Експерти: Има варианти да се постигне декарбонизация на икономиката до 2050 г. и без да се покачва много цената на енергията
Бавният и неуверен метод на българското държавно управление към осъществяването на уговорките му по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) може да докара до пропускане на основна опция за трансформиране на стопанската система и привеждането й в сходство с амбициозните цели на Европейския съюз (ЕС) за индиферентност във връзка с климата до 2050 година Въпреки формалния ангажимент на България за осъществяване на Европейския зелен пакт, поредност от държавни управления отхвърлят да стартират процеса по последователното извеждане на въглищните електроцентрали от електроенергийната система. Вместо това България продължава да поддържа стопански голословни вложения в огромни планове, които обслужват само авторитетните мрежи за завземане надържавната енергетика. България е изцяло способна да реализира климатична индиферентност до 2050 година без доста нарастване на цените на електрическата енергия и без строителството на нови нуклеарни мощности или централи, употребяващи природен газ. Това са измежду главните заключения от изчерпателен разбор на опциите и резултатите от извеждането на въглищните централи от електроенергийната система до 2030 година или най-късно до 2038 година, създаден от Центъра за проучване на демокрацията в партньорство с унгарския Регионален център за проучване на енергийни политики (REKK). Анализът беше показан по време на кръгла маса на тематика „ Пътна карта за климатична индиферентност на България до 2050 година: енергийна и климатична сигурност “, на 12 септември 2023 година Още по тематиката Борси 09:45 ч. Освен специалистите от Центъра, в полемиката се включиха Делян Добрев, ръководител на Комисията по енергетика към Народното събрание на Република България, Никола Газдов, ръководител на Управителния съвет на Асоциацията за произвеждане, предпазване и търговия с електрическа енергия (АПСТЕ), Ласло Шабо, шеф на Регионалния институт за проучване на енергийни политики (REKK) и Ив Летие, вицепрезидент, специалист по моделиране на европейските енергийни пазари на консултантската компания Compass Lexecon. Представеното изследване е подкрепено от Европейската комисия и има за цел да удостовери и ревизира допусканията и заключенията на плана на отчет, направен от Министерството на енергетиката в границите на Комисията по енергиен преход, част от Консултативния съвет за Европейската зелена договорка (КСЕЗС) към Министерски съвет. Докладът е в основата на Пътната карта за климатична индиферентност на страната, а тя следва да бъде гръбнакът на дълготрайната тактика за декарбонизация на страната и съществена промяна в НПВУ. Без нейното осъществяване, България надали ще получи и вторият транш от осъществяването на Плана. Изследването демонстрира, че извеждането на въглищните централи не води до дефицит на електрическа енергия, а цените на електрическата енергия се стабилизират на по-ниски от днешните нива, на към 80-90 евро/МВтч след 2025 година Причината е, че по-малкото потребление на въглищни електроцентрали (само 5% от 2030 година в сюжета с късно затваряне), значи, че цената на електроенергийния индустриален микс се намалява. Фигура 1. Електроенергиен микс по конфигурирана мощ до 2050 година Източник: Центърът за проучване на демокрацията въз основа на резултатите от моделиране на РЕКК посредством
Европейския модел на развиването на електроенергийния пазар Представеният разбор не демонстрира и нужда от опазване на ролята на въглищата нито на продуктовия, нито на пазара за запас след 2030 година Резултатите демонстрират, че и при двата сюжета електроцентралите на лигнитни въглища ще играят значима роля в електроенергийния микс до 2025 година, само че към 2030 година те към този момент ще бъдат единствено незначителни участници на продуктовия пазар, даже в случай че някои въглищни мощности останат в употреба до 2038 година Причината за по-бързото затваряне на въглищните централи в българската електроенергийна система е високата цена на квотите за излъчвания на въглероден двуокис, която доближава 100 евро/тон през 2025 година, и се повишава до 116 евро/тон през 2030 година и 250 евро/тон през 2050 г. Това значи, че индустриалната себестойност на електрическата енергия на електроцентралите на лигнитни въглища ще надвишава доста междинните пазарни цени на електрическата енергия в района. В резултат на това нито една от електроцентралите на лигнитни въглища няма да бъде стопански жизнеспособна, в случай че не съществуват механизми за директна държавна поддръжка. Последните ще би трябвало да бъдат последователно прекратени до 1 януари 2025 година според Директивата на Европейски Съюз за излъчванията от индустрията. Основавайки се на структурата на пазара на електрическа енергия в Европейския съюз, анализът не предвижда нуждата от прибавянето на нуклеарни мощности за произвеждане на електрическа енергия. Подобно включване в електроенергийната система не е целесъобразно и от допусканията за оптимизация на разноските в модела, защото среднопретеглената цена на произвеждане на електрическа енергия от нуклеарни централи е доста по-висока от междинната цена на пазара на едро. Нови нуклеарни електроцентрали не следва и да се възнамеряват преди 2040 година, когато България евентуално следва да планува вложения в замяната на двата съществуващи реактори в АЕЦ Козлодуй. Докладът преглежда и необятен набор от съответни ограничения за реализиране на климатична индиферентност. На първо място, належащо да се даде ясна поръчка за последователното прекратяване на производството на електрическа енергия от въглища преди 2030 година и установяване на ясни периоди за трансформиране на въглищните райони посредством дейно потребление на наличните европейски и национални принадлежности. Плановете за предоговаряне на уговорките по НПВУ за понижаване на излъчванията на парникови газове в енергийния бранш с 40 % до 2026 година с Европейската комисия следва да бъдат анулирани с оглед осъществяването на задачите на Европейския зелен пакт. Фигура 2. Очаквани цени на електрическата енергия в Югоизточна Европа сред 2030 и 2050 година
(евро/МВтч) Източник: Центърът за проучване на демокрацията въз основа на резултатите от моделиране на РЕКК посредством Европейския модел на развиването на електроенергийния пазар. От основно значение е да се прекратят дотациите за въглищните централи и да не се подсигурява нова скица за подкрепяне след 1 януари, 2025 година, когато всички дотации за централи с емисионен интензитет от над 550 грама на кВтч създадена електрическа енергия (т.е. всички български ТЕЦ-ове на въглища) биха представлявали нерегламентирана държавна помощ съгласно европейското конкурентно право. Необходимо е и оопределянето на явен график за промяна на въглищните райони посредством дейно потребление на наличните стратегии за техническа помощ, както и на Механизма за обективен преход, REPowerEU и Фонда за рационализация. Средствата да се насочат за икономическо преструктуриране, преквалификация на служащите, умна специализация на новаторски промишлености и внедряване на технологии за възобновима сила и предпазване. Следва и да се предизвикват всички вероятни ограничения за повишение на енергийната успеваемост, като това би трябвало да бъде главен приоритет в енергийната тактика на страната. Намаляването на енергийната консумация ще понижи зависимостта от импорт на енергийни източници и ще усили устойчивостта на електрическите и газовите мрежи. Анализът демонстрира, че не е стопански оневинен несъразмерният фокус върху построяването на скъпо-струващи мощности за предпазване на електрическа енергия посредством акумулатори, защото те не следва да са нужни за балансиране на електроенергийната система преди цялостното прекъсване потреблението на въглища и природен газ. Решението за внедряване на системи за предпазване на сила следва да се основава на самостоятелна оценка на потребностите от балансиране на обособените ВЕИ електроцентрали или (предимно) промишлени консуматори. Трябва и да се разгърне на големия капацитет на България за офшорна вятърна сила посредством приемане на удобна регулаторна рамка и морски пространствени проекти, съгласуване със прилежащите черноморски страни на дейностите по изследване и създаване на офшорни паркове. Необходимо е и да се разработят принадлежности за финансиране на развиването на интелигентни мрежи, които биха обезпечили по-доброто консолидиране на огромен брой електроцентрали, употребяващи възобновими енергийни източници, в електроенергийната система и по-добро ръководство на потребностите от балансиране, което и съставлява значима техническа причина за ръководство на трендовете в търсенето. Следва да бъде създадена нова енергийна тактика, основаваща се на обстоен разбор на данни и с механизъм за непрестанно актуализиране (напр. два пъти годишно), който се основава на всеобхватния развой на включване на заинтригуваните страни в границите на КЕП, предизвиква обмена на експертни познания, усъвършенства координацията на политиките и обезпечава бистрота и легитимност на правенето и актуализирането на други съществени стратегически документи. По време на полемиката, Делян Добрев акцентира, че сега се преглеждат в Комисията по енергетика към Народното събрание, основни законодателни текстове, свързани с отключването на ВЕИ вложенията в България. Сред целите са ускоряването на процеса по присъединение към мрежата и отключването на потенциалa за офшорна вятърна сила. Никола Газдов означи, че допусканията за въвеждане на нови ВЕИ мощности могат да бъдат още по-амбициозни поради трендовете на пазара. Той означи, че още в идващите 12 месеца България ще реализира задачите от 3.5 ГВт нови мощности до 2025г. Ив Летие сложи фокус върху сигурността на доставките като главен детайл от моделирането в границите на КЕП и съобщи, че нужните вложения в предпазване ще се материализират преди 2030 година Ласло Шабо успокои, че декарбонизацията на електрическата енергия няма да подкопае позицията на България като чист експортьор в Югоизточна Европа. Всички представители и участници се сплотиха към потребността за възстановяване на енергийната успеваемост, отключването на капацитета на България за децентрализация на производството на ВЕИ електрическа енергия и основаването на по-ясна и предвидима законодателна рамка, в която енергийните жители да са в центъра на енергийния преход.
Европейския модел на развиването на електроенергийния пазар Представеният разбор не демонстрира и нужда от опазване на ролята на въглищата нито на продуктовия, нито на пазара за запас след 2030 година Резултатите демонстрират, че и при двата сюжета електроцентралите на лигнитни въглища ще играят значима роля в електроенергийния микс до 2025 година, само че към 2030 година те към този момент ще бъдат единствено незначителни участници на продуктовия пазар, даже в случай че някои въглищни мощности останат в употреба до 2038 година Причината за по-бързото затваряне на въглищните централи в българската електроенергийна система е високата цена на квотите за излъчвания на въглероден двуокис, която доближава 100 евро/тон през 2025 година, и се повишава до 116 евро/тон през 2030 година и 250 евро/тон през 2050 г. Това значи, че индустриалната себестойност на електрическата енергия на електроцентралите на лигнитни въглища ще надвишава доста междинните пазарни цени на електрическата енергия в района. В резултат на това нито една от електроцентралите на лигнитни въглища няма да бъде стопански жизнеспособна, в случай че не съществуват механизми за директна държавна поддръжка. Последните ще би трябвало да бъдат последователно прекратени до 1 януари 2025 година според Директивата на Европейски Съюз за излъчванията от индустрията. Основавайки се на структурата на пазара на електрическа енергия в Европейския съюз, анализът не предвижда нуждата от прибавянето на нуклеарни мощности за произвеждане на електрическа енергия. Подобно включване в електроенергийната система не е целесъобразно и от допусканията за оптимизация на разноските в модела, защото среднопретеглената цена на произвеждане на електрическа енергия от нуклеарни централи е доста по-висока от междинната цена на пазара на едро. Нови нуклеарни електроцентрали не следва и да се възнамеряват преди 2040 година, когато България евентуално следва да планува вложения в замяната на двата съществуващи реактори в АЕЦ Козлодуй. Докладът преглежда и необятен набор от съответни ограничения за реализиране на климатична индиферентност. На първо място, належащо да се даде ясна поръчка за последователното прекратяване на производството на електрическа енергия от въглища преди 2030 година и установяване на ясни периоди за трансформиране на въглищните райони посредством дейно потребление на наличните европейски и национални принадлежности. Плановете за предоговаряне на уговорките по НПВУ за понижаване на излъчванията на парникови газове в енергийния бранш с 40 % до 2026 година с Европейската комисия следва да бъдат анулирани с оглед осъществяването на задачите на Европейския зелен пакт. Фигура 2. Очаквани цени на електрическата енергия в Югоизточна Европа сред 2030 и 2050 година
(евро/МВтч) Източник: Центърът за проучване на демокрацията въз основа на резултатите от моделиране на РЕКК посредством Европейския модел на развиването на електроенергийния пазар. От основно значение е да се прекратят дотациите за въглищните централи и да не се подсигурява нова скица за подкрепяне след 1 януари, 2025 година, когато всички дотации за централи с емисионен интензитет от над 550 грама на кВтч създадена електрическа енергия (т.е. всички български ТЕЦ-ове на въглища) биха представлявали нерегламентирана държавна помощ съгласно европейското конкурентно право. Необходимо е и оопределянето на явен график за промяна на въглищните райони посредством дейно потребление на наличните стратегии за техническа помощ, както и на Механизма за обективен преход, REPowerEU и Фонда за рационализация. Средствата да се насочат за икономическо преструктуриране, преквалификация на служащите, умна специализация на новаторски промишлености и внедряване на технологии за възобновима сила и предпазване. Следва и да се предизвикват всички вероятни ограничения за повишение на енергийната успеваемост, като това би трябвало да бъде главен приоритет в енергийната тактика на страната. Намаляването на енергийната консумация ще понижи зависимостта от импорт на енергийни източници и ще усили устойчивостта на електрическите и газовите мрежи. Анализът демонстрира, че не е стопански оневинен несъразмерният фокус върху построяването на скъпо-струващи мощности за предпазване на електрическа енергия посредством акумулатори, защото те не следва да са нужни за балансиране на електроенергийната система преди цялостното прекъсване потреблението на въглища и природен газ. Решението за внедряване на системи за предпазване на сила следва да се основава на самостоятелна оценка на потребностите от балансиране на обособените ВЕИ електроцентрали или (предимно) промишлени консуматори. Трябва и да се разгърне на големия капацитет на България за офшорна вятърна сила посредством приемане на удобна регулаторна рамка и морски пространствени проекти, съгласуване със прилежащите черноморски страни на дейностите по изследване и създаване на офшорни паркове. Необходимо е и да се разработят принадлежности за финансиране на развиването на интелигентни мрежи, които биха обезпечили по-доброто консолидиране на огромен брой електроцентрали, употребяващи възобновими енергийни източници, в електроенергийната система и по-добро ръководство на потребностите от балансиране, което и съставлява значима техническа причина за ръководство на трендовете в търсенето. Следва да бъде създадена нова енергийна тактика, основаваща се на обстоен разбор на данни и с механизъм за непрестанно актуализиране (напр. два пъти годишно), който се основава на всеобхватния развой на включване на заинтригуваните страни в границите на КЕП, предизвиква обмена на експертни познания, усъвършенства координацията на политиките и обезпечава бистрота и легитимност на правенето и актуализирането на други съществени стратегически документи. По време на полемиката, Делян Добрев акцентира, че сега се преглеждат в Комисията по енергетика към Народното събрание, основни законодателни текстове, свързани с отключването на ВЕИ вложенията в България. Сред целите са ускоряването на процеса по присъединение към мрежата и отключването на потенциалa за офшорна вятърна сила. Никола Газдов означи, че допусканията за въвеждане на нови ВЕИ мощности могат да бъдат още по-амбициозни поради трендовете на пазара. Той означи, че още в идващите 12 месеца България ще реализира задачите от 3.5 ГВт нови мощности до 2025г. Ив Летие сложи фокус върху сигурността на доставките като главен детайл от моделирането в границите на КЕП и съобщи, че нужните вложения в предпазване ще се материализират преди 2030 година Ласло Шабо успокои, че декарбонизацията на електрическата енергия няма да подкопае позицията на България като чист експортьор в Югоизточна Европа. Всички представители и участници се сплотиха към потребността за възстановяване на енергийната успеваемост, отключването на капацитета на България за децентрализация на производството на ВЕИ електрическа енергия и основаването на по-ясна и предвидима законодателна рамка, в която енергийните жители да са в центъра на енергийния преход.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ