Стоян Мавродиев и амбициите на ББР
Българската банка за развиване под ръководството на Стоян Мавродиев се развива с бързи темпове и това се вижда по сполучливите ѝ покупко-продажби. Доказателство за това са и новосъздадените сдружения – Фонд за финансови вложения, „ ББР Факторинг “ и „ ББР Лизинг “. Тези три нови сдружения са ориентирани в три разнообразни направления, подпомагащи34 както дребните и междинни предприятия, по този начин и към този момент одобрените такива, нуждаещи се от модернизиране и внедряване на нововъведения.
От 1999 година до ден сегашен Българската банка за развиване финансира българския бизнес, като притегля средства от интернационалните банки. От 2017 година за изпълнителен шеф на банката е назначен Стоян Мавродиев. След неговото застъпване на пост, Българската банка на развиване демонстрира забележителен напредък, като притегля съществено суми от нови капиталови сътрудници на страната.
Оперираща към този момент цели 20 години на българския пазар, ББР е приета за една от най-успешните и постоянни български банки с един от най-високите за системата рейтинги. Активите ѝ са над 3 милиарда лева, като за разлика от множеството сходни банки по света ББР всекидневно не ангажира държавния бюджет с гаранции за активността си.
За да стигне обаче до тези интернационалните самопризнания, ББР извървява дълъг път. Може да се похвали с повече от 15 интернационалните сътрудници, с които е имала финансови връзки, измежду които са Европейският капиталов фонд, Европейската банка за възобновяване и развиване, Сумитомо Митсуи банкова корпорация – Европа, Ситибанк Европа, Кредитанщалт фюр Видерауфбау, Черноморска банка за търговия и развиване и редица други. Всички банки и фондове отпускат кредитиране, което се употребява за стимулиране на публично-частния бранш в страната. Крайната цел е да се даде еднакъв старт и достъп до пазара даже и на дребни и микро компании. Освен това е нужно да се запълнят пазарните неналичия, тъй че българската стопанска система да стане конкурентна като експорт, произвеждане и Брутният вътрешен продукт на европейските стопански системи. Това би могло да се случи с по едно и също време поощряване на дребните и междинните компании и с подкрепяне на към този момент одобрените предприятия.
Специфичното за Българската банка за развиване е, че тя предлага финансиране на МСП (малки и междинни предприятия) и през други частни банки. Днес тя е сътрудник с 19 български частни банки и е помогнала с парични средства на над 10 000 компании и предприятия. Една част от тях са били започващи, а други към този момент постоянни компании, които са се нуждаели от излизане на нови пазари, предложение на нови артикули, въвеждане на нововъведения или осъвременяване на оборудването.
Българската банка за развиване, за разлика от частните банки, не се концентрира единствено върху кредитирането на компании от един размер. Тя предлага заеми за асимилиране както на огромни компании, по този начин и на микро и на дребни такива. Резултатът в числа съставлява над 3 милиарда лева отпуснати заеми. Освен обаче да отпуска заеми, ББР и подсигурява пред частните банки за такива. Общата сума на обезпечени заеми е над 2 милиарда лева за повече от 1000 компании, които са нямали нужната история, с цел да получат заем без поръчител. Това се случва при млади бизнесмени, които имат добър бизнес проект, само че малко опит. Съответно, частните банки ги дефинират, като прекомерно рискови, с цел да вложат в тяхното развиване средства, без някой да им подсигурява възвръщаемост. В тази обстановка ББР става поръчител на младото дружество.
Секторите, в които Българската банка за развиване е помогнала до момента, не са по никакъв начин малко. Основната линия на кредитиране е към сектори, които се нуждаят от помощ, като земеделието и градската инфраструктура. Има и доста компании, които са употребявали финансирането за енергийна успеваемост или за насърчаване на износна активност. ББР има особено звено за подкрепяне на компании с експортна активност, тъй като един от целите на българската стопанска система е положителната външна търговия.
Освен всичко това, Българската банка за развиване първо задейства „ Плана Юнкер “. Инвестиционният проект в България е оползотворяван под формата на консултантска активност, гаранции и заеми.
Последните 3 години ББР като се изключи че сътвори 3 нови сдружения, съумя да притегли и големи финансови сътрудници. През 2018 година Българската банка за развиване и по-специално Стоян Мавродиев, като неин изпълнителен шеф, подписва съглашение с Китайската банка за развиване, което е за финансиране в размер на 1,5 милиарда евро. Тази сума ще бъде разпределена на три транша, като първият е към този момент факт от края на 2018 година – 300 млн. лева Парите се употребяват за синдикирани заеми, планове и фондове. Китайската банка за развиване ще финансира ББР до 2023 година, като това е едно от най-големите съглашения, които българска банка е договаряла за кредитиране.
Това сдружение е основано през 2018 година, като главната му цел е да влага средства непосредствено в капитала на дребни и междинни предприятия. По-голям капитал значи, че тези компании ще имат спомагателни средства за развойна активност, разширение на складовите бази, запасите си или на производството като цяло. Това въздейства добре на конкурентната среда в страната, както и на равнищата на усвоените финанси от европейските фондове. Фондът за финансови вложения е ориентиран към дребни и разрастващи се предприятия. Под прожекторите попадат и бизнесмените с новаторски хрумвания и малко опит.
Това сдружение е ясно фокусирано към финансирането на нововъведения и усъвършенствания при към този момент съществуващи компании. От него могат да се възползват компании, които имат потребност да подобрят или разширят индустриалните си мощности. Предприемачеството е застъпено под формата на нововъведения и нови софтуерни решения, които да подобрят продуктивността.
Новото сдружение е с два съществени фокуса. По-горе споменахме, че Българската банка за развиване има особено отношение към компаниите, които се занимават с експорт. „ ББР Факторинг “ е с първи главен фокус тъкмо върху експортната активност и подобряването на външнотърговските връзки на страната. Дава опция на фирмите да излязат на нови пазари и там да продават стоките и услугите си. Вторият главен фокус е да се форсира процесът на обращение на оборотните средства при дребните и междинни по мярка компании и предприятия. Това е един от главните проблеми в редица браншове в България и компаниите търпят загуби поради забавяния. „ ББР Факторинг “ обезпечава средства, които да забързат процеса и загубите да бъдат минимизирани до най-малко. Това обаче е посока, в която занапред има доста да се работи.
