Как Латвия се справи с евроскептицизма: Специално интервю пред БНТ с Валдис Домбровскис
България би трябвало да заложи 3% недостиг в новия бюджет, с цел да влезе в еврозоната от 1 януари 2025 година, а за инфлацията ще бъдат употребявани същите критерии като тези за Хърватия. Това остават критериите за нас - разгласи особено за Българска национална телевизия заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис в родната му страна - Латвия. Рига се причисли към еврозоната преди съвсем 10 години.
Как животът на латвийците се промени през тези години, станаха ли по-високи приходите им, какви бяха страховете им?
15 години след основаването на еврото, Латвия става 18-ият член на еврозоната при започване на 2014-та година. Процесът на присъединението тече, до момента в който Европа е разтърсена от дългова рецесия, а самата латвийска стопанска система е премазана от финансовата рецесия през 2008-ма година. Когато страната се причислява към еврозоната, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията на Латвия е с 36% по-нисък от междинния в Европейския съюз.
Процесът на присъединение на Латвия в еврозоната доста прилича този у нас - боязън от това, че цените ще станат високи, а заплатите ниски, латвийският лат е закрепен към еврото, евроскептични партии водят разгорещена акция против общата европейска валута - всичко това изчезва единствено за една нощ - нощта, в която Латвия приема общата европейска валута.
Тогава актуалният заместител ръководител на Еврокомисията Валдис Домбровскис е министър председател на Латвия.
" Обществената поддръжка, когато се подготвяхме за въвеждането на еврото в Латвия, беше доста ниска - към 30%, само че това се промени доста бързо след присъединението към еврозоната и в този момент към 80 на 100 от латвийците поддържат еврото ", сподели Домбровскис пред Българска национална телевизия.
На гала в Рига той подписва първата банкнота от 10 евро, която тегли от латвийски банкомат, а сега тя е изложена в Латвийската централна банка. В някогашния трезор, в който са съхранявани латвийските латове, в този момент има експозиция, която демонстрира пътя на страната към еврозоната.
Още през 2005-та година латвийският лат е привързан към курса на еврото и Рига по този начин или другояче не е имала самостоятелна парична политика, изяснява гуверньорът на централната банка в Рига - Мартинш Казакс.
" Да бъдем откровени - още преди да се присъединим ние по този начин или другояче нямахме самостоятелна парична политика. Ние сме част от Европейския съюз, търгуваме в евро, в доста връзки ползвахме еврото. Ако погледнем преди 2014-та година портфолиото на заемите - множеството от тях бяха в евро. Цялата тази парична самостоятелност беше чисто илюзорна ", сподели Мартинш Казакс - гуверньор на Латвийската централна банка.
Почти 10 години по-късно Мартинш Казакс признава, че еврото не е магическа пръчка, която прави една страна богата.
" Еврото не е безвъзмезден обяд в смисъл, че всички структурни проблеми не изчезват вълшебен. Не, паричната политика, достъпът до финансовите пазари са единствено част от детайлите на една стопанска система. Например в случай че желаете да подобрите опазването на здравето, образованието или продуктивността на стопанската система - това са все национални политики. Но като членове на еврозоната имаме достъп до по-евтино финансиране, с цел да реформираме тези системи ", сподели Мартинш Казакс.
Както България, по този начин и Латвия влиза в клуба на еврото с доста по-ниски приходи на хората в сравение с другите членки. От латвийското Министерство на финансите считат, че няма меродавност в причините България да не влиза в еврозоната, до момента в който не стигне най-малко половината от приходите на останалите държави-членки.
" И въпросът е - по какъв начин въвеждането на еврото ще навреди на страни с по- слаба стопанска система, изключително в случай че към този момент националната валута е вързана с общата европейска валута. Да, някои споделят, че това е механически въпрос и би трябвало да се отвържат валутите и да си използваме нашата лична. По какъв метод ще я използваме - като отпечатваме пари, тъй като един от методите за увеличение на конкурентоспособността е да се подтиква износът - това става като отпечатваме наши пари, заплатите ни да са по-ниски - по този начин за бизнесът е добре - има евтина работна ръка, която да създава евтини артикули за експорт. Така стопанската система ще пораства, само че кой ще заплати цената - хората ", сподели Нилс Сакс - шеф “Фискална политика ” - Министерство на финансите на Латвия.
След влизането в еврозоната инфлацията в Латвия е под половин %, а тогава страховете на хората са били същите както и у нас - от високите цени и ниските заплати.
" На мен не ми пречеха новите цени, бяха малко по-ниски, в сравнение с в Европа. Но за множеството хора цените се усилиха доста внезапно, тъй като нямаше закон, който да не позволяваше повишаване ", споделя Янисон.
Но години по-късно равносметката е, че заплатите порастват.
" Вдигна се заплатата ми. Увеличава се всеки две години, от време на време не е съразмерно на повдигането на разноските за живот, само че заплатата ми пораства устойчиво ", споделя Мария.
Сега Латвия е с една от най-високите инфлации в еврозоната - 20% - още едно доказателство, че еврото не взема решение всички проблеми, а в основата на стопанската система не престават да стоят националните политики.
За България най-близката дата за присъединение остава началото на 2025-та година. Доклади за конвергенцията се изготвят на всеки две години, а идващият ще е през април 2024-та година. В него ще бъдат отразени и индикаторите на страната ни по Маастрихтските критерии - инфлация, външен дълг, бюджетен недостиг.
" Ще използваме същата методология, ще създадем същия разбор както и в тази ситуация с Хърватия. Изключихме страните, които имат нетипично ниска инфлация и те не бяха включени в изчисляването на Маастрихтските критерии за инфлация. Абсолютно същата методология ще бъде употребена и за България ", сподели Валдис Домбровскис.
Остава и условието за останалите Маастрихтски критерии.
" 3% бюджетен недостиг и дълг от 60% от Брутният вътрешен продукт - бих споделил, че България обичайно има доста добра фискална дисциплинираност, има вторият най- невисок държавен дълг в Европейския съюз - 20 и няколко % дълг е доста надалеч от Маастрихтския аршин. А що се отнася до бюджетни недостиг - значимо е той да остане под 3% ", добави Домбровскис.
Инфлацията ни би трябвало да е с най-много 1 % и половина по-висока от тази в трите страни с най-ниска инфлация в еврозоната - точният % ще бъде отразен в отчета през април 2024-та година.
Как животът на латвийците се промени през тези години, станаха ли по-високи приходите им, какви бяха страховете им?
15 години след основаването на еврото, Латвия става 18-ият член на еврозоната при започване на 2014-та година. Процесът на присъединението тече, до момента в който Европа е разтърсена от дългова рецесия, а самата латвийска стопанска система е премазана от финансовата рецесия през 2008-ма година. Когато страната се причислява към еврозоната, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията на Латвия е с 36% по-нисък от междинния в Европейския съюз.
Процесът на присъединение на Латвия в еврозоната доста прилича този у нас - боязън от това, че цените ще станат високи, а заплатите ниски, латвийският лат е закрепен към еврото, евроскептични партии водят разгорещена акция против общата европейска валута - всичко това изчезва единствено за една нощ - нощта, в която Латвия приема общата европейска валута.
Тогава актуалният заместител ръководител на Еврокомисията Валдис Домбровскис е министър председател на Латвия.
" Обществената поддръжка, когато се подготвяхме за въвеждането на еврото в Латвия, беше доста ниска - към 30%, само че това се промени доста бързо след присъединението към еврозоната и в този момент към 80 на 100 от латвийците поддържат еврото ", сподели Домбровскис пред Българска национална телевизия.
На гала в Рига той подписва първата банкнота от 10 евро, която тегли от латвийски банкомат, а сега тя е изложена в Латвийската централна банка. В някогашния трезор, в който са съхранявани латвийските латове, в този момент има експозиция, която демонстрира пътя на страната към еврозоната.
Още през 2005-та година латвийският лат е привързан към курса на еврото и Рига по този начин или другояче не е имала самостоятелна парична политика, изяснява гуверньорът на централната банка в Рига - Мартинш Казакс.
" Да бъдем откровени - още преди да се присъединим ние по този начин или другояче нямахме самостоятелна парична политика. Ние сме част от Европейския съюз, търгуваме в евро, в доста връзки ползвахме еврото. Ако погледнем преди 2014-та година портфолиото на заемите - множеството от тях бяха в евро. Цялата тази парична самостоятелност беше чисто илюзорна ", сподели Мартинш Казакс - гуверньор на Латвийската централна банка.
Почти 10 години по-късно Мартинш Казакс признава, че еврото не е магическа пръчка, която прави една страна богата.
" Еврото не е безвъзмезден обяд в смисъл, че всички структурни проблеми не изчезват вълшебен. Не, паричната политика, достъпът до финансовите пазари са единствено част от детайлите на една стопанска система. Например в случай че желаете да подобрите опазването на здравето, образованието или продуктивността на стопанската система - това са все национални политики. Но като членове на еврозоната имаме достъп до по-евтино финансиране, с цел да реформираме тези системи ", сподели Мартинш Казакс.
Както България, по този начин и Латвия влиза в клуба на еврото с доста по-ниски приходи на хората в сравение с другите членки. От латвийското Министерство на финансите считат, че няма меродавност в причините България да не влиза в еврозоната, до момента в който не стигне най-малко половината от приходите на останалите държави-членки.
" И въпросът е - по какъв начин въвеждането на еврото ще навреди на страни с по- слаба стопанска система, изключително в случай че към този момент националната валута е вързана с общата европейска валута. Да, някои споделят, че това е механически въпрос и би трябвало да се отвържат валутите и да си използваме нашата лична. По какъв метод ще я използваме - като отпечатваме пари, тъй като един от методите за увеличение на конкурентоспособността е да се подтиква износът - това става като отпечатваме наши пари, заплатите ни да са по-ниски - по този начин за бизнесът е добре - има евтина работна ръка, която да създава евтини артикули за експорт. Така стопанската система ще пораства, само че кой ще заплати цената - хората ", сподели Нилс Сакс - шеф “Фискална политика ” - Министерство на финансите на Латвия.
След влизането в еврозоната инфлацията в Латвия е под половин %, а тогава страховете на хората са били същите както и у нас - от високите цени и ниските заплати.
" На мен не ми пречеха новите цени, бяха малко по-ниски, в сравнение с в Европа. Но за множеството хора цените се усилиха доста внезапно, тъй като нямаше закон, който да не позволяваше повишаване ", споделя Янисон.
Но години по-късно равносметката е, че заплатите порастват.
" Вдигна се заплатата ми. Увеличава се всеки две години, от време на време не е съразмерно на повдигането на разноските за живот, само че заплатата ми пораства устойчиво ", споделя Мария.
Сега Латвия е с една от най-високите инфлации в еврозоната - 20% - още едно доказателство, че еврото не взема решение всички проблеми, а в основата на стопанската система не престават да стоят националните политики.
За България най-близката дата за присъединение остава началото на 2025-та година. Доклади за конвергенцията се изготвят на всеки две години, а идващият ще е през април 2024-та година. В него ще бъдат отразени и индикаторите на страната ни по Маастрихтските критерии - инфлация, външен дълг, бюджетен недостиг.
" Ще използваме същата методология, ще създадем същия разбор както и в тази ситуация с Хърватия. Изключихме страните, които имат нетипично ниска инфлация и те не бяха включени в изчисляването на Маастрихтските критерии за инфлация. Абсолютно същата методология ще бъде употребена и за България ", сподели Валдис Домбровскис.
Остава и условието за останалите Маастрихтски критерии.
" 3% бюджетен недостиг и дълг от 60% от Брутният вътрешен продукт - бих споделил, че България обичайно има доста добра фискална дисциплинираност, има вторият най- невисок държавен дълг в Европейския съюз - 20 и няколко % дълг е доста надалеч от Маастрихтския аршин. А що се отнася до бюджетни недостиг - значимо е той да остане под 3% ", добави Домбровскис.
Инфлацията ни би трябвало да е с най-много 1 % и половина по-висока от тази в трите страни с най-ниска инфлация в еврозоната - точният % ще бъде отразен в отчета през април 2024-та година.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ