Баскетболната легенда Атанас Голомеев гостува в предаването Код Спорт“ по

Баскетболната легенда Атанас Голомеев гостува в предаването „ Код Спорт “ по RING. Славният център с прякор „ Змея “ е член на Залата на славата на ФИБА. Успехите му са впечатляващи, измежду тях е фактът, че взе участие пет пъти на европейски шампионати, а в четири от тях попада в най-хубавата петица на шампионата. Като състезател получава оферта от „ Ню Йорк Никс “, а „ Барселона “ му дава обещание колосалната за 70-те години заплата от 200 хиляди $, само че сходни прехвърляния в социалистическа България са невъзможни. Предлагаме акценти от изявлението с Атанас Голомеев:

- Г-н Голомеев, националният тим на България бе измежду участниците на европейското състезание по баскетбол. Каква е вашата оценка за представянето на отбора, воден от селекционера Росен Барчовски?

- За това, което се очакваше, те оправдаха очакванията за една-две победи в групата. За страдание, втората не можа да се случи. Момчетата се раздадоха тотално, само че съставените елементи, които събират пъзела, са доста. Ние на процедура нямаме шампионат, нашето състезание е на равнище юноши старша възраст от развитите страни. Тези момчета нямат никаква подготовка да изиграят пет мача поред на това равнище – скорост, атлетизъм и битка. Разчитайки на двама доста класни играчи, дори Сашо Везенков към този момент минава за топ звезда, и Дий Бост, няма по какъв начин те да устоят всичките мачове. Според мен това, което постигнахме беше стратегия най-много.

- Александър Везенков е същинско благосъстояние, само че разликата сред него и останалите състезатели се оказа много огромна. Кое го отличава и го прави един от топ играчите на европейското състезание?

- Той в действителност е с безусловно българско съзнание с помощта на неговия татко. Изборът му да играе за нашия народен тим също го демонстрира. Но той на процедура се роди в Кипър, по-късно отиде 14-годишен в „ Арис “ (Солун). За положително или за зло, той няма никакви допирни точки с България в спортно-техническата част. Трудно можем да го броим за български баскетболист, тъй като той не е подобен. Едно извънредно непретенциозно и възпитано момче. Това, което най-вече одобрявам в него е, че няма капка нарцисизъм. Той е екипен състезател и това е извънреден плюс за него. Затова го харесаха толкоз в „ Олимпиакос “, там той плува в лични води. Тези няколко години в „ Барселона “ - от една страна беше стъпка в огромния баскетбол, а от друга контактът с неговия сегашен треньор Барцокас, който видя неговите качества и малко късно ги оцени, тъй като в „ Барселона “ конкуренцията беше много по-голяма в този миг и той беше малко по-обран и по-стегнат в изявите си. Сега тук се отпусна и видяхме един превъзходен сезон. На процедура той влезе в топ 5 играчите на лигата.

- Ще го забележим ли в НБА?

- Аз мисля, че е извънредно време. Моето мнение за неговото развиване беше друго, говорили сме си с татко му. Аз мисля, че той трябваше да мине през един от колежите в Съединени американски щати, които зареждат НБА, дали ще е Северна Каролина, който и да е, той трябваше да мине оттова и да продължи в НБА. Сега ще му би трябвало известно време за акомодация сигурно. Такъв му е договорът, че можеше още една година да отсрочи отиването. Той го направи – желае да стане първенец в Евролигата, което е нещо запаметяващо се. Това направи Лука Дончич, несъмнено на доста по-крехка възраст, само че няма значение. Той ще отиде там сигурно следващата година. Мисля, че ще се наложи, тъй като крила като него, с неговия растеж и пукотевица, има доста малко. Как ще се оправи в отбрана, както сподели и неговият предстоящ треньор в „ Кливланд “, доста не се знае, тъй като в Европа не се играе толкоз силово. Там ще играе непрестанно в такава тежка конкуренция.

- Дадохте оценка за българското състезание и въпреки всичко какво виждате, когато наблюдавате дуелите от мъжкия шампионат?

- Виждам някакви искрици, някакво предпочитание в няколко тима, само че при нас цялата скица се обърка тотално. Много малко читаво идва изпод. Един шампионат се зарежда от юношеските тимове, от детско-юношеските школи, а ние обърнахме пирамидата тотално. Държавата изцяло абдикира освен от баскетбола, а от целия спорт. В този случай се постановяваше клубовете да оцеляват, събирайки такси, когато децата идват да спортуват и селекцията се загуби тотално. Никаква селекция, който пристигна. Детето е 100 кг, заплаща си 60 лева и играе. Така някои от децата, които са надарени, почват да блестят измежду децата, които не са за баскетбол, а може би за битка или някакви други спортове. Навремето имахме цялостен отдел в диспансера по немската стратегия, където ти мерят фалангата и ти споделят какъв брой ще пораснеш, плюс-минус 2-3 см, каква ти е костната конструкция, мускулатурата… И ти споделят – ти си за баскетбол, ти си за битка, ти си за гребане… Имаше селекция, а сега селекцията е нула, тъй като клубовете би трябвало да оцеляват. Аз ги разбирам, когато нямаш никаква помощ от страната или тя е алегорична в границите на 20-30 хиляди лева, което е кръгла нула. Моето мнение е, че най-добре платени би трябвало да бъдат треньорите, които готвят новите играчи за нашата лига и за националния тим. Тук те оцеляват с някакви мизерни заплати от порядъка на към 1000 лева Така че в близко бъдеще аз не виждам какво може да се случи.

- Само парите ли са казусът на родния баскетбол?

- То е една верига, която като я разкъсаш един път… Основното е парите, тъй като парите са моторът в актуалното общество, в този момент всичко приказва за пари. На олимпиадата в Сеул България беше пета страна в света с 37 медала, а Англия взе четири медала. През 2012 година в Лондон Англия взе 37 медала, а ние 3 или 4, към този момент забравих. За 20 години по този начин се обърна палачинката. Това демонстрира безусловно измерение на държавната политика в спорта. Просто такава няма. Скоро четох във вестника, откакто почнахме да тръбим, че усилваме фрапантно бюджета за спорта, който до предходната година беше 90 млн. лева Това са 45 млн. евро, колкото Кристиано Роналдо взима от „ Инстаграм “ рекламите, не от контракти, не от заплати. Това беше бюджетът на целокупния спорт. Сега отива май към 150 млн., такива числа слушам, само че бюджетът на българския баскетбол е 800 хиляди лева Това е за развиване на всички държавни гарнитури – девойки, юноши, мъже, дами, подготовки. Колкото Никола Миротич в „ Барселона “ взима за един месец. Неговата заплата е 400 хиляди евро на месец.