За първи път. България ще участва в делото на Украйна срещу Русия в Международния съд
България встъпи в делото на Украйна против Русия в Международния съд, късно вечерта в петък. По това дело се твърди, че Русия е нападнала Украйна под подправен предлог – да отбрани рускоезичното население на Донбас, против което Киев е правил геноцид.
За да позволи разногласието, съдът би трябвало да откри дали Украйна фактически е нарушавала за попречване и наказване на закононарушението геноцид. Всяка страна, която е утвърдила спогодба, обсъждана от Международния съд, в съответното дело. Това не значи, че „ влизащата “ страна заема нечия страна в съответния спор, а че оказва помощ на съда в интерпретацията на конвенцията.
Новината идва след осем месеца война, в които Висшият правосъден съвет (ВСС) и две български държавни управления - на Кирил Петков и на Гълъб Донев - бяха подложени на критика за слаба или никаква ангажираност с търсенето на правдивост за закононарушенията в Украйна. През август стана ясно, че кабинетът Петков е отпуснал за следствия на Международния углавен съд (МНС), само че съвсем всички останали начинания, призоваващи за експертна правна помощ и политическа поддръжка на правосъдни начинания, бяха отклонени.
В петък България стана 24-ата страна в света и 20-ата в Европейски Съюз, която директно встъпи в делото на Украйна против Русия. Формалният акт се споделя " подаване на декларация за встъпване " (filing a declaration of intervention).
Първите две страни, които направиха това, бяха Латвия и Литва. Те внесоха своите претенции на 22 юли 2022 година След това се причислиха и други страни в следната поредност: Нова Зеландия, Англия, Германия, Съединени американски щати, Швеция, Румъния, Франция, Полша, Италия, Дания, Ирландия, Финландия, Естония, Испания, Австралия, Португалия, Австрия, Люксембург, Гърция, Хърватия, Чехия.
Москва бойкотира делото. Тя твърди, че Международният съд няма юрисдикцията да се произнася по него.
Делото, в което България встъпи в петък, е първото, което беше заведено по отношение на войната в Украйна. Жалбата беше подадена от Киев единствено 4 дни след началото на съветската експанзия.
Какъв е този съд
Международният съд е основан през октомври 1945 година и до през днешния ден е основният правосъден орган на Организация на обединените нации. Централата му е в Хага, Нидерландия. Той, а не сред физически лица.
Съдът пояснява конвенции, контракти и въпроси, планувани в Устава на Организация на обединените нации. Освен това той дава и съвещателни отзиви по правни въпроси на Общото заседание на Организация на обединените нации и на Съвета за сигурност.
Жалбата на Украйна, импортирана в Международния съд на 27 февруари 2022, е единствената, известна до този миг, която се отнася до мотива за съветската инвазия. Всички останали следствия, които десетки интернационалните екипи и през днешния ден правят на украинска територия, се отнасят до военни закононарушения, осъществени от съветската войска след нахлуването й, както и до самото закононарушение експанзия, за което се чака.
Какво споделя Москва
Според главната теза на съветската агитация Украйна е правила геноцид против рускоезичното население в Донбас в продължение на 8 години – от 2014 до 2022 година
Геноцидът е закононарушение, което задължава страните да работят, с цел да го предотвратят или санкционират.
Журналистическа поверка на дейностите на Москва демонстрира, че през 8-те години на хипотетичен геноцид против хората в Донбас Русия не е подхванала съответни стъпки в интернационалното поле, с цел да спре толкоз тежко закононарушение, което е считала, че протича. Но през това време пропагандата на Кремъл го е представяла като потвърден факт, против който светът бездейства. По-късно Русия е стъпила на това свое повтарящо се изказване, с цел да.
Русия бойкотира съвещанията по делото в Международния съд и не извърши привременните ограничения, които институцията й наложи –.
Какво споделят страните, встъпили в делото
Най-малко три страни настояват, че влизат в делото, водени от убеждението, че с конвенцията за геноцида не трябва да се злоупотребява. Това са Латвия, и.
Сред причините на попада изречението, че „ като се има поради личното й минало, тя има характерен интерес от това съдът да упражни своята пълномощия по случая “.
влизат в делото, тъй като страните, подписали конвенцията, „ имат забележителен интерес да обезпечат [нейната] правилна интерпретация.
В декларацията, подадена от, участва глаголът " следя ", отдесен към делото. София споделя, че страната " желае да следи " пълноценната интерпретация на конвенцията.
За да позволи разногласието, съдът би трябвало да откри дали Украйна фактически е нарушавала за попречване и наказване на закононарушението геноцид. Всяка страна, която е утвърдила спогодба, обсъждана от Международния съд, в съответното дело. Това не значи, че „ влизащата “ страна заема нечия страна в съответния спор, а че оказва помощ на съда в интерпретацията на конвенцията.
Новината идва след осем месеца война, в които Висшият правосъден съвет (ВСС) и две български държавни управления - на Кирил Петков и на Гълъб Донев - бяха подложени на критика за слаба или никаква ангажираност с търсенето на правдивост за закононарушенията в Украйна. През август стана ясно, че кабинетът Петков е отпуснал за следствия на Международния углавен съд (МНС), само че съвсем всички останали начинания, призоваващи за експертна правна помощ и политическа поддръжка на правосъдни начинания, бяха отклонени.
В петък България стана 24-ата страна в света и 20-ата в Европейски Съюз, която директно встъпи в делото на Украйна против Русия. Формалният акт се споделя " подаване на декларация за встъпване " (filing a declaration of intervention).
Първите две страни, които направиха това, бяха Латвия и Литва. Те внесоха своите претенции на 22 юли 2022 година След това се причислиха и други страни в следната поредност: Нова Зеландия, Англия, Германия, Съединени американски щати, Швеция, Румъния, Франция, Полша, Италия, Дания, Ирландия, Финландия, Естония, Испания, Австралия, Португалия, Австрия, Люксембург, Гърция, Хърватия, Чехия.
Москва бойкотира делото. Тя твърди, че Международният съд няма юрисдикцията да се произнася по него.
Делото, в което България встъпи в петък, е първото, което беше заведено по отношение на войната в Украйна. Жалбата беше подадена от Киев единствено 4 дни след началото на съветската експанзия.
Какъв е този съд Международният съд е основан през октомври 1945 година и до през днешния ден е основният правосъден орган на Организация на обединените нации. Централата му е в Хага, Нидерландия. Той, а не сред физически лица.
Съдът пояснява конвенции, контракти и въпроси, планувани в Устава на Организация на обединените нации. Освен това той дава и съвещателни отзиви по правни въпроси на Общото заседание на Организация на обединените нации и на Съвета за сигурност.
Жалбата на Украйна, импортирана в Международния съд на 27 февруари 2022, е единствената, известна до този миг, която се отнася до мотива за съветската инвазия. Всички останали следствия, които десетки интернационалните екипи и през днешния ден правят на украинска територия, се отнасят до военни закононарушения, осъществени от съветската войска след нахлуването й, както и до самото закононарушение експанзия, за което се чака.
Какво споделя Москва
Според главната теза на съветската агитация Украйна е правила геноцид против рускоезичното население в Донбас в продължение на 8 години – от 2014 до 2022 година
Геноцидът е закононарушение, което задължава страните да работят, с цел да го предотвратят или санкционират.
Журналистическа поверка на дейностите на Москва демонстрира, че през 8-те години на хипотетичен геноцид против хората в Донбас Русия не е подхванала съответни стъпки в интернационалното поле, с цел да спре толкоз тежко закононарушение, което е считала, че протича. Но през това време пропагандата на Кремъл го е представяла като потвърден факт, против който светът бездейства. По-късно Русия е стъпила на това свое повтарящо се изказване, с цел да.
Русия бойкотира съвещанията по делото в Международния съд и не извърши привременните ограничения, които институцията й наложи –.
Какво споделят страните, встъпили в делото Най-малко три страни настояват, че влизат в делото, водени от убеждението, че с конвенцията за геноцида не трябва да се злоупотребява. Това са Латвия, и.
Сред причините на попада изречението, че „ като се има поради личното й минало, тя има характерен интерес от това съдът да упражни своята пълномощия по случая “.
влизат в делото, тъй като страните, подписали конвенцията, „ имат забележителен интерес да обезпечат [нейната] правилна интерпретация.
В декларацията, подадена от, участва глаголът " следя ", отдесен към делото. София споделя, че страната " желае да следи " пълноценната интерпретация на конвенцията.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ