Кирил Илиев: На Балканите няма достатъчно земя, която да задоволи сръбските аспирации
България би трябвало да си дава сметка, че против себе си има реваншистки настроена Сърбия, която крои проекти по какъв начин да прекрои границите на Балканите против българския народен интерес, в това число и в районен съд Македония.
Зад геополитическия план „ Сръбски свят “ се прикрива озъбеното лице на сръбския национализъм.
Въпреки измененията в постюгославска Македония, злокобната матрица, в която се възпроизвеждат антибългарски опорни точки, се резервира.
Това съобщи в изявление за БГНЕС Кирил Илиев, докторант в Института по балканистика с Център по тракология, интернационален редактор в платформата „ Дивидент.бг “.
С него беседваме за антибългарската нервност, която следим в последно време в районен съд Македония и за ролята на Сърбия в разпалването на антибългарските настроения в земите от двете страни на Вардар.
Кирил Илиев означи, че нападателната реторика на Скопие доста избуя, когато се заприказва, че България и районен съд Македония ще би трябвало да вземат решение исторически спор.
„ Именно историята се оказа препъникамъка, върху който България и РСМ се спънаха при опита си да вървят по линията на добросъседството и другарството, както беше начертано от Договора. Историята не съставлява самоцел, тя би трябвало да изяснява сегашното. В случая е забавно на кого в Скопие пречи истината за историята и историческия роман. Какво толкоз ужасно ще стане, в случай че Скопие отвори архивите и напише историята такава, каквато е била, а не такава, каквато е интерпретирана години наред от югославските историци “, сподели докторантът в Института по балканистика.
Той със страдание означи, че повече от 30 години след разпадането на Югославия РСМ остава в плен на антибългаризма.
„ За страдание, в постюгославска Македония, макар че имаше промяна на политическите генерации и ненапълно на ръководещите политически сили от ВМРО-ДПМНЕ със СДСМ, макар тези промени злокобната матрица, в която се възпроизвеждат антибългарски опорни точки, се резервира “, акцентира Кирил Илиев.
Според него това се дължи на обстоятелството, че историческият разказ на македонизма, който постоянно е надъхан против българизма, съставлява политика на отричане, която се възпроизвежда от всеки един политически овластен в РСМ.
„ А това се получава по този начин, тъй като никой не си даде сметка, че въпреки РСМ да стана член на НАТО там не бяха прекратени тези невидими влакна, които свързват Скопие с Белград. Те са изграждани неуморно през последните 100 години, откогато Вардарска Македония попадна под сръбска окупация. Онези сили, които сложиха основите на тези политици, които ръководят сега в Скопие, към момента явно имат своите лостове за въздействие върху РСМ. Те към момента държат да минират пътя към София с всички сили и средства “, уточни историкът-балканист.
В тази връзка той означи, че откритият наскоро в Благоевград клуб се финансира от Бил Николов, който е прочут със своята антиевропейска, антиамериканска и антинатовска реторика. Той има неправителствена организация в Канада, която явно се употребява с чисто хибридни цели да спъва връзките сред София и Скопие.
„ РСМ, която направи своята първа крачка към започването на договаряния с Европейски Съюз, трябваше да се опита да потуши проблемите с България, а не да ги предизвиква. Това, което направиха с този клуб, сигурно не е в духа на другарството и добросъседството. Това съставлява и нарушаване на член 11 на Договора за другарство, добросъседство и съдействие, който беше подписан през август 2017 година “, добави Кирил Илиев.
Той се спря и на сръбската поддръжка за антибългарската политика на РСМ.
„ Сърбия има няколко нерешени огромни въпроси, които ангажират сръбската политика доста съществено и я приковават на избрани невралгични точки. Това са Косово, Черна гора и Република Сръбска и едвам по-късно идва РСМ. Сърбия съумява да задели по-голям бюджет, в сравнение с България и да финансира партии, медии, Неправителствени организации и лобита. Въпреки че сръбската страна беше по-окастрена през последните няколко години, ние виждаме, че сръбският иредентизъм е доста жив и мощен “, предизвести историкът.
Доказателство за това е стартирането на плана „ Сръбски свят “.
Експертът напомни, че в началото беше афиширано, че той ще сплоти Белград, Баня Лука и Подгорица в нравствен проект. Когато човек отвори историческите архиви и види какви са били задачите на сръбската агитация преди повече от 100 години, там се обявява същото – обединяването на сърбите на Балканите.
„ Зад привидните благовидни обещания на Белград стоят проекти за прекрояване на границите. Важно е да подчертаем на всички, които имат някакви заблуди, на Балканите няма задоволително територии, които да задоволят сръбските аспирации за още и още земи. Българската страна би трябвало да си дава сметка, че насреща има един комшия, който е реваншистки надъхан и крои проекти по какъв начин да прекрои границите на Балканите против българския народен интерес, в това число и в районен съд Македония “, безапелационен е Кирил Илиев и добави:
„ Зад оповестения геополитически план „ Сръбски свят “ се прикриват озъбеното лице на сръбския национализъм, което фактически има експанзионистични настройки към своите съседи “.
Той напомни, че обичайно Сърбия е подкрепяна от Русия в своите кроежи за дестабилизиране на Балканите. Това ясно се обрисува по отношение на Босна и Херцеговина, която е слабата бримка на Балканите и най-лесното звено, което може по някакъв метод да бъде извадено от равновесие.
„ Честите срещи на Милорад Додик с Владимир Путин са доказателството, че в случай че Русия държи по някакъв метод да разпали пожара на войната или на наслагването на напрежение някъде, най-вероятно ще се възползва от Босна и от Додик, който не се слави като балансиран, миролюбив и прагматичен в своята реторика и дейности “, предизвести Илиев.
Той посъветва политическият ни хайлайф да отвори историческите книги и да види какъв е генезисът на проблемите на Балканите и за какво България и Сърбия са спречквали нееднократно. „ Едва по-късно би трябвало да се потърсят другите лостове за противопоставяне и за връзки по отношение на този наш комшия, който от една страна споделя, че желае да прави бизнес и да гради инфраструктурни планове, а въпреки това настойчиво продължава да не зачита правата на българите в Западните околности. Нека не се лъжем 100 години след Ньойския диктат, съгласно който те попаднаха в Кралството на сърби, хървати и словенци, върху тях бе извършен един геноцид, който сведе числеността на българите до една пренебрежима численост, която в този момент сърбите ни споделят, че била прекомерно маловажна, с цел да ѝ се отделя някакво по-специално внимание “, съобщи пред БГНЕС историкът и интернационален редактор Кирил Илиев.
Зад геополитическия план „ Сръбски свят “ се прикрива озъбеното лице на сръбския национализъм.
Въпреки измененията в постюгославска Македония, злокобната матрица, в която се възпроизвеждат антибългарски опорни точки, се резервира.
Това съобщи в изявление за БГНЕС Кирил Илиев, докторант в Института по балканистика с Център по тракология, интернационален редактор в платформата „ Дивидент.бг “.
С него беседваме за антибългарската нервност, която следим в последно време в районен съд Македония и за ролята на Сърбия в разпалването на антибългарските настроения в земите от двете страни на Вардар.
Кирил Илиев означи, че нападателната реторика на Скопие доста избуя, когато се заприказва, че България и районен съд Македония ще би трябвало да вземат решение исторически спор.
„ Именно историята се оказа препъникамъка, върху който България и РСМ се спънаха при опита си да вървят по линията на добросъседството и другарството, както беше начертано от Договора. Историята не съставлява самоцел, тя би трябвало да изяснява сегашното. В случая е забавно на кого в Скопие пречи истината за историята и историческия роман. Какво толкоз ужасно ще стане, в случай че Скопие отвори архивите и напише историята такава, каквато е била, а не такава, каквато е интерпретирана години наред от югославските историци “, сподели докторантът в Института по балканистика.
Той със страдание означи, че повече от 30 години след разпадането на Югославия РСМ остава в плен на антибългаризма.
„ За страдание, в постюгославска Македония, макар че имаше промяна на политическите генерации и ненапълно на ръководещите политически сили от ВМРО-ДПМНЕ със СДСМ, макар тези промени злокобната матрица, в която се възпроизвеждат антибългарски опорни точки, се резервира “, акцентира Кирил Илиев.
Според него това се дължи на обстоятелството, че историческият разказ на македонизма, който постоянно е надъхан против българизма, съставлява политика на отричане, която се възпроизвежда от всеки един политически овластен в РСМ.
„ А това се получава по този начин, тъй като никой не си даде сметка, че въпреки РСМ да стана член на НАТО там не бяха прекратени тези невидими влакна, които свързват Скопие с Белград. Те са изграждани неуморно през последните 100 години, откогато Вардарска Македония попадна под сръбска окупация. Онези сили, които сложиха основите на тези политици, които ръководят сега в Скопие, към момента явно имат своите лостове за въздействие върху РСМ. Те към момента държат да минират пътя към София с всички сили и средства “, уточни историкът-балканист.
В тази връзка той означи, че откритият наскоро в Благоевград клуб се финансира от Бил Николов, който е прочут със своята антиевропейска, антиамериканска и антинатовска реторика. Той има неправителствена организация в Канада, която явно се употребява с чисто хибридни цели да спъва връзките сред София и Скопие.
„ РСМ, която направи своята първа крачка към започването на договаряния с Европейски Съюз, трябваше да се опита да потуши проблемите с България, а не да ги предизвиква. Това, което направиха с този клуб, сигурно не е в духа на другарството и добросъседството. Това съставлява и нарушаване на член 11 на Договора за другарство, добросъседство и съдействие, който беше подписан през август 2017 година “, добави Кирил Илиев.
Той се спря и на сръбската поддръжка за антибългарската политика на РСМ.
„ Сърбия има няколко нерешени огромни въпроси, които ангажират сръбската политика доста съществено и я приковават на избрани невралгични точки. Това са Косово, Черна гора и Република Сръбска и едвам по-късно идва РСМ. Сърбия съумява да задели по-голям бюджет, в сравнение с България и да финансира партии, медии, Неправителствени организации и лобита. Въпреки че сръбската страна беше по-окастрена през последните няколко години, ние виждаме, че сръбският иредентизъм е доста жив и мощен “, предизвести историкът.
Доказателство за това е стартирането на плана „ Сръбски свят “.
Експертът напомни, че в началото беше афиширано, че той ще сплоти Белград, Баня Лука и Подгорица в нравствен проект. Когато човек отвори историческите архиви и види какви са били задачите на сръбската агитация преди повече от 100 години, там се обявява същото – обединяването на сърбите на Балканите.
„ Зад привидните благовидни обещания на Белград стоят проекти за прекрояване на границите. Важно е да подчертаем на всички, които имат някакви заблуди, на Балканите няма задоволително територии, които да задоволят сръбските аспирации за още и още земи. Българската страна би трябвало да си дава сметка, че насреща има един комшия, който е реваншистки надъхан и крои проекти по какъв начин да прекрои границите на Балканите против българския народен интерес, в това число и в районен съд Македония “, безапелационен е Кирил Илиев и добави:
„ Зад оповестения геополитически план „ Сръбски свят “ се прикриват озъбеното лице на сръбския национализъм, което фактически има експанзионистични настройки към своите съседи “.
Той напомни, че обичайно Сърбия е подкрепяна от Русия в своите кроежи за дестабилизиране на Балканите. Това ясно се обрисува по отношение на Босна и Херцеговина, която е слабата бримка на Балканите и най-лесното звено, което може по някакъв метод да бъде извадено от равновесие.
„ Честите срещи на Милорад Додик с Владимир Путин са доказателството, че в случай че Русия държи по някакъв метод да разпали пожара на войната или на наслагването на напрежение някъде, най-вероятно ще се възползва от Босна и от Додик, който не се слави като балансиран, миролюбив и прагматичен в своята реторика и дейности “, предизвести Илиев.
Той посъветва политическият ни хайлайф да отвори историческите книги и да види какъв е генезисът на проблемите на Балканите и за какво България и Сърбия са спречквали нееднократно. „ Едва по-късно би трябвало да се потърсят другите лостове за противопоставяне и за връзки по отношение на този наш комшия, който от една страна споделя, че желае да прави бизнес и да гради инфраструктурни планове, а въпреки това настойчиво продължава да не зачита правата на българите в Западните околности. Нека не се лъжем 100 години след Ньойския диктат, съгласно който те попаднаха в Кралството на сърби, хървати и словенци, върху тях бе извършен един геноцид, който сведе числеността на българите до една пренебрежима численост, която в този момент сърбите ни споделят, че била прекомерно маловажна, с цел да ѝ се отделя някакво по-специално внимание “, съобщи пред БГНЕС историкът и интернационален редактор Кирил Илиев.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ