Българската православна църква почита днес големия Господски празник Възнесение Господне,

Българската православна черква уважава през днешния ден огромния Господски празник Възнесение Господне, именуван още Спасовден.
Той се отбелязва постоянно в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение Христово - Великден.
Според Новия завет 40 дни след Възкресението си Иисус Христос останал на Земята, с цел да проповядва своето обучение и да беседва с апостолите и с учениците си, движейки се сред тях като Богочовек.
Четиридесет дни след Възкресението Господ Иисус се явявал неведнъж на учениците си. Разяснявал им Светото писание и потвърждавал обещанието си за идването на Утешителя Дух Свети. Всички възпитаници се убедили, че Иисус Христос в действителност е възкръснал.
На четиридесетия ден от Възкресението си Христос се явил за финален път, беседвал с учениците си и ги
извел от града на Елеонската планина, която е на към два километра от Йерусалим. Като се изкачили на планината, Иисус Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още до момента в който ги благославял се отделил от земята ѝ, подет от облак, се издигнал постепенно към небето при своя небесен Отец. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат взор от чудната панорама.
В Евангелието на Лука за Христовото Възнесение се споделя: "И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. Те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим... ".
Спасовден е професионален празник на хлебари, водачи, строители, хотелиери и цветари. В някои обичайни католически страни, да вземем за пример във Франция, Възнесение Господне е един от формалните празници и почивен ден.
Според поверията и традициите нощта против Спасовден е лечебна и болните вървят за росен, лягат до цветето и слагат до главата си някакъв подарък за русалките-лечителки. На този ден се правили разнообразни ритуални дейности, свързани с обезпечаване на здраве, изобилие, отбрана на реколтата от суша и градушка, както и традиции с женитбена устременост.
„ Тѐ ти, младоженка, Спасовден! “ е израз, необятно публикуван от българския фолклор. Спасовден е денят в който Христос се възнесъл на небето и се празнува на 40-ия ден след Великден. Обичайно изразът се схваща и изобразява в българския фолклор като еротична сцена. Първото фолклорно изображение съдържащо еротично обръщение по тематиката е старобългарска рисунка – графит от Преслав. Обичайно изразът „ Тѐ ти, младоженка, Спасовден! “ се употребява, когато нещо (някакво събитие) се е случило ненадейно и изненадващо, когато човек минимум чака.
Според националните вярвания, единствено в нощта против Спасовден може да се излекува неплодородие. Жената, която няма деца би трябвало да преспи тогава под растението росен, което се счита за самодивско цвете. Но не сама, а с компаньон, с който няма кръвна връзка. Преди това двамата слагат върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и така нататък Около среднощ те би трябвало да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, към 2 часа през нощта, би трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат обратно. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако дамата зачене в нощта преди Спасовден се считало, че това е станало по магичен метод и не се тълкувало като блудничество. Всъщност това е един внимателен метод за контролиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не постоянно повода за безплодието е в дамата. Много разказчета се свързват с този ден. Повечето от тях водят до концепцията, че на Спасов ден може да се изневери и се свързват с мераклията мъж, който няма самообладание и по тази причина споделя „ Те ти младоженка Спасовден! “. Тоест, през днешния ден може.
На този ден идват русалките – митологични същества, които могат да навредят на индивида, само че в това време могат и да го излекуват от нелечими заболявания. Те стартират да се приготвят за Русалската неделя, когато ще „ сеят “ своята роса над нивите. Правят това и на Спасовден – пременени и закичени с росен, обичаното цвете, което берат в магическата нощ преди празника. Според вярването, русалките берат единствено върха на лековитата билка.
И до през днешния ден на някои места, преди изгрев слънце, хората се търкалят в утринната роса „ за здраве “.
Някога в източно-българските региони, болните от „ самодивска болест “, тресчица, парализа и други неизлечими премеждия, преспивали в околност, в която пораства цветето росен. Носели разнообразни блага, които оставяли за митичните русалки. Прекарвали нощта в цялостно безмълвие, преди изгрев се търкаляли в росата и още веднъж в безмълвие напускали мястото. Подобни вълшебен дейности правили и невестите, които не можели да заченат. Правели и празнични хора, за които момите се обличали с булчинска одеждa, взета назаем. Считало се, че по този начин ще се задомят преди идващия Спасовден.
През седмицата, наричана Русалска, вървят и Русалиите – мъжки чети, постоянно с нечетен брой участници. Техният лидер се назовава ватафин или юзбашия. Калпаците си окичват с всевъзможни билки. Носят сопа от леска, явор или дрян – лековити дървета с магическа мощ.
Дружините обикалят през цялата седмица и лекуват „ русалската “ или „ самодивската “ болест (причинена от неприятни въздействия на русалки или самодиви). Правят го със специфичен ритуален танц към болния. Наредени в кръг, русалиите играят под музикален акомпанимент като последователно форсират темпото, достигайки екстатично положение. Когато екзалтацията е в своя краен лимит, ватафинът счупва гърне с целебна течност, а болният става и побягва. Неговото място заема някой от русалиите и по този начин заболяването е прогонена. След привършване на лечебните ритуали, момците посещават църквата, с цел да се пречистят и тогава се връщат към елементарния си метод на живот. Счита се, че русалските игри са завещание от дълбока античност.
Именници на Спасовден са хората, носещи имената: Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска, Спасения, Спасуна, Сотир .