Олио от бамя замества кокосовото масло
Бамята (Abelmoschus esculentus, Hibiscus esculentus ) е едногодишно тревисто растение, достигащо височина от близо един метър.
Употребата на бамя е широкоспектърна. Плодовете могат да се употребяват пресни или изсушени и добавени към разнообразни ястия, супи или сосове. Oт семената на шушулките може да се направи брашно за самун или тофу. A в случай че се изпекат, стават страховит сурогат на кафето.
Този зарзават е богат на желязо, калий и калций, както и на витамин А и С. Също съдържа витамин В6 (ценен за метаболизма) и витамин В9 (фолиева киселина). Наличните фибри от своя страна подкрепят стабилизирането на кръвната захар и регулирането на холестерола, както и защищават дебелото черво от злокачествени болести.
Във Филипините, както и в някои други тропически страни вниманието е ориентирано към производството на масло от бамя. Това се е наложило от обстоятелството, че кокосовото, палмовото и това от соя са станали прекомерно скъпи, а от дълго време са главен източник за прехраната на популацията.
За да се предпазят хората от апетит и недохранване, е почнало засаждането на големи площи с бамя, тъй като от семената ѝ създават масло. То намира приложение с изключение на в хранително–вкусовата индустрия, само че и във фармацията и козметиката.
И затова в някой южни райони семената на бамя са по–скъпи от шушулките - точно поради опцията от тях да се подготвя масло. Шушулките се берат, когато са добре узрели, и от семената им се подготвя олио, равняващо се по качество на това на зехтин и слънчогледовото масло.
Шушулките (плодът) на бамята са покрити с дребни косъмчета, които за някои хора могат да провокират дразнения, изключително сега на събирането им.
Експертите смятат, че богатият витаминен, минерален състав и съществуването на протеини, вършат бамята и нейните артикули доста скъпа суровина.
