Икономист: Какво ще стане с българската икономика, ако еврозоната навлезе в рецесия?
" Българският бизнес се приспособява към по-високите енергийни цени, в това число и шокът от началото на войната в Украйна, който размести много бизнес връзки. Можем да кажем, че избрани браншове се възползват от тази обстановка. Заместват се бизнеси, които работеха в Беларус, Украйна и Русия. В частния бранш, не престават да порастват приходите в номинално изражение, само че този растеж е изяден от покачването на цените ". Това съобщи в " Нашият ден " основният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.
И добавя, че от много време има заледяване на покупателната мощ за огромна част от хората в частния бранш. За хората в обществения бранш, където нямаше нарастване на заплатите, има действително обедняване.
" Частния бранш може да си разреши в тази обстановка да усили заплатите със 16%- 18% в другите браншове. Това не води, нито до нарастване на безработицата, нито на загуба на конкурентоспособност. Виждаме рекордни равнища на индустриалното произвеждане и експорт. Българската стопанска система е доста отворена към света. Много важно е да съумява са продава на външни пазари. Притеснителното е, какво ще стане с българската стопанска система и до какъв брой тя ще се приспособява, в случай че огромните стопански системи в еврозоната навлязат в криза и съществено забавят растежа си ", уточни той.
Според Лъчезар Богданов 2022 година е ясна стопански, тя не носи изненади сега, макар войната и инфлацията се оказва добра.
" Предизвикателството за 2023 година няма да е инфлацията, а в противен случай ще бъде стесняване на стопанската интензивност и закъснение на вложения и ползване ", споделя икономистът.
Според него, би трябвало да има ясна рамка за недостиг и удържането му в рационални граници без да има постоянен бюджет. Трябва да се стигне до отключване на междупартийния възел. Дори служебното държавно управление за внесе бюджет и макрорамка, с които ни уплашиха в по-ранни интервали за дефицити от над 11 млрд. и то за три години подред. С задължения от 45 милиарда за три години. Трябва да се предложи бюджетна рамка, която отговоря на базови правила на фискалните правила, недостиг под 3% и следен напредък на разноските.
Вчера Институтът за пазарна стопанска система показа проучване на общественото и икономическото положение на областите в България. От него излиза наяве, че пандемията оказала своето въздействие върху районната карта на стопанското развиване като през 2020 година в най-малко 10 области се регистрира стесняване на стопанската система в номинално изражение. Брутният вътрешен артикул на София-столица остава съвсем неизменен - малко над 51 милиарда лева, която е 43% от цялата стопанска система. Областите в страната имат друг стопански профил, който предопределя и другата им траектория на развитие - сред областите с положителни индикатори са най-много тези с развита промишленост и мощно навлизане на цифровите услуги.
И добавя, че от много време има заледяване на покупателната мощ за огромна част от хората в частния бранш. За хората в обществения бранш, където нямаше нарастване на заплатите, има действително обедняване.
" Частния бранш може да си разреши в тази обстановка да усили заплатите със 16%- 18% в другите браншове. Това не води, нито до нарастване на безработицата, нито на загуба на конкурентоспособност. Виждаме рекордни равнища на индустриалното произвеждане и експорт. Българската стопанска система е доста отворена към света. Много важно е да съумява са продава на външни пазари. Притеснителното е, какво ще стане с българската стопанска система и до какъв брой тя ще се приспособява, в случай че огромните стопански системи в еврозоната навлязат в криза и съществено забавят растежа си ", уточни той.
Според Лъчезар Богданов 2022 година е ясна стопански, тя не носи изненади сега, макар войната и инфлацията се оказва добра.
" Предизвикателството за 2023 година няма да е инфлацията, а в противен случай ще бъде стесняване на стопанската интензивност и закъснение на вложения и ползване ", споделя икономистът.
Според него, би трябвало да има ясна рамка за недостиг и удържането му в рационални граници без да има постоянен бюджет. Трябва да се стигне до отключване на междупартийния възел. Дори служебното държавно управление за внесе бюджет и макрорамка, с които ни уплашиха в по-ранни интервали за дефицити от над 11 млрд. и то за три години подред. С задължения от 45 милиарда за три години. Трябва да се предложи бюджетна рамка, която отговоря на базови правила на фискалните правила, недостиг под 3% и следен напредък на разноските.
Вчера Институтът за пазарна стопанска система показа проучване на общественото и икономическото положение на областите в България. От него излиза наяве, че пандемията оказала своето въздействие върху районната карта на стопанското развиване като през 2020 година в най-малко 10 области се регистрира стесняване на стопанската система в номинално изражение. Брутният вътрешен артикул на София-столица остава съвсем неизменен - малко над 51 милиарда лева, която е 43% от цялата стопанска система. Областите в страната имат друг стопански профил, който предопределя и другата им траектория на развитие - сред областите с положителни индикатори са най-много тези с развита промишленост и мощно навлизане на цифровите услуги.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ