Бедни. Това сме ние. А бедните хора са и по-болни,

Бедни. Това сме ние. А бедните хора са и по-болни, и по-злобни, и завистливи... И на последното място по благополучие в Европа. Парица е кралица, макар всички приказки, че благополучие с пари не се купува.

У нас инфлацията не е от през днешния ден. Тя пристъпва с тихи стъпки и краде от съня ни, здравето ни, щастието ни към този момент много години. Но през последните две напряко ни удари пестник.

И не, войната в Украйна просто в допълнение нагорещи към този момент горещата тематика. От много време българските майки се избавят, купувайки памперси, медикаменти, че даже самун от Турция и Сърбия, където е в пъти по-евтино. Че и по-качествено, ще разясняват някои. От Турция мъкнем килими, прахове, мляко, маси, какво ли не. Цели групи в обществените мрежи пускат описи и събират поръчки. Куфарната търговия процъфтява, макар че годината от дълго време е 2022.

И в случай че статистиката се пробва да ни замаже с едни дребни цифрички измененията, джобовете ни най-добре знаят какво се случва в магазина. Защото с 20 лв. от дълго време не можеш да напълниш количката. Хлябът прескочи 2 лв., млякото гони 3-4, месо, кашкавал и сирене няма да ги и разясняваме. Потребителската ни кошница е толкоз изтъняла, че да се чудиш какво да купиш на домашните си - хем да ги нахраниш, хем да е здравословно, хем да е "евтино ". Ние сме едни работещи небогати хора, които не мислят за нищо друго, с изключение на за това да обезпечат насъщния си.



Инфлацията от дълго време не е 10 %, както пишат някои икономисти. На хартия - да. В реалност има артикули, увеличени с 50, 100, че и 200 %.

Кой ще ви мисли за спектакъл, за кино, за концерт? Как да мислиш за просвета, когато токът за бизнеса нараства всеки ден, а това значи, че към този момент увеличените 3-4-5 пъти цени още веднъж ще скочат!

Инфлация, нечиста сделка, цените си вървят нагоре и избавление не дебне от на никое място. Дебнат ни единствено сметки - за ток, парно, вода. Бензинът става непостижимо безценен.



Възрастните ни родители изнемогват. Ядат изсъхнал самун или каквото там съумяват да си купят, нямат средства за медикаменти. А в болничното заведение даже не желаят да ги погледнат. Но те отново намират сили да се ухилен на внучетата си. Че и пари да им съберат за празника. Светлият празник.

Затова пък зрелищата по тв приемника са безвъзмездни. И ние се впускаме с дива гняв да ги разясняваме, подлагаме на критика, обсъждаме. Рейтингите хвърчат, сценаристите са удовлетворени. Ние също. Може да сме гладни, само че пък най-малко сме настоящи. И за украинските бежанци си чешем езиците. И за яхтите на богатите руснаци, които са им ги лишили... И за ергените, и за силиконките.

Хабим си негативната сила и след това изтощени спретваме също толкоз изтощена вечеря вкъщи, с цел да се проснем пред тв приемника на дивана и да дадем всичко от себе си в името на новото шоу.

И животът си минава. Тъжен. Нещастен и безпаричен.

А като бонус, при целия този безпорядък от икономическо безбожничество се промъкват вести за война, умряли родилки, дами, пребити от съпрузите си...



И свободата става някак безсмислена. Щото икономическите зависимости от дълго време са умъртвили фантазиите ни за независимост на мисълта и волята. Убиват и нас. А ние желаеме да живеем. Искаме да бъдем светли. И положителни. Искаме да можем. Искаме да мечтаем. Искаме да имаме топли празници. И богати. Искаме да можем да си позволим. Елементарни неща. Искаме да гледаме децата си спокойни. За утрешния ден. Искаме околните ни да си отиват спокойни. А не обезверени.

Искаме. Защото даваме. И е ред на страната да се трансформира в грижлив родител. Нали?

Бъдете здрави!