Лъвът се събуди след дълъг сън! Дали в понедалник пак ще задреме?
България съумя да си го върне на Гибралтар след това меко казано срамно тъждество като посетител и победи с 5:1. Време беше да се покаже хъс, предпочитание и темперамент на терена, нещо което не се беше случвало отдавна. Някои ще кажат, че сме извадили на „ умряло куче нож “, само че най-малко взехме победа и то със солидно показване над „ футболното джудже “. Най-малките почитатели на играта евентуално даже не си спомнят по кое време запоследно България е успявала да вкара 5 или повече гола в един мач. Е да, имало е и такива срещи, последно преди съвсем 10 години към този момент „ лъвовете “ се постановиха над Малта с 6:0 на стадион " Васил Левски ". Дали трикольорите стъпиха на верния път или не - ще разберем скоро. Сега следва надалеч по-тежък дуел против доста по-труден съперник в лицето на Северна Македония.
Преди всичко обаче да обърнем внимание на това, което се случи в петък вечер на стадиона в Разград. Капитанът Кирил Десподов и компания излязоха с ясна концепция какво би трябвало да създадат и имаха подготвен проект по какъв начин да стигнат до вратата на Дейл Колинг. Нещо, което в първата среща с този съперник, не се видя или се видя, само че единствено на моменти. Амбицирани да измият срама от оня мач, момчетата на Младен Кръстаич не оставиха никакви шансове на гостите, които стигнаха до гол в нашата врата след корнер и по този начин минути, откакто бяхме повели - стана 1:1. В този момент сигурно доста хора са си сподели „ отново оплескахме нещата “, само че футболистите се подвигнаха и качиха скромният си конкурент на петица. Попадението, което допуснахме, би трябвало да светне лампичката на треньорите и играчите. В понеделник нашата врата ще бъде надалеч по-често атакувана и всяка неточност може да е съдбовна. В общи линии нашите играят за достойнството си. А когато пристигна този миг, идва и евентуално най-важната и тежка борба.
Да, когато играчите не демонстрират нищо, са справедливо подложени на критика, само че в тази ситуация можем да им кажем едно - Браво! В никакъв случай след този триумф не трябва да политат в облаците, тъй като в случай че след няколко дни, не покажат същото предпочитание и усърдие, отново ще бъдат изравнени със земята и още веднъж ще е изцяло справедливо. Но едно друго нещо е доста значимо да се случи в този момент, а точно това играчите да усетят страстта и да върнат желанието си да играят с националната фланелка. Защото в един миг изглеждаше по този начин, че като че ли това да играеш за България беше някаква мъка.
Разбира се, още сме доста надалеч от това да кажем - ето, те безусловно се забавляват на терена, а и класата ни надали ще ни разреши скоро да го създадем, само че най-малко би трябвало да върнат усмивката по лицата на почитателите и да се стараят на игрището, когато носят цветовете на България. Хората би трябвало да видят и почувстват това и още веднъж ще се върнат на стадионите с българското знаме в ръце и виковете „ Българи юнаци! “. Дотогава евентуално ще мине много време, само че то би трябвало да се даде на Кръстаич и футболистите. На собствен ред сръбският експерт е задължен да построи ядро от играчи. Нещо, което не се забелязваше, че го има в последната година, даже повече. Кои са те на този стадий знае евентуално единствено селекционерът и хората от щаба му.
В тима обаче онази вечер дебют направиха цели петима, а един от тях Марин Петков осъществя и петото попадение във вратата на безпомощно гледащите играчи, пристигнали от Гибралтар. Младокът несъмнено може да се трансформира в нужния класен нападател, времето е пред него. Кирил Десподов игра на нормалното си високо равнище и също подпечата представянето си с гол. Закотвеният на пейката в клубният си тим Монца Валентин Антов изигра цялостен мач, нещо което рядко му се случва в последно време и още веднъж сподели, че има усет към гола и е измежду най-добре пласиращите се играчи сега в националния.
Ради Кирилов, диригентът на нашето нахлуване, сподели за следващ път класата си и се регистрира с гол и асистенци. Със същите индикатори ще се запомни и различен от Левски – Илиян Стефанов, който също направи мощен дуел.
И по този начин, най-общо казано, „ лъвът “ се разсъни след дълъг сън. Дали обаче ще продължи в този темп или в понеделник отново ще задреме - следва да разберем.
" Мач Телеграф "
Преди всичко обаче да обърнем внимание на това, което се случи в петък вечер на стадиона в Разград. Капитанът Кирил Десподов и компания излязоха с ясна концепция какво би трябвало да създадат и имаха подготвен проект по какъв начин да стигнат до вратата на Дейл Колинг. Нещо, което в първата среща с този съперник, не се видя или се видя, само че единствено на моменти. Амбицирани да измият срама от оня мач, момчетата на Младен Кръстаич не оставиха никакви шансове на гостите, които стигнаха до гол в нашата врата след корнер и по този начин минути, откакто бяхме повели - стана 1:1. В този момент сигурно доста хора са си сподели „ отново оплескахме нещата “, само че футболистите се подвигнаха и качиха скромният си конкурент на петица. Попадението, което допуснахме, би трябвало да светне лампичката на треньорите и играчите. В понеделник нашата врата ще бъде надалеч по-често атакувана и всяка неточност може да е съдбовна. В общи линии нашите играят за достойнството си. А когато пристигна този миг, идва и евентуално най-важната и тежка борба.
Да, когато играчите не демонстрират нищо, са справедливо подложени на критика, само че в тази ситуация можем да им кажем едно - Браво! В никакъв случай след този триумф не трябва да политат в облаците, тъй като в случай че след няколко дни, не покажат същото предпочитание и усърдие, отново ще бъдат изравнени със земята и още веднъж ще е изцяло справедливо. Но едно друго нещо е доста значимо да се случи в този момент, а точно това играчите да усетят страстта и да върнат желанието си да играят с националната фланелка. Защото в един миг изглеждаше по този начин, че като че ли това да играеш за България беше някаква мъка.
Разбира се, още сме доста надалеч от това да кажем - ето, те безусловно се забавляват на терена, а и класата ни надали ще ни разреши скоро да го създадем, само че най-малко би трябвало да върнат усмивката по лицата на почитателите и да се стараят на игрището, когато носят цветовете на България. Хората би трябвало да видят и почувстват това и още веднъж ще се върнат на стадионите с българското знаме в ръце и виковете „ Българи юнаци! “. Дотогава евентуално ще мине много време, само че то би трябвало да се даде на Кръстаич и футболистите. На собствен ред сръбският експерт е задължен да построи ядро от играчи. Нещо, което не се забелязваше, че го има в последната година, даже повече. Кои са те на този стадий знае евентуално единствено селекционерът и хората от щаба му.
В тима обаче онази вечер дебют направиха цели петима, а един от тях Марин Петков осъществя и петото попадение във вратата на безпомощно гледащите играчи, пристигнали от Гибралтар. Младокът несъмнено може да се трансформира в нужния класен нападател, времето е пред него. Кирил Десподов игра на нормалното си високо равнище и също подпечата представянето си с гол. Закотвеният на пейката в клубният си тим Монца Валентин Антов изигра цялостен мач, нещо което рядко му се случва в последно време и още веднъж сподели, че има усет към гола и е измежду най-добре пласиращите се играчи сега в националния.
Ради Кирилов, диригентът на нашето нахлуване, сподели за следващ път класата си и се регистрира с гол и асистенци. Със същите индикатори ще се запомни и различен от Левски – Илиян Стефанов, който също направи мощен дуел.
И по този начин, най-общо казано, „ лъвът “ се разсъни след дълъг сън. Дали обаче ще продължи в този темп или в понеделник отново ще задреме - следва да разберем.
" Мач Телеграф "
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ