България взе нов дълг от 1,5 млрд. лева, съобщи Любомир Каримански
България сполучливо пласира 1.5 милиарда евро външен дълг при 4.78% рентабилност (лихвен ваучър 4.50%) във вторник, съобщи .
Новината към момента не е доказана публично от Министерството на финансите, само че пък бе изнесена от съветника във финансовото министерство Любомир Каримански.
Интересът е бил впечатляващ, като поръчките са достигнали над 7 милиарда евро, без да се брои ползата от мениджърите по емисията (J.P. Morgan, BNP Paribas, Citi и UniCredit), разяснява изданието.
Според него рентабилност от 4.75-4.80% е относително преференциална в актуалната обстановка.
На същото мнение е и Любомир Каримански. " За съпоставяне Румъния и Унгария емитираха при започване на годината троен транш облигации в USD, като доходностите по 10-годишните им облигации от тройния транш са, надлежно 7.22% (купон 7.125%) за Румъния и 6.509% (купон 6.250%) за Унгария ", изтъкна той.
Емисията ще бъде един от инструментите за финансиране на бюджета, който Министерството на финансите употребява, като се придържа към главната цел на дълговото ръководство – финансиране на планувания недостиг за тази година по този начин, че да дава отговор на критериите за влизане в еврозоната, обезпечаване на нужните средства за рефинансиране на дълга в обращение и застраховане на законово регламентираните равнища на фискалния запас.
Припомняме, че през март 2023 година има падежираща еврова емисия в размер на 1,444 милиарда евро, която България би трябвало да изплати.
За последно България излезе на интернационалните дългови пазари на 15 септември, когато Министерството на финансите пласира облигации, деноминирани в евро, в два транша с общ размер от 2,25 милиарда евро.
Първият бе със срочност седем години, размер от 1,5 милиарда евро и лихвен ваучър 4,125%, а вторият бе със срочност 12 години, размер от 750 млн. евро и лихвен ваучър 4,625%.
България продължава да поддържа ниско равнище на отговорностите си, като делът на дълга по отношение на брутния вътрешен артикул възлиза на 21,3% към 30 юни 2022 година (16,442 милиарда евро, вторият минимален дял в ЕС).
А откакто служебният министър на финансите Росица Велкова се отхвърли от концепцията да внася проектобюджет за тази година, в границите на първите три месеца на 2023 година в действие е Законът за удължение на бюджета, който планува вземането на оптимален дълг в размер на 1,555 милиарда евро.
Руската война в Украйна в допълнение усложни световната макроикономическа среда, отчасти в Европа, и промени икономическите вероятности пред България. В своята есенна прогноза от 2022 година Европейска комисия предвижда растежът на родната стопанска система да доближи едвам 3,1 % през 2022 година, като ще се забави още повече - до 1,1 на 100, през актуалната 2023 година. През 2021 година стопанската система на страната ни набъбна със 7,6 на 100 след свиването с 4 на 100 през пандемичната 2020 година.
Новината към момента не е доказана публично от Министерството на финансите, само че пък бе изнесена от съветника във финансовото министерство Любомир Каримански.
Интересът е бил впечатляващ, като поръчките са достигнали над 7 милиарда евро, без да се брои ползата от мениджърите по емисията (J.P. Morgan, BNP Paribas, Citi и UniCredit), разяснява изданието.
Според него рентабилност от 4.75-4.80% е относително преференциална в актуалната обстановка.
На същото мнение е и Любомир Каримански. " За съпоставяне Румъния и Унгария емитираха при започване на годината троен транш облигации в USD, като доходностите по 10-годишните им облигации от тройния транш са, надлежно 7.22% (купон 7.125%) за Румъния и 6.509% (купон 6.250%) за Унгария ", изтъкна той.
Емисията ще бъде един от инструментите за финансиране на бюджета, който Министерството на финансите употребява, като се придържа към главната цел на дълговото ръководство – финансиране на планувания недостиг за тази година по този начин, че да дава отговор на критериите за влизане в еврозоната, обезпечаване на нужните средства за рефинансиране на дълга в обращение и застраховане на законово регламентираните равнища на фискалния запас.
Припомняме, че през март 2023 година има падежираща еврова емисия в размер на 1,444 милиарда евро, която България би трябвало да изплати.
За последно България излезе на интернационалните дългови пазари на 15 септември, когато Министерството на финансите пласира облигации, деноминирани в евро, в два транша с общ размер от 2,25 милиарда евро.
Първият бе със срочност седем години, размер от 1,5 милиарда евро и лихвен ваучър 4,125%, а вторият бе със срочност 12 години, размер от 750 млн. евро и лихвен ваучър 4,625%.
България продължава да поддържа ниско равнище на отговорностите си, като делът на дълга по отношение на брутния вътрешен артикул възлиза на 21,3% към 30 юни 2022 година (16,442 милиарда евро, вторият минимален дял в ЕС).
А откакто служебният министър на финансите Росица Велкова се отхвърли от концепцията да внася проектобюджет за тази година, в границите на първите три месеца на 2023 година в действие е Законът за удължение на бюджета, който планува вземането на оптимален дълг в размер на 1,555 милиарда евро.
Руската война в Украйна в допълнение усложни световната макроикономическа среда, отчасти в Европа, и промени икономическите вероятности пред България. В своята есенна прогноза от 2022 година Европейска комисия предвижда растежът на родната стопанска система да доближи едвам 3,1 % през 2022 година, като ще се забави още повече - до 1,1 на 100, през актуалната 2023 година. През 2021 година стопанската система на страната ни набъбна със 7,6 на 100 след свиването с 4 на 100 през пандемичната 2020 година.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ