Ще станат ли лабораторните диаманти масова стока
Баварски академик съумя " да отгледа " най-големия елмаз в света в лабораторията си, за което са му били нужни единствено няколко дни. Дали скоро диамантите ще станат всеобща стока?
Диамантите са безконечни. Някои от тях са на възраст три до четири милиарда години, което е много покрай вечността. Екземплярът, който държи в ръка ученият Матиас Шрек от Аугсбург, е единствено на четири-пет дни и с диаметър 9.2 сантиметра е най-големият в света.
От над четвърт век Шрек работи по технология за лабораторно основаване на диаманти. Физикът, роден през 1961 година, с към този момент прошарена коса, е измежду учените, които, вместо да преследват професорска купа, избират да останат в междинните пластове на университетските среди, с цел да се посветят на проучванията си в тихи стаи. Тази година Шрек и сътрудниците му са съумели да реализират пробив.
Той връща големия занемарен елмаз с непрозрачен искра и овална форма в кутията му. До него поставя доста по-малък ослепителен камък, който е имитация на " Кулинан I " - един от диамантите в скиптъра на английската кралица.
Дали новият камък въобще може да бъде наименуван елмаз?
" Той е също толкоз елмаз, колкото естествените ", декларира ученият. Като доказателство протяга ръка към модел на кристална решетка и демонстрира въглеродните атоми, които са свързани между тях в идеална триизмерна симетричност.
Създаденият от него кристал има същата присъща конструкция, която прави диамантите толкоз специфични.
Няма по-твърдо вещество, нито по-добър проводник, нищо не пречупва светлината толкоз ослепително, колкото шлифован и гладък елмаз. Създаденият по неестествен метод камък има капацитета да извърши една остаряла фантазия на човечеството, както и да унищожи един мит. Диамантите могат да станат всеобща стока, единствено малко по-скъпи от кристалните украшения.
На интернационалния пазар на диаманти царува безпокойствие още преди да се разчуе за опитите на баварските учени. От генерации откривателите търсят способи да създават по неестествен метод диаманти. През 50-те години учени от Съединени американски щати и Швеция за пръв път съумяват, като имитират изискванията в земната кора и подлагат графит на голямо налягане и рискова температура - над 1500 градуса по Целзий и налягане до 60 000 бара. Разходите са големи и продукцията се оказва прекомерно скъпа.
Оттогава учени по целия свят търсят по-изгодни способи. Някои опитват с газофазно обособяване. При този способ във вакуумна камера, блестяща кутия от висококачествена стомана, примес от метан и водород бива изложена на електромагнитни талази. Въглеродът от тази " гореща чорба " като че ли капе върху субстрат и пласт след пласт за няколко дни се образува елмаз.
Подобен е и процесът в лабораторията в Аугсбург. Водородът е с непорочност 99.999 % и бива филтриран в допълнение. Учените имат подръка и бор, петият детайл в периодическата система (номер шест е въглеродът), с помощта на който диамантът получава прелестен наследник колорит.
© Associated Press
В началото пластините, върху които диамантите " израстват ", се чупели на части, само че процесът към този момент е овладян. В момента нещата вървят толкоз добре, че Шрек и негови двама млади сътрудници, някогашни докторанти, желаят да вложат знанията си в бизнес.
Те са основали компанията Augsburg Diamant Technology, в резюме AuDiaTec, и са наели софтуерен център близо до кампуса на университета. Там реакторите работят непрекъснато, произвеждайки диаманти с овална форма, от които по-късно се изрязват голям брой правоъгълни камъни. Младите бизнесмени продават свръхтвърдите пластинки на клиенти, които пък създават принадлежности за рязане, фрезоване или гланциране, каквито се употребяват да вземем за пример от производителите на часовници или очила.
Шрек не желае да признае какъв брой и какви диаманти към този момент е произвела AuDiaTec, нито пък да опише в детайли за процеса, посредством който е основал големия си драгоценен камък с тегло 155 карата. Ученият е внимателен поради дебнещите съперници. " В езерцето плуват и огромни акули ", отбелязва той.
Най-голямата измежду тях е основаната през 1888 година компания De Beers, поделение на концерна за рандеман на първични материали Anglo American. De Beers управлява близо една трета от международния пазар и възприема синтетичните камъни като опасност, защото качеството им става все по-добро. Дори експертите към този момент не могат да създадат разлика с просто око или с лупа.
Диамантеният колос от Южна Африка се отнася към развиването на технологиите толкоз съществено, че е основал Element Six - компания, която сама създава диаманти в лаборатория. Чрез тази активност компанията желае освен да завоюва пари, само че най-много да добие визия за тайните в производството на лабораторни диаманти и да се възползва от знанието, с цел да попречи на разпространяването им.
Фотогалерия: Обеци за $30 млн., огърлица за $12 млн. >
De Beers основава за задачата високотехнологични машини, които да могат да отличат изкуствените камъни посредством изкривяване на светлината. Издайнически знак е да вземем за пример, когато някой силициев атом от реакторната пластина се е заблудил и е попаднал във въглеродната решетка. По този метод може да се откри несъмнено дали кристалът е с натурален генезис, или е " създаден " в реактор.
Като цяло в компанията си играем на " стражари и апаши ", споделя Джонатан Кендъл, началник на един от изследователските институти на De Beers. Експертите на Element Six основават все по-добри диаманти и по този метод подтикват сътрудниците си от De Beers Technology да създават все по-добри уреди за определяне на произхода им. Те се употребяват от фамозни бижутери, защото надалеч не всички търговци могат да си разрешат устройствата, някои от които костват над 40 000 $.
Поради тази причина дребните камъни рядко биват сертифицирани. Заради слабостта на петролния бранш също така до пазара в допълнение стигнаха доста синтетични диаманти, с които се оборудваха главите на сондите.
Все отново лабораторните диаманти към този момент имат странична роля - те са едвам 2% от международния пазар. Според някои прогнози обаче делът им ще нарасне до 10% към 2030 година. В тяхна изгода са няколко фактора - сега те са с 20-30% по-евтини от естествените, а производството им изисква относително малко запаси.
Фотогалерия: Сутиен за 2 милиона $ от Victoria's Secret >
За да бъде придобит по натурален метод един карат елмаз, би трябвало да бъдат трансферирани 200 тона земна маса. Находищата на диаманти също така постоянно са в конфликтни райони, в които има нарушавания на човешките права. Филмът " Кървав диаманти " от 2006 година с Леонардо ди Каприо за пръв път разкри протичащото се за доста консуматори, в това число за самия артист. Той даже вложи пари в калифорнийски стартъп, който създава изкуствени диаманти. Австрийският производител на бижута Swarovski тази година даже показа лична сбирка от " Създадени диаманти ".
Подобни начинания слагат класическите минни компании като De Beers в отбранително състояние. Бизнесът на компанията, оценен на 80 милиарда $ годишно, от известно време е по-скоро непретенциозен. Преди две години седем групи за рандеман на първични материали се сплотиха и започнаха акция Rare is real ( " Рядкото е същинско " ), убеждавайки клиентите си, че единствено рядко срещаните неща са същински.
Обединява ги паниката, че изкуствените диаманти ще подбият цените и ще разрушат пазара. Затова вършат всичко допустимо да поддържат жив мита, който са основали с толкоз труд - визията за диамантите като за нещо неповторимо и постоянно, като идеален знак за брачна клетва, затъмняващи всички лабораторни артикули, които може и да са също толкоз чисти и твърди, само че им липсва аурата на достоверност.
В последна сметка клиентът взема решение дали да повярва на това обръщение или не. Той дефинира какво за него е скъпо при един елмаз - чудото на природата или чудото на техниката. /БТА
Диамантите са безконечни. Някои от тях са на възраст три до четири милиарда години, което е много покрай вечността. Екземплярът, който държи в ръка ученият Матиас Шрек от Аугсбург, е единствено на четири-пет дни и с диаметър 9.2 сантиметра е най-големият в света.
От над четвърт век Шрек работи по технология за лабораторно основаване на диаманти. Физикът, роден през 1961 година, с към този момент прошарена коса, е измежду учените, които, вместо да преследват професорска купа, избират да останат в междинните пластове на университетските среди, с цел да се посветят на проучванията си в тихи стаи. Тази година Шрек и сътрудниците му са съумели да реализират пробив.
Той връща големия занемарен елмаз с непрозрачен искра и овална форма в кутията му. До него поставя доста по-малък ослепителен камък, който е имитация на " Кулинан I " - един от диамантите в скиптъра на английската кралица.
Дали новият камък въобще може да бъде наименуван елмаз?
" Той е също толкоз елмаз, колкото естествените ", декларира ученият. Като доказателство протяга ръка към модел на кристална решетка и демонстрира въглеродните атоми, които са свързани между тях в идеална триизмерна симетричност.
Създаденият от него кристал има същата присъща конструкция, която прави диамантите толкоз специфични.
Няма по-твърдо вещество, нито по-добър проводник, нищо не пречупва светлината толкоз ослепително, колкото шлифован и гладък елмаз. Създаденият по неестествен метод камък има капацитета да извърши една остаряла фантазия на човечеството, както и да унищожи един мит. Диамантите могат да станат всеобща стока, единствено малко по-скъпи от кристалните украшения.
На интернационалния пазар на диаманти царува безпокойствие още преди да се разчуе за опитите на баварските учени. От генерации откривателите търсят способи да създават по неестествен метод диаманти. През 50-те години учени от Съединени американски щати и Швеция за пръв път съумяват, като имитират изискванията в земната кора и подлагат графит на голямо налягане и рискова температура - над 1500 градуса по Целзий и налягане до 60 000 бара. Разходите са големи и продукцията се оказва прекомерно скъпа.
Оттогава учени по целия свят търсят по-изгодни способи. Някои опитват с газофазно обособяване. При този способ във вакуумна камера, блестяща кутия от висококачествена стомана, примес от метан и водород бива изложена на електромагнитни талази. Въглеродът от тази " гореща чорба " като че ли капе върху субстрат и пласт след пласт за няколко дни се образува елмаз.
Подобен е и процесът в лабораторията в Аугсбург. Водородът е с непорочност 99.999 % и бива филтриран в допълнение. Учените имат подръка и бор, петият детайл в периодическата система (номер шест е въглеродът), с помощта на който диамантът получава прелестен наследник колорит.
© Associated Press
В началото пластините, върху които диамантите " израстват ", се чупели на части, само че процесът към този момент е овладян. В момента нещата вървят толкоз добре, че Шрек и негови двама млади сътрудници, някогашни докторанти, желаят да вложат знанията си в бизнес.
Те са основали компанията Augsburg Diamant Technology, в резюме AuDiaTec, и са наели софтуерен център близо до кампуса на университета. Там реакторите работят непрекъснато, произвеждайки диаманти с овална форма, от които по-късно се изрязват голям брой правоъгълни камъни. Младите бизнесмени продават свръхтвърдите пластинки на клиенти, които пък създават принадлежности за рязане, фрезоване или гланциране, каквито се употребяват да вземем за пример от производителите на часовници или очила.
Шрек не желае да признае какъв брой и какви диаманти към този момент е произвела AuDiaTec, нито пък да опише в детайли за процеса, посредством който е основал големия си драгоценен камък с тегло 155 карата. Ученият е внимателен поради дебнещите съперници. " В езерцето плуват и огромни акули ", отбелязва той.
Най-голямата измежду тях е основаната през 1888 година компания De Beers, поделение на концерна за рандеман на първични материали Anglo American. De Beers управлява близо една трета от международния пазар и възприема синтетичните камъни като опасност, защото качеството им става все по-добро. Дори експертите към този момент не могат да създадат разлика с просто око или с лупа.
Диамантеният колос от Южна Африка се отнася към развиването на технологиите толкоз съществено, че е основал Element Six - компания, която сама създава диаманти в лаборатория. Чрез тази активност компанията желае освен да завоюва пари, само че най-много да добие визия за тайните в производството на лабораторни диаманти и да се възползва от знанието, с цел да попречи на разпространяването им.
Фотогалерия: Обеци за $30 млн., огърлица за $12 млн. >
De Beers основава за задачата високотехнологични машини, които да могат да отличат изкуствените камъни посредством изкривяване на светлината. Издайнически знак е да вземем за пример, когато някой силициев атом от реакторната пластина се е заблудил и е попаднал във въглеродната решетка. По този метод може да се откри несъмнено дали кристалът е с натурален генезис, или е " създаден " в реактор.
Като цяло в компанията си играем на " стражари и апаши ", споделя Джонатан Кендъл, началник на един от изследователските институти на De Beers. Експертите на Element Six основават все по-добри диаманти и по този метод подтикват сътрудниците си от De Beers Technology да създават все по-добри уреди за определяне на произхода им. Те се употребяват от фамозни бижутери, защото надалеч не всички търговци могат да си разрешат устройствата, някои от които костват над 40 000 $.
Поради тази причина дребните камъни рядко биват сертифицирани. Заради слабостта на петролния бранш също така до пазара в допълнение стигнаха доста синтетични диаманти, с които се оборудваха главите на сондите.
Все отново лабораторните диаманти към този момент имат странична роля - те са едвам 2% от международния пазар. Според някои прогнози обаче делът им ще нарасне до 10% към 2030 година. В тяхна изгода са няколко фактора - сега те са с 20-30% по-евтини от естествените, а производството им изисква относително малко запаси.
Фотогалерия: Сутиен за 2 милиона $ от Victoria's Secret >
За да бъде придобит по натурален метод един карат елмаз, би трябвало да бъдат трансферирани 200 тона земна маса. Находищата на диаманти също така постоянно са в конфликтни райони, в които има нарушавания на човешките права. Филмът " Кървав диаманти " от 2006 година с Леонардо ди Каприо за пръв път разкри протичащото се за доста консуматори, в това число за самия артист. Той даже вложи пари в калифорнийски стартъп, който създава изкуствени диаманти. Австрийският производител на бижута Swarovski тази година даже показа лична сбирка от " Създадени диаманти ".
Подобни начинания слагат класическите минни компании като De Beers в отбранително състояние. Бизнесът на компанията, оценен на 80 милиарда $ годишно, от известно време е по-скоро непретенциозен. Преди две години седем групи за рандеман на първични материали се сплотиха и започнаха акция Rare is real ( " Рядкото е същинско " ), убеждавайки клиентите си, че единствено рядко срещаните неща са същински.
Обединява ги паниката, че изкуствените диаманти ще подбият цените и ще разрушат пазара. Затова вършат всичко допустимо да поддържат жив мита, който са основали с толкоз труд - визията за диамантите като за нещо неповторимо и постоянно, като идеален знак за брачна клетва, затъмняващи всички лабораторни артикули, които може и да са също толкоз чисти и твърди, само че им липсва аурата на достоверност.
В последна сметка клиентът взема решение дали да повярва на това обръщение или не. Той дефинира какво за него е скъпо при един елмаз - чудото на природата или чудото на техниката. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ