Българската православна църква почита паметта на Св. Петка Търновска
Българската православна черква уважава през днешния ден паметта на преподобната Св. Параскева - Петка Епиватска, наричана също Петка Търновска или Българска .
Петковден е празникът в чест на Св. Петка, която е живяла в края на Х и при започване на ХІ век. Тя е една от най-обичаните и почитани светици освен в България, само че и в целия православен свят.
Светицата е известна с чудни отшелнически и аскетични подвизи в Светите земи на Палестина и приключва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи правят многочислени чудеса.
Освен с благочестивия си живот и с чудотворните си мощи, за всеправославната респект към Св. Петка огромно значение има и нейното име, което в превод от гръцки значи " петък ". Това е денят на кръстната гибел на Спасителя.
Монахинята Св. Параскева постоянно се изобразява на икони и фрески, паралелно със Св. Неделя, в царски одежди - знак на Възкресението в неделния ден.
Въздигането на посмъртната популярност на Св. Параскева е обвързвано и с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново (днешно Велико Търново). Това става през 1238 година - по времето на цар Иван-АсенВторо и на патриарх Йоаким.
Светите мощи остават в Търново до рухването на българската столица през 1393 година След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Когато османците превземат и тази твърдина, през 1396 година, реликвата още веднъж е пренесена - този път в Белград.
След окончателното завземане и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни, мощите на светицата били пренесени в Цариград. Това става през 1521 година
С благословението на Вселенския патриарх Партений, на 13 юни 1641 година, мощите на Св. Петка са пренесени в новопостроения храм " Св. Три светители " в Яш. Храмът е повдигнат по времето на крал Василий Лупу и е осветлен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази черква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу. В този параклис избухва пожар, само че мощите на светицата по знамение остават невредими.
На 27 декември 1888 година, с благословението на митрополит Йосиф, мощите на Св. Петка са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където са и до през днешния ден.
Празникът в чест на света Петка - Петковден, се счита за свършек на лятото и есента, а с това и на дейния икономически цикъл. По традиция се вършат курбани, сборове и служби за здраве и изобилие.
На този ден нормално става заплождането на домашните животни, известно още като овча женитба или мърлене.
В християнската митология света Петка се уважава като настойничка на дамите и техните домашни действия - предене, тъкане, кроене, шиене.
В региона на Тракия към Петковден се вършат специфични жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша църква, Господева църква, Божи дух и други
На Петковден се месят колаци , като най-големият от тях се назовава на св. Петка. Хлябът и къщата би трябвало да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната софра включва овче месо, курбан супа, яхния с праз, сарми.
В някои региони денят е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и стартира женският празник.
Днес имен ден честват - Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
Петковден е празникът в чест на Св. Петка, която е живяла в края на Х и при започване на ХІ век. Тя е една от най-обичаните и почитани светици освен в България, само че и в целия православен свят.
Светицата е известна с чудни отшелнически и аскетични подвизи в Светите земи на Палестина и приключва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи правят многочислени чудеса.
Освен с благочестивия си живот и с чудотворните си мощи, за всеправославната респект към Св. Петка огромно значение има и нейното име, което в превод от гръцки значи " петък ". Това е денят на кръстната гибел на Спасителя.
Монахинята Св. Параскева постоянно се изобразява на икони и фрески, паралелно със Св. Неделя, в царски одежди - знак на Възкресението в неделния ден.
Въздигането на посмъртната популярност на Св. Параскева е обвързвано и с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново (днешно Велико Търново). Това става през 1238 година - по времето на цар Иван-АсенВторо и на патриарх Йоаким.
Светите мощи остават в Търново до рухването на българската столица през 1393 година След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Когато османците превземат и тази твърдина, през 1396 година, реликвата още веднъж е пренесена - този път в Белград.
След окончателното завземане и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни, мощите на светицата били пренесени в Цариград. Това става през 1521 година
С благословението на Вселенския патриарх Партений, на 13 юни 1641 година, мощите на Св. Петка са пренесени в новопостроения храм " Св. Три светители " в Яш. Храмът е повдигнат по времето на крал Василий Лупу и е осветлен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази черква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу. В този параклис избухва пожар, само че мощите на светицата по знамение остават невредими.
На 27 декември 1888 година, с благословението на митрополит Йосиф, мощите на Св. Петка са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където са и до през днешния ден.
Празникът в чест на света Петка - Петковден, се счита за свършек на лятото и есента, а с това и на дейния икономически цикъл. По традиция се вършат курбани, сборове и служби за здраве и изобилие.
На този ден нормално става заплождането на домашните животни, известно още като овча женитба или мърлене.
В християнската митология света Петка се уважава като настойничка на дамите и техните домашни действия - предене, тъкане, кроене, шиене.
В региона на Тракия към Петковден се вършат специфични жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша църква, Господева църква, Божи дух и други
На Петковден се месят колаци , като най-големият от тях се назовава на св. Петка. Хлябът и къщата би трябвало да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната софра включва овче месо, курбан супа, яхния с праз, сарми.
В някои региони денят е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и стартира женският празник.
Днес имен ден честват - Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ