Българските институции са длъжник на доброволците. Около тази теза се

Българските институции са дебитор на доброволците. Около тази теза се сплотиха всички участници в конференцията „ Възможности и провокации пред доброволческата активност в европейски и народен проект "

Надявам се в България скоро да има закон за доброволчеството, тъй като единствено у нас и в Словения няма законова наредба на тази активност. Срамно е, по време на българското европредседателство да преглеждаме регламенти и документи за Европейския корпус за взаимност, а да нямаме закон за доброволчеството. Това съобщи евродепутат Момчил Неков при разкриване на конференцията - „ Възможности и провокации пред доброволческата активност в европейски и народен проект ".

В полемиката участваха госпожа Мая Манолова, омбудсман на Република Бъгария, Ленка Здрахалова, основен специалист отдел Еразъм + и юношески политики в Европейската комисия; Михаела Канарчева, основен специалист в отдел „ Младежки действия " в Център за развиване на човешките ресурси; Антоанета Христова, психолог и началник на ИИНЧ към БАН; Чавдар Христов от КНСБ; Антон Кутев, народен представител от Българска социалистическа партия и ръководител на Комисия по взаимоотношението с неправителствените организации и жалбите на жителите в НС; Мария Христова, ръководител на Български юношески червен кръст; Ренета Венева, ръководител на Национален алианс за работа с доброволци; Лилия Еленкова, планов началник в Национален юношески конгрес, представители на юношески организации и неправителствения бранш.

„ Смятам, че законът за добровлочеството, безспорно, би съдействал за основаване на удобна среда за реализиране на доброволчески действия, за повишение на тяхното качество, както и за отдаване на дължимото им самопризнание. Осигуряването на подобаваща законодателна рамка и на национални тактики за поощряване на доброволческите действия ще спомогне, както за признаването на значимостта на тази активност като израз на гражданско присъединяване, по този начин и за регламентирането на неговите стопански и обществени измерения ", съобщи Неков.

„ От доброволческия труд има и стопански изгоди. Чрез него се основава към 3% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз, а всяко евро, вложено в развиване на доброволчеството, връща 5 евро в националните бюджети ", добави още евродепутат Момчил Неков.

„ Доброволчество е една от тематиките с които се занимавам в Европйския парламент. Трябва да отбележа, че през последните години по статистически данни се вижда наклонност на понижаване броя на дейните доброволци в Европейския съюз като цяло, за това Екологичен потенциал и Европейска комисия започнаха начинания да създадем забележим и прелъстителен доброволческия труд ", разяснява Неков.

Омбудсманът Мая Манолава съобщи, че от няколко години се разисква въвеждането на закона за доброволчеството у нас. „ В момента има импортиран в Народното събрание законопроект, само че той стои на трупчета ", добави Манолова. Тя съобщи, че българските институции са дебитор на жителите - доброволци у нас. Омбудсманът сподели, че България е страната с най-слабо застъпено доброволчество. Манолова показа статистика, съгласно която 40% от българите нямат време за доброволчество, 26% не знаят къде и по какъв начин да се включат в доброволчески действия.

„ Европейски Съюз слага мощен акцент върху доброволчеството и правилата на взаимност ", съобщи Ленка Здрахалова, основен специалист отдел Еразъм + и юношески политики в Европейската комисия. Тя показа Европейският корпус за взаимност и опциите, които дава. Здрахалова сподели, че 112 българи към този момент са се присъединили в действителни доброволчески планове в България и на територията на Европейски Съюз. „ Вярвам, че посредством новата законодателна рамка на Европейски Съюз можем да притеглим младежи за доброволчески дела ", добави Здрахалова.

Михаела Канарчева от Центъра за развиване на човешките запаси показа опциите за кандидатстване по добороволчески стратегии на Европейския корпус за взаимност. Тя подчертава върху новостите, като финансиране на планове на национално равнище и стратегиите за взаимност в поддръжка на младежи в неравностойно състояние.

Всички участници в дискуцията приветстваха концепцията за регламентиране на доброволчеството у нас.

Чавдар Христов от КНСБ посочи нуждата от разграничение на доброволчеството и доброволческия труд.

„ Законопроектът, импортиран в Народното събрание, се работи от дълго време, само че неналичието на закон пречи на действителната работа на доброволческите организации у нас ", съобщи Антон Кутев, народен представител от Българска социалистическа партия и ръководител на Комисия по взаимоотношението с неправителствените организации и жалбите на жителите в Народно събрание. Той акцентира, че е законът не е минал на първо четене в Народно събрание, само че сред двете четения /първо и второ четене/ ще внесе оферти и промени в в него, в това число и такива от евродепутат Момчил Неков. Кутев посочи нуждата от смислени политики за доброволчество и съобщи, че се надява още в тази пленарна сесия на Народното събрание да се одобри законът.

Психологът Антоанета Христова посочи, че доброволчеството е израз на мотивация и свободна воля, само че трендовете са към понижаване на тази активност. Тя обърна внимание на демографската наклонност, че застаряващото население, от ден на ден, ще включва възрастни доброволци, а вниманието и стратегиите на Европейски Съюз са ориентирани към младежите. Христова прикани за по-многопланово мислене и включване на възрастните хора в доброволчески дела.

В умозаключение на полемиката Момчил Неков заключи, че доброволчеството е показател за човешко развиване.