България пласира 10-годишни еврооблигации с 4,78% годишна доходност при огромен интерес
Българското държавно управление пласира на интернационалните пазари емисия от десетгодишни еврооблигации. Общата им номинална стойност е 1,5 милиарда евро, а годишната закрепена рента по тях е 4,5%. Облигациите са пласирани по цена малко под номинала им, заради което реализирана рентабилност е 4,78%.
По думите на министъра на финансите Росица Велкова, ползата към емисията е бил доста огромен. " Първоначално направените поръчки бяха за 7,3 милиарда евро. Това е най-голямото инвеститорско търсене на индивидуален транш на българска облигационна емисия, което ни разреши да приемем офертите, които в ценово отношение бяха по-изгодни за страната. Постигнахме най-голямото понижение на в началото избрания спред на държавен дълг на страните от Централна и Източна Европа за 2023-а година.
Тръгнахме от спред по отношение на усреднения суап (коефициент оценяващ световния риск от банкрут на страната - в тази ситуация за нас е към 2,63%) от 250 базисни точки и успяхме да го свалим до 215 базисни точки. На тази база беше и образувана окончателната рентабилност от 4,78%, при която поръчките - 6,6 милиарда евро, продължиха съществено да надвишават оферти номинал ", изясни Росица Велкова.
Доходността на емисията български еврооблигации е с 50 базисни точки по-висока от аналогичната и пусната по същото време емисия на Гърция за 3,5 милиарда евро, без значение че южната ни съседка е с 200% съответствие на дълга по отношение на брутния си вътрешен артикул. " Не би трябвало обаче да забравяме, че зад Гърция стои ЕЦБ ", подсети Велкова. Всъщност ЕЦБ индиректно купува гръцкия дълг, като рефинансира придобилите го банки, като получава за това като поръчителство гръцки държавни облигации и ги държи в активите на Евросистемата.
Според Велкова, доста по-коректно е да се съпоставяме с облигационните излъчвания на Унгария и Румъния, които също пласираха при започване на годината облигации, само че не еврови, а доларови. При Унгария, десетгодишните облигации са с лихвен ваучър от 6,2% годишно и рентабилност от 6,5%, а при Румъния десетгодишните им облигации са с рента от 7,1% годишно и 7,2% рентабилност.
Благодарение на някои нововъведения в документите на облигационната емисия, достъп до нея непосредствено са получили институционални вложители от Северна Америка и по особено от Съединени американски щати. Те са закупили 24% от скъпите бумаги. Инвеститори от Обединеното кралство и Ирландия - 23%, други страни от Европа - 16%, от които Германия, Австрия и Швейцария - 15%, вложители от Централна и Източна Европа -11% и български купувачи - към 10%. Водещи са капиталовите фондове с дял от 59%, банки - 24%, хедж фондове - 6%, пенсионни фондове - също 6%, държавни организации - 4%.
" С парите от тази емисия ще рефинансираме падежиращия през март дълг в размер на близо 3 милиарда лв. ", сподели финансовия министър. Велкова акцентира, че без нов държавен бюджет за 2023-а, България към този момент не може да си разреши дългово финансиране. Според нея, вероятно ново удължение на в този момент настоящия Закон за бюджета повече не е решение, тъй като съгласно наредбите на Закона за обществените финанси, при неналичието на Закон за бюджета за настоящата година, държавното управление може да емитира нов дълг единствено за погасяване на падежиращия.
Нов дълг за финансиране на бюджетен недостиг не се позволява без настоящ Закон за държавния бюджет за актуалната година, без значение какъв дългов предел има държавното управление. С други думи, в случай че има избори през март, без значение дали те ще разрешат съставянето на постоянен кабинет или не, Народното събрание би трябвало да одобри бюджет за 2023-а. В противоположен случай, държавните финанси ще би трябвало да работят без недостиг, което не е чак толкоз неприятна концепция, само че надали е допустима за реализиране, поради нормативните задължения за увеличение на обществените разноски от средата на 2023-а година.
Ползването на фискалния запас за финансиране на недостига също е трудноосъществимо. Независимо от забележителната сума пари в него - 11 милиарда лв., множеството от тези средства - над 9 милиарда лв., са недостъпни за държавното управление. Това са Сребърният фонд - над 3 милиарда лв. и парите по Еврофондовете - над 6 милиарда лв.. Останалите средства са на първостепенни разпоредители с бюджетни средства и на фондовете за енергийна сигурност, които Централното държавно управление може да употребява заемообразно.
Обикновено това става за покриване на краткотрайни ликвидни разноски - да вземем за пример при започване на месеца, когато постъпленията в хазната не доближават за покриване на настоящите разноски. След това във втората половина на месеца, когато дойдат приходите от Данък добавена стойност, Централния бюджет възвръща парите взети от други сметки във фискалния запас. До приемането на удължаването на действието на Закона за държавния бюджет за 2022-а, за интервала до края на март 2023-а година, държавното управление можеше да употребява заемообразно и парите по сметките на еврофондовете, само че депутатите му лишиха тази алтернатива.
По думите на министъра на финансите Росица Велкова, ползата към емисията е бил доста огромен. " Първоначално направените поръчки бяха за 7,3 милиарда евро. Това е най-голямото инвеститорско търсене на индивидуален транш на българска облигационна емисия, което ни разреши да приемем офертите, които в ценово отношение бяха по-изгодни за страната. Постигнахме най-голямото понижение на в началото избрания спред на държавен дълг на страните от Централна и Източна Европа за 2023-а година.
Тръгнахме от спред по отношение на усреднения суап (коефициент оценяващ световния риск от банкрут на страната - в тази ситуация за нас е към 2,63%) от 250 базисни точки и успяхме да го свалим до 215 базисни точки. На тази база беше и образувана окончателната рентабилност от 4,78%, при която поръчките - 6,6 милиарда евро, продължиха съществено да надвишават оферти номинал ", изясни Росица Велкова.
Доходността на емисията български еврооблигации е с 50 базисни точки по-висока от аналогичната и пусната по същото време емисия на Гърция за 3,5 милиарда евро, без значение че южната ни съседка е с 200% съответствие на дълга по отношение на брутния си вътрешен артикул. " Не би трябвало обаче да забравяме, че зад Гърция стои ЕЦБ ", подсети Велкова. Всъщност ЕЦБ индиректно купува гръцкия дълг, като рефинансира придобилите го банки, като получава за това като поръчителство гръцки държавни облигации и ги държи в активите на Евросистемата.
Според Велкова, доста по-коректно е да се съпоставяме с облигационните излъчвания на Унгария и Румъния, които също пласираха при започване на годината облигации, само че не еврови, а доларови. При Унгария, десетгодишните облигации са с лихвен ваучър от 6,2% годишно и рентабилност от 6,5%, а при Румъния десетгодишните им облигации са с рента от 7,1% годишно и 7,2% рентабилност.
Благодарение на някои нововъведения в документите на облигационната емисия, достъп до нея непосредствено са получили институционални вложители от Северна Америка и по особено от Съединени американски щати. Те са закупили 24% от скъпите бумаги. Инвеститори от Обединеното кралство и Ирландия - 23%, други страни от Европа - 16%, от които Германия, Австрия и Швейцария - 15%, вложители от Централна и Източна Европа -11% и български купувачи - към 10%. Водещи са капиталовите фондове с дял от 59%, банки - 24%, хедж фондове - 6%, пенсионни фондове - също 6%, държавни организации - 4%.
" С парите от тази емисия ще рефинансираме падежиращия през март дълг в размер на близо 3 милиарда лв. ", сподели финансовия министър. Велкова акцентира, че без нов държавен бюджет за 2023-а, България към този момент не може да си разреши дългово финансиране. Според нея, вероятно ново удължение на в този момент настоящия Закон за бюджета повече не е решение, тъй като съгласно наредбите на Закона за обществените финанси, при неналичието на Закон за бюджета за настоящата година, държавното управление може да емитира нов дълг единствено за погасяване на падежиращия.
Нов дълг за финансиране на бюджетен недостиг не се позволява без настоящ Закон за държавния бюджет за актуалната година, без значение какъв дългов предел има държавното управление. С други думи, в случай че има избори през март, без значение дали те ще разрешат съставянето на постоянен кабинет или не, Народното събрание би трябвало да одобри бюджет за 2023-а. В противоположен случай, държавните финанси ще би трябвало да работят без недостиг, което не е чак толкоз неприятна концепция, само че надали е допустима за реализиране, поради нормативните задължения за увеличение на обществените разноски от средата на 2023-а година.
Ползването на фискалния запас за финансиране на недостига също е трудноосъществимо. Независимо от забележителната сума пари в него - 11 милиарда лв., множеството от тези средства - над 9 милиарда лв., са недостъпни за държавното управление. Това са Сребърният фонд - над 3 милиарда лв. и парите по Еврофондовете - над 6 милиарда лв.. Останалите средства са на първостепенни разпоредители с бюджетни средства и на фондовете за енергийна сигурност, които Централното държавно управление може да употребява заемообразно.
Обикновено това става за покриване на краткотрайни ликвидни разноски - да вземем за пример при започване на месеца, когато постъпленията в хазната не доближават за покриване на настоящите разноски. След това във втората половина на месеца, когато дойдат приходите от Данък добавена стойност, Централния бюджет възвръща парите взети от други сметки във фискалния запас. До приемането на удължаването на действието на Закона за държавния бюджет за 2022-а, за интервала до края на март 2023-а година, държавното управление можеше да употребява заемообразно и парите по сметките на еврофондовете, само че депутатите му лишиха тази алтернатива.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ