Децата не виждат перспектива да свирят на фолклорни инструменти
„ Българските деца не виждат вероятност да се занимават професионално с фолклорни принадлежности заради ниското възнаграждение. До 10 години нашият бранш ще загине, в случай че няма поддръжка от страната ”.
Това съобщи БГНЕС Димитър Христов, диригент на оркестъра за национална музика на БНР, учител в Национална музикална академия „ Панчо Владигеров ” и член на управителния съвет на Българска музикална асоциация (БМА), предава БГНЕС.
Христов посочи, че от асоциацията са мощно обезпокоени от обстоятелството, че в случай че нещо не се направи напълно скоро няма да има хора, които да се занимават професионално с фолклорни принадлежности. „ Много бездънен е казусът с това за какво българските деца, които желаят да свират на фолклорни принадлежности, не виждат причина да го вършат, не виждат своята вероятност. Това е по този начин, тъй като от всичките 14 ансамбъла, които съществуват в страната, 13 са общински, а сътрудниците там работят на минимална работна заплата. Това не е тласък за младеж да постави напъните, които са нужни да усвои съответния инструмент ”, изясни Димитър Христов.
„ Музикант се става от доста ранна детска възраст, би трябвало да отделяш по 4-5 часа дневно от 6-7-годишна възраст, с цел да можеш да свириш по най-хубавия метод и да успееш в кариерата си ”, съобщи той, след което изясни, че е видял проблемите в бранша, откогато преподава в Националната музикална академия „ Панчо Владигеров ”, защото преди 5 години са разкрили фолклорни специалности.
„ Допреди това имах чувство, че интерес към фолклорните принадлежности има, а то не е по този начин. Има искащи, които желаят да свирят на тези принадлежности, само че по-голямата част от тях не не престават. До 10 години няма да има хора, които да се занимават професионално, което обрича цялата ни колегия на мощен човешки дефицит, а това значи крах. Ако цигулки и кларинети можем да внесем от Китай и Европа, то гайди и кавали не можем, това е нашето национално благосъстояние, еднаквост и ние би трябвало да мислим по какъв начин да бъдат непокътнати ”, акцентира диригентът.
Трябва да има национална политика дали би трябвало да съществуват ансамблите. „ Ако отговорът е да, то страната би трябвало да се включи доста интензивно в тяхното развиване и да направи тъй че тази специалност да върне своя имидж, да продължи да се грижи за съставите, тъй като другояче те ще се саморазрушат ”, разяснява членът на УС на БМА.
Димитър Христов описа, че асоциацията е стартирала разбор по места, с цел да се види всеки град и район от какво има потребност.
„ Всяко едно обитаемо място е друго, по тази причина и с моята колежка Антоанела Петрова започнахме дълги и тежки срещи по места, в които да разберем районната специфичност на проблемите, да се срещнем с всички шефове на ансамбли, на музикални учебни заведения, с отрасловите заместник-кметове по просвета в съответните общини, с цел да можем да вникнем във всеки един район детайлно и откакто съберем информацията да създадем разбор, с който към този момент да приказваме за някакви законодателни промени.
Надяваме се тази наша апостолска активност да стигне до ушите и разсъдъка на нашите политици и да реализираме резултатът, който се реализира с всички преподаватели и педагози, за които страната се погрижи.
Ние сме 500 - 600 души, които се занимават професионално с фолклор и може напълно умерено за цялата колегия да има една специфична грижа, която да даде претекст на тези, които сега се занимават с музика и на тези, на които им следва да имат чувството, че не са забравени ”, акцентира Христов.
Той изясни, че към момента не са ходили във Варна, Добрич, Русе, Търговище и Разград, към този момент са обиколили ансамблите във Видин, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Ямбол, Сливен, Смолян, Стара Загора и общото при всичките срещи е, че работещите в ансамблите работят на минимална работна заплата.
„ Много се надявам това, което сме почнали да има някакъв добър отзив, да успеем да съхраним тази нелека специалност. Ако не го създадем няма да има кой да продължи да се занимава професионално с музикални принадлежности ”, съобщи диригентът и разясни, че се надява до октомври да се завърши със срещите по места.
Това съобщи БГНЕС Димитър Христов, диригент на оркестъра за национална музика на БНР, учител в Национална музикална академия „ Панчо Владигеров ” и член на управителния съвет на Българска музикална асоциация (БМА), предава БГНЕС.
Христов посочи, че от асоциацията са мощно обезпокоени от обстоятелството, че в случай че нещо не се направи напълно скоро няма да има хора, които да се занимават професионално с фолклорни принадлежности. „ Много бездънен е казусът с това за какво българските деца, които желаят да свират на фолклорни принадлежности, не виждат причина да го вършат, не виждат своята вероятност. Това е по този начин, тъй като от всичките 14 ансамбъла, които съществуват в страната, 13 са общински, а сътрудниците там работят на минимална работна заплата. Това не е тласък за младеж да постави напъните, които са нужни да усвои съответния инструмент ”, изясни Димитър Христов.
„ Музикант се става от доста ранна детска възраст, би трябвало да отделяш по 4-5 часа дневно от 6-7-годишна възраст, с цел да можеш да свириш по най-хубавия метод и да успееш в кариерата си ”, съобщи той, след което изясни, че е видял проблемите в бранша, откогато преподава в Националната музикална академия „ Панчо Владигеров ”, защото преди 5 години са разкрили фолклорни специалности.
„ Допреди това имах чувство, че интерес към фолклорните принадлежности има, а то не е по този начин. Има искащи, които желаят да свирят на тези принадлежности, само че по-голямата част от тях не не престават. До 10 години няма да има хора, които да се занимават професионално, което обрича цялата ни колегия на мощен човешки дефицит, а това значи крах. Ако цигулки и кларинети можем да внесем от Китай и Европа, то гайди и кавали не можем, това е нашето национално благосъстояние, еднаквост и ние би трябвало да мислим по какъв начин да бъдат непокътнати ”, акцентира диригентът.
Трябва да има национална политика дали би трябвало да съществуват ансамблите. „ Ако отговорът е да, то страната би трябвало да се включи доста интензивно в тяхното развиване и да направи тъй че тази специалност да върне своя имидж, да продължи да се грижи за съставите, тъй като другояче те ще се саморазрушат ”, разяснява членът на УС на БМА.
Димитър Христов описа, че асоциацията е стартирала разбор по места, с цел да се види всеки град и район от какво има потребност.
„ Всяко едно обитаемо място е друго, по тази причина и с моята колежка Антоанела Петрова започнахме дълги и тежки срещи по места, в които да разберем районната специфичност на проблемите, да се срещнем с всички шефове на ансамбли, на музикални учебни заведения, с отрасловите заместник-кметове по просвета в съответните общини, с цел да можем да вникнем във всеки един район детайлно и откакто съберем информацията да създадем разбор, с който към този момент да приказваме за някакви законодателни промени.
Надяваме се тази наша апостолска активност да стигне до ушите и разсъдъка на нашите политици и да реализираме резултатът, който се реализира с всички преподаватели и педагози, за които страната се погрижи.
Ние сме 500 - 600 души, които се занимават професионално с фолклор и може напълно умерено за цялата колегия да има една специфична грижа, която да даде претекст на тези, които сега се занимават с музика и на тези, на които им следва да имат чувството, че не са забравени ”, акцентира Христов.
Той изясни, че към момента не са ходили във Варна, Добрич, Русе, Търговище и Разград, към този момент са обиколили ансамблите във Видин, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Ямбол, Сливен, Смолян, Стара Загора и общото при всичките срещи е, че работещите в ансамблите работят на минимална работна заплата.
„ Много се надявам това, което сме почнали да има някакъв добър отзив, да успеем да съхраним тази нелека специалност. Ако не го създадем няма да има кой да продължи да се занимава професионално с музикални принадлежности ”, съобщи диригентът и разясни, че се надява до октомври да се завърши със срещите по места.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ