Българската икономиката вероятно ще се свие със 7,8% през 2020

Българската икономиката вероятно ще се свие със 7,8% през 2020 ...

Икономиката ни се свива със 7,8% през 2020 г., но ще расте със 7% догодина.


Българската икономиката вероятно ще се свие със 7,8% през 2020 г., а забавянето през второто тримесечие на годината спрямо първото ще е от порядъка на 16%. Пазарът на труда е под сериозен натиск и коефициентът на безработица временно се очаква да надхвърли 10% тази година, пише в анализа на Кристофор Павлов, главен икономист за България на УниКредит Булбанк. Той отчита, че мерките за социално дистанциране доведоха до значително забавяне на икономическата активност в редица сектори.Още по тематаБългария е избрала 4 водещи банки за емитиране на облигации на световния пазарФондът на фондовете се включва в борбата с последиците от Covid-19Всяка трета фирма с пари по схемата 60/40 е от туристическия сектор

Положителното е, че по редица причини този път възстановяването ще протече по-бързо и по-силно, отколкото това след рецесията през 2009 г.

От голямо значение е, че влизането в ERM II и Банковия съюз ще спомогне да се стабилизират очакванията на по-благоприятни нива и ще държи ниски разходите за финансиране, прогнозира банкерът в най-новия тримесечен анализ на икономиката на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в който са отразени от промените в икономическата активност в следствие на кризата с COVID-19.

Икономиката се подготвя за дълбока, но краткотрайна рецесия

Засега разпространението на COVID-19 следва относително същата благоприятна траектория както в Китай, извън Ухан и провинция Хубей. Числата сочат, че пикът на епидемията в България може да се очаква няколко седмици, след като вече е достигнат в най-тежко засегнатите страни в Европа.

Въвеждането на необходимите мерки за социално дистанциране, за да се задържи разпространението на вируса, на практика доведоха до спиране нормалното функциониране на значителна част от икономиката.

Сектори като хотелиерство и ресторантьорство и Култура, спорт и развлечения вероятно ще бъдат много силно засегнати, очаква анализаторът.

Транспортът и ориентираните към износ производствени сектори могат да претърпят значителен спад в произведената продукция, поради прекъсване на веригите за доставки и спада на съвкупното търсене, предизвикани от пандемията. Много сектори в услугите (най-вече тези базирани на човешки контакт) са частично парализирани.

Въпреки че към момента на изготвянето на тази публикация има малко сигурни данни, за да оценим точно степента на спада, пред който е изправена икономиката, индикациите, идващи от наблюденията на бизнес тенденциите, анкети проведени сред членовете на организации на бизнеса и особено съобщенията за бързо нарастващия брой на подадените молби за обезщетения при безработица, всичките показват безпрецедентен по мащабите си двуцифрен спад на реалния БВП през второто тримесечие на тази година.



Перспективи

След като епидемията започне да затихва, очакваме ограничителните мерки да бъдат разхлабени и произведения БВП в икономиката да нарасне силно през третото тримесечие. Въпреки това възстановяването вероятно ще е неравномерно.

Обхватът и мащаба на ограничителните мерки вероятно ще бъдат намалени през втората половина на годината, но макар и видоизменени ще трябва да останат за продължителен период от време, докато или бъде разработена ваксина или населението придобие в достатъчна степен колективен имунитет, който да предотврати избухване на втора вълна на пандемията.

В УниКредит Булбанк посочват, че това са лоши новини за икономиката, тъй като много компании и домакинства ще възприемат изчаквателен подход към инвестициите, докато в същото време потреблението на стоки, особено тези които не са от първа необходимост, ще остане потиснато за по-продължителен период от време.

Възстановяването вероятно ще претърпи допълнителни трудности поради увеличаване на фирмените фалити, и особено ако загубата на работни места достигне много големи и потенциално дестабилизиращи пропорции, което макар и да не е част от нашия основен макроикономически сценарий, остава основен негативен риск.

Дори за компании с висока конкурентоспособност, които няма да се сблъскат със спад в съвкупното търсене и прекъснати вериги за доставки, ще бъде предизвикателство да работят в такава среда, очаква Кристофор Павлов.

Нашият основен сценарий предвижда, че мерките за социално дистанциране ще бъдат разхлабени в края на май или юни, но голяма част от тях ще останат за по-продължителен период от време.

Негативните последици за икономиката ще зависят от строгостта и времетраенето на мерките за социално дистанциране.

Потребителските разходи на домакинствата ще бъдат силно засегнати, тъй като потребителите ще избягват препълнените търговски центрове, ще пътуват по-малко и ще отложат покупките на стоки за дълготрайна употреба, прогнозира анализаторът.

Той обаче смята, че влизането на страната във валутния механизъм ERM II и Банковия съюз, което трябва да се случи в края на април, както беше първоначално планирано, ще помогне да се подобри ликвидността и да се стабилизират очакванията.

Това не само ще улесни фирмите от частния сектор да рефинансират задълженията си с настъпващ падеж през тази година, но и ще позволи на публичния сектор да удържа на ниско ниво разходите по емисията на нов дълг.

Очакванията ще се стабилизират на по-благоприятно ниво, което ще ограничи загубите на доход по време на спада и което е по-важно, ще подпомогне процеса по възстановяване, когато той започне по-късно тази година.

Фискалните мерки закъсняват

Фискалните мерки, предприети досега от българското правителство, не изглеждат толкова амбициозни, колкото в други европейски държави и вероятно някои от тях ще бъдат разгърнати с известно закъснение.

Правителството осигури 0,4% от БВП в подкрепа на мерки за общественото здраве. Още 0,6% от БВП бяха осигурени за финансиране на безлихвени заеми предназначени за лица, които трябваше да излязат в принудителен неплатен отпуск, напомня главният икономист на банката.

Мерките включват капиталова инжекция за Българската банка за развитие, която получи 0,6% от БВП, за да финансира през търговските банки ликвидна подкрепа към малките и средни предприятия.

Крайните срокове за плащане на сметки за комунални услуги и данъчни плащания бяха удължени, а за всички фирми, които претърпят спад в приходите с повече от 20% беше създадена възможност да получат подкрепа от бюджета под формата на съфинансиране на разходите за възнаграждения на служителите. Финансиране еквивалентно на около 1% от БВП беше предоставено първоначално на разположение по тази мярка, като правителството декларира готовност да осигури още финансиране, ако това се окаже необходимо.

Ролята на централната банка

Българската народна банка направи повечето от това, което изглеждаше възможно предвид ограниченията на съществуващия режим на фиксиран валутен курс. За да заздрави капиталовата позиция на кредитните институции, централната банка ги накара да капитализират цялата си печалба за 2019 г. и отмени планираното увеличение на антицикличния капиталов буфер.

В съответствие с насоките на Европейския банков орган беше въведен мораториум за плащанията по кредити за кредитополучатели, които са обслужвали кредитите си редовно преди пандемията.

Очакваме да бъде предприет курс към по-снизходително прилагане на съществуващите надзорни изисквания, за да се подпомогнат банките в справянето с очаквания спад в качеството на активите, надява се КристофорПавлов.

В очакване на ERM II

Влизането на България във валутния механизъм ERM II ще предотврати опасно увеличаване на разходите за финансиране. Първоначално, около 2,2% от БВП ще бъдат отпуснати за мерки за фискална подкрепа, а 0,4% от БВП за мерки в подкрепа на общественото здраве. Бяха приложени редица мерки за засилване устойчивостта към шокове на местния банков сектор.

Догонващ икономически растеж догодина

Очакваме 7,8% спад в реалния БВП за тази година, което означава, че рецесията, предизвикана от пандемията от корона вирус, ще е по-остра от тази, която беше отключена от глобалната финансова и икономическа криза през 2009 г.

Позитивното е, че този път възстановяването, изглежда, ще започне много по-рано и ще протече по-силно. Очакваме 7% ръст на БВП през 2021 г., което в случай че се материализира, ще помогне на икономиката да достигне своето предкризисно ниво на БВП през първата половина на 2022 г., или около година и половина след като спадът е приключил.

Това би бил много по-добър резултат, отколкото десетилетие по-рано, когато на икономиката бяха нужни повече от четири години, за да компенсира изцяло загубите на БВП, претърпени по време на рецесията от 2009 г.

В помощ на икономическото възстановяване

Няколко смекчаващи фактора вероятно ще направят възможно рецесията в България да бъде по-плитка и краткотрайна, отколкото в повечето европейски страни.

За начало България има една от най-солидните фискални позиции в Европа. Не само че държавният дълг е много нисък, но и бюджетът приключи с малък излишък за трета поредна година през 2019 г. Това ще позволи да се използва фискалната политика в по-голяма степен. Не само ще бъде възможно да се компенсира по-голяма част от загубата на доходи по време на спада, но и да се подкрепи процеса на възстановяване в по-голяма степен, отколкото в много други развити и развиващи се икономики в Европа.

Второ, сравненията с други европейски страни сочат, че българският туризъм и вертикално свързаните с него сектори е сравнително по-малък. Предвид настоящите обстоятелства това е положително, защото туризмът вероятно ще бъде сред секторите, които ще изпитат най-сериозен спад.



Трето, страната е нетен вносител на енергоресурси, което е позитивен фактор, имайки предвид огромния спад в цените на петрола, прогнозиран през тази година.

От голямо значение също така е фактът, че България, с решителната подкрепа на Европейската комисия, се договори за повече от 40% намаление в цената на газа, доставян от ‘’Газпром’’, което ще намали разходите за парно и вътрешните цени на газта, точно в момент, в който доходът на домакинствата и приходите на фирмите са поставени под силен натиск поради предизвиканата от пандемията рецесия.

Четвърто, България има един от най-високите коефициенти на производителност, коригирана с разходите за труд.

Това е важно по две причини. Първо, ще действа като фактор, ограничаващ неблагоприятното влияние на негативните шокове, които пандемията предизвиква. Второ, и може би по-важно е, че това ще постави страната в по-благоприятна позиция, веднъж щом възстановяването стартира и процесът по повторно свързване на глобалните вериги за доставки, които пандемията увреди в толкова голяма степен, започне през 2021 г.
 

Източник: investor.bg