НАТО с висока бойната готовност, България зае позиция
България към този момент отхвърля разполагането на войски на НАТО на своя територия, разгласи във вторник министърът на защитата Стефан Янев. Според него не са налице нужните условия, които могат да аргументират сходно решение.
Янев удостовери, че поради "дейностите по източния фланг на НАТО " от страна на Русия в "момента в границите на НАТО се разясняват разнообразни разновидности за отговор, в това число разполагане на спомагателни войски в България и Румъния по модела на засиленото предно наличие ". Но съгласно него "на този стадий няма учредения следените процеси да се преглеждат като директна опасност за Алианса и съответстващата зона за сигурност ", написа
Междувременно съпредседателят на "Демократична България " (ДБ) Христо Иванов съобщи, че ще упорстват министър Янев да изясни позицията си за НАТО в комисията по защита, когато такава бъде образувана. Това се постанова, с цел да "не боравим с "Фейсбук " статуси, тъй като тематиката е прекомерно значима ", сподели Иванов в коридорите на Народното събрание.
НАТО увеличи оперативната подготвеност на силите за бързо реагиране
Напрежението сред Русия и Запада обаче не стихва. Докато съветският президент Владимир Путин втвърдява тона, НАТО подхваща съответни ограничения в отговор на скупчването на съветски войски по границата с Украйна.
Според информация на вестник "Ди Велт ", алиансът е повишил оперативната подготвеност на своите сили за бързо реагиране. Силите от Съвместната оперативна група би трябвало да бъдат подготвени за разполагане в спешна зона в границите на пет дни. Досега интервалът беше седем дни. Най-експедитивната част от силите за бързо реагиране включва към 6400 бойци и сега се управлява от Турция, написа още изданието.
Готовността на специфичните и логистични елементи също е била нараснала. В допълнение към ескалацията на спора в Украйна, задачата е да се усъвършенства отбраната на източните членове на НАТО. Те се усещат все по-застрашени от последните събития на руско-украинската граница. Говорителите на НАТО отхвърлиха да разясняват решенията, само че подчертаха, че алиансът към този момент ясно е декларирал, че всяка експанзия от страна на Русия ще има "цена и последствия ".
Путин заплаши с "ответен удар "
От своя страна съветският президент заплаши с "военно-техническа " реакция на вероятно "неприятелско " държание от страна на Запада. Ако Западът не се откаже от своето "откровено нападателно държание ", "ще използван съответния военно-технически ответен удар ", сподели той в Москва. Русия ще "реагира твърдо на неприятелските ходове ", добави Путин в тирада пред високопоставени представители на армията и на съветското министерство на защитата.
Путин акцентира, че Русия не желае "въоръжен спор " и "кръвопролития ", а да позволи несъгласията "по политически и дипломатически път ". Но той още веднъж се оплака от поддръжката на Съединени американски щати за Украйна, чието военно образование коства над 2,5 милиарда $. Това се случва "пред входната ни врата ", предизвести Путин.
Опасения за допустимо съветско нахлуване против Украйна
От седмици съветският президент упреква Съединени американски щати и НАТО, че нагнетяват напрежението наоколо до границата на Русия. Изказванията на Путин подклаждат опасенията, че съветската войска може да възнамерява инвазия в Украйна. Русия струпва десетки хиляди бойци на границата със своята съседка.
Държавите от Г7 и Европейският съюз заплашват, че военна експанзия от страна на Русия ще докара до "мащабни последствия ". Западът се притеснява, че под претекста на хипотетична провокация от страна на Украйна Русия ще стартира огромна инвазия. Кремъл отхвърля подготовката на такава и упреква Киев и НАТО в провокации. Путин, също така, упорства за писмени гаранции от Съединени американски щати и Запада, че НАТО няма да се уголемява на изток и да построява свои бази в някогашните социалистически републики.
Путин е дал "подробна информация " за тези си претенции в първия си телефонен диалог с новия немски канцлер Олаф Шолц, оповестиха от Кремъл. Той е изискал "сериозни договаряния " по отношение на гаранциите за сигурност, за които упорства. Шолц пък е изразил своята "загриженост за обстановката " и е подчертал незабавната "необходимост от деескалация ", заяви представител на немското държавно управление.
Янев удостовери, че поради "дейностите по източния фланг на НАТО " от страна на Русия в "момента в границите на НАТО се разясняват разнообразни разновидности за отговор, в това число разполагане на спомагателни войски в България и Румъния по модела на засиленото предно наличие ". Но съгласно него "на този стадий няма учредения следените процеси да се преглеждат като директна опасност за Алианса и съответстващата зона за сигурност ", написа
Междувременно съпредседателят на "Демократична България " (ДБ) Христо Иванов съобщи, че ще упорстват министър Янев да изясни позицията си за НАТО в комисията по защита, когато такава бъде образувана. Това се постанова, с цел да "не боравим с "Фейсбук " статуси, тъй като тематиката е прекомерно значима ", сподели Иванов в коридорите на Народното събрание.
НАТО увеличи оперативната подготвеност на силите за бързо реагиране
Напрежението сред Русия и Запада обаче не стихва. Докато съветският президент Владимир Путин втвърдява тона, НАТО подхваща съответни ограничения в отговор на скупчването на съветски войски по границата с Украйна.
Според информация на вестник "Ди Велт ", алиансът е повишил оперативната подготвеност на своите сили за бързо реагиране. Силите от Съвместната оперативна група би трябвало да бъдат подготвени за разполагане в спешна зона в границите на пет дни. Досега интервалът беше седем дни. Най-експедитивната част от силите за бързо реагиране включва към 6400 бойци и сега се управлява от Турция, написа още изданието.
Готовността на специфичните и логистични елементи също е била нараснала. В допълнение към ескалацията на спора в Украйна, задачата е да се усъвършенства отбраната на източните членове на НАТО. Те се усещат все по-застрашени от последните събития на руско-украинската граница. Говорителите на НАТО отхвърлиха да разясняват решенията, само че подчертаха, че алиансът към този момент ясно е декларирал, че всяка експанзия от страна на Русия ще има "цена и последствия ".
Путин заплаши с "ответен удар "
От своя страна съветският президент заплаши с "военно-техническа " реакция на вероятно "неприятелско " държание от страна на Запада. Ако Западът не се откаже от своето "откровено нападателно държание ", "ще използван съответния военно-технически ответен удар ", сподели той в Москва. Русия ще "реагира твърдо на неприятелските ходове ", добави Путин в тирада пред високопоставени представители на армията и на съветското министерство на защитата.
Путин акцентира, че Русия не желае "въоръжен спор " и "кръвопролития ", а да позволи несъгласията "по политически и дипломатически път ". Но той още веднъж се оплака от поддръжката на Съединени американски щати за Украйна, чието военно образование коства над 2,5 милиарда $. Това се случва "пред входната ни врата ", предизвести Путин.
Опасения за допустимо съветско нахлуване против Украйна
От седмици съветският президент упреква Съединени американски щати и НАТО, че нагнетяват напрежението наоколо до границата на Русия. Изказванията на Путин подклаждат опасенията, че съветската войска може да възнамерява инвазия в Украйна. Русия струпва десетки хиляди бойци на границата със своята съседка.
Държавите от Г7 и Европейският съюз заплашват, че военна експанзия от страна на Русия ще докара до "мащабни последствия ". Западът се притеснява, че под претекста на хипотетична провокация от страна на Украйна Русия ще стартира огромна инвазия. Кремъл отхвърля подготовката на такава и упреква Киев и НАТО в провокации. Путин, също така, упорства за писмени гаранции от Съединени американски щати и Запада, че НАТО няма да се уголемява на изток и да построява свои бази в някогашните социалистически републики.
Путин е дал "подробна информация " за тези си претенции в първия си телефонен диалог с новия немски канцлер Олаф Шолц, оповестиха от Кремъл. Той е изискал "сериозни договаряния " по отношение на гаранциите за сигурност, за които упорства. Шолц пък е изразил своята "загриженост за обстановката " и е подчертал незабавната "необходимост от деескалация ", заяви представител на немското държавно управление.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ