Петър Торнев от Accenture: IT секторът в България разполага с талант и качество. Мит е, че България е евтина държава, в която трудът е ниско платен
Българският IT бранш се утвърждава като един от най-важните мотори на стопанската система на страната със сериозен принос за Брутният вътрешен продукт и с обезпечаване на работни места за близо 100 000 души – освен това, с наклонност за тяхното нарастване.
Освен с хрумвания и обичаи, българската IT промишленост разполага с гений и качество.
„ Трябва да изчезне митът, че България е евтина страна, в която трудът е ниско заплатен. Хората влагат извънредно доста в себе си, с цел да станат по-добри експерти “, споделя Петър Торнев, който управлява българското поделение на международния софтуерен колос Accenture.
Все повече компании се грижат за това да образуват и запазят своите експерти, като им дават еластичност и придобивки, каквито държавното управление не може – или не желае – да обезпечи с мисъл за бъдещето.
Какво ще се случва през 2023 година с промишлеността, за какво фокусът на технологиите от ден на ден се трансферира върху отпечатъка на всеки обособен човек върху околната среда, за какво една същинска страна реши да си направи цифров „ близнак “ в метавселената и по какъв начин политическата неустановеност в България въздейства притеснително върху бизнеса – вижте изявлението с Петър Торнев от Accenture.
Асен Григоров: IT промишлеността най-сетне притегли вниманието и на политиката в България – сякаш политиците също започнаха да схващат какъв брой е значим той за България. Излязоха данни за приноса на IT промишлеността към брутния вътрешен артикул на страната и цифрата е впечатляващо.
Петър Торнев, Accenture: Да, това са 6% от Брутният вътрешен продукт, което се равнява на към 4 милиарда евро доходи единствено за последната 2021 година (тъй като данните за 2022 година още не са излезли). Този голям растеж се дължи на няколко фактора. Един от тях е пандемията, която насочи всеобщо хората и фирмите към цифрова промяна. Резултатите в действителност са впечатляващи, тъй като нарастването доближава до 22%, спрямо 2020 година, когато то е 12,7%.
Асен Григоров: Наистина ли хората започнаха да търсят отдалечени решения, с цел да си правят работата? Оттам ли пристигна огромният взрив в търсенето на програмен продукт?
Петър Торнев: Този взрив пристигна от дигитализацията, да. Хората внезапно се почувстваха в нова среда поради пандемията. Трябваше да се сътвори опция за тях да работят и да пазарят дейно – въпреки и отдалечено. Това неимоверно стимулира фирмите не просто да дават условия за отдалечена работа, само че и да оказват помощ на чиновниците си да се почувстват по-добре. Членовете на екипите трябваше да могат умерено да правят ежедневните си извънработни действия всеки ден – да пазарят, да гледат видео, да вършат това, което обичат, в цифрова среда.
АГ: През 2022 година резервира ли се тази наклонност? Основното търсене е в границите на услуги, които усъвършенстват изискванията за труд под една или друга форма – и за работодателите, и за чиновниците.
ПТ: Да, този тренд се резервира. Затова кривата потегли по този начин стремително нагоре. Но към 2023 година се чака да има леко изстудяване и на пазара, и при фирмите, които ще стартират да усъвършенстват разноските си. В последните 2 години вървяхме доста нагоре, а знаем, че в процесите има цикличност, при всички положения.
Чуйте изявлението с Петър Торнев в подкаста " Животът и други неща ":
АГ: Как се развива секторът на военния програмен продукт? Правя връзка, несъмнено, с войната в Украйна, където нещата се разрастват. Това, което виждам на бойното поле, е, че 90% от помощта на Запада за украинците са машини с извънредно доста компютри и техника вътре. Наблюдава ли се тази наклонност на пазара от 2022 година?
ПТ: Донякъде – да. Военните може би слагат най-силен фокус върху сигурността, което води до вложения в отдалечено управление на тези стратегии. Така, да вземем за пример, в случай че могат да се употребяват дронове – се работи в тази посока, с цел да не се рискува човешки капитал. Но ние не работим в този бранш, популярност Богу...
АГ: Интересно ми беше дали отчитате такава наклонност за 2022 година поради мощно променената среда.
ПТ: Да, има подобен тренд. Има доста компании и стартъпи, които се занимават с транспортни услуги. В България има подобен стартъп (Dronamix), който оперира в тази сфера – посредством дронове. Не е загадка, че това, което военните вършат, от време на време идва и на пазара.
АГ: Какво в действителност има България? Dronamix е добър образец за съвсем напълно български артикул. С какво друго разполага българският IT бранш?
ПТ: Българският IT бранш разполага с гений и с качество. Трябва да изчезне митът, че България е евтина страна, в която трудът е ниско заплатен. Хората влагат доста в себе си, с цел да станат по-добри експерти. Страната ни стартира да се изкачва все по-нагоре по този аршин и да утвърждава фокуса си върху високото качество.
АГ: Това не е просто народен мит?
ПТ: Категорично не. Все повече компании желаят да вършат цифрови хъбове в България. И това не е инцидентно – качеството е доста положително.
Въпреки това, има още нещо: от всички вложения, които идват главно от Съединени американски щати, Нидерландия, Германия, Англия и така нататък, се заражда различен проблем. И това е неналичието на фрагменти.
АГ: Това беше и другият ми въпрос – какво можем да предложим? Как се балансират търсенето на услуга и неналичието на готови хора?
ПТ: Това е едно от огромните провокации за всички компании. Само през предходната година бяха отворени над 10 000 работни места.
АГ: Това са нови работни места?
ПТ: Да, в допълнение към към този момент наличните на пазара. В момента, в целия бранш за изнесени услуги и IT работят към 90 000 души. Бройката е огромна, като в идващите 1-2 години сигурно ще нарасне до над 100 000. Отново стигаме до въпроса по какъв начин да намираме дипломиран труд.
АГ: Очевидно – посредством привличане на хора извън.
ПТ: Едната опция е да се случи органично. Повечето компании провеждат IT академии, посредством които ангажират младши експерти и ги доусъвършенстват, с цел да могат да ги включат в другите стратегии, в които работят.
Другият вид, на който може да разчитаме, е привличането на фрагменти извън.
АГ: Откъде „ извън “?
ПТ: В последните месеци изпуснахме опциите, които се появиха в следствие от войната в Украйна. По-голямата част от експертите там отпътуваха за Полша и Румъния, тъй като те имат по-добри стратегии за внедряване на фрагменти.
АГ: И за привличане на качествени експерти – под една или друга форма. В България няма такива стратегии, по този начин ли?
ПТ: Към момента, няма. Правителството би трябвало да направи всичко допустимо, с цел да гласоподава по най-наболелия проблем, и това са сините карти. Те ще дадат опция за култивиране на молбите на хората от чужбина доста по-бързо. Това ще улесни фирмите да ги наемат на работа в екипите си.
АГ: Сините карти – това са разрешенията за работа. Ако в този миг искаш да привлечеш трима положителни експерти, на кой пазар ще ги потърсиш – на българския, на международния, или намираш различен метод?
ПТ: В момента търсим главно на българския пазар, тъй като не можем да си позволим да притеглим фрагменти извън. Процесът е сложен, по тази причина действаме в две направления. В органичния сюжет, създаваме академии за младши експерти, а в другия – търсим подготвени фрагменти на пазара. Привличаме ги с това, че като компания им даваме опция да се развиват, да получават нови умения, да израстватжкариерно и да имат успокоение и непоклатимост в дълготраен проект.
Това са опциите все още. Пазарът е толкоз кондензиран, че всички компании се пробват да задържат хората си. И ние самите влагаме от ден на ден в тази посока. Работим по основаването на нови придобивки и разнообразни стратегии за рационализиране на чиновниците. Обсъждаме с мениджмънт и HR екипите какъв вид би трябвало да са новите бенефити за чиновниците.
В множеството случаи, фирмите се концентрират върху така наречен материални придобивки – карта за спорт, превоз, гориво и така нататък
Ние си казахме: добре, има ли какво друго да създадем? И отговорът е „ да “. Ето, да вземем за пример, в една от тези неприятни обстановки, които рано или късно се случват в живота – не дай си Боже, да почине наш непосредствен. В този случай, страната дава единствено 2 дни отпуск. Ние взехме решение, че ще предоставим 4 седмици, изцяло платени от компанията, в които човек да се възвърне.
За майчинството, страната калкулира 90% от възнагражданието, а ние – 100%, за първите 16 седмици.
За мъжете, които желаят да се възползват от бащинство, ние предоставяме още 6 седмици, в допълнение към тези 14 дни, обезпечени от страната.
АГ: Това са практики от международни пазари, които вие прилагате, или измисляте, в положителния смисъл на думата...
ПТ: Ние въведохме хибриден модел на работа 5-6 години преди пандемията – просто тъй като видяхме, че това е положителният модел на работа.
Бяхме кръстили тази политика 40 - 60, 40% работа отвън офиса, и 60% - в офиса.
Днес с множеството от сътрудниците работим отдалечено, само че по принцип политиката ни е 50 на 50. Хубавото е, че напоследък достигнахме до 30% завръщане в офиса. Вижда се, че моделът на напълно отдалечената работа не е работещ, тъй като на хората им липсва общественият контакт. Имат потребност да поддържат връзка. Как развиваш фрагменти, които не виждаш? Как те се усещат съпричастни с компанията? Как се отъждествяват с нея?
АГ: Ако аз пиша код и съм доста добър, какво значение има дали работя за Accenture или за компания Х? Включително – дали работя за компания, основана в България, или някъде другаде по света?
ПТ: Има хора, за които това няма значение. Те няма да изчезнат. И преди нашият бизнес е разчитал на така наречен контрактори – хора, които идват, оказват помощ, работят за 5-6 месеца по даден план, и по-късно се местят в различен.
Въпросът е, че другата група хора е по-голяма и по-силна. Те желаят да поддържат връзка. Преди дни имахме коледно празненство – за първи път от две години. Ние сме над 1100 души в България, в двете звена на компанията – Technology и Operations. Събрахме се общо 600 сътрудници, а с голям % от тях не се бяхме виждали онлайн в никакъв случай.
Хората се запознаваха и се усещаха по неповторим метод – заобиколени от други свои сътрудници. Това възприятие не мисля, че може да се размени с изцяло отдалечена работа.
АГ: Какво ще се случи през 2023 година? Какви са трендовете във вашия бизнес?
ПТ: Тенденциите ще се затвърждават откъм вида технологии, които се употребяват – Cloud, изкуствен интелект, машинно образование, edge computing, cloud computing и така нататък
По-ключова е тематиката за устойчивостта – по какъв начин използваме технологиите.
АГ: Когато човек се замисли за екология и климатични промени, IT сферата не е първата, за която си казваш: „ Тези хора доста повреждат климата. “ Но, в действителност, като си представиш сървърните ферми, започваш да се досещаш, че може би има какво да се усъвършенства.
ПТ: Има, да, и тематиката е доста забавна. Устойчивостта без технологии е невъзможна. Те са гръбнакът, който спомага за постигането ѝ. По-важният въпрос е по какъв начин да създадем по този начин, че самите технологии да бъдат по-устойчиви.
Това е така наречен „ тъмна страна “ на IT бранша, тъй като по последни данни в един от отчетите ни се вижда, че през 2007-2010 година сферата като цяло е съдействала за към 1,5% от нездравословните въглеродни излъчвания.
Към днешна дата, този % е към 4 на 100. За 12 години този отпечатък се е нараснал с към 150-160 %.
Към 2040 година обаче се чака той да скочи до 14, или 250% растеж. Плашещо е, в случай че не се създадат нужните промени.
АГ: Според мен, този растеж идва от „ копачките “ на биткойни...
ПТ: Не единствено. Интересно е, че споменаваш биткойн...
АГ: Аз го споделям на смешка, само че, в действителност, там се влага доста хардуер и се харчи доста ток.
ПТ: Не е смешка – поддръжката на биткойн-технологията за предходната година е изразходвала повече сила, в сравнение с Швейцария за една година. Това са фрапиращи данни.
И освен. В момента на напред във времето излизат изкуственият разсъдък и машинното образование. За да се образова един комплициран deep learning логаритъм, за към 84 часа той изразходва 650 000 киловатчаса сила. Това се равнява на въглеродните излъчвания на към 57 души за цяла година.
АГ: И по какъв начин промишлеността взема решение това уравнение?
ПТ: Не е доста елементарно. Тук стартира концепцията за " зеления " програмен продукт. Той би трябвало да помогне за осъществяване на редица изгоди – както за обществото, по този начин и за околната среда. Целта му е да откри вид за консумиране на по-малко сила – т.е. софтуерът да се оптимизира; както и да откри алтернатива за потребление на по-малко хардуер, с цел да се понижат въглеродните излъчвания.
Това не е лесна задача. Ние стартирахме образования за резистентност, като зеленият програмен продукт е едно от първите неща, през които желаеме всеки един инженер при нас да премине. Те демонстрират на хората даже по какъв начин да основават логаритмите, които пишат.
Например, за обучаването на изкуствен интелект за различаване на цветя през камерата на телефона, нормално се употребяват големи data set-ове. Винаги задачата на тези приложения е да бъдат оптимално точни и по-бързо да разпознават обектите.
Обикновено, те се учат на 96%, и се стремят да доближат до 98%. Но единствено тези два % успеваемост усилват 7 пъти силата, която този логаритъм би трябвало да употребява, с цел да увеличи точността си.
Това е извънредно значимо, с цел да може да се преразгледа целият цикъл на създаване на програмен продукт – разбор, дизайн, имплементация, тестване преди deployment и поддръжка.
Обикновеният консуматор също способства доста за въглеродните излъчвания по отношение на хардуера, който употребява.
Ние използваме ужасно доста преносими компютри, телефони, електронни часовници – към 60% от тежестта на въглеродните излъчвания идва от сходни устройства. Трябва да се откри вид това да се усъвършенства.
АГ: Това би трябвало да пристигна от вас – в случай че извършите по-оптимизиран програмен продукт, ще го употребяваме.
ПТ: Със сигурност, само че даже като елементарен консуматор всеки от нас може да направи доста неща, които на пръв взор са незначими, само че в действителност – са извънредно значими.
Например, в случай че си отвориш телефона, можеш да погледнеш кои са най-използваните приложения (вероятно са Фейсбук, Instagram, Messenger, LinkedIn и др.), и да провериш какъв брой от тях са в dark mode (тъмен екран).
Той икономисва 60% от силата на едно приложение. Тоест, в случай че една голяма част от тях минат в този режим, като консуматор можеш да допринесеш за това.
АГ: Метавселената – тази година се приказва доста за нея, в това число от капиталова позиция. Инвеститорите в Съединени американски щати считат, че няма да проработи, акциите на Meta започнаха да падат. Каква е твоята формулировка за " мета "?
ПТ: Метавселената е нещо, което съгласно мен има огромен капацитет, само че ще отнеме време, до момента в който той се осъществя.
Тя е пространство, в което можеш да реализираш ужасно доста неща.
Един забавен план, по който Accenture Song работи, е с Тувалу – островна страна, застрашена от изгубване. С повишението на температурите нивото на океана се повишава и лека-полека тя потъва. За хората това е ужасно, тъй като се чака до 15 години част от островите изцяло да изчезнат.
Проектът, който Accenture Song създаде за тях, е основаването на digital twin (дигитален близнак) на част от островите, пренесени напълно в метасвета.
АГ: Техният министър на правораздаването и вътрешните работи споделя, че те ще станат първата цифрова страна. Какво е това?
ПТ: Това е доста забавна идея. Оказва се, че метавселената може да ти даде това нещо, като се придвижи целият остров, едно към едно, с всичките му детайли.
АГ: Включително с пейзажи, хълмове и всичко – освен интелектуалната благосъстоятелност, изкуство, само че и даже географията.
ПТ: Абсолютно. Той разгласява едно видео, което, в случай че погледнеш, не можеш да схванеш, че е снимано в метавселена. Чак най-после, когато изтеглят фрагмента, се получава съзнателно направено пикселизиране, с цел да стане ясно, че не си на същинско място.
Метавселената може да ти предложи доста благоприятни условия. Ако искаш да отвориш един цех, за какво да изхабяваш запаси, като можеш да направиш digital twin в такава галактика, да видиш по какъв начин би работил на цялостен потенциал и чак тогава да решиш къде да го построиш и да инвестираш големи капитали.
АГ: Тоест – метавселената не са единствено картинки и чатове...
ПТ: Със сигурност, не е единствено това.
АГ: Защото виждам, че доста огромни марки влагат в тази посока. Например, откриват магазини за фешън артикули. Но сериозните промишлености виждат ли благоприятни условия в метавселената?
ПТ: Да. Microsoft и Accenture се сплотиха в тази посока и работят за по-достъпна и по-евтина реализация на артикули в метавселената. В момента, разноските за това са много високи. Има потребност това да се развива. Партньорството ни не е инцидентно.
АГ: Добре, да приключим – тормози ли ви в бранша това, че има политическа неустойчивост и няма постоянно определено държавно управление в България? Има ли някакво значение?
ПГ: Има голямо значение. Започна да се приказва още веднъж за увеличение на оптималния застрахователен приход, което ще повлияе отрицателно най-вече на нашия бранш.
Това е притеснително, тъй като IT секторът генерира високи приходи и работи сполучливо, без страната да спомага по какъвто и да е метод – без данъчни облекчения и старания да го направи по-атрактивен.
Затова ние, компаниите-членове на основните асоциации, се обединихме и реагирахме доста остро на това предложение. То беше въведено още през предходната година, когато доста от нас поеха разликата, с цел да не се отрази тя на чиновниците. Но какъв брой пъти можем да го създадем? Колкото по-голяма става тази разлика, толкоз по-малко компании ще могат да се застъпват в интерес на своите хора.
Освен с хрумвания и обичаи, българската IT промишленост разполага с гений и качество.
„ Трябва да изчезне митът, че България е евтина страна, в която трудът е ниско заплатен. Хората влагат извънредно доста в себе си, с цел да станат по-добри експерти “, споделя Петър Торнев, който управлява българското поделение на международния софтуерен колос Accenture.
Все повече компании се грижат за това да образуват и запазят своите експерти, като им дават еластичност и придобивки, каквито държавното управление не може – или не желае – да обезпечи с мисъл за бъдещето.
Какво ще се случва през 2023 година с промишлеността, за какво фокусът на технологиите от ден на ден се трансферира върху отпечатъка на всеки обособен човек върху околната среда, за какво една същинска страна реши да си направи цифров „ близнак “ в метавселената и по какъв начин политическата неустановеност в България въздейства притеснително върху бизнеса – вижте изявлението с Петър Торнев от Accenture.
Асен Григоров: IT промишлеността най-сетне притегли вниманието и на политиката в България – сякаш политиците също започнаха да схващат какъв брой е значим той за България. Излязоха данни за приноса на IT промишлеността към брутния вътрешен артикул на страната и цифрата е впечатляващо.
Петър Торнев, Accenture: Да, това са 6% от Брутният вътрешен продукт, което се равнява на към 4 милиарда евро доходи единствено за последната 2021 година (тъй като данните за 2022 година още не са излезли). Този голям растеж се дължи на няколко фактора. Един от тях е пандемията, която насочи всеобщо хората и фирмите към цифрова промяна. Резултатите в действителност са впечатляващи, тъй като нарастването доближава до 22%, спрямо 2020 година, когато то е 12,7%.
Асен Григоров: Наистина ли хората започнаха да търсят отдалечени решения, с цел да си правят работата? Оттам ли пристигна огромният взрив в търсенето на програмен продукт?
Петър Торнев: Този взрив пристигна от дигитализацията, да. Хората внезапно се почувстваха в нова среда поради пандемията. Трябваше да се сътвори опция за тях да работят и да пазарят дейно – въпреки и отдалечено. Това неимоверно стимулира фирмите не просто да дават условия за отдалечена работа, само че и да оказват помощ на чиновниците си да се почувстват по-добре. Членовете на екипите трябваше да могат умерено да правят ежедневните си извънработни действия всеки ден – да пазарят, да гледат видео, да вършат това, което обичат, в цифрова среда.
АГ: През 2022 година резервира ли се тази наклонност? Основното търсене е в границите на услуги, които усъвършенстват изискванията за труд под една или друга форма – и за работодателите, и за чиновниците.
ПТ: Да, този тренд се резервира. Затова кривата потегли по този начин стремително нагоре. Но към 2023 година се чака да има леко изстудяване и на пазара, и при фирмите, които ще стартират да усъвършенстват разноските си. В последните 2 години вървяхме доста нагоре, а знаем, че в процесите има цикличност, при всички положения.
Чуйте изявлението с Петър Торнев в подкаста " Животът и други неща ":
АГ: Как се развива секторът на военния програмен продукт? Правя връзка, несъмнено, с войната в Украйна, където нещата се разрастват. Това, което виждам на бойното поле, е, че 90% от помощта на Запада за украинците са машини с извънредно доста компютри и техника вътре. Наблюдава ли се тази наклонност на пазара от 2022 година?
ПТ: Донякъде – да. Военните може би слагат най-силен фокус върху сигурността, което води до вложения в отдалечено управление на тези стратегии. Така, да вземем за пример, в случай че могат да се употребяват дронове – се работи в тази посока, с цел да не се рискува човешки капитал. Но ние не работим в този бранш, популярност Богу...
АГ: Интересно ми беше дали отчитате такава наклонност за 2022 година поради мощно променената среда.
ПТ: Да, има подобен тренд. Има доста компании и стартъпи, които се занимават с транспортни услуги. В България има подобен стартъп (Dronamix), който оперира в тази сфера – посредством дронове. Не е загадка, че това, което военните вършат, от време на време идва и на пазара.
АГ: Какво в действителност има България? Dronamix е добър образец за съвсем напълно български артикул. С какво друго разполага българският IT бранш?
ПТ: Българският IT бранш разполага с гений и с качество. Трябва да изчезне митът, че България е евтина страна, в която трудът е ниско заплатен. Хората влагат доста в себе си, с цел да станат по-добри експерти. Страната ни стартира да се изкачва все по-нагоре по този аршин и да утвърждава фокуса си върху високото качество.
АГ: Това не е просто народен мит?
ПТ: Категорично не. Все повече компании желаят да вършат цифрови хъбове в България. И това не е инцидентно – качеството е доста положително.
Въпреки това, има още нещо: от всички вложения, които идват главно от Съединени американски щати, Нидерландия, Германия, Англия и така нататък, се заражда различен проблем. И това е неналичието на фрагменти.
АГ: Това беше и другият ми въпрос – какво можем да предложим? Как се балансират търсенето на услуга и неналичието на готови хора?
ПТ: Това е едно от огромните провокации за всички компании. Само през предходната година бяха отворени над 10 000 работни места.
АГ: Това са нови работни места?
ПТ: Да, в допълнение към към този момент наличните на пазара. В момента, в целия бранш за изнесени услуги и IT работят към 90 000 души. Бройката е огромна, като в идващите 1-2 години сигурно ще нарасне до над 100 000. Отново стигаме до въпроса по какъв начин да намираме дипломиран труд.
АГ: Очевидно – посредством привличане на хора извън.
ПТ: Едната опция е да се случи органично. Повечето компании провеждат IT академии, посредством които ангажират младши експерти и ги доусъвършенстват, с цел да могат да ги включат в другите стратегии, в които работят.
Другият вид, на който може да разчитаме, е привличането на фрагменти извън.
АГ: Откъде „ извън “?
ПТ: В последните месеци изпуснахме опциите, които се появиха в следствие от войната в Украйна. По-голямата част от експертите там отпътуваха за Полша и Румъния, тъй като те имат по-добри стратегии за внедряване на фрагменти.
АГ: И за привличане на качествени експерти – под една или друга форма. В България няма такива стратегии, по този начин ли?
ПТ: Към момента, няма. Правителството би трябвало да направи всичко допустимо, с цел да гласоподава по най-наболелия проблем, и това са сините карти. Те ще дадат опция за култивиране на молбите на хората от чужбина доста по-бързо. Това ще улесни фирмите да ги наемат на работа в екипите си.
АГ: Сините карти – това са разрешенията за работа. Ако в този миг искаш да привлечеш трима положителни експерти, на кой пазар ще ги потърсиш – на българския, на международния, или намираш различен метод?
ПТ: В момента търсим главно на българския пазар, тъй като не можем да си позволим да притеглим фрагменти извън. Процесът е сложен, по тази причина действаме в две направления. В органичния сюжет, създаваме академии за младши експерти, а в другия – търсим подготвени фрагменти на пазара. Привличаме ги с това, че като компания им даваме опция да се развиват, да получават нови умения, да израстватжкариерно и да имат успокоение и непоклатимост в дълготраен проект.
Това са опциите все още. Пазарът е толкоз кондензиран, че всички компании се пробват да задържат хората си. И ние самите влагаме от ден на ден в тази посока. Работим по основаването на нови придобивки и разнообразни стратегии за рационализиране на чиновниците. Обсъждаме с мениджмънт и HR екипите какъв вид би трябвало да са новите бенефити за чиновниците.
В множеството случаи, фирмите се концентрират върху така наречен материални придобивки – карта за спорт, превоз, гориво и така нататък
Ние си казахме: добре, има ли какво друго да създадем? И отговорът е „ да “. Ето, да вземем за пример, в една от тези неприятни обстановки, които рано или късно се случват в живота – не дай си Боже, да почине наш непосредствен. В този случай, страната дава единствено 2 дни отпуск. Ние взехме решение, че ще предоставим 4 седмици, изцяло платени от компанията, в които човек да се възвърне.
За майчинството, страната калкулира 90% от възнагражданието, а ние – 100%, за първите 16 седмици.
За мъжете, които желаят да се възползват от бащинство, ние предоставяме още 6 седмици, в допълнение към тези 14 дни, обезпечени от страната.
АГ: Това са практики от международни пазари, които вие прилагате, или измисляте, в положителния смисъл на думата...
ПТ: Ние въведохме хибриден модел на работа 5-6 години преди пандемията – просто тъй като видяхме, че това е положителният модел на работа.
Бяхме кръстили тази политика 40 - 60, 40% работа отвън офиса, и 60% - в офиса.
Днес с множеството от сътрудниците работим отдалечено, само че по принцип политиката ни е 50 на 50. Хубавото е, че напоследък достигнахме до 30% завръщане в офиса. Вижда се, че моделът на напълно отдалечената работа не е работещ, тъй като на хората им липсва общественият контакт. Имат потребност да поддържат връзка. Как развиваш фрагменти, които не виждаш? Как те се усещат съпричастни с компанията? Как се отъждествяват с нея?
АГ: Ако аз пиша код и съм доста добър, какво значение има дали работя за Accenture или за компания Х? Включително – дали работя за компания, основана в България, или някъде другаде по света?
ПТ: Има хора, за които това няма значение. Те няма да изчезнат. И преди нашият бизнес е разчитал на така наречен контрактори – хора, които идват, оказват помощ, работят за 5-6 месеца по даден план, и по-късно се местят в различен.
Въпросът е, че другата група хора е по-голяма и по-силна. Те желаят да поддържат връзка. Преди дни имахме коледно празненство – за първи път от две години. Ние сме над 1100 души в България, в двете звена на компанията – Technology и Operations. Събрахме се общо 600 сътрудници, а с голям % от тях не се бяхме виждали онлайн в никакъв случай.
Хората се запознаваха и се усещаха по неповторим метод – заобиколени от други свои сътрудници. Това възприятие не мисля, че може да се размени с изцяло отдалечена работа.
АГ: Какво ще се случи през 2023 година? Какви са трендовете във вашия бизнес?
ПТ: Тенденциите ще се затвърждават откъм вида технологии, които се употребяват – Cloud, изкуствен интелект, машинно образование, edge computing, cloud computing и така нататък
По-ключова е тематиката за устойчивостта – по какъв начин използваме технологиите.
АГ: Когато човек се замисли за екология и климатични промени, IT сферата не е първата, за която си казваш: „ Тези хора доста повреждат климата. “ Но, в действителност, като си представиш сървърните ферми, започваш да се досещаш, че може би има какво да се усъвършенства.
ПТ: Има, да, и тематиката е доста забавна. Устойчивостта без технологии е невъзможна. Те са гръбнакът, който спомага за постигането ѝ. По-важният въпрос е по какъв начин да създадем по този начин, че самите технологии да бъдат по-устойчиви.
Това е така наречен „ тъмна страна “ на IT бранша, тъй като по последни данни в един от отчетите ни се вижда, че през 2007-2010 година сферата като цяло е съдействала за към 1,5% от нездравословните въглеродни излъчвания.
Към днешна дата, този % е към 4 на 100. За 12 години този отпечатък се е нараснал с към 150-160 %.
Към 2040 година обаче се чака той да скочи до 14, или 250% растеж. Плашещо е, в случай че не се създадат нужните промени.
АГ: Според мен, този растеж идва от „ копачките “ на биткойни...
ПТ: Не единствено. Интересно е, че споменаваш биткойн...
АГ: Аз го споделям на смешка, само че, в действителност, там се влага доста хардуер и се харчи доста ток.
ПТ: Не е смешка – поддръжката на биткойн-технологията за предходната година е изразходвала повече сила, в сравнение с Швейцария за една година. Това са фрапиращи данни.
И освен. В момента на напред във времето излизат изкуственият разсъдък и машинното образование. За да се образова един комплициран deep learning логаритъм, за към 84 часа той изразходва 650 000 киловатчаса сила. Това се равнява на въглеродните излъчвания на към 57 души за цяла година.
АГ: И по какъв начин промишлеността взема решение това уравнение?
ПТ: Не е доста елементарно. Тук стартира концепцията за " зеления " програмен продукт. Той би трябвало да помогне за осъществяване на редица изгоди – както за обществото, по този начин и за околната среда. Целта му е да откри вид за консумиране на по-малко сила – т.е. софтуерът да се оптимизира; както и да откри алтернатива за потребление на по-малко хардуер, с цел да се понижат въглеродните излъчвания.
Това не е лесна задача. Ние стартирахме образования за резистентност, като зеленият програмен продукт е едно от първите неща, през които желаеме всеки един инженер при нас да премине. Те демонстрират на хората даже по какъв начин да основават логаритмите, които пишат.
Например, за обучаването на изкуствен интелект за различаване на цветя през камерата на телефона, нормално се употребяват големи data set-ове. Винаги задачата на тези приложения е да бъдат оптимално точни и по-бързо да разпознават обектите.
Обикновено, те се учат на 96%, и се стремят да доближат до 98%. Но единствено тези два % успеваемост усилват 7 пъти силата, която този логаритъм би трябвало да употребява, с цел да увеличи точността си.
Това е извънредно значимо, с цел да може да се преразгледа целият цикъл на създаване на програмен продукт – разбор, дизайн, имплементация, тестване преди deployment и поддръжка.
Обикновеният консуматор също способства доста за въглеродните излъчвания по отношение на хардуера, който употребява.
Ние използваме ужасно доста преносими компютри, телефони, електронни часовници – към 60% от тежестта на въглеродните излъчвания идва от сходни устройства. Трябва да се откри вид това да се усъвършенства.
АГ: Това би трябвало да пристигна от вас – в случай че извършите по-оптимизиран програмен продукт, ще го употребяваме.
ПТ: Със сигурност, само че даже като елементарен консуматор всеки от нас може да направи доста неща, които на пръв взор са незначими, само че в действителност – са извънредно значими.
Например, в случай че си отвориш телефона, можеш да погледнеш кои са най-използваните приложения (вероятно са Фейсбук, Instagram, Messenger, LinkedIn и др.), и да провериш какъв брой от тях са в dark mode (тъмен екран).
Той икономисва 60% от силата на едно приложение. Тоест, в случай че една голяма част от тях минат в този режим, като консуматор можеш да допринесеш за това.
АГ: Метавселената – тази година се приказва доста за нея, в това число от капиталова позиция. Инвеститорите в Съединени американски щати считат, че няма да проработи, акциите на Meta започнаха да падат. Каква е твоята формулировка за " мета "?
ПТ: Метавселената е нещо, което съгласно мен има огромен капацитет, само че ще отнеме време, до момента в който той се осъществя.
Тя е пространство, в което можеш да реализираш ужасно доста неща.
Един забавен план, по който Accenture Song работи, е с Тувалу – островна страна, застрашена от изгубване. С повишението на температурите нивото на океана се повишава и лека-полека тя потъва. За хората това е ужасно, тъй като се чака до 15 години част от островите изцяло да изчезнат.
Проектът, който Accenture Song създаде за тях, е основаването на digital twin (дигитален близнак) на част от островите, пренесени напълно в метасвета.
АГ: Техният министър на правораздаването и вътрешните работи споделя, че те ще станат първата цифрова страна. Какво е това?
ПТ: Това е доста забавна идея. Оказва се, че метавселената може да ти даде това нещо, като се придвижи целият остров, едно към едно, с всичките му детайли.
АГ: Включително с пейзажи, хълмове и всичко – освен интелектуалната благосъстоятелност, изкуство, само че и даже географията.
ПТ: Абсолютно. Той разгласява едно видео, което, в случай че погледнеш, не можеш да схванеш, че е снимано в метавселена. Чак най-после, когато изтеглят фрагмента, се получава съзнателно направено пикселизиране, с цел да стане ясно, че не си на същинско място.
Метавселената може да ти предложи доста благоприятни условия. Ако искаш да отвориш един цех, за какво да изхабяваш запаси, като можеш да направиш digital twin в такава галактика, да видиш по какъв начин би работил на цялостен потенциал и чак тогава да решиш къде да го построиш и да инвестираш големи капитали.
АГ: Тоест – метавселената не са единствено картинки и чатове...
ПТ: Със сигурност, не е единствено това.
АГ: Защото виждам, че доста огромни марки влагат в тази посока. Например, откриват магазини за фешън артикули. Но сериозните промишлености виждат ли благоприятни условия в метавселената?
ПТ: Да. Microsoft и Accenture се сплотиха в тази посока и работят за по-достъпна и по-евтина реализация на артикули в метавселената. В момента, разноските за това са много високи. Има потребност това да се развива. Партньорството ни не е инцидентно.
АГ: Добре, да приключим – тормози ли ви в бранша това, че има политическа неустойчивост и няма постоянно определено държавно управление в България? Има ли някакво значение?
ПГ: Има голямо значение. Започна да се приказва още веднъж за увеличение на оптималния застрахователен приход, което ще повлияе отрицателно най-вече на нашия бранш.
Това е притеснително, тъй като IT секторът генерира високи приходи и работи сполучливо, без страната да спомага по какъвто и да е метод – без данъчни облекчения и старания да го направи по-атрактивен.
Затова ние, компаниите-членове на основните асоциации, се обединихме и реагирахме доста остро на това предложение. То беше въведено още през предходната година, когато доста от нас поеха разликата, с цел да не се отрази тя на чиновниците. Но какъв брой пъти можем да го създадем? Колкото по-голяма става тази разлика, толкоз по-малко компании ще могат да се застъпват в интерес на своите хора.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ