешко сме! ".
Пак задържа. Ответ няма.
" Не ни залъгвай с трохи от фуража си! Не сме единствено стомаси! Не преживяме. Можем да мислим ".
+++
Селото ни имаше вестник. Списвах го на ишлеме. Лицето заставаше и под моя прозорец. Аз таман съм пред огледалото. Изрисувам си маската на безкористен публицист. Отвън се чува: " Подостри ли си перото в задника на Свинаря, Словодрисльо! ".
Не употребявам правото на отговор.
Рупорът кара без цензура: " Одупеният ти вестник обърса ли го сутринта със свинарските банкноти, Словестна Лизалко? ".
На огледалото чак му става неловко. Изпотява се. Аз мълча.
Отвън обаче - не. Намила: " Сам ги яж свинските лайна, които представяш за ухаещ на парфюм селски витален стандарт, Омаслена Подлого? ".
+++
Гербът на Лицето, представляващ преплетени удивителна и въпросителна, беше запокитен в една късноесенна дъждовна локва. Стъпкан. А той лежеше прострян. Извикаха фелдшера. Установи гибелта му. В смъртния акт написа: " Инфарктна фотосинтезна непълнота ".
Лицето даянеше единствено на фотосинтеза. Повече от месец нямаше слънце. Ръмяща, обезптичена, стържеща предзимна есен. Мрачна - като гъз от вътрешната страна.
" Обърнете го по тил! ", сподели фелдшера. Искаше да се убеди, че е починал от липса на слънце. А не от нож, забит в гърба му.
Няколко пъти обръщаха Лицето. Напразно. Нямаше тил. Навсякъде беше единствено лице.
Никой не видя, че бележника му, на който записваше селските конформисти, беше със следи от свирепо намушкване от нож.
Ковчегът с Лицето за финален път мина по ежедневния му маршрут - " Пътя на градивното селско неодобрение ". Подире му вървяхме единствено Селския свинар и аз - вестникаря.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ