Българските фирми бавят или не плащат изобщо 27% от получените фактури
Българските компании остават в групата на най-недисциплинираните в Европа с това, че заплащат със забавяне огромна част от издадените им фактури. Това демонстрират данни от десетото подред изследване " Навици на заплащане в Европа " 2017. То е направено от колекторската компания EOS взаимно с самостоятелния институт за пазарни изследвания Kantar TNS и обгръща
3200 компании в 16 европейски страни.
Какво демонстрират данните
Навременните заплащания в Европа сега са на равнище от 78% от всички издадени фактури. След като цяло позитивното развиване на индикатора през последните 10 години, навиците на заплащане през последните 3 години по-скоро стагнират, като не регистрират доста усъвършенстване.
В България наклонността е сходна – 74% от издадените фактури се погасяват в уговорения период (при приблизително 76% за Източна Европа и 72% за България през 2016 г.), 22% се заплащат със забавяне (при 23% година по-рано), а 4% се отписват заради невъзможността да бъдат събрани
въобще (показателят не регистрира смяна по отношение на 2016 г.).
Българските бизнес клиенти още веднъж се подреждат в групата с доста неприятна дисциплинираност на заплащанията – 27% от фактурите, издадени към компании контрагенти, се заплащат със забавяне или въобще не се погасяват при приблизително за Европа равнище от 23%. Другите страни със подобен дял нередовни заплащания са Гърция (28%), Русия (27%), Румъния (27%) и Хърватия (27%).
Закъснението, с което бизнесът у нас се разплаща, е приблизително 23 дни след падежа на фактурата (при 21 дни за Източна Европа). Гражданите са по-дисциплинирани от бизнеса в това отношение – приблизително 24% от фактурите се заплащат със забавяне или остават неплатени (при 23% за Източна Европа), а междинното забавяне е 15 дни след падежа.
Последици от несъбраните вземания
Забавените заплащания от клиенти засягат финансовото здраве на фирмите. Основните отрицателни последствия от тях са понижаване на облагите (56%), по-високи разноски за лихви (46%) и липса на ликвидност (44%). През 2017 година повече компании настояват, че усещат тези последствия спрямо година по-рано.
Тези проблеми в последна сметка могат да доведат и до извънредно отрицателни резултати – 24% от компаниите в България настояват, че се усещат застрашени от банкрут заради просрочени вземания на фона на приблизително 17% в Европа и Източна Европа.
В същото време фирмите подхващат и редица ограничения в резултат на проблемите, произлизащи от просрочията, които се отразяват и на потребителите – 27% от интервюираните лимитират вложенията, близо една четвърт от фирмите (23%) редуцират чиновници или не наемат нови, а 22% усилват цените за създаваните от тях артикули и услуги, с цел да компенсират отрицателните резултати.
42% от фирмите употребяват колекторски организации
Компаниите намират решение на проблемите, произлизащи от забавени и отписани вземания, в партньорството със профилирани организации за ръководство на задължения – 42% в България употребяват услугите на външен специалист (при приблизително 41% за Европа).
Анкетираните заявяват, че колекторските организации им възвръщат 9% от годишния оборот. Тези средства се връщат назад в стопанската система, защото фирмите ги употребяват за погасяване на лични задължения (56%) и основаване на нови работни места (45%) или за разнообразни типове вложения – в разгръщане на пазарния дял (41%), научна и развойна активност (34%) или вложение на финансовия пазар (30%).
Изследването е извършено напролет на 2017 година измежду 3200 компании в шестнадесет европейски страни: Австрия, Белгия, България, Англия, Гърция, Германия, Испания, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Украйна, Франция, Хърватия, Чехия и Швейцария. Анкетираните компании са разграничени съгласно типа на клиентите си – граждани/крайни консуматори (В2С) и бизнес клиенти (В2В).
3200 компании в 16 европейски страни.
Какво демонстрират данните
Навременните заплащания в Европа сега са на равнище от 78% от всички издадени фактури. След като цяло позитивното развиване на индикатора през последните 10 години, навиците на заплащане през последните 3 години по-скоро стагнират, като не регистрират доста усъвършенстване.
В България наклонността е сходна – 74% от издадените фактури се погасяват в уговорения период (при приблизително 76% за Източна Европа и 72% за България през 2016 г.), 22% се заплащат със забавяне (при 23% година по-рано), а 4% се отписват заради невъзможността да бъдат събрани
въобще (показателят не регистрира смяна по отношение на 2016 г.).
Българските бизнес клиенти още веднъж се подреждат в групата с доста неприятна дисциплинираност на заплащанията – 27% от фактурите, издадени към компании контрагенти, се заплащат със забавяне или въобще не се погасяват при приблизително за Европа равнище от 23%. Другите страни със подобен дял нередовни заплащания са Гърция (28%), Русия (27%), Румъния (27%) и Хърватия (27%).
Закъснението, с което бизнесът у нас се разплаща, е приблизително 23 дни след падежа на фактурата (при 21 дни за Източна Европа). Гражданите са по-дисциплинирани от бизнеса в това отношение – приблизително 24% от фактурите се заплащат със забавяне или остават неплатени (при 23% за Източна Европа), а междинното забавяне е 15 дни след падежа.
Последици от несъбраните вземания
Забавените заплащания от клиенти засягат финансовото здраве на фирмите. Основните отрицателни последствия от тях са понижаване на облагите (56%), по-високи разноски за лихви (46%) и липса на ликвидност (44%). През 2017 година повече компании настояват, че усещат тези последствия спрямо година по-рано.
Тези проблеми в последна сметка могат да доведат и до извънредно отрицателни резултати – 24% от компаниите в България настояват, че се усещат застрашени от банкрут заради просрочени вземания на фона на приблизително 17% в Европа и Източна Европа.
В същото време фирмите подхващат и редица ограничения в резултат на проблемите, произлизащи от просрочията, които се отразяват и на потребителите – 27% от интервюираните лимитират вложенията, близо една четвърт от фирмите (23%) редуцират чиновници или не наемат нови, а 22% усилват цените за създаваните от тях артикули и услуги, с цел да компенсират отрицателните резултати.
42% от фирмите употребяват колекторски организации
Компаниите намират решение на проблемите, произлизащи от забавени и отписани вземания, в партньорството със профилирани организации за ръководство на задължения – 42% в България употребяват услугите на външен специалист (при приблизително 41% за Европа).
Анкетираните заявяват, че колекторските организации им възвръщат 9% от годишния оборот. Тези средства се връщат назад в стопанската система, защото фирмите ги употребяват за погасяване на лични задължения (56%) и основаване на нови работни места (45%) или за разнообразни типове вложения – в разгръщане на пазарния дял (41%), научна и развойна активност (34%) или вложение на финансовия пазар (30%).
Изследването е извършено напролет на 2017 година измежду 3200 компании в шестнадесет европейски страни: Австрия, Белгия, България, Англия, Гърция, Германия, Испания, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Украйна, Франция, Хърватия, Чехия и Швейцария. Анкетираните компании са разграничени съгласно типа на клиентите си – граждани/крайни консуматори (В2С) и бизнес клиенти (В2В).
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ