23 юли - 81 години от смъртта на Никола Вапцаров
Българският стихотворец Никола Вапцаров е наказан на гибел и още същата вечер – разстрелян.
Роден на 7 декември (24 ноември остарял стил) 1909 година в град Банско, тогава към момента в Османската империя. Негов татко е войводата на Вътрешна македонска революционна организация Йонко Вапцаров, а майка Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села. От друга страна като младеж той попада под мощното въздействие на доктор Борис Майлер, който живее от 1919 година в къщата на Йонко Вапцаров като белогвардейски бежанец, оказал се (според по-късни улики) болшевишки сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Майлер даже съумява да се сближи с Ванчо Михайлов, само че бяга назад в Съюз на съветските социалистически републики след неуспеха на Септемврийското въстание през 1923 година Предполага се, че е внедрен да осъществя плана за основаване на ляво крило на Вътрешна македонска революционна организация, тъй наречените Вътрешна македонска революционна организация (обединена). Неговият облик и въздействие върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата религия въодушевено се акцентира във всички записки на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 година От друга страна къщата в Банско е била локалната резиденция на царствени особи, като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни интелектуалци като поетите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и други От своя страна семейството Вапцарови през 20-те и 30-те години на предишния век има достъп в двореца, непокътнати са групови фотоси на юношата с цар Борис ІІІ и обкръжението му. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), по-късно в Морското машинно учебно заведение във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на процедура първо на кораба „ Дръзки “, а през април и май 1932 година с кораба „ Бургас “ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.
Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „ Българска горска промишленост “ АД в село Кочериново — като огняр и след това монтьор. Избран е за ръководител на професионалното сдружение, защитаващо правата на служащите. Едновременно с това провежда, написа и играе функции в любителски спектакъл. Уволнен е от фабриката през 1936 година след повреда. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира татко му Йонко. В интервала 1936-1938 работи като механик във фабриката на братя Бугарчеви за малко, по-късно като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в разнообразни вестници, печели литературния конкурс на сп. „ Летец “ със стихотворението „ Романтика “.
Вапцаров става член и е един от основните деятели в Македонския книжовен кръжок в София. През 1939 приготвя единствената си стихосбирка „ Моторни песни “, излязла от щемпел 1940 година Публикува и други стихотворения; както и разкази и драма, които обаче не получават известността на поезията му. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в поддръжка на така наречен Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни каузи против немските войски, към този момент в качеството си на началник на Централна военна комисия при Централен комитет на Българска комунистическа партия, която се занимава с антифашистка активност. Организира снабдяването на незаконните с оръжие, документи и квартири, за което е задържан през март 1942 година На 23 юли е наказан на гибел и още същата вечер — разстрелян, дружно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов и други (общо 12 души) на Гарнизонното стрелбище в София. Молбата на Вапцаров за опрощение е показана на Борис III, само че тя е отклонена. След гибелта си бива амнистиран, заради което Върховен касационен съд отклонява настояването за анулация на присъдата му.
На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 година са учредени интернационалните награди на мира, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир против войната. Вапцаров е почетен с тази влиятелна интернационална премия всред десетки оферти от десетки страни. На 3 декември 1953 година по време на Втория конгрес на мира почетният знак на премията и грамотата са предадени на майката на поета Елена Вапцарова.
Роден на 7 декември (24 ноември остарял стил) 1909 година в град Банско, тогава към момента в Османската империя. Негов татко е войводата на Вътрешна македонска революционна организация Йонко Вапцаров, а майка Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села. От друга страна като младеж той попада под мощното въздействие на доктор Борис Майлер, който живее от 1919 година в къщата на Йонко Вапцаров като белогвардейски бежанец, оказал се (според по-късни улики) болшевишки сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Майлер даже съумява да се сближи с Ванчо Михайлов, само че бяга назад в Съюз на съветските социалистически републики след неуспеха на Септемврийското въстание през 1923 година Предполага се, че е внедрен да осъществя плана за основаване на ляво крило на Вътрешна македонска революционна организация, тъй наречените Вътрешна македонска революционна организация (обединена). Неговият облик и въздействие върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата религия въодушевено се акцентира във всички записки на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 година От друга страна къщата в Банско е била локалната резиденция на царствени особи, като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни интелектуалци като поетите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и други От своя страна семейството Вапцарови през 20-те и 30-те години на предишния век има достъп в двореца, непокътнати са групови фотоси на юношата с цар Борис ІІІ и обкръжението му. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), по-късно в Морското машинно учебно заведение във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на процедура първо на кораба „ Дръзки “, а през април и май 1932 година с кораба „ Бургас “ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.
Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „ Българска горска промишленост “ АД в село Кочериново — като огняр и след това монтьор. Избран е за ръководител на професионалното сдружение, защитаващо правата на служащите. Едновременно с това провежда, написа и играе функции в любителски спектакъл. Уволнен е от фабриката през 1936 година след повреда. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира татко му Йонко. В интервала 1936-1938 работи като механик във фабриката на братя Бугарчеви за малко, по-късно като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в разнообразни вестници, печели литературния конкурс на сп. „ Летец “ със стихотворението „ Романтика “.
Вапцаров става член и е един от основните деятели в Македонския книжовен кръжок в София. През 1939 приготвя единствената си стихосбирка „ Моторни песни “, излязла от щемпел 1940 година Публикува и други стихотворения; както и разкази и драма, които обаче не получават известността на поезията му. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в поддръжка на така наречен Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни каузи против немските войски, към този момент в качеството си на началник на Централна военна комисия при Централен комитет на Българска комунистическа партия, която се занимава с антифашистка активност. Организира снабдяването на незаконните с оръжие, документи и квартири, за което е задържан през март 1942 година На 23 юли е наказан на гибел и още същата вечер — разстрелян, дружно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов и други (общо 12 души) на Гарнизонното стрелбище в София. Молбата на Вапцаров за опрощение е показана на Борис III, само че тя е отклонена. След гибелта си бива амнистиран, заради което Върховен касационен съд отклонява настояването за анулация на присъдата му.
На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 година са учредени интернационалните награди на мира, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир против войната. Вапцаров е почетен с тази влиятелна интернационална премия всред десетки оферти от десетки страни. На 3 декември 1953 година по време на Втория конгрес на мира почетният знак на премията и грамотата са предадени на майката на поета Елена Вапцарова.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ