Облигациите – новият хит сред българските инвеститори
Банковите банкрути и рисковата помощ за финансовите институции от централните банки демонстрираха, какъв брой са настоящи облигациите по време на пазарни разтърсвания. Но българските вложители започнаха да демонстрират интерес към дълговите бумаги още в средата на предходната година.
Причината е, че приходът на облигациите се повиши редом с смяната на лихвите в Съединени американски щати. Книжа с добра рентабилност има и в Европа. Да, те не могат да бият голямата инфлация в България, само че двуцифрените проценти в цените скоро ще преминат в по-ниски и за жалост по-устойчиви нива за години напред.
Облигациите са един относително чужд финансов инструмент у нас. Те имат специфики, които всеки вложител би трябвало да познава, с цел да избегне загуби и да максимизира облагата си от вложение в дългови бумаги.
Какво са облигациите?
Това са скъпи бумаги, които удостоверяват, че вложител е дал заем. Издателят на облигациите може да е държавно управление, компания или финансова институция и получава парите при издаването им. А на вторичния пазар, откъдето най-често купуват самостоятелните вложители, се трансферират пари от новия притежател на облигацията към предходния ѝ държател. Издателят ѝ дължи сумата по заема по номинална стойност сега на падежа ѝ плюс съответните лихви за интервала.
Може да срещнете още и годишното лихвено заплащане с термина „ ваучър “, което е % от номинала на облигацията. Не би трябвало да се бъркат понятията „ ваучър “ с рентабилност. Когато новият покупател придобие облигация, той към този момент има правото да получи тези заплащания. И защото е платил съответна цена, знае какъв брой ще получи и от там може да пресметна доходността на инвестицията си, като събере всички доходи от лихви и възможната разлика с цената на покупката. Затова облигациите са известни още и като бумаги с закрепен приход, тъй като покупката им и задържането до падеж „ фиксират “ прихода.
Ето какво се случва при покупка на облигации. Нека вземем за образец 7-годишна облигация на Румъния в евро. Емисията е доста известна измежду вложителите, тъй като е огромна. Размерът ѝ е два милиарда евро и елементарно се намират облигации на пазара.
Доходността ѝ в момента е 6.48%, а годишното лихвено заплащане /наречено купон/ е 3.624%. Това значи, че всеки покупател „ фиксира “ тези 6.48% годишно по следния метод: настоящата цена е 84 за 100 номинал, т.е. при покупка на 10 000 евро номинал се заплащат 8 400 евро. Всяка година има лихвено заплащане на 26 май и се получават 362.40 евро /3.634% от 10 000 номинал/. А разликата до „ закрепения “ приход ще се получи при изплащането на заема на 26 май 2030 година Тогава притежателите получават цялата сума по номинал плюс последното лихвено заплащане. Тоест, 10 000 плюс 362.40 евро.
Повече за, на които би трябвало да обърнете внимание:
Корпоративни облигации
Вероятно сте чували, че има и облигации на компании. Това е корпоративен дълг и е опция на държавните скъпи бумаги. Рискът, несъмнено, е по-висок, само че от там идва и по-високата рентабилност. Ето две излъчвания корпоративни облигации за съпоставяне. Компанията за разплащания Visa има бумаги също с падеж през 2030 година, само че емисия в долари. Нейната рентабилност е 4.35%, а цената е 86.80 от 100 номинал. Лихвеното заплащане е 2.05% годишно, само че на два пъти. Минималният размер на инвестицията е 20 000 $. Компанията за стрийминг Netflix има облигация с падеж 15 ноември 2028 година и рентабилност 5.25%. Разликата в доходността идва от усещането на вложителите коя компания е по-стабилна. В нашия образец това е Visa. Но емисията на Netflix е забавна с това, че има по-висок ваучър /5.875%/ и от там цената ѝ е 103 от 100 номинал. Тоест, купувачът ще получава доходността по нея разграничена на два пъти в годината и при падежа ѝ ще има заплащането по номинал. Тъй като и тази емисия има най-малко от 20 000 $, покупката е за 20 600 $, два пъти в годината ще се получават 587.50 $, а в края на интервала за държане и 20 000 от облигацията. На процедура, тези 600 $ платени в този момент над номинала ще се върнат под формата на по-високи лихвени заплащания по отношение на доходността до падеж.
За кого са подобаващи?
Това е първият въпрос пред всеки вложител – подобаващи ли са за мен бумаги с ниска и обезпечена рентабилност, поради която би трябвало да ги държа до падеж? Или последователно ще се трансформира в трейдър на дългови бумаги в търсене на финансови облаги? Защото приход от 3-5% на множеството ДЦК на Съединени американски щати и европейските страни не са атрактивни за вложители, които желаят да се приближат до приблизително годишно ниво на рентабилност от 8-10% за акциите на развитите пазари. Ако откривате себе си в профила на вложител с готовност да резервира инвестицията си, имате небосвод от най-малко 3-5 години и нямате предпочитание да вършиме промени за този интервал, разгледайте другите излъчвания или се консултирайте със експерт.
Вторият значим аспект при вложенията в облигации е обвързван с минимумите за покупко-продажби. Ако към този момент сте разгледали разнообразни излъчвания бумаги, евентуално ви прави усещане, че за някои от тях минималния размер на номинала за договорка е 10 000 в съответната валута, а за друга е 200 000. По-ниските стойности са присъщи за бумаги на страни от Европейски Съюз или Съединени американски щати. А надлежно най-високите за доларови бумаги от „ екзотични дестинации “ като Индонезия и Египет. Разликата се дължи на размерите на излъчванията и на известността им измежду европейските вложители. За вложител с планове да добави облигации в портфейла си е от голяма важност минималният размер за покупка. Например, за сума от 30 000 евро е допустимо да се купят две или три разнообразни излъчвания на страни от Европа. Така към сигурността на емитент като Германия, може да се добави повече приход от облигациите на Унгария или Румъния.
Доходност и опасности
По-високата рентабилност на облигация, както и на всички активи по принцип, значи, че с инвестицията е асоцииран по-голям риск. Когато става дума за държавни облигации, рискът от неплащане на отговорностите клони към нула. В най-негативния случай за притежателите на облигации, дългът се преструктурира и част от задълженията биват опростени – най-често срещано при високо задлъжнели и банкрутирали страни. Поради това е целесъобразно вложенията в облигации да регистрират задлъжнялостта и бюджетните дефицити на страните. Необходим е и добър разбор при покупка на облигации на компании. Българските вложители в този момент се насочват към облигациите на страни в Европа, които имат по-малка задлъжнялост от междинното за Европейски Съюз, само че и дават по-висока рентабилност от 2-2.5% от считаните за най-сигурни немски бумаги.
Разходите за инвестиция
Облигациите не се търгуват на борса, а на междубанков пазар. Това значи, че се употребява посредничеството на брокер, който да потърси на пазара съответното количество и да подписа договорка от името и за сметка на своя клиент. Покупката и продажбата се оскъпява, като комисионите са по-високи спрямо търговията с акции. Но защото инвестицията в облигации за 3-5 години най-често се държи до падеж, ще има една комисиона за покупка. Безплатно ще бъдат получени средствата след приключването на заема.
Данъчното облагане за облигациите обаче има някои тънкости. Тук може да научите спецификите за 2022 година за всички финансови принадлежности. Лихвените заплащания за облигации от Европейското икономическо пространство не се таксуват. Но върху финансовите облаги има налог у нас. Няма да има налог, в случай че покупката е на цена по номинал или по-висока, тъй като няма да има и
Причината е, че приходът на облигациите се повиши редом с смяната на лихвите в Съединени американски щати. Книжа с добра рентабилност има и в Европа. Да, те не могат да бият голямата инфлация в България, само че двуцифрените проценти в цените скоро ще преминат в по-ниски и за жалост по-устойчиви нива за години напред.
Облигациите са един относително чужд финансов инструмент у нас. Те имат специфики, които всеки вложител би трябвало да познава, с цел да избегне загуби и да максимизира облагата си от вложение в дългови бумаги.
Какво са облигациите?
Това са скъпи бумаги, които удостоверяват, че вложител е дал заем. Издателят на облигациите може да е държавно управление, компания или финансова институция и получава парите при издаването им. А на вторичния пазар, откъдето най-често купуват самостоятелните вложители, се трансферират пари от новия притежател на облигацията към предходния ѝ държател. Издателят ѝ дължи сумата по заема по номинална стойност сега на падежа ѝ плюс съответните лихви за интервала.
Може да срещнете още и годишното лихвено заплащане с термина „ ваучър “, което е % от номинала на облигацията. Не би трябвало да се бъркат понятията „ ваучър “ с рентабилност. Когато новият покупател придобие облигация, той към този момент има правото да получи тези заплащания. И защото е платил съответна цена, знае какъв брой ще получи и от там може да пресметна доходността на инвестицията си, като събере всички доходи от лихви и възможната разлика с цената на покупката. Затова облигациите са известни още и като бумаги с закрепен приход, тъй като покупката им и задържането до падеж „ фиксират “ прихода.
Ето какво се случва при покупка на облигации. Нека вземем за образец 7-годишна облигация на Румъния в евро. Емисията е доста известна измежду вложителите, тъй като е огромна. Размерът ѝ е два милиарда евро и елементарно се намират облигации на пазара.
Доходността ѝ в момента е 6.48%, а годишното лихвено заплащане /наречено купон/ е 3.624%. Това значи, че всеки покупател „ фиксира “ тези 6.48% годишно по следния метод: настоящата цена е 84 за 100 номинал, т.е. при покупка на 10 000 евро номинал се заплащат 8 400 евро. Всяка година има лихвено заплащане на 26 май и се получават 362.40 евро /3.634% от 10 000 номинал/. А разликата до „ закрепения “ приход ще се получи при изплащането на заема на 26 май 2030 година Тогава притежателите получават цялата сума по номинал плюс последното лихвено заплащане. Тоест, 10 000 плюс 362.40 евро.
Повече за, на които би трябвало да обърнете внимание:
Корпоративни облигации
Вероятно сте чували, че има и облигации на компании. Това е корпоративен дълг и е опция на държавните скъпи бумаги. Рискът, несъмнено, е по-висок, само че от там идва и по-високата рентабилност. Ето две излъчвания корпоративни облигации за съпоставяне. Компанията за разплащания Visa има бумаги също с падеж през 2030 година, само че емисия в долари. Нейната рентабилност е 4.35%, а цената е 86.80 от 100 номинал. Лихвеното заплащане е 2.05% годишно, само че на два пъти. Минималният размер на инвестицията е 20 000 $. Компанията за стрийминг Netflix има облигация с падеж 15 ноември 2028 година и рентабилност 5.25%. Разликата в доходността идва от усещането на вложителите коя компания е по-стабилна. В нашия образец това е Visa. Но емисията на Netflix е забавна с това, че има по-висок ваучър /5.875%/ и от там цената ѝ е 103 от 100 номинал. Тоест, купувачът ще получава доходността по нея разграничена на два пъти в годината и при падежа ѝ ще има заплащането по номинал. Тъй като и тази емисия има най-малко от 20 000 $, покупката е за 20 600 $, два пъти в годината ще се получават 587.50 $, а в края на интервала за държане и 20 000 от облигацията. На процедура, тези 600 $ платени в този момент над номинала ще се върнат под формата на по-високи лихвени заплащания по отношение на доходността до падеж.
За кого са подобаващи?
Това е първият въпрос пред всеки вложител – подобаващи ли са за мен бумаги с ниска и обезпечена рентабилност, поради която би трябвало да ги държа до падеж? Или последователно ще се трансформира в трейдър на дългови бумаги в търсене на финансови облаги? Защото приход от 3-5% на множеството ДЦК на Съединени американски щати и европейските страни не са атрактивни за вложители, които желаят да се приближат до приблизително годишно ниво на рентабилност от 8-10% за акциите на развитите пазари. Ако откривате себе си в профила на вложител с готовност да резервира инвестицията си, имате небосвод от най-малко 3-5 години и нямате предпочитание да вършиме промени за този интервал, разгледайте другите излъчвания или се консултирайте със експерт.
Вторият значим аспект при вложенията в облигации е обвързван с минимумите за покупко-продажби. Ако към този момент сте разгледали разнообразни излъчвания бумаги, евентуално ви прави усещане, че за някои от тях минималния размер на номинала за договорка е 10 000 в съответната валута, а за друга е 200 000. По-ниските стойности са присъщи за бумаги на страни от Европейски Съюз или Съединени американски щати. А надлежно най-високите за доларови бумаги от „ екзотични дестинации “ като Индонезия и Египет. Разликата се дължи на размерите на излъчванията и на известността им измежду европейските вложители. За вложител с планове да добави облигации в портфейла си е от голяма важност минималният размер за покупка. Например, за сума от 30 000 евро е допустимо да се купят две или три разнообразни излъчвания на страни от Европа. Така към сигурността на емитент като Германия, може да се добави повече приход от облигациите на Унгария или Румъния.
Доходност и опасности
По-високата рентабилност на облигация, както и на всички активи по принцип, значи, че с инвестицията е асоцииран по-голям риск. Когато става дума за държавни облигации, рискът от неплащане на отговорностите клони към нула. В най-негативния случай за притежателите на облигации, дългът се преструктурира и част от задълженията биват опростени – най-често срещано при високо задлъжнели и банкрутирали страни. Поради това е целесъобразно вложенията в облигации да регистрират задлъжнялостта и бюджетните дефицити на страните. Необходим е и добър разбор при покупка на облигации на компании. Българските вложители в този момент се насочват към облигациите на страни в Европа, които имат по-малка задлъжнялост от междинното за Европейски Съюз, само че и дават по-висока рентабилност от 2-2.5% от считаните за най-сигурни немски бумаги.
Разходите за инвестиция
Облигациите не се търгуват на борса, а на междубанков пазар. Това значи, че се употребява посредничеството на брокер, който да потърси на пазара съответното количество и да подписа договорка от името и за сметка на своя клиент. Покупката и продажбата се оскъпява, като комисионите са по-високи спрямо търговията с акции. Но защото инвестицията в облигации за 3-5 години най-често се държи до падеж, ще има една комисиона за покупка. Безплатно ще бъдат получени средствата след приключването на заема.
Данъчното облагане за облигациите обаче има някои тънкости. Тук може да научите спецификите за 2022 година за всички финансови принадлежности. Лихвените заплащания за облигации от Европейското икономическо пространство не се таксуват. Но върху финансовите облаги има налог у нас. Няма да има налог, в случай че покупката е на цена по номинал или по-висока, тъй като няма да има и
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ