Илия Налбантов: При новата желязна завеса инфраструктурата на НАТО повишава значимостта на България
Българските жители и стопанска система ще завоюват от построяването на инфраструктурата, която ще бъде за потребностите на НАТО. При очертаващата се нова желязна завеса от Мурманск до Арарат с нея ще нарасне и смисъла на България.
Сагата с неизпратените БТР е доказателство за неспособността на българската политическа класа да реализира действена отбранителна политика.
Това съобщи в изявление за БГНЕС Илия Налбантов, боен специалист и ръководител на асоциация „ Джордж Маршал – България “.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението:
БГНЕС: В предлагания проект за рационализация на инфраструктурата се приказва за нейното развиване по оста Север-Юг, съвсем или доста малко се приказва за стратегическото значение на линията Запад-Изток, а да не забравяме, че и там имаме страни-членки на НАТО – Албания и районен съд Македония, в които България има стратегически ползи. Какво България би трябвало да направи за развиването и на този кулоар и той да бъде предпочитан за НАТО?
Илия Налбантов: Доколкото ми е известно България прави всичко допустимо, с цел да се случи Коридор № 8. Друг е въпросът дали от стратегическа позиция този кулоар е приоритет за предното разполагане на войски и сили на страните членки на НАТО. Вероятно ще му пристигна времето и на него, само че при настоящето развиване на Руско-Украинската война е преценено, че приоритет би трябвало да бъде развиването на цялата съобщителна инфраструктура от Александруполис – Гърция до военните бази Когълничану и Констанца Румъния. И тук няма никакво значение дали Гърция ще завоюва, значимото е, че ще завоюва всеки български жител, българската стопанска система и България, тъй като тази инфраструктура ще бъде част от националната и за нея ще важат разпоредбите за действие на националната инфраструктура. Тази теза-мотив би трябвало да бъде водеща при реализирането на националната политика. При очертаващата се нова желязна завеса от Мурманск до Арарат, с развиването на тази инфраструктура нараства и значимостта на България. Страната ни би трябвало да се ангажира по метод, който още на равнище планиране да бъдат заложени параметри съпоставими с товарооборота през проливите на Босфора.
БГНЕС: Въпросът със снарядите и боеприпасите ще бъде основен за Украйна през 2024 година България разполага с хиляди снаряди, които следва да бъдат утилизирани. Не е ли редно вместо да бъдат утилизирани и да харчим пари за това, да ги изпратим на Украйна?
Илия Налбантов: Не зная от кое място имате тази информация, само че надали е допустимо в държавните хранилища да се съхранява такова количество негодни за потребление муниции за артилерийски системи. И, ще бъде незаконно от българска страна, в случай че си позволим да изпращаме негодни за бойно потребление муниции на Украйна. Друг е въпросът дали българската страна поставя нужните старания, с цел да продължим да даряваме, не да продаваме муниции на Украйна, които са годни за бойно потребление.
БГНЕС: От кого зависи да бъдат изпратени БТР за Украйна? Защо те още са у нас, а не на път за Украйна?
Илия Налбантов: Сагата с тези антики от Съветско време демонстрира неадекватността на българския политически хайлайф да реализира действителни политически дейности от А до Я. Цялата щумотевица се въртеше към решението на Народното събрание за даване, само че нито един депутат не се сети, че за превозването за тези бронетранспортьори Народното събрание би трябвало да позволи или да задължи държавното управление да обезпечи средствата за превозване. Доколкото ми е известно цялата организация, обвързвана с подготовката за превозването им от българска страна е осъществена, просто се изчаква финансиране от непозната страна и освобождението на задоволителен вагонов парк и времеви прозорец за превозването им до Украйна. Ако Народното събрание беше взело решение и за даването на финансов запас за изпращането на тези машини в Украйна, една забележителна част от тези пари щеше да отиде в българските железници. Така че този случай е индикативен, че няма рационалност в българското политическо мислене, а може да отидем и по надалеч. Този случай е индиректно доказателство за съществуването на некадърност на българската политическа класа да реализира действена отбранителна политика. /БГНЕС
